Интересни сме хората. Години наред се вайкаме, че няма сняг и когато има, сме недоволни.
Разпитайте, ако все още имате живи баби и дядовци, за да научите колко непроходимо е било преди, защото снежната покривка е стигала почти до метър.
Прадядо ми е ставал рано сутрин да изрине снега от улицата, за да може баба ми и двете ѝ сестри да отидат на училище.
Сега отдавна не бяхме виждали такова натрупване и веднага се стигна до напрежение. Какво толкова се е случило?!
Да, в София не съм бил без ток, ала преди години, на вилата, бяхме почти 48 ч. без електричество, на печката на дърва топлихме вода и си починахме от щракане по телефоните.
Изобщо нагласата е важна, дали ще се наслаждаваме на снежната покривка или ще мърморим, зависи си от нас.
Ето днес аз реших да си остана у дома, а не да крача, както обикновено, из града. Все пак съобразих, че се съобщи за паднали клони и реших да дам ден за успокояване на обстановката.
Ала въобще не съм се заседявал, а цял ден си шетам. Живея в гарсониера и все пак имаше и това да се изчисти, онова да се изпере, добре че стана 14:00 ч. и спрях да шумя заради съседите ми, та да вземе да подвия крак и да напиша тези няколко реда.
Важно е да намираме хубавото във всяка ситуация и да не се ядосваме. Когато сме живи, всичко друго е обратимо и поправимо.
