Автор: Мимо Гарсия
2012 година
*** Понякога времето изминава път от дума до дума...
Ята на птици... ... ме гледат в нощта. Грачат, искат, харесват... Полудявам... Няма къде да избягам?! Защото съм в тъмна стая или на улицата? Къде съм? И аз не знам. А ти? Знаеш ли къде съм? НЕ!
Ако тръгнеш към пустинята... ... и аз ще дойда... няма да те оставя... ще вървя... ... дори да не знам накъде... пак, и пак...
Към Луната... ... летят... говорят си за любовта... клатят си краката... както могат... не виждат много ясно своите приятели на снимките... не чуват... не мислят... летят?!
Сутрин... ... ставаме.... измиваме се... спи ни се... ядосани сме... на кого? и ние не знаем... просто така... ядосани...
По пантофи чакам... Изключвам нощта... усилвам деня деня и чакам любовта в предверието на мисълта. Мълча... и чувам само тик-так... тик-так... Къде си любов - луда и бурна?! Къде си мисъл - тиха и мъдра?!
Под изтривалката на вратата... Ще намериш ключа... мъничък, счупен на две-три места, но този ключ е специален... той не отваря врати... той отваря само сърца... ... чудиш се кое ли?! ... ТВОЕТО.
По празните улици... ... няма никой... само хора без сърца... отдавна забравили любовта... ... вървят, падат, стават, преплитат се... и със сигурност се чудят... ... „БЕЗ СЪРЦЕ - МОЖЕ ЛИ ДА СИ ЧОВЕК?“...
Любов, любов... защо си ми заключена? Възседнах любовта... укротих я... в чувал я затворих... в сандък я заключих... ... радвам се... на какво... имам любовта... ... имам я... и какво... заключена... не мога да те ползвам... отключа ли те... ти ще отидеш при влюбените... ... ще избягаш ли от мен... а сега... ... с разбито сърце... ме оставяш...
Любовни лапи... Хванали са ме любовните лапи... не ме пускат... бием се... моля им се... любовта като в кафез ме е заключила... ключът е в момичето, което харесвам... а аз... се чудя как да изляза... решетките на „кафеза“ не са от метал да ги срежа, не са от бисквити да ги изям... те от любов са изградени... а за нея няма спасение...
Поисках... а ти... Поисках да поговорим, гоних те... ти бягаш в друго измерение... опитвам се да те върна... макар и грубо дори... ... но ти изчезваш все повече от мен... ... загубваш се... ... но не оставяш следи...
По груби сметки... Сметките не вървят... нещата се объркват... ... главата те боли... пеят думите... ... отиват мислите...
Носи ми... Носи ми стиховете си в плетени чорапи... Носи ми стиховете си в нощни думи... Носи ми... Носи ми...
приканване из думите летят... из думите мечтаят... из думите спорят...
Прокоба Никакви мисли... летят из думи... Никакви мисли... не ходят из сълзи... Думат ли думат...
Сякаш Бодливи думи в пети се забиват... болката е неповторима... ... бодливи думи в лице се удрят... като кола в пътен знак се блъскат...
Чуваш Лебеди в езера да плуват... Лебеди в мисли да пърхат...
