Автор: Мимо Гарсия
Редактор: Славка Лесидренска /псевдоним Слава Леси/
2012 година
Ваканция Коледната ваканция е в активация! С кънки и шейнички децата играят, майки и баби от радост сияят...
Болтчета и гайки Там в ъгъла, на масата, е пълно с куп вехтории - часовници, чинии, чаши, вилици, лъжици, но за един беден майстор най-важни са болтчетата и гайките. Те го изхранват и всеки ден бавно-бавно му „изпиват“ силите...
Нещо сърцето ми човърчка Нещо сърцето ми човърка по цял ден... Дали това не е най-разпространената и нелечима болест, наречена Любов...
Неделен стих Усмихни се и в неделята си почини... Усмихни се и в неделята си ти легни... С други думи: нищо не прави...
Неделен стих 2 Ровя се из нещата си... пия кафето си... ръчкам котката си... И мързеливо се подготвям да чистя снега отвън... Нещо ме тегли към елхата... Подредил съм я, липсва само върхът - „черешката на тортата“...
В покоите на царя... В покоите на царя се чува шум като от хъркащо прасе. Този цар така се е наблъскал, че нищо, освен хрипливите му стонове, не може да се долови. Народът гласува, а той, облечен в скъпи панталони, с разкопчани цип и копче, сладко си подремва и явно, сънува как ще изпие едно-две следобедни кафенца. Мечтае си и за гофрети, обилно гарнирани с шоколад, а народът иска просто хляб. Този цар е толкова голям егоист, че дори и на семейството си дава само оглозки от царската трапеза. Той, разбира се, не изяжда всичко от нея, но грижливо го завива и крие из стаята си, която впрочем смърди като хралупа на пор. Този цар обича и да си подремва, както вече казахме, но в съня си пак си мечтая за храна. Да се върнем към покоите му: на бюрото му се мъдри сандвич с майонеза и праз. В гардероба му, при скъпите сака, панталони, пелерини е сложен мини хладилник, пълен с вафли, шоколади, газирани напитки, вина, риби и сосове. На полиците с книги има деликатеси и салати. На пода са разхвърляни различни по форма и големина обелки и пликчета, а на царското легло - банани, ябълки и вишни. Самият цар е ликьосал всичките си дрехи, но това не му прави никакво впечатление - важно е да се наяде. Прислужниците му чистят стаята всеки ден, но на другия ден я намират дваж по-разхвърляна, като че ли царят им прави на инат. Те се чудят защо им плаща въобще, но си мълчат, за да не си навлекат неприятности. Царят ходи по царски дела в тоалетната по няколко пъти на ден и тогава замъкът се тресе от пъшкания и охкания. Понякога той излиза извън двора с коня си, но горкото животинче изнемогва под 200-килограмовото туловище на своя господар и жално скимти, но царят въобще не се трогва, дори го бие. Животът на селяните също не е лесен - царят иска всеки ден да му се носят по 1-2 кокошки и по едно угоено прасенце, което лично да заколи. Той похапва винаги сам, за да не го притесняват хората. Съвсем спокойно можем да кажем, че това е най-чудатият цар, когото светът познава. Ето така живее той... Жалко че селяните, и готвачът, и прислугата, и кончето трябва да понасят неговите прищевки... П.П.: Дано не попадате в тази страна, защото някой ден може да бъдете включени в менюто на лакомия , но ако се озовете там, помолете го да бъде милостив към Вас и да Ви пощади...
Между мислите Между мислите тече времето... Между мислите е бръсначът на думите... Между мислите се прокрадват сричките... И оттам идват фразите...
Сътворение Един за друг сме сътворени... Един за друг сме обречени...
Разкажи ми Разкажи ми за теб... Разкажи ми за мен... Разкажи ми за нас... И недей забравя за точните трели на Любовта...
Премръзнали ръце, писма и други... Държа писмото ѝ в премръзнала си ръка. С всяка дума сякаш се изпарява любовта ми към нея. Не помня нищо за нея, за себе си, за останалите хора. Затварям очите си и сякаш летя между черни облаци. Летя, летя и ... скоро ще падна. Не помня нищо, но това не ме притеснява...
Думи пише... Хванал е химикалката и се мъчи нещичко да напише върху празния лист... Отнема му половин час за една единствена буква, но не защото не може, а защото не се сеща. Иска му се да измисли някаква дума, но мозъкът му е обзет от разни странни състояния... Забравя всичко... Може само да прави опити... Опити без резултат...
Разни умувания... В парка, на една пейка седи красиво момиче и се чуди дали онова момче от улица „Незабравка“ я обича. Държи в ръце бяла нежна маргаритка и на висок глас срича: „Обича ме... Не ме обича...“ Обича ме... Не ме обича...“. Когато откъсва и последното листче, тя посяга към следващото невинно цвете. И то ще умре в ръцете ѝ... В същото време момчето от улица „Незабравка“ е с друго момиче в другия край на парка... Две маргаритки бяха пожертвани напразно...
