Ще започна отзад напред – Дарина употреби думата „страх” за това, което е изпитвала към учителите си.
За мен това означава абсолютен провал на тези преподаватели, защото ако в някога провокираш подобна емоция, то се проваляш като професионалист, като човек.
Всички тези учители, чиито оплаквания тя цитира, се провалиха в днешни дни. Било им е лесно с мачкащата преса на комунистическата система. Бой с показалка, наказания за щяло и нещяло и набиване в главата: „Подчинявай се!”.
Разбира се, това е било изгодно на властта и училището е целяло и чрез чавдарчета и пионерчета, и чрез манифестирането под зоркия поглед и махаща за поздрав ръчица на диктатора Живков, да отглежда следващи линията на партията граждани.
Идва демокрацията. Всички тези учители, свикнали да командорят ала Агата Трънчбал в „Матилда” на Роалд Дал, загубват инструмента да заплашват и вече нямайки как да прилагат стратегията за моркова и тоягата, не успяват да се развият, за да имат вече учениците към тях не страх, а респект.
Авторитетът се гради. Бавно, трудно, но може да се изгради. Има учители, които са се преборили да го имат. Други, обаче, с тъга се сещат за „(криворазбраното) светло минало на дисциплината” и честно казано, колкото по-бързо се пенсионират, по-добре, защото промиват съзнанието на подрастващите.
За децата – да, ужасни поколения растат! Невъзпитани, нагли, агресивни и прости.
Но учителите също са родители, а децата са нечии наследници и сме едно общество и всички носим вината. Сега ще си носим и последствията и вече ги виждаме как буквално ни убиват:
на 5-6-годишна възраст качват рожбите си по автомобилите, защото за българина ламарината е ценност, после като поотраснат тия, в които е възпитано преклонение пред железата, се качват, развиват висока скорост и размазват, когото им падне на пътя.
Така че, много моля, няма ангели в случая!
