Публичното реване за кончината на иранския президент Ебрахим Раиси ми напомня за сходно поведение на хора след смъртта на севернокорейския върховен лидер Ким Чен Ир. В България пък също се е случвало, когато е загинал генералният секретар на комунистите Георги Димитров. Несвободните общества се чувстват принудени да играят ролята на включени в култа към личността.