Дни наред темата с трагичната загуба на Сияна вълнува хората. Пишат се гневни статуси, организират се протести.
Но това видимо обединение на народа зад каузата да няма жертви по пътя намирисва на лъжа.
Ежедневно ходя пеша и съм в потрес от шофьори, които изпреварват неправилно и карат с превишена скорост сякаш са на снимачната площадка на „Бързи и яростни”; шофьори, които дори не спират на пешеходна пътека, а само намаляват; шофьори, които даже около училища не спират да скролват с едната ръка телефона.
Това са същите, които споделят жалейки за Сияна, за да съберат няколко лайка.
Които са готови да разкъсат Димо Алексиев и Белослава, защото на известните трябва да им е гадно. И които обвиняват за всичко политиците и държавните агенции.
И разбира се, ако последните са участвали в корупционни практики, трябва да бъдат разследвани и по съдебен ред наказани.
Но това не променя истината, че у нас не ценим човешкия живот. И че за болшинството ламарините са Светая Светих!
