Следя от дете политиката ни.
Другите момченца знаеха имената на футболисти и колекционираха техни снимки, а аз разцъквах сайта на Парламента и научавах кой народен представител от коя парламентарна група е част.
Когато има парламентарни заседания, ги следя или ако нямам време и възможност, вечер връщам, за да чуя от първо лице важните акценти, не да се водя по това как е решил някой „журналист” да предаде посланията, тъй като понякога една нарочно пропусната дума променя целия контекст.
Признавам, че нашият Парламент не е интересен. Не е по две причини.
Първо, нивото е ниско. Клише, но вярно. Не дебатират, а се нападат лично. Разбира се, обикновено това е само за пред камерите, за да надъхват крайните си обожатели, които впрочем се стопяват все повече.
Второ, едни и същи хора се въртят на трибуната. Има хора с по пет-шест мандата, дори и преди това изреждане на къси събрания, не казали дума. Депутати-риби, така са известни. Не знам що за човек може да седи и да не изрази дори веднъж публично позиция в продължение на десетилетие.
Естествено, ясно е защо. А се противопоставяш на ръководството на партията/парламентарната група, а не те включват в листата за следващите избори.
След като ще продължим линията на вдига лидерът зелен флумастер, гласуваме за, държи червен, против, жълт за въздържал се, то нека Парламентът се състои от по един представител на преминалите 4% бариера партии и коалиции.
Ако искаме 240 хора, гласуващи по съвест и убеждение, е недопустимо изключване заради лично решение как да гласуваш.
На Даниел Лорер не съм фен, откакто се изцепи в национален ефир, че всички родители се страхували децата им да не станат гейове, ако се говори за това в училище. Ненавиждам обобщаването, а и хвърлянето на съчки в огъня на хомофобията с цел политически дивиденти.
Но не може Лорер и Божанков да бъдат пропъждани, защото са гласували според личната си съвест и убеждение.
Ако претендираме за демократичност и либералност, няма как да се остракират хора, защото „не са отборни играчи”. Да си част от колектив, не минава през блеене и никакво възразяване.
