Партиите са безидейни и поради тази причина разчитат на култа към личността. В това, мисля, се убедихме всички през изминалите седмици – цепят се политически структури, делят се на лагери ръководствата и се организират едни нефелни и недостойни, тъй наречени, протести в „защита” на някоя от страните в конфликта.
Гледайки, обаче, как някои надъхано скачат за „лидера” си, освен ако не са финансово или по друг начин зависими/държани, то това доказва тезата ми, че си заслужаваме съдбата – липсата на хоризонт за държавата е поради липсата на интелект в мнозинството*.
*Част от това мнозинството са и онези, които не бранят някого, но по избори са все „за гъби” и позволяват на агитките да решават съдбата на всички ни.
