Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

Излезте от мархмурлука и гледайте нещата трезво, трезвеници!

Стриптийз даскалката подаде оставка – Образованието е спасено!
Да знаете.

Директорката клати глава, възмутени родители търсят обяснение, а учениците си правят майтап на гърба на една невинна жертва.

Цъфнали и вързали всички, та стигнали да имат време да тъпчат една 58-годишна, позволила си да поживее. За малко.
Да пийне, да разпусне, да не мисли за следващата вноска за кредита, да не се притеснява поне за миг как ще смени гумите за лятото. Как ще се облече, за да не й се подиграват децата следващата есен. Как между края на тази учебна година и началото на следващата – да отиде, макар и за малко, и на море…

Но аларма се вдигна – ТАНЦУВАЛА! Танцувала, та танцувала. И?!

Интернет философчетата я кълнат… Била се събличала…

Техните чеда не го ли правят или те, мамините, в абитуриентската си нощ седяха примерни на чаша кока кола?! Или пък през петъчните вечери в дискотеката?!
Ами те самите как си прекарват свободното време: на концентрат пред блока.

Тръгнали днес псевдоекспертките, дъщери и любовнички, да питат от клас на клас дали децата са травмирани…

Хахаха

Що не се огледат за умиращите за сън деца в полунощ в градинките покрай блоковете?
Или след 17 – не ги вълнува… От 9 до 17 са загрижени, а от 17 до 9 си запазват хляба в нечие легло.

Не е истина: една жена бе подложена на публичен разстрел заради собственото си разбиране за щастие: не че аз пия всяка вечер, ама съм заспивал на пода в час по немски заради две чаши вино. Не се имам за грешник.

Други трябва да си подават оставките, за да се подобри системата:
Директорите, които се назначават с партиен билет и веднъж хванали заповедта за назначение се превръщат във феодали. Във всяко отношение.
Заместник-директорите, които макар и втора ръка господари, обиждат и тъпчат. Толерират приятелките си преподаватели и отмъщават на “враговете”: по-красивите колежки, имам предвид.
Учителите, дето нямат представа как са завършили “Педагогика” и нямат никакъв подход. Оплакват се от тях, ама нали, държавна служба, няма махане…
Назначените дебелогъзи администраторки в МОН, чиито функции започват с паленето на кафе машината, преминават през запалването на цигарата (от втората кутия за деня) и завършват с люпенето на семки “Вуйчо Мързел”…

Излезте от мархмурлука и гледайте нещата трезво, трезвеници!

#сподели

За всеки директор статуетка, за да няма сърдит Петко

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

През май 2017 бях на конференция, организирана от синдикат. На нея присъстваха директори на училища и министъра на образованието. Можеха да се задават въпроси, да тече дискусия какво да се промени в него – тишина – директорите кокетничеха, бяха се издокарали в скъпи рокли и маркови костюми, председателят на професионалния съюз благодареше на министъра от сърце за това колко добре „работят“, всеки директор си тръгна със специална статуетка: като от състезанията „всяко детенце с награда, за да няма сърдити“.

На друга конференция месец по-рано присъстваха учители, които един на друг се оплакваха, неспособни да се борят с директорското самоуправление, влизането на деца в първи клас с подаръци под масата, наглостта на някои от учениците, чиито родители умеят да командват и да извиват ръцете с финансовите си възможности.

Тези две конференции, поне за мен, са разделителната линия между лъскавата фалшивост и грозната истина. Проблемите в образованието започват именно от главите на училищата – директорите се избират на партиен принцип, а не спрямо качествата си. Това че някой е добър партиен послушник не води автоматично до извода, че е добър ръководител. И да, училището не е огромна институция като кметство, министерство, но формира личностите на страната и атмосферата е от изключителна важност.

Промените в образованието са винаги фиктивни: променяме определението от „помощник-директор“ на „заместник-директор“, въвеждаме по европейски програми допълнителни часове, та и учителите да изкарат някой лев – „История на изкуството“, „Бит и техника“, „Биология“, „Шивашки умения“, дрън-дрън, зън-зън: учениците се използват като мъртви души без да присъстват на такива занимания биват въвеждани в системата. Учителката ми ме молеше да го правя, защото й липсваха компютърни умения, макар да водеше „Компютърно програмиране“ като СИП…

Няма промени в образованието, има замаскиране на очите. Хиляди предложения летят в парламентарните комисии – различни чиновници сноват напред-назад, за да оправдаят заплатите си. А ако влезем в интернет ще осъзнаем, че повечето от тези „експерти“ са преминавали от комисия в комисия, от институция в институция, от учреждение в учреждение с цел винаги да имат някаква работа. Ама образованието не е някаква работа, а е важна тема, която не вълнува никого.

Родителите също не се вълнуват – за тях училището е безплатна градина, която им гледа децата. Не разчитат на училището и университета да възпитава, да съгражда – за това пък се доверяват на различни курсове от всякакъв род и вид, със съмнителни преподаватели и сертификати, но след като се плаща – значи става, разсъждават.

Учениците и студентите също не се трогват от плачевната система. Виждат се там с другари, говорят, пият кафе, правят планове за дискотеката довечера и ако могат да закачат един „Еразъм“ и с това се изчерпва идеята за „образованието“.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели

Ако се чудите как изглеждат стаите на първокласниците

Ако се чудите как изглеждат стаите на първокласниците, когато не са излизани за родителска среща.
Това ражда “икономията”: експлотацията на една хигиенистка за цял етаж + некадърните учители, които не обучават децата да си изхвърлят боклука в кошчето!

Ученическа стая
#сподели

УЧИТЕЛИ И РОДИТЕЛИ, ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

Преди около час пътувам в автобуса от Младост и неволно подслушвам разговора на две учителки:
– Два часа чаках за среща с майката на проблемния Йордан. Тя не дойде и не счете за нужно да ми каже.
– А при мен, новият ученик ми носи днес хартиен СМС от майка му: “Госпожо по английски – още не ми знаят фамилията -, синът ми няма да пише думите по десет пъти. Тръгнал е една година по-рано на училище, сменихме квартала и сега е в нов клас и се травмира.”
– Какво предложи?
– Да ги пише по пет пъти.
– “Великите” майки и бащи, да дойдат те да преподават в четвърти клас! Като е тръгнал по-рано, какво? По-натам няма да пипа химия, физика?
– Явно.
***
Отдавна алармирам – няма вече комуникация между учители и родители! Трябват да се вземат мерки, да се организират кръгли маси, да се изгражда на ново загубеното доверие!
Учителите и родителите не са врагове! Необходимо е да бъдат партньори в името на общата цел: образована нация!

#сподели

НСО да пази учителите

Учителите на България нямат разум – не разбраха ли най-сетне, че нямат право да пишат двойки и да нервират учениците? Обществото не Ви хрантути, за да мъчите децата, ясно ли Ви е? Лято е, всички са на морето, а Вие си позволявате нахалството да оставяте ученици на поправка и да замествате хавлията и бирата с чина и учебника – глупаци, като не щете с добро, да Ви бият, да Ви замерят със столове и не очаквайте защита нито от директорите Ви, нито от полицията – всички ще вдигат рамене и ще се мъчат да заметат проблемите под килима – държавната субсидия лесно се не дава!

Ала как ще учите другите, като сте прости – кой Ви би през ръцете да ставате учители, а? За какво Ви е?! Пълни мазохисти сте! Никой не Ви уважава, всеки Ви подритва, директорите Ви използват за каквото им падне, учениците се гаврят с Вас ежедневно, а родителите им изискват ли, изискват – нали си плащат данъците – като не могат политиците да притиснат, поне с Вас да се почувстват шефове и някакви значими личности.

Обществото не се интересува, че Ви бият – по-интересни теми има – новият тъпкач на Мадона – колко му плаща, колко му е дълъг, в какви пози го правят. Търпете и не си помисляйте да протестирате, че ще Ви издърпат ушите, също както постъпиха с Кезим Медев. Ще Ви обвинят, че уронвате престижа на училището или че обиждате бъдещето на нацията.

Българските училища до момента бяха опасни за учениците, сега са опасни и за учителите. Едно време хулиганите се криеха от даскалите като се биеха помежду си, сега направо бият даскалите – така ги учат татковците им вечер, докато лочат ракия – „Или си хищник, или си жертва“. Майките им режат салатата и доката чакат съпрузите да им дарят поредната доза шамари, прошепват: „Не се оставяй да ти се качват на главата, маме!“.

За да могат учителите да вършат задълженията си без да се страхуват от последствията, трябва да имат охрана, която да ги защитава, ама вършеща работа охрана, а не от ония пенсионери, които чакат да си получат заплатата и си мечтаят да не им се наложи и лампата на втория етаж да се качат да загасят. Мерките срещу посегателство на учители трябва да бъдат силно завишени – инстинктът за самосъхранение ще си свърши работата.

НСО да пази учителите – или да се създаде НСОУ – Национална служба за охрана на учителите. Вдъхнете надежда на тези хора, че някой мисли за тях – в противен случай след години няма да има кой да преподава на биячите и ще им се отнеме възможността да заплашват: „Ще ти счупя главата, даскалче!“.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/06/21/.1552939

#сподели

Нито родителите, нито учителите имат право да се оневиняват – „И накрая завършваме с поздравления за Петърчо, който успешно успя с два юмрука да прати на оня свят онзи си съученик!“

Днес едно момче в град Славяново почина след сбиване
Днес в 15-то СУ, град София, бе проведена дискусия против агресията в училище.

Аз присъствах на това разискване на фундаменталния въпрос „Как да се преборим с агресията?“.

Изключително съм впечатлен от директорката на училището г-жа Ваня Минева, която се бе постарала всеки един участник да се чувства пряко и преносно у дома си. Създадените условия спомогнаха дебатите след това да преминат по един интелигентен начин, който рядко може да бъде чут и видян.

Представителите на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа – г-н Юлиян Петров, синдикален председател, и г-жа Милена Мавродиева, синдикален секретар, разкриха детайли от „кухнята“ или по-точно обясниха на опростен език колко трудно е на българските учители да лавират между желанията на учениците и изискванията на родителите им.

Медиаторът Костадин Бойчин открехна вратата към решаването на агресията с добър тон, а не веднага със съдене и наказателни мерки. Той даде и множество примери по отношение на християнството и колко е важно да не забравяме десетте Божи заповеди, които ще спомогнат да бъдем добри.

Не се стърпях и му споделих, че имам цяла кутийка със сентенции, от които тегля всяка сутрин по едно листче, което ми спомага да се замислям върху теорията на дадените философи. След изречението ми „Дали ще разсъждаваме върху Библията, върху Корана или върху тези афоризми, ако нямаме желание да вникнем в написаното – нищо никога няма да се получи“ – учителка изказа мнението си, че трябва да има час, в който учениците да бъдат възпитавани в това кое е добре и кое е зло.

Отговорих, че доброто и злото са много субективни понятия, които няма как да бъдат преподавани. Но се съгласих с нея, че е необходимо да има час, където границата „ученик-учител“ да бъде сведена до минимум и човешките разговори да заменят сухата материя.

Според мен сегашният вариант на часа на класа е напълно безсмислен. Да, има врякане по отношение на отсъствията – пишат се фалшиви бележки. Да, има врякане по отношение на сбиванията между съученици – пишат се безсмислени докладни. И нищо, и нищо, и нищо. Проблемите са си все същите и става още по-лошо, защото реално няма никакъв шанс нещата да се променят, докато не признаем, че имаме нужда от коренна реформа.

Докато има празни обещание – ще има и празни училищни стаи, защото докато парите следват ученика – на него всичко му е позволено. Той се чувства като господар, който плаща заплатите на робите си. Няма как да говорим за уважение към учителите, защото те са стъпквани отвсякъде. За обществото те са мързеливци: не работят много, имат големи отпуски, пътуват по различни проекти – малко остава, за да ги принудим те да започнат да ни плащат, че работят като учители. Върху тях е жигосана присъдата, че са длъжни на учениците. А когато намесим в дадени отношения приказки от сорта „Ти си ми длъжник“ – се губи цялата магия на контакта.

Невъзможно е да бъде изгонен проблемен ученик. И заради това директори, учители и ученици са принудени да търпят лошото държание на някого, който изобщо няма желание да бъде сред тях. Ала мама и тате имат други планове и заради тези планове – всички страдат. „То е дете“ – казват философчетата в интернет, ама в историята знаем и за деца убийци, така че нека не гледаме на всички тях като на някакви ангелчета. Не може някакъв пикльо да обира джобните на съучениците си, да ги хапе, да ги дере, да ги бие и ние да го галим по главичката и да му казваме „Браво!“, но в действителност това правим.

Една от директорките разказа, че вече една година се бори с такъв случай – цял клас е настръхнал срещу един ученик, който се изживява като мутра, която определя правилата. Да, пишат се жалби и нищо. Да, организират се протести и нищо. Същински параграф 22. Сигурно не е далеч времето, когато в масмедиите всички ще са задължени да бъдат безкритични. И като се случи нещо като днес в Славяново ще трябва да казват: „И накрая завършваме емисията новини с поздравления за Петърчо, който успешно успя с два юмрука да прати на оня свят онзи си съученик!“.

На такава среща е напълно нормално учителите да са по-егоистично настроени и да имат пристрастия в своя полза в отношенията „учители-родители“. Естествено, че няма как да очакваме учителите да заменят родителите във възпитанието на децата. Но не одобрявам и учителите елегантно да се опитват да си измият ръчичките и да върнат отговорността пак и само в полето на родителите.

Нито родителите, нито учителите имат право да се оневиняват. Защото и учителите са родители. На тази директорка днес й казах точно това „По един начин разсъждавате за чуждото дете и по друг начин ще разсъждавате за своето“. Много е неприятно, че българите смятат, че когато детето им бъде изпратено към училищен психолог – му се намеква, че е лудо. Психолозите са там, за да помагат, а не за да вредят. И все пак – нека не забравяме, че всеки родител обича детето си и не желае и да си помисля, че с него има някакъв проблем. Подходът към такива ситуации трябва да бъде с добро, а не с опити да се изолира това дете и да бъде отпратено от учебното заведение, защото изолацията ще засили агресията, а няма да я поправи.

След дебата – имаше коктейл. По време на него се заговорих с една учителка и директно я попитах как би убедила някой да стане неин колега. Тя ми отговори, че за да станеш учител са нужни две неща – да обичаш децата и да си жертвоготовен. Много е права. Преди няколко години правих проект по физика – преподавах на пети-шести клас. Беше наистина ужасно, защото да приковеш вниманието на всички – беше невъзможно. Разбира се, незаинтересованите разсейваха останалите и се получаваше един порочен кръг, който нямаше как да преустановя.

Да бъдеш учител е избор, който няма да мога да разбера. При тази професия човек трябва да забрави изцяло себе си и да се отдаде на мисията да обучава бъдещето на дадената нация. Но не знам как учителите се убеждават да останат на работното си място, когато дадената нация изобщо няма желание да се обучава!? Няма по-неприятно нещо от това трудът ти да отива на вятъра, а при учителите това е неизбежно.

И все пак: без учители няма да има образование.
Да, пак ще си има деца, ама елементарни и много нахални.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/03/nito-roditelite-nito-uchitelite-imat-pravo-da-se-oneviniavat.1544894

 

 

 

#сподели