Баба ми Славка казваше, че тяхното поколение (родените 30-те и 40-те г. на 20-ти век), стига да не са от привилегированите неграмотници, тоест комунисти и квази-партизани настанени в изработени от учени хора домове, са си давали сметка за значимостта на свободата, както и за болката от нейната липса. Децата им – също, но внуците им вече не, защото сме започнали да възприемаме демокрацията за даденост.
Била е изключително права с една грешка – на учени хора като нея децата са растяли с убеждение колко е ценна свободата, докато при масовката не е било така.
И днес мои връстници, даже и по-млади, превъзнасят Тодор Живков.
Трагедия. Единствено се успокоявам, че няма да имам деца, които да бъдат принудени от техните връстници да живеят в автократичен апокалиптичен свят.
Впрочем сега направо като учен наблюдавам част от MAGA американците – доскоро превъзнасяха Тръмп от сутрин до вечер, сега се каят от политиката му.
Да си избереш на пост мъчител е диагноза…
