Много стоплящ сърцето кадър на People of Sofia, но същевременно ме накара и да се замисля за следното, а именно недостатъчно добрата инфраструктура за инвалидните колички в България.
Миналата година организирах международна конференция у нас и една от гостенките бе именно в инвалидна количка заради счупен крайник.
Постарах се максимално да бъде с нас навсякъде, но беше ужасно трудно: от високи тротоари, през паркирали колите по тях до липсата на рампа в музеи.
Бях чел преди време мнението на журналистика и преподавател по журналистика в САЩ Христофор Караджов, който е в инвалидна количка след ски инцидент, че в Америка е напълно самостоятелен, докато у нас няма да му е възможно.
Ако се замислим, то ще си дадем сметка че в България не виждаме хората с инвалидните колички. Не съществуват все едно, а всъщност понякога дори не могат да напуснат входа си заради неработещ асансьор или затрупани с боклуци стълпи, възпрепятстващи изграждането на съоръжение, даващо шанс за свобода навън.
Трябва тотално да променим нагласата си, че хората с увреждания не искат и не могат да живеят пълноценно.
И искат, и могат, но е нужно обществено да ги подкрепяме.
