Автор: Мимо Гарсия
Редактор: Славка Лесидренска /псевдоним Слава Леси/
2014 година
Чувства Тя върви по снега... Стъпките ѝ оставят следи... Следи, в които да се вгледа той и да осъзнае какво е изгубил безвъзвратно...
Чакайки Той закъсня. Чакайки, тя изгуби желание. Той закъсня. Чакайки, тя реши, че не заслужава да губи себе си заради него...
Документ Ожениха се и започнаха проблемите... Подписите промениха живота им... Тя си търсеше нов, той - нова... Бяха все още заедно... заради децата... И двамата едва-едва изтрайваха да седят в хола вечер пред телевизора... Усмихваха се и се прегръщаха фалшиво... Ей така... Заради децата... Не усещаха обаче, че губеха себе си...
Срещата Срещата... Срещата промени живота ѝ... Разтърси я и я накара да се замисли... Мислеше само за него... Само и единствено за него... Всичко друго ѝ се струваше... ненужно, неистинско и неразумно... Само той, само той, само той... В това време той беше с друга... в леглото... И въобще не се сещаше за нея...
Тъжна любов И тя го молеше. И тя го търсеше. И тя го искаше. Той нея - не. В отчаянието си тя плисна чашата с вино от вечерята, която приготви за него, а той не дойде...
Грешката Мъжът запали цигара и започна да върти главата си наляво-надясно. Не виждаше много хубаво, защото плачеше и сълзи премрежваха очите му. Опитваше се да бъде силен и да спре, но не можеше или пък не искаше. Горещо се разкайваше, че беше постъпил толкова глупаво. Внезапно някаква птица прелетя над него и това го извади от вцепенението, в което се намираше. Цигарата отдавна беше паднала на земята, а той продължаваше да държи пръстите си свити. Стана от пейката и започна да се изкачва към върха. Когато стигна горе, се излегна на поляната под сянката на огромните, стари дървета. Отново заплака. Беше изоставил любимата жена заради... заради пари. Беше останал стар ерген заради... заради пари. Беше провалил живота си заради... заради пари. Вече се тресеше целият. Извади от джоба на марковото си сако последен модел мобилен телефон и започна да го подмята от едната в другата ръка. Искаше му се да обади на някого, но нямаше на кого...
В очакване Вечер, разхождайки се по тъмната улица, очаквах отново да я срещна. Вятърът се усилваше с всяка измината минута, но аз вярвах, че ще се случи чудо - ще я зърна дори и за миг.
Приказка Вечер той я завиваше, а сутрин тя го отвиваше.
Чакане, та чакане... Тя чакаше той да ѝ звънне. Поглеждаше към телефона, хиляди пъти... Той не звънеше, тъй като се притесняваше, че тя ще го помисли за нахален... Но времето не чакаше. То летеше... И ги превърна в двама старци-самотници...
Скъсано Чорапите, скъсани, бяха окачени до камината... Очакваха някой да се сети за тях, да вземе игла и конец... Времето минаваше и никой не се сещаше... А дупките ставаха все по-големи...
Любовта Капят сълзи, капят сълзи... Сърцето ѝ кърви...
Бърза Тя бърза, бърза към него. Всяка сутрин, всяка вечер. Преследва го като тигрица, но всеки път го вижда с друга...
У дома Всеки бърза към дома си, за да намери капчица уют... Да отдъхне за секунда, да поседне за минута...
Вали Сняг вали... Сняг вали... Навън няма партина... Тя топли моята гърбина... Сняг вали, а сърцето ми гори...
Бързам Летя... Пътувам към теб... Летя... Летя към теб... Бързам, бързам... Няма време... Бързам, бързам... Вече те виждам... Тичаме един към друг... Вече се докосваме... Будилникът прекъсва прекрасния ми сън с дрезгав звън!
В чуждите обувки Обух твоите обувки и си мислих, че ще съм щастлив, НО сгреших... Препъвам се, препъвам се... и едва не падам...
Гледни точки Тя: „Вървим по пътя пуст и прашен... Той не ме поглежда... Бърза, бърза... За къде? И той не знае... Явно, иска да избяга... Да ме изостави с разбито сърце и страх от неясното бъдеще...“ Той: „Вървим по пътя пуст и прашен... Тя не ме изпуска от „орловия“ си поглед. Иска да съм неин. Задушава ме. Как да я прегърна, как да я целуна?!?!“
Една крачка ни дели Вървя към теб... Минават секунди, минути, часове... Усещам те... Все по-близко сме един до друг, но все не можем да се стигнем, защото ти винаги си една крачка пред мен. Винаги...
Намиране Търся те под дърво и камък, в пещери и гори... Няма те! Объркан съм! Търся те... И накрая осъзнавам, че си била много близко до мен, но аз не съм те забелязвал.
Изоставен Броя минутите докато те срещна... Ходя по улиците с ръце в джобовете и си търся броеницата, но намирам само „Аналгин“... Ще го глътна, когато разбера, че си ме изоставила...
Вървим Вървим по пътя пуст и прашен... Целите ни стъпала кървят, но се обичаме... Вървим и изнемогваме, но любовта ни крепи... Вървим, вървим...
Моето сърце Сняг навън вали, а душата ми кърви. Капе кръв от моето сърце и няма как да спре. Боли ме. Много ме боли, а кръвта ми капе, капе тя безспир...
Между Между теб и мен, между мен и теб стои едно дете - плод на нашата любов, продължаващо нашия род... Знае две прекрасни думи: мама и тате...
Аз съм Аз съм кукла на конци. Управляват ме. Управляван съм. Нямам сили да се боря. Да се боря, да отрежа конците, които ме държат... Опитвам се, но винаги без успех! Кой ме управлява? И аз не знам?! Или може би знам, но не желая да (си) призная...
Нощ и ден Преливат се бяло и черно... преливат се любов и омраза... ден и нощ... светлина и тъмнина... спокойствие и страх... Всичко се мени... само денят и нощта остават неизменни...
Стига Казвам ѝ да се спре да ме следи, да ме търси... Иска ме, аз нея - не... Крия се, избягвам я... Прибирам се по малките улички, но тя е там и ми се усмихва. Моля я: „Стига!“, но нищо не се променя... Сякаш сме оковани в невидими вериги...
*** Дали си сянка в пустинята или пътен знак...
Часове На спирката чакаш, мръзнеш, молиш се да дойде автобусът по-бързо и накрая разбираш, че животът ти в чакане е минал...
Неуморно Неуморно изграждам, неуморно руша... Понякога творя, друг път „творчески“ руша... Един път пиша за любов, друг път за омраза... Обичам и мразя...
Из думите Преглеждам старите бележници с поезия... Чудя се как съм ги писал... Вглеждам се в тях и потеглям... Потеглям... Потеглям... Потеглям към нови стихове...
Размисли Любовта съществува... Любовта - пеперуди в стомаха... Най-тъжната любов - несподелената...
Епилог Любовта трябва да е истинска, изпепеляваща и изстрадана.
