„Носете си новите дрехи, момчета. Падаме, както ходим. Умираме, както спим.” – Стефан Цанев отлично е запечатал краткостта на пътя ни и необходимостта да живеем, а не да живуркаме.
В това отношение Кирил Маричков наистина живя, сбъдвайки мечтите си, но не забравяйки да окрилява другите!
Него и Стефан Данаилов завинаги ще помня като хора с принципи – единият десен, другият ляв, но не повратливи спрямо накъде духа вятърът!
Такива ЛИЧНОСТИ, не просто хора, има все по-малко сред нас, което прави загубата още по-тежка.
Да почива в мир Кирил Маричков!
