Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

Във всеки един от нас дреме по един Боян Петров

Понякога губим доверие в собствения си народ – заради бъркането по чуждите пощенски кутии, поради вечната завист към ближния, най-най-вече и защото винаги сме опозиция на чуждите мечти : и съдим, ли съдим.
Често съм си задавал въпроса – не е ли по-добре да сме като в студената чужбина – сухо поздравяване на съседа, но без междуетажни войни?! Или пък да сме виждаме с роднините веднъж в годината, а не да се събираме всяка седмица само за спорове около арендата на нивата…

Но случва се нещо лошо – притрябват пари за някаква операция, трансплантация – даряваме. Оказва се, че под лошата маска сме добри. Сърдечни и макар да мърморим: „Не ми дреме за тоя“, тайно от всички пращаме СМС, превеждаме през банкирането. Да, даряването няма нужда от разгласяване, но някак се срамуваме от другите да не съдят, че сме сърцати.
Страхуваме се от шепа мръснодушни, които съскат тези дни „Кой ще плаща масрафа на Боян Петров?“.

Жестоко е да осъзнаваме, че някой поставя човешкия живот на второ място – а може би и по-назад! Пари, пари – хартийки, които нямат стойност, ако няма живи хора. Та интернет философчетата цитират мизерстващи пенсионери, болни деца като по-важни цели от това Боян Петров да бъде търсен:

първо, степенуване ли има за човешкия живот?
второ, дарявали ли са, дори лев, за някого някога? Онзи ден болните мозъци мразиха Теодора Маджарова, позволяваха си да я питат Каква майка е, днес Боян и съпругата му Радослава Ненова са им пред очите и в устите!!! Гнус!!! Знаете ли не се кълне, ама … не се издържа понякога.

Сега някой ще каже – „Абе, смахнат очилатко, ти ходил ли си по планини, та браниш Боян?“. Прав ще, освен на пикник, не съм ходил, но това не пречи да защитавам правото на всеки да бъде щастлив и да мечтае.
Няма да отричам – не разбирам Боян и останалите алпинисти, днес четох статия за Кончето в Северен Пирин и буквално ми се зави свят от две-три снимки. Не го мога да съм планинар, алпинист. Страх ме е. Хейтърите също ги е страх и не им стиска, но вместо да признаят – мразят.

Преди две години излезе филмът „Еверест“ по истински събития и там показаха как и при най-добрите и най-добре финансираните експедиции нещо може да се обърка и да излезе от контрол.
Бек Уедърс /изигран във филма от невероятния Джош Бролин/ оцелява, но остава без половин лице и две ръце. Показал съм го на снимката към статията като доказателство, че хората, прегърнали с „две ръце“ мечтата си, не губят никога духа си! Уедърс го запазва изцяло и е мотивационен спийкър, обикалящ из цял свят!

Боян също е мотиватор – с интерес съм следял интервютата му, имам и книгата – Боян е от хората, които те запалват да вярваш, че няма „не може“. Боян се справя с рака, с катастрофа, бори се ежедневно с диабета, ала не се отказва.
Лично за мен Боян е вдъхновител!

Във всеки от нас дреме по един Боян Петров, но се плашим да го опознаем, да го приемем и да го следваме. Животът е един и е задължение на всеки да разреши на себе си да достигне своя „връх“ – без да позволява някой да му обяснява как няма да стане и как трябва да се предаде!

Боян ясно показва, че границите се поставят от нас самите и само от нас самите може да се разрушат. Основните хулници на Боян са две групи: едната е на тези, забранили си да тръгнат по пътя си, а другата е на личности, избрали пътя, но не получили подкрепа, защото егото им ги задушава и ги кара да се карат с евентуалните съмишленици.

Знам едно – видя се любовта на хората към Боян – чиста и истинска, респектирана от волята му. И ах, колко е долно как някои пишат какъв лош съпруг и баща бил…. Пожелавам на всеки да има тази любов като между Боян и Радослава: тази жена в последните, изключително тежки дни, бе разпъвана на кръст от хищници… Защото не свежда глава и не рони сълзи, а действа, събира средства, поддържа комуникация у нас и по света! Жена за пример, пример за любов без граници!

Боян ще се завърне! Доказал го е многократно! А на съдниците пожелавам поне веднъж да послушат сърцето си и да се впуснат в дълбоките води на собствените си мечти!

 

#сподели

За волята на МАЙКАТА, БОЛНА ОТ РАК

Всички следим „Господари на ефира“. Почти ежедневно на екран се показват разни врачки, които бъркат ЕГН-то на обаждащите се, говорят с катерици и все повтарят: „Обадете се утре след 10:00“, за да се наспят на спокойствие, па да почнат да изнудват наред.

Смеем им се и се чудим на обаждащите се – защо си дават парите, имат ли акъл, че вярват. Аз не правя изключение: забавлявам се, пускам клиповете по няколко пъти и след час не помня какво съм гледал.

И да – обажданията от сорта на „Синът ще се жени ли скоро?“, „Дъщерята няма гадже, защо?“, „Мъжът ми има ли друга или не?“ – са глупави, но и безвредни. Отговорът „Синът ти има чепат характер, ама ето сега духам свещта и утре ще доведе девица с богат баща“ няма да убие. След време „притеснените“ майки и баби ще осъзнаят, че са си дали парите на вятъра, ала 2,40 на минута: какво му плащаш!

ДА, АМА се обаждат и болни хора – хора с реални проблеми, с операции, със скорошна смърт в семейството, с нелечими диагнози. Законът забранява да се говори по тези теми. Обаче разните му там медиуми/хаджии се изхитриха: пред тв екраните не отговарят, но в сутрешните часове на следващия ден са в очакване за жертви. Искат по 3000-4000 лева за разваляне на „магии“, за изцеряване на болестите или пък за „измама туризъм“ – пътуване до екзотични дестинации при „богоизбрани“ мошеници, които построяват дворци със средствата на болните бедняци.

Болните и техните близки дават всичко: разпродават имоти, залагат бижута, даряват картини, семейни реликви в името на здравето. Теодора Маджарова е именно в тази категория:

ТЕОДОРА Маджарова е не жена, болна от рак, а МАЙКА, болна от рак, която не желае двете й дечица да остават сираци. Не съдете Теодора, че се бори, за да живее. Прави го не за себе си, а за децата. Болките са жестоки и понякога болните се молят дори да си отидат, но Теодора не се предава! И няма право да се предаде!

Интернет философчетата веднага се възмутиха – тъпата Теодора да си носела последствията от грешката; мъжът й какъв мъж бил, та да я пусне (на МЪЖЪТ й с главно „М“ се възхищавам как е до нея и за миг не я изоставя!), как могла да изостави децата си и какви ли не други ДОЛНИ ДУМИ! Пълно падение!

Болестта рак е пагубна, тя е страшна и се преодолява само с подкрепата на семейството и на околните. С правилно лечение, със здравословно хранене и с вяра! Но вяра в излекуването, а не вяра в мошеници, които се възползват от това.

Ракът изяжда едни, НО ХРАНИ ДРУГИ. И ние, обществото, трябва да се борим с тях. Вчера Кармен Лазарова обяви: „На мен ми е безплатното ходенето до Бразилия, други пари не печеля“. Две секунди по-късно: „Не е важно дали безплатно съм водач или не“. Оставам настрана лъжата, но Вие чувате ли как една жена на гърба на хорската мъка посещава страни, осъждайки ги на сигурна смърт в непозната страна без близките им на висока цена!

Разчекнете тези „магьосници“: с четири коня! Това заслужават! Кармен трябва да бъде осъдена на доживотен затвор, без право на помилване. Това можем да направим: измъкването с оправдания и евентуалната оправдателна присъда /или най-много тригодишна условна/ ще затвърди всеобщото убеждение, че съдът няма топки.

А ние имаме ли? След като вместо Кармен, съдим лесната жертва – Теодора! Хора ли сме? Приятно мислене.

 

#сподели