Еднакво страшно е управлението на масата и овластяването на нарцистичен господар.
Масата често придобива кръвожадност — иска мъст, мрази успелите и богатите без да се вълнува дали пък не честно са изкачили стълбицата.
Нарцистичните господари от своя страна се самозабравят, смятат, че не правят никога погрешни ходове и са склонни да проиграят живота на масата, която първоначално ги е издигнала на вълната.
Във филма на Ридли Скот „Наполеон” наблюдаваме и двете явление:
историческото махало на едното пропадане в бездната до другото, последващото и необратимо измиране на милиони, вярващи на лидера.
И всичко това на фона на несигурностите в личното, интимното на Бонапарт, които са невидими на бойното поле и при дипломатическите преговори.
Разголване не само на императора, а на човека Наполеон, който е урок какви хора никога не трябват да бъдат допускани да имат контрол над живота, на когото и да е било друг!
