Отново е вечер,
отново не спи,
разхожда се из пустия град
и се оглежда за чужди съдби,
живее чрез другите,
крие така себе си,
замисля се дали е съществувала
някога реалността, когато
и той е бил „друг“ за някой,
който се е разхождал през нощта,
за да се оглежда за чужди съдби.
