Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ В ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО

За мен приоритетните теми не в председателството, а изобщо в страната трябва да бъдат:

  • Приобщаване към културата на по-голям процент от хората. Видно е, че когато се организира театрален спектакъл на отдалечено място – залите са пълни, хората са „гладни“ за изкуството, защото са забравени от всички. Чувството, че някой се сеща за тях ги кара отново да имат доверие в другите. Необходимо е също финансирането за филми да не бъде на принципа „близки до НФЦ“, а да се дава на млади режисьори да развиват късометражни проекти и да обикалят из малките и големи места.
  • Засилване на строгостта на закона и въвеждане на адекватни присъди. Не може един боклук – „Стойне“ Василев да убие бившата си съпруга Елена, да остави две деца сирачета и да получи присъда от 13 години и 4 месеца. Това не е ли доказателство за жалка система, която не е необходима никому? Защо един пенсионер трябва да съществува с 200 лева пенсия, а да издържаме 13 години „Стойне“: или да работи за благото на народа, или смъртна присъда. Зверските престъпления в последните години като „Наглите“, които отвличаха, режеха пръсти и уши, също не бяха овъзмездени – 10-годишните присъди не могат да бъдат коментирани дори. А Мария Бонева, Петя Стаевска, които бяха залети с киселина и обезобразени за цял живот – какво чувство за справедливост почувстваха?!
  • Намаляване на разходите и увеличаване на пенсии & заплати. Ако погледнем реално институциите, които работят, са 1-2%. Всичко останало служи за нареждане на тази дъщеря, на онзи син, на третата любовница. Намалявайки тези финансови черни дупки – ще имаме достатъчно пари да увеличим пенсиите. По този начин хората ще видят, че има реален смисъл да внасят реални осигуровки и заплатите им няма да бъдат на половина в сивия сектор.

Но в общия европейски дух – приоритетните теми и в нашето, и във всяко друго председателство, са помпозни думи, лишени от смисъл, които голяма част от народа не разбира. Три К-та, три П-та, три М-та. Лозунги губещи времето на всички.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

 

#сподели

Не се издържа: умират невинни жени!!!

Жестокост е случилото се в Свети Влас: Лиляна е поредната жертва на уродлив комплексар, който не приема раздялата. Този е от тези „мъжлета“, които са послушни хлебарки пред шефа, пред домоуправителя, ала жена си бие на воля, за да се чувства мъж.
Същински изрод! Преследвал я е с месеци, тероризирал я е. Жената е подала сигнал, но после от човещина го е оттеглила.
СКЪПИ ДАМИ, не проявявайте милост към насилника, защото накрая ще отнеме живота Ви! И честно казано има ли смисъл да подавате жалби, върши ли се нещо по тях?

КАКВО СЕ СЛУЧИ С ЕЛЕНА ВАСИЛЕВА, убита от нещастника „Стойне“? Подава една, втора и накрая бе убита пред десетки хора в ресторант, пред най-близката си приятелка! ЗАБРАВИХМЕ ЛИ ВЕЧЕ ТОЗИ СЛУЧАЙ?!!!!!!!! Присъдата на СТОЙНЕ – пфуу – 13 години и 4 месеца, повръща ми се от тази присъда, ала и 333 години да му бяха наложили, ще се върне ли Елена, която остави след себе си деца – сираци!!!!!!!!!!!!

Има два варианта: първи, при заплаха, психически или физически тормоз от страна на мъжа /независимо настоящ или бивш/ да се трансформира в затворник за поне десетина година, хем да осъзнае какво е вършил, хем да служи за назидание. Вторият вариант е близките на жената или да пребиват изродите или тя да си плати на наемник. Не се издържа: умират невинни жени!!! ВСЕКИ МЕСЕЦ!!!!!!

#сподели

В интервю за БНР: „Домашното насилие се случва заради агресията на активните насилници и заради нулевата дейност на пасивните“

Днес гостувах в Българското национално радио на Спас Крайнин – невероятен водещ, който е доказателство, че с труд и талант у нас се успява, без да са нужни връзки и вуйчо владика!

Спас Крайнин и Мимо Гарсия в студиото на БНТ, 27.02.2018

Следващата седмица записът излиза – предаването е „Нощен хоризонт“. Темите – от домашното насилие, през участието ми в #БезЗадръжки с Наталия Кобилкина до това как да предаваме на другите добротата.

Мимо Гарсия на 27-ми февруари 2018 в студиото на БНТ

Предавам Ви горе-долу какво казах:

„Домашното насилие се случва заради агресията на активните насилници и заради нулевата дейност на пасивните:

Това са съседите, които дружно клюкарят на пейката пред блока за пребиваната Пенка от пети етаж. Уж я съжаляват, но помагат на мъжа й за колата или в почистването на мазето.

Това са институциите, които спят дълбоко, много спокойно. Ако нахалник ги занимае със сигнал – отиват след месец на адреса, поставят бележка “Посети Ви инспектор Х(орейшио)” и се завръщат зад бюрото, спокойни за службичката си и бъдещето си в нея…

Спокойствие има и за биячите, и за обществото, което разсъждава: “Битите сами си го избират, след като седят и търпят”. Да, ама Елена Василева се опита да се измъкне от кретена Стойне и какво? Застреля я той в кафе, осъдиха го на 13 години /присъда не жалка, а буквално оправдателна/!

Ще говоря за домашното насилие, докато съм жив – няма да забравя как моя приятелка бе душена от съпруга си години наред. Мечтаеше да си тръгне, но къде? Когато е инвестирала всичко собствено в неговото жилище?! Спа при мен, спа по други дружки, но това решение ли е?!

Мъжете-насилници разбират само от агресия. Скръцвайте им със зъби, ошамарете ги, но не подминавайте жените с посинени очи и тъмни очила. Утре може да е майка Ви, сестра Ви, дъщеря Ви на това място…“

Мимо Гарсия:Домашното насилие е заради агресията на активните насилници, но и заради пасивните

 

#сподели

НЕКА ЗАМЕНИМ БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИИ С ДЖОН КРЕЙМЪР ОТ “УБИЙСТВЕН ПЪЗЕЛ”

Това е 32-годишната Бела от Велинград, която на 8-ми ноември е пребита и залята с киселина от бившия си мъж. След 10-годишен тормоз, жената намерила сили и го напуснала преди пет месеца.

Нищожеството не приел нейното решение и й организирал зловещата атака. Бела подала сигнал, задържали го за 24 часа и го пуснали – “Нямало свидетели”…

Пълен абсурд, ала “Ако не е във Фейсбук, все едно нищо не се е случвало”…

Но наистина – все едно нищо не се е случвало в милата ни Родина. Ала само ВСЕ ЕДНО. През август тази година Стойне Василев уби съпругата си Елена. (https://mimo.bg/2017/08/19/hubavataelenanastoine/) Моли се тя на институциите да я защитят, пуска жалби и накрая бе разстреляна заради нулевите мерки…

И с Бела ще стане така. Помнете ми думата. Изродът сега не е успял да я довърши, но ще има следващ път. Тогава освен нейния живот, ще отнеме и своя…

А и да не го направи, защото е страхливец – Съдиите ще му простят. Адвокатите ще ги убедят, че “Клиентът ни в страдал по нея, а тя не е осъзнавала, че любовта им е достойна за екранизация”.

Ще му дадат 10 години и за добро поведение ще го пуснат след пет…

Решението е едно: да заменим българските съдии с Джон Креймър от хорър поредицата “Убийствен пъзел”. Там героят подлага “жертвите си” на различни изпитания, за да пречистят греховете си…
Това е спасението и за нашата съдебна система.

Инак изнасилванията на бабички и заливането на жени с киселина ще си е ежедневие…

#сподели

ПОРЕДНАТА „БОКСОВА КРУША“, КОЯТО ЗАГИНА

Огледайте добре сладура на снимката.

Това е 44-годишният Георги Генов, който накълца съпругата си Катя, а сетне се покри във вилата на родителите си. Колкото и перверзно да звучи – Стойне Василев, който застреля съпругата си Елена, поне имаше смелостта да се предаде в полицията.
Този мухльо не го стори. Прокрадваше се версията, че е посегнал на живота си – къде ти, спотайва се и се надява да му се размине, както всеки път през 20-годишния им брак, когато й е крещял, бил и душил.

Жените, които са обект на домашно насилие, нямат никаква възможност да се защитят, камо ли да противодействат на насилниците си. Случаите на Катя и Елена са аналогични – двете не издържат на тормоза, напускат семейното жилище, биват преследвани, насилвани да се приберат „у дома“, а накрая умират, оставяйки сираци.

Катя е ПОРЕДНАТА, КОЯТО ЗАГИНА – публиката с нетърпение очаква следващата. Да си има кого да коментира, чие бельо да разнася по мегданите. Пишейки тези думи, в съзнанието ми се появиха няколко картинки от единствения засега реализиран у нас Биг Брадър Фемили. Спомняте ли си какво беше – семейни скандали, достойни за роман на Кинг.

Омразата, която съпрузите изпитваха помежду си, бе способна да отврати всеки един, дори и Купидон. Оправданието за всичко случващо се на екрана – зрелище. Да беше така, да се радваш на актьорските заложби на участниците и на уменията на сценаристите. Но това е действителността, за която дружно всички мълчим и си позволяваме да се вгледаме в случващото се само когато е дошло време да погребваме Поредната.

Тук вече нито възрастта, нито произходът, нито външността имат значение – анонимността на жертвите на домашното насилие е една от причините да не се коментира нищо по този важен въпрос. Според различни медии, убитата Катя е споделяла проблемите в семейството само с близките си, но от тях сигурно е получавала съвети от сорта на „Търпи!“ и „Той ще се промени, ще улегне!“.

Нужна е помощ на тези жени – необходимо е да усещат подкрепата на обществото и стига с този шаблон: „И двете страни имат вина!“. Каква вина има Катя, че Георги е идиот? Каква вина имаше Елена, че Стойне е комплексар? Стига, хора, бъдете хора! Никога не се знае дали Вие, Вашите сестри или дъщери няма да са в това положение.

Домашното насилие е бичът на нашето време, а решението сме всички НИЕ – заедно, отговорни към най-ценното – опазване на здравето и живота на жените, които са намерили сили да направят крачката – да напуснат насилниците си!

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/09/04/.1565493

 

 

#сподели

ЙОРГО КОЛЕВ, ЙОЗЕФ ФРИЦЪЛ И СЪСИПАНИТЕ ЖИВОТИ НА ДЪЩЕРИТЕ ИМ

Какво правихте през април 2008? Случи ли Ви се нещо интересно? Запознахте ли се с нови хора…
ВЕЛИКДЕН е бил на 27-ми април – чукали сте с яйца, разчупвали сте козунаци, прекарали сте време със семейството си.

ДЕН по-рано, на 26-ти, една дъщеря, майка и робиня, получава свободата си след 24 ГОДИНИ! Спомняте ли си името на Елизабет Фрицъл и баща й Йозеф? Не, със сигурност. За съжаление, светът възприе ситуацията за шумно забавление и трагедия, която служи за раздумка – никой вече не помни Елизабет, Керстин, Стефан, Феликс. НИКОЙ.

Едва на 11 години Елизабет Фрицъл е изнасилена от баща си. Момичето успява да избяга, но австрийските власти я връщат насилствено, без да се поинтересуват каква е причината. „Младежки хормони“ – естественото оправдание.

Сетне, на 18, Елизабет отново изчезва и в следващите 24 години всички вярват, че тя е част от някакъв култ. Нищо подобно. Елизабет не е напускала семейната си къща през този период. Всичко започва на 29-ти август 1984 година, когато е помолена от баща си да му помогне за монтаж на врата в мазето – иронията е, че с този си акт тя довършва затвора си. Той я опива и я завързва с верига в специално създадената клетка от него в продължение на години. Тя има шумоизолирани стени, специална вентилация, която да внася „свеж“ въздух, канализация, тоалетна.

Започва се – изнасилвания, побоища – без никакви думи. Слиза, насилва я и си тръгва. Оставя й храна, която се разваля поради високата температура. Когато Елизабет го ядосва, Йозеф й спира тока или я оставя гладна.

Макар че на горния етаж Йозеф има съпруга и още шест деца, мечтае за „истинско“ семейство и в мазето … с дъщеря си. През 1986-та Елизабет прави спонтанен аборт, но през август 1988 се ражда дъщеря им Керстин. През 1990 се появява и Стефан. Керстин и Стефан никога не напускат помещението до 2008, следователно никога не са зървали естествена светлина, а поради ниските тавани и двамата получават гръбначни изкривявания.

Идват нови деца, които Йозеф качва при жена си горе, убеждавайки властите, че дъщеря им ги изпраща, защото не иска да се грижи за тях, но и не иска да ги дава в социален дом. Елизабет и Йозеф имат и близнаци, но едното дете почива и Йозеф изгаря трупчето му. „Животът“ продължава – междувременно Йозеф дава под наем различни помещения в къщата си, съпругата му се грижи за „внуците“. Идилия!

Като всяко примерно семейство, Фрицъл също ходят на почивки – тогава Елизабет, Керстин и Стефан треперят дали той ще се върне, а в един от случаите фризерът се разваля и тримата са принудени да консумират негодна храна.

Разбира се, с времето Елизабет вече не привлича окото на Йозеф като сексуален обект и той започва да заглежда дъщеря им Керстин, но тя успява да отклони вниманието му.

СПАСЕНИЕТО идва, когато Керстин се разболява и животът й е застрашен. Йозеф я изважда за първи път от мазето, но от болницата молят майката да се свържи с тях, за да им посочи причините за ужасяващото й състояние. Йозеф се съгласява и пуска Елизабет, Стефан и малкия Феликс.
***
Но всичко се повтаря – да, физическо отвличане за такъв период като при Елизабет липсва, но психическото съществува. Погледнете Йорго Колев – съзирате ли в него човек, който се разкайва? НЕ! Със сигурност съжалява, че е бил разкрит, че не е пробвал всички пози, за които е мечтал, а най-вече съжалява за себе си, че ще му се наложи да влезне в затвора.

Но това, естествено, е условно написано, защото правосъдието е странно нещо. Фрицъл разполага с удобна килия и с възможност да повтаря пред медиите: „Аз съм известен!“. Това ли искаме да се случи с изрода Йорго, както и с всеки следващ нещастник като Стойне Василев, който уби съпругата си?!

Определям се за пацифист, за миролюбец, но не съм съгласен с присъдите в европейския свят – пансион за престъпници, които живеят по-сито и на по-топло от повечето пенсионери! Кому е нужно това?! Много старци ще предпочетат да се озоват зад решетките заради храната, парното и топлата вода, така няма да обикалят Халите, за да се сгреят.

Йорго Колев се нуждае от истинско наказание – да влачи камъни, да копае кладенци, да оре, да почиства гори. Тъжно е, че дъщерята на Йорго ще бъде забравена като дъщерята на Йозеф. После ще се появи нова дъщеря на хоризонта, и тя ще бъде забравена.

Глухи сме за изнасилването, слепи сме за чуждата болка.
Пребиват съседката – „Не е наша работа!“
Гамен хвърля пиратки по бездомни кучета – „Не е наша работа!“
„Майка“ бие беззащитното си дете – „И това не е наша работа!“…

А когато реално е НАША РАБОТА, другите разсъждават по този начин и никой не ни помага. Субсидираните самаряни тръбят, че смъртното наказание е нехуманно, НО каква хуманност да проявим по отношение на ЙОЗЕФ ФРИЦЕЛ, СТОЙНЕ ВАСИЛЕВ И ЙОРГО КОЛЕВ?!

В момента законът не плаши. От какво да се стресне Йорго? От десетина години на топло?! Такава евентуална присъда не е смешна, а жалка. Съсипаните дъщери никога няма да получат възмездие!

Статията също тук: mimogarcia.blog.bg/novini/2017/08/23/.1563571

#сподели

ХУБАВАТА ЕЛЕНА НА СТОЙНЕ

Поредната невинна жертва – не на терористи, а на мъжа, от когато има две деца – това е равносметката за случилото се с Елена Василева, която бе убита от съпруга си Венцислав, известен повече като Стойне.

Всички сме чували за хубавата Елена и за легендите, свързани с Троянската война, ала кой и по какъв начин се грижи за жените, преследвани от ревнивите си половинки, дори когато вече официално са се разделили с тях?! Мине, не мине и се случва трагедия – превъртява някакъв, че друг заглежда бившата му, зарежда пистолета и изпразва пълнителя в нея.

Днес си говорих с приятелка, чиято колежка преди години бе убита от  гаджето си, което сетне се самоуби. От уважение към паметта на въпросната няма да спонавам имена, макар че случаят бе нашумял – медиите жужаха със заглавия: „Сензация!“, „Шок!“, „Семейна драма!“. Никой обаче не се задълбочи във важното – жените, жертви на преследване, получават най-много ограничителна заповед и дотам. Лист хартия без никаква стойност, защото за изродите това няма значение.

На такива мястото им е в затворите, а не по стрелбищата, където усъвършенстват стрелковите си умения. Тук задавам и още един въпрос – знаете ли как се получава разрешително за притежаване на пистолет?! Като че става въпрос за детски атракцион – влизаш, някакъв мърморещ и незаинтересован лекар претупва нещата и готово. Е да, понякога ти отказват – на мой познат му забраниха да си вземе пистолет заради участие в масов бой през студентските години, АМА изненада – разрешиха му да има ловна пушка, защото плаща всяка година билет.

Да, и аз съм от хората, които се чудят защо жените търпят години наред физическо и психическо малтретиране, но когато направят важната крачка да напуснат мъчителя си, какво им гарантираме ние като общество?! Животът им е застрашен, а децата им често остават пълни сираци!

64-годишният изрод Венцислав отне не само живота на 42-годишната Елена, но съсипа животите на двете им деца! Без да се замисли – като същински Шерлок Холмс – следил въпросната със ситроена си, влязъл в кафене и я убил – как е посмяла да го напусне!?

Коментират някои 22-годишната им разлика във възрастта, но нека не го правят – любовта не пита, а Еманюел и Бриджит Макрон са достатъчен пример, за да не се ровим в чувствата на хората. А и когато са се запознали, Стойне е бил на 49, а Елена на 27.

Но комплексите на Венцислав са го превърнали от любим в тиранин, който се е вглеждал във всеки познат на Елена, съмнявал се е във всеки нейн поглед към сладкодумния сервитьор, дразнел се е от всеки нейн жест към съседа от втория етаж и в един момент буквално е загубил контрол.

И Елена напълно нормално го е напуснала, но той не я е превъзмогнал. Ясно е, че няма да бъде осъден – ще го обявят или за невменяем, или за депресиран съпруг, който е страдал от синдрома на комплексирания мъж. А и нали знаете за размотаванията на делото на акушерката, пребила бебето Никол. Какво да очакваме като отношение от адвокатките към хубавата Елена на Стойне, може би някоя от тях ще се влюби в „горкия“ Стойне и ще му пристане.

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/08/19/.1562840

#сподели