Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

Рекламата задуши телевизията, следва интернета

Тема: „Бъдещето на телевизията“
по предмет „Телевизионна комуникация“

Изготвил:
Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Студент Факултет по журналистика и
масова комуникация
Фак. номер: 18118

Проверил:
проф. д-р Лилия Райчева

Ако любовта на мъжа минава през стомаха, то бъдещето на телевизията минава само и единствено през интернет. Не случайно вече няма телевизия, която да не залага на онлайн съдържанието в почти същата степен, както се отнася към стандартната си продукция.

Улица „Коронация“ е една от най-известните сапунени опери в света, излъчва се във Великобритания непрекъснато от декември 1960 година. Рейтингите се покачват ежегодно, студията се разширяват, актьорите на договор са много, а цялата тамошна нация проследява събитията в живота на жителите на улицата – от раждането, през влюбването, сключването на брак, до смъртта. Вицът „Как да различиш коренния жител на Великобритания от имигранта? По броя епизоди на „Коронейшън стрийт“, които е изгледал“ е безспорно верен.
И ето сега Ви показвам основното изискване на ITV, телевизията на сериала, за наемане на стажанти:
„Дигитални умения, за да се поддържа аудиторията активна онлайн и в социалните мрежи, за да остане шоуто едно от любимите предавания на публиката!“.

Този сериал може да си позволи и да не се рекламира в онлайн пространството, всички го гледат и коментират, но продуцентите осъзнават, че поколенията се сменят и е необходимо те да бъдат убедени да продължават да следят десетилетния продукт по най-удобния за тях начин.

И макар Улица „Коронация“ да има стабилни зрителски резултати, това не означава, че не може да приключи бързо в бъдещето. Навлизането на интернет, изтеглянето на зрители от традиционните масмедии, липсата на рейтинг и намаляващите рекламодатели на пазара доведе до прекратяването на „вечните“ телевизионни гиганти. Сериалът „Пътеводна светлина“ се излъчваше по американския канал CBS цели 57 години, но щом вече не носеше приходи, му дръпнаха щепсела без да се замислят. Другият сериал със своите 13, 858 епизода и 54 години излъчване наистина бе придобил символика заради името си „Докато свят светува“. И наистина съществува докато интернетът не възтържествува.

В първите години на мрежата тя не бе заплаха за телевизията – на нея се гледаше като на проект с близък край, мнозинството от потребители не си вълнуваше от случващото се, а не са малко телевизиите, които са отказали да си купят домейни и да създадат сайтове поради причината, че не са предвидили бъдещото, което ги застигна. В България домейнът .bg е имало години, когато е предлаган безплатно, но не е заявяван. С явен непукизъм телевизиите пропуснаха да проследят случващото се на пазара и в един момент бяха заплашени от явно изместване.

Появиха се независими производители на онлайн съдържание, които методично създадоха пътища между тях и потребителите, убеждавайки ги, че  интернет е зона без ограничения. И тогава си беше така – нямаше регулации, не се изискваха регистрации, пароли, копия на лични карти. Свободата да чуеш другата гледна точка привличаше така, както дете се лъже да тръгне с непознат. Заради пустото любопитство. Заради това любопитство мнозина бяха излъгани чрез интернет. Имаше шашми даже и фалшиви договори за телевизионни услуги. Плащаш сумата, чакаш приемник, антена, позвъняване кога ще се монтират тези джаджи и накрая студена водица за морна главица…

Интернет също така извади от ръкава още един коз, за да докаже качествата си пред обикновената телевизия. В телевизията съдържанието се снима предварително, месеци напред, без да се съобрази настоящето желание на зрителя за тема. Докато в интернет модерните блогъри, влогъри, музиканти директно питаха „Какво искаш да прочетеш/да видиш/да чуеш?“. Липсата на реклами в първите години също беше плюс за интернета. Защо ти е да слушаш интервюто на министъра, прекъсвано на пет минути за провъзгласяване на Мис Пералня и Мистър Прах за пране, като можеш да го качи някой анонимен потребител и човек да гледа, когато може и иска съдържанието в интернет.

Но пък телевизионните печелбари, които отблъснаха редовия зрител от телевизионните екрани с наглото си и натрапчиво поведение, финансираха съдържание и за интернет в последните години. Появиха се два фронта: VBox7 и YouTube.

Първите са част от мрежата на Нова телевизия. Освен записи на излъчваните по телевизията-майка и нейните дъщерни канали, предавания и сериали, VBox7 създават и собствено съдържание – специални рубрики като „Принцеси под прикритие“ (две момичета се вживяват в ролята на кралски особи и твърдят, че нито пътуват с градски транспорт, нито са работили поне веднъж истински); онлайн сериали като „Не така, брат!“; „риалити“ проекти ала „10 първи срещи“ и така нататък.
В проектите си наеха млади хора, тъй наречените инфлуенсъри – Иван Тишев, Надя, Дидо от Д2, Чоко и Пикпук. Личности с огромно влияние сред младите хора, които сред години старание пред камерата, в повечето случаи, успяват да създадат бизнес чрез собствения си образ.

YouTube работи с партньорски мрежи и е малко по-трудно оттам да те избутат в по-големи проекти, тъй като все пак не е български сайт. Но отново станеш ли известен, събереш ли фен база – получаваш гримове за ревюта, ако си момиче, компютърни игри, ако си момче, и стартираш поточно излъчване веднъж в седмицата или споделяш на запис два клипа в седмицата и готово.

Телевизиите работят и с двете мрежи – пример, „На кафе“ на Гала винаги се качва в VBox7, и сайтът, и предаването са на NOVA, но имат канал и в YouTube, и фейсбук страница и изобщо възможност феновете да са постоянно ангажирани с любимите си продукции.

Рекламата бе и е естествения враг на телевизиите. Нечестните игри по отношение на постоянно надхвърляне на разрешеното време за реклами със секунда-две, по-силния звук на рекламите от останалата програма и най-вече скритата реклама на всичко, което лети и може да се продаде: ту Гала ще почерпи гостите си с 7Days бисквитки, ту д-р Папазова ще говори за точно определен вид смучещи бонбони за гърло, ту пък в „Откраднат живот“ ще се спомена някаква медицинска рецепта и ще се прочете нейното съдържание…

Макар телевизията вече да живее в интернет, тя отново ще се погуби след време или по-скоро ще открие нова форма, за да преживее. Защо? Телевизията се премести в интернет и се възползва от позитивите: по-евтино съдържание, по-разнообразни предавания, млади и евтино платени „звезди“, но пък достави със себе си основния негатив, виновен за тв гибелта: рекламите. VBox7, например, е превърнат в рекламно пано, по-вероятно е да изгледаш 10 реклами, отколкото 1 клип за минута. Това изначално не натоварва, но след това води до пагубни последствия за доверието на зрителя.

Телевизията в тези си граници е изцяло изчерпана, нейните финални стъпки наблюдаваме сега. Няма как БТВ да привлича зрители с филми в неделя, които могат да се видят в интернет ежедневно. Просто няма как. Младите не припознават в черния екран довереник, те не са живеели във времето на липсващата информация, когато една тв програма в един и същи час всеки ден е казвала какво се случва и къде. Обективността тогава е липсвала, но липсва и сега, защото медиите винаги са контролирани и използвани от определени групировки, които манипулират съзнанието с цел бърза печалба с неясна тематика –  но поне в миналото телевизията създаваше истинско съдържание, докато сега интересите на публиката се простират до това „Как кифла ходи на токчета във влак?!“…

Снимка: Techwalla.com
#сподели

mimo.bg вече е с SSL сертификат : Бизнес чрез наивност

www.mimo.bg не събира, не разполага и не продава личните Ви данни.
Който ме познава – знае колко мразя анкетите с цел маркетингови проучвания и бъдещи многобройни показвания на реклами: за това в www.mimo.bg няма реклами! И няма да има.
Когато нещо ми харесва – казвам, препоръчвам, без да ми плащат. Не се пишат статии по поръчка, както и статии с цел явна/скрита реклама на кремчета, детски апликации и „Бонго“ шашми: това е приложение, при което пращаш име, фамилия и роден град – след малко ти връщат отговор /ясно е преглеждат фейсбука и пишат, ама децата се връзват/ – 4,80 мисля, че беше един СМС. Същинско обирджийство. Някои казват, че е просто бизнес, ама бизнес чрез наивност не бива да се гради! Бизнесът, за мен, е доверие между търговец и клиенти.

Та може би именно Бонго създаде въпросът на поколението: „Да приемеш офертата или не!?“. Няма какво да се лъжем днес тв лицата /например: Зуека, Рачков/ нямат такова влияние като влогърите в интернет. Родителският авторитет, почитта към по-възрастните са заменени с манията по едва навършили пълнолетие младежи, които обаче умеят да създават съдържание, което е подходящо за подрастващите: „Видове бащи“, „Замеряне с яйца“, „Съм/Не съм правил кекс/ял банани/ходил на Марс“. Възрастните се чудят как може да е интересно, но повярвайте и аз съм прекарвал часове в добро настроение след някой друг клип. Решил съм в поредицата „VLOGur“ да Ви представям някои от моите открития и мнението ми за тяхното, в много случаи, позитивно влияние.
Та да се върнем към „Бонго въпроса“: влогърите воюват помежду си – едни са за рекламирането на Бонго, други са против. Аз, лично, бих обвинил създателите на приложението, а не рекламиращите го. В крайна сметка влогърството е професия и за създаването на качествено съдържание са необходими пари: добра камера, осветление, програма за обработване.
Всеки преценява за себе си, разбира се. Аз не съдя тези, които рекламират, но аз не обичам да го правя: www.mimo.bg е място за обсъждане на теми и събития. Честно и без заобиколки.

От днес сайтът е и с SSL сертификат, за да се чувствате още по-сигурни и да се наслаждавате на бъдещите статии, проекти и идеи, които предстоят!
Специално искам да благодаря на ICN.BG, с които работя години наред! Бързи, коректни и точни, на разположение всяка минута за въпроси и помощ. За съжаление рядко се намират такива специалисти вече, но … нека да гледаме позитивно на нещата!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ,
МИМО!

#сподели