Любовната история между Елио и Оливър, разказана от Андре Асиман в „Назови ме с твоето име”, за мен е една от най-красиво описаните.
Тя развълнува милиони по света читатели, а и зрители чрез едноименния филм по книгата, в който участваха Тимъти Шаламе и Арми Хамър, а Джеймс Айвъри спечели „Оскар” за адаптирането на сценария.
Защо Елио и Оливър имаха такъв ефект? Защото Асиман успява да напише поетичен роман! Всяко изречение, от който оставя отпечатък в душите на докосналите се до творбата!
Неопитността на Елио, преплетена с несигурността на Оливър, е като танц, в който се движат напред-назад, наляво-надясно желанието, тласкащо към продължаване на отношенията им, ала и страхът, гарантиращ и съответно водещ до разминаване.
Насложените предразсъдъци, че любовта между двама мъже е нежелана, да не използвам по-тежкото „забранена”, надхвърля в пъти дали на законодателно ниво хомосексуалността се преследва или не…
Сега, години по-късно, Асиман ни дари с продължение – „Намери ме”.
Продължение, което не е планирал да напише.
Продължение, от което имахме нужда, ала вярвам, че е чувствал същото и той.
Изненадващо много читатели критикуваха Асиман, тъй като не им е предоставил продължение, което са си представяли и отказаха да провидят колко смислено е подходил и как отново е извадил на повърхността спотаяваното под различни форми и при различни хора!
Асиман се доказа като писател, написвайки каквото чувства, не каквото се очаква да чувства, защото разликата между писател и копирайтър е, че единият пише според усещането си, а другият спрямо заданието на клиента.
Препоръчвам ли Ви „Намери ме”? да, Да и ДА!!!
Отвъд обичаните от мен Елио и Оливър, се срещаме пак с бащата на Елио, Самуел, и този път проследяваме неговото собствено търсене.
Имаме и близък контакт с Мишел; вглеждане в миналото на Адриен; търсене на Ариел; запознаване с Ерика и Пол!!!