Аман от тези регионални и глобални чиновници, които знаят единствено да ограничават!!!
„Ние го забраняваме за Ваше добро“, казват те. Аз пък им отговарям, че хайде да ме оставят да решавам сам за себе си и ако искат от даден навик да се откажа – да ме убедят, а не да ми налагат от позицията си на едно неправилно овластяване.
Децата в час седят на телефоните си. У дома също са пред екрана. Защо го правят?! А какво да правят?! Да слушат кретащите до пенсия преподаватели ли?! Или да киснат с майките и бащите, които не им обръщат никакво пълноценно внимание?!
Едно дете не щрака на апарата просто ей така. Прави го, когато му е скучно.
Лелките и чичковците, дето само знаят да предписват рестрикции, да влязат в реална среда, както аз.
С 16 четвъртокласника работя. Как пък никой за два-три часа не се залепя за мобилния си?! Ами полагам усилия да им е интересно, не дремя, не си „изпявам” материала.
Освен това, от кого очакват подкрепа тези организации за забраната?! От родители?! Та то самите родители бутат смартфоните в ръцете на децата си, още от пеленачета, за да не ги занимават.
Я по-сериозно… Дремят някакви хора в офиси някъде и бълват фермани за препоръчително и не такова. Да, аз също с тъга отбелязвам, че младите днес като се съберат в заведение, дума не обелват помежду си, но това е процес, който не се лекува със забрани, които впрочем раждат съпротива, а с внимание и уважение към тях!
