Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

За такъв тип „лека телесна повреда“ – смъртно наказание

Преди две седмици Мартин Карбовски ни гостува във Факултета по журналистика – винаги напипващ и най-важното излъчващ болезнените теми – той служи като инструмент за народно проглеждане.
През изминалата събота в предаването му по БТВ „Втори план“ ни показа Бела Михайлова и Таня Андонова – две жени, които са подложени на дългогодишен тормоз от страна на мъже с болни мозъци, които ги унижават, преследват, малтретират и накрая (почти) убиват.

Бела е същата тази Бела, за която писах ноември 2017 – тогава стана ясно, че младата жена, майка на пет деца, е залята с киселина от бившия си мъж на метри от дома й. (https://mimo.bg/2017/11/14/ubistvenpuzel) Вярвах тогава аз, Глупака, че ще го осъдят „Поне“ на 10 години – и дори възмутен от бъдещата 10-годишна присъда списах, че е по-добре да заменим „сърцатите“ ни съдии с Джон Креймър – Пъзела от „Убийствен пъзел“.
Сега стана ясно, че бившият мъж на Бела е напълно свободен! „Големият“ мъж живее с майка си като мамино синче, сигурно преживява с нейната пенсия, но пък е свободен, а Бела е с отрязано дясно ухо, без коса и с предстояща шеста операция, за да може поне малко да възстанови външния си вид, но не и духа! НЕГО ТЯ НЕ ГО Е ИЗГУБИЛА – дори каза, че застава пред огледалото и се харесва. РЕСПЕКТ!
Разплаках се от безсилие, какво може да направим, ние, за да осъзнаят съдиите, че не искаме от тях да са меки, искаме да са твърди, и да се водят не от други подбуди, а от човешкото, от духовното, от моралното??!!

Днес ни бе сервирана още една новина – Стефан Станев, който уби брутално приятелката си Виола, е с намалена присъда заради „Смекчаващи вината“ щуротии – това просто не е сериозно, дори! Софийският апелативен съд решава, че Стефан, който би, души и почти обезглави едно момиче, трябва да лежи вместо 25 години /не че това е присъда/ – 22 години и 6 месеца, сакън да не би да му бъдат нарушени правата…

Наистина вече е чудно – държавата брани осакатените и убитите, или тези, които осакатяват и убиват?! Чудя се много, няма как да си го отговоря – защото Бела, която е без ухо, без коса, горе-долу без половин глава, съдът я води за пострадала с лека телесна повреда (!!!!!!!!!!!!!!!), ала като някой изнасилвач рецидивист заведе дело за това, че прозорецът на килията му е 2 см. по-малък – всичките там съдебни експерти го бранят колко зле се е отразило това на психиката му и вземат, та му издействат едно огромно обезщетение…

Ами Таня? Жената е фризьор, а е с осакатени ръце, „благодарение“ на наркомана, с който е живеела. Биел я e като куче, а съседите не са подали сигнал нито веднъж! Майката на наркомана също се плашила от него. Полиция също не се е намесвала и въобще наркоманът си е живеел живота и непрекъснато е обяснявал на Таня какво долно куче е и как трябва да се подчинява. Сега е в затвора, но НЕ ЗАРАДИ ТАНЯ, а защото е пребил дилър. На Таня е оставена възможността – да води дела, да плаща съдебни такси, та да се бори за попечителството на общата им дъщеря и за ограничителни мерки, които да си кажем направо – нямат никакъв ефект.

Жените са оставени буквално сами  – вече въпросът не е в това да избягат от домашното насилие, а какво да правят след това?! Защото нещата не свършват с бягството, а започват от него. Кроят се планове къде да се скрият, как да избягат в чужбина, теглят се кредити, залагат се жилище с цел запазването на живота. Нещата не опират, дори, до собственото оцеляване, а в съхранението на здравето на децата – мъжете-насилници посягат на тях в мига, в който жената надигне глава.

Мартин Карбовски винаги прави невероятно силни репортажи, които те карат да настръхнеш. Въпросът е какво се променя след тях и по-важното с какво се променяме ние: при шум от съседния апартамент, не е трудно да се позвъни на 112. И в интервю по БНР преди няколко месеца разказах следното: най-близката приятелка на майка ми от детинство се пропи, вследствие на мъж-побойник. Почти всяка вечер той я наказваше : както казва Таня, защото стаята е прекалено затоплена или пък поради някаква друга несъществена „грешка“. Многократно сме крили в нас приятелката на мама, мъжът й идваше да я търси, звънеше по звънците, заплашваше, че ще ни запали, ако не кажем къде е. Баща ми веднъж му отговори с агресия и той се сепна, буквално се разтрепери: такъв тип „мъже“ се плашат и от най-малката съпротива и с тях така трябва да се действа: на агресията се отвръща с агресия, не ми се слушат измислените експерти, дето твърдят как трябва да се говори внимателно, да се дават положителни примери.

Ако мъжът на Бела бе пребит веднъж – нямаше да посмее да я залее. Ако мъжът на Таня бе смазан веднъж – нямаше да й чупи ребрата и да й изкривява ръката.
Но с жалби, неефективни и жалки, нищо не се постига. Ще продължава смъртната листа, докато не се върне смъртната присъда.

Кадър от предаването на Мартин Карбовски „Втори план“
#сподели

Една незабравима среща в 54-то

Днес от 13:00 часа в столичното 54-то СУ „Свети Иван Рилски“ се състоя среща с журналистите Мария Милкова от NOVA и Мария Савкова от BTV.

Макар че по-голяма част от учениците в гимназиален етап се бяха измъкнали от часовете по-рано, това не осуети организираната от мен и фондация “Работилница за граждански инициативи” дискусия. Смея да твърдя, че тези, които останаха, прекараха изключително приятно.

Убеден съм, че младите хора имат нужда именно от такива уроци, за да получават детайлна информация от професионалисти с опит и богата практика. Всички гледаха като хипнотизирани двете журналистки и се стараеха да не пропуснат нито дума.

Никой от присъстващите не помисли да си извади телефона или да си шушука със седящия до него, защото нямаше и секунда, в която да не се казва нещо интересно. Аз зададох многобройни въпроси към двете Марии с ясната цел да провокирам учениците да мислят и за по-сериозни теми като: здравеопазване, ангажираността на държавата спрямо инвалидите, подкупените ТЕЛК-ове, побоищата по пътищата, цензурата и създаването на фалшиви новини.

Вярвам, че образованието ще започне да се подобрява само когато учениците участват в срещи с интересни личности, които да им служат като съветници. Не е толкова трудно да се създаде график, по който три-четири пъти в месеца българските училища да бъдат посещавани от изявени писатали, художници, артисти, лекари и тъй нататък, които ще ангажират съзнанието на младите.

Благодарен съм на Фондацията за полезната инициатива, на двете журналистки, оператора, репортерката и фотографката, които бяха с тях. Надявам се да продължават да бъдат подкрепа на учащите – имаме нужда от това.

Мимо Гарсия, журналистката от BTV Мария Савкова и д-р Бисерка Милушева

Репортаж на NOVA за „Журналисти в училище“ с Мария Милкова и мен:

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

 

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/06/09/.1550951

#сподели