Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

Booktherapy в YouTube

ЯД ме е, че това умно и способно момче не е в ТОП 10 на YouTube… Няма и да бъде, защото в тази класация намират място единствено голотата и пошлостта. + тези, които са способни да създадат видео от типа „Как се чувствам след 24 часа живот във вана с газирана напитка“…

Безкрайно се радвам, че колежката ми Галя откри неговия канал, защото не е само Book терапия, но и остров на нормалност&надежда в интернет!

#сподели

Рекламата задуши телевизията, следва интернета

Тема: „Бъдещето на телевизията“
по предмет „Телевизионна комуникация“

Изготвил:
Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Студент Факултет по журналистика и
масова комуникация
Фак. номер: 18118

Проверил:
проф. д-р Лилия Райчева

Ако любовта на мъжа минава през стомаха, то бъдещето на телевизията минава само и единствено през интернет. Не случайно вече няма телевизия, която да не залага на онлайн съдържанието в почти същата степен, както се отнася към стандартната си продукция.

Улица „Коронация“ е една от най-известните сапунени опери в света, излъчва се във Великобритания непрекъснато от декември 1960 година. Рейтингите се покачват ежегодно, студията се разширяват, актьорите на договор са много, а цялата тамошна нация проследява събитията в живота на жителите на улицата – от раждането, през влюбването, сключването на брак, до смъртта. Вицът „Как да различиш коренния жител на Великобритания от имигранта? По броя епизоди на „Коронейшън стрийт“, които е изгледал“ е безспорно верен.
И ето сега Ви показвам основното изискване на ITV, телевизията на сериала, за наемане на стажанти:
„Дигитални умения, за да се поддържа аудиторията активна онлайн и в социалните мрежи, за да остане шоуто едно от любимите предавания на публиката!“.

Този сериал може да си позволи и да не се рекламира в онлайн пространството, всички го гледат и коментират, но продуцентите осъзнават, че поколенията се сменят и е необходимо те да бъдат убедени да продължават да следят десетилетния продукт по най-удобния за тях начин.

И макар Улица „Коронация“ да има стабилни зрителски резултати, това не означава, че не може да приключи бързо в бъдещето. Навлизането на интернет, изтеглянето на зрители от традиционните масмедии, липсата на рейтинг и намаляващите рекламодатели на пазара доведе до прекратяването на „вечните“ телевизионни гиганти. Сериалът „Пътеводна светлина“ се излъчваше по американския канал CBS цели 57 години, но щом вече не носеше приходи, му дръпнаха щепсела без да се замислят. Другият сериал със своите 13, 858 епизода и 54 години излъчване наистина бе придобил символика заради името си „Докато свят светува“. И наистина съществува докато интернетът не възтържествува.

В първите години на мрежата тя не бе заплаха за телевизията – на нея се гледаше като на проект с близък край, мнозинството от потребители не си вълнуваше от случващото се, а не са малко телевизиите, които са отказали да си купят домейни и да създадат сайтове поради причината, че не са предвидили бъдещото, което ги застигна. В България домейнът .bg е имало години, когато е предлаган безплатно, но не е заявяван. С явен непукизъм телевизиите пропуснаха да проследят случващото се на пазара и в един момент бяха заплашени от явно изместване.

Появиха се независими производители на онлайн съдържание, които методично създадоха пътища между тях и потребителите, убеждавайки ги, че  интернет е зона без ограничения. И тогава си беше така – нямаше регулации, не се изискваха регистрации, пароли, копия на лични карти. Свободата да чуеш другата гледна точка привличаше така, както дете се лъже да тръгне с непознат. Заради пустото любопитство. Заради това любопитство мнозина бяха излъгани чрез интернет. Имаше шашми даже и фалшиви договори за телевизионни услуги. Плащаш сумата, чакаш приемник, антена, позвъняване кога ще се монтират тези джаджи и накрая студена водица за морна главица…

Интернет също така извади от ръкава още един коз, за да докаже качествата си пред обикновената телевизия. В телевизията съдържанието се снима предварително, месеци напред, без да се съобрази настоящето желание на зрителя за тема. Докато в интернет модерните блогъри, влогъри, музиканти директно питаха „Какво искаш да прочетеш/да видиш/да чуеш?“. Липсата на реклами в първите години също беше плюс за интернета. Защо ти е да слушаш интервюто на министъра, прекъсвано на пет минути за провъзгласяване на Мис Пералня и Мистър Прах за пране, като можеш да го качи някой анонимен потребител и човек да гледа, когато може и иска съдържанието в интернет.

Но пък телевизионните печелбари, които отблъснаха редовия зрител от телевизионните екрани с наглото си и натрапчиво поведение, финансираха съдържание и за интернет в последните години. Появиха се два фронта: VBox7 и YouTube.

Първите са част от мрежата на Нова телевизия. Освен записи на излъчваните по телевизията-майка и нейните дъщерни канали, предавания и сериали, VBox7 създават и собствено съдържание – специални рубрики като „Принцеси под прикритие“ (две момичета се вживяват в ролята на кралски особи и твърдят, че нито пътуват с градски транспорт, нито са работили поне веднъж истински); онлайн сериали като „Не така, брат!“; „риалити“ проекти ала „10 първи срещи“ и така нататък.
В проектите си наеха млади хора, тъй наречените инфлуенсъри – Иван Тишев, Надя, Дидо от Д2, Чоко и Пикпук. Личности с огромно влияние сред младите хора, които сред години старание пред камерата, в повечето случаи, успяват да създадат бизнес чрез собствения си образ.

YouTube работи с партньорски мрежи и е малко по-трудно оттам да те избутат в по-големи проекти, тъй като все пак не е български сайт. Но отново станеш ли известен, събереш ли фен база – получаваш гримове за ревюта, ако си момиче, компютърни игри, ако си момче, и стартираш поточно излъчване веднъж в седмицата или споделяш на запис два клипа в седмицата и готово.

Телевизиите работят и с двете мрежи – пример, „На кафе“ на Гала винаги се качва в VBox7, и сайтът, и предаването са на NOVA, но имат канал и в YouTube, и фейсбук страница и изобщо възможност феновете да са постоянно ангажирани с любимите си продукции.

Рекламата бе и е естествения враг на телевизиите. Нечестните игри по отношение на постоянно надхвърляне на разрешеното време за реклами със секунда-две, по-силния звук на рекламите от останалата програма и най-вече скритата реклама на всичко, което лети и може да се продаде: ту Гала ще почерпи гостите си с 7Days бисквитки, ту д-р Папазова ще говори за точно определен вид смучещи бонбони за гърло, ту пък в „Откраднат живот“ ще се спомена някаква медицинска рецепта и ще се прочете нейното съдържание…

Макар телевизията вече да живее в интернет, тя отново ще се погуби след време или по-скоро ще открие нова форма, за да преживее. Защо? Телевизията се премести в интернет и се възползва от позитивите: по-евтино съдържание, по-разнообразни предавания, млади и евтино платени „звезди“, но пък достави със себе си основния негатив, виновен за тв гибелта: рекламите. VBox7, например, е превърнат в рекламно пано, по-вероятно е да изгледаш 10 реклами, отколкото 1 клип за минута. Това изначално не натоварва, но след това води до пагубни последствия за доверието на зрителя.

Телевизията в тези си граници е изцяло изчерпана, нейните финални стъпки наблюдаваме сега. Няма как БТВ да привлича зрители с филми в неделя, които могат да се видят в интернет ежедневно. Просто няма как. Младите не припознават в черния екран довереник, те не са живеели във времето на липсващата информация, когато една тв програма в един и същи час всеки ден е казвала какво се случва и къде. Обективността тогава е липсвала, но липсва и сега, защото медиите винаги са контролирани и използвани от определени групировки, които манипулират съзнанието с цел бърза печалба с неясна тематика –  но поне в миналото телевизията създаваше истинско съдържание, докато сега интересите на публиката се простират до това „Как кифла ходи на токчета във влак?!“…

Снимка: Techwalla.com
#сподели

Първото голо тяло в в този зловещ, раздиран от конфликти, свят

КУРСОВА РАБОТА
по специалност История на българската журналистика

 

Тема:

 Елисавета Консулова-Вазова среща Марта Стюарт“

 

Изготвил:
Димитър Стоянов Груев-Мимо Гарсия
Студент Факултет по журналистика и масова комуникация
Факултетен номер: 18118 I-ви курс

 

Проверил:
проф. д-р Здравка Константинова

 

КЛЕТВЕН ЛИСТ

 

Днес, 30-ти май 2018 година, подписаният Димитър Стоянов Груев (по паспорт) / Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия (по съдебно решение на Софийския районен съд), роден 16.02.1998 година в гр. (с.) София, в качеството му на студент по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, факултетен номер: 18118

СЕ ЗАКЛЕВА:

  • Че не е използвал чужди материали от учебници, книги, помагала, уеб сайтове при изготвяне на курсовата му работа по специалност „История на българската журналистика“ с ръководител проф. д-р Здравка Константинова

Същият надлежно е упоменал следното:

  1. Използваната литература е цитирана в края на курсовата му работа
  2. Курсовата работа ще бъде публикувана на адрес mimo.bg – официален сайт на автора – всички права на курсовата работа са запазени за Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия

 

 

 

Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия:

………………………..

30.05.2018
София, България

СЪДЪРЖАНИЕ:

  1. Заглавна страница
  2. Клетвен лист
  3. Мотивация за избора на тема
  4. #Беседа за #Беседа: 1938 х 2
  5. Баба ми е модерната жена
  6. Елисавета и Марта
  7. Заключение
  8. Източници

Мотивация за избора на тема:

Не хората следват медиите, а медиите следват хората. Или по-скоро обществото залага стандарта, а медиите търсят начин да проследят всяка гледна точка и да задоволят всеки един читател/слушател/зрител.

Трудно ни е да повярваме как едно време бързият достъп не е съществувал. Не е имало как докато се излежаваш – да попиваш знания от чичко Гугъл, без да е необходимо да посещаваш библиотеки, да чакаш поредния брой на любимия вестник и да се страхуваш какво се случва в събота и неделя, когато печатът не излиза.

Преди години гледах филм за Джак Изкормвача. Най-силната сцена не бе нито убийството на първата му жертва Мери Ан Никълс, нито играта на котка и мишка между него и полицията. Най-силната сцена бе, когато едно дете подканяше читателите да си купят вестник и да разберат коя е следващата убита.
Опашката, меко казано е да се каже така, бе способна да прегази горкото момче. Хората се биеха за следващия вестник, наддаваха пари и настървено повтаряха – „Дай го на мен!“, „Не, не, на мен!“.

Гладът на хората не е за самата новина, за съжаление. А за чуждата мъка, за чуждото нещастие, за пустото любопитство как е отнет живота на следващата мъченица. Сякаш хората се успокояват, когато научат, че някой страда. Повече от тях. Някак те се самоубеждават, че да се ровиш в нечия смърт е напълно позволено и автоматично разрешено.

Обезценяването на новината с навлизането на технологиите се трансформира в още по-ожесточена битка за рейтинг и внимание. Сегашните заглавия „Шок!“, „Ужас!“, „Става страшно!“ се използват без капка колебание.

В студиото Гала и Стефан се целунали – „Става страшно!“ – пише Блиц.
Някакъв изпреварил другите коли – „Ужас!“ – коментира ПИК.

Въобще шокът е за всички ни, защото вече шокът е ежедневен с цел постоянен поток на рекламодатели. Дори и да се случи нещо наистина шокиращо – никой няма да забележи.

„Викай си, викай, ако щат вълците не овцете,

ами и тебе да изядат барабар с  овцете, няма да дойдем, защото ти си просто

едно лъжливо овчарче.“ (ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ)

Мотивацията ми за тази тема е чрез беседа да опиша вестник „Беседа“ и случилото се между 1938 година и сегашната 2018.

#Беседа за #Беседа: 1938 х 2

Една седмица е разстоянието между моя рожден ден и този на дядо ми. Тази година и двамата празнувахме юбилей – аз навърших 20, а той достигна 80. Между 9-ти февруари, неговия ден, и между 16-ти има седем дни, в които дядо всяка година ми подарява седем подаръка.
Те винаги имат общо помежду си, някакъв смисъл, който да отвори очите ми. Обичам подаръците и винаги му повтарям, че любимото ми число е 16, а не седем, но не. Намира нещо магично в тази цифра и не се отказва от тази си традиция…

Тази година темата бе „Спомени“. Подари ми безценни картини на прабаба ми, гоблени на сестра му, револвера на баща му. Ценни вещи, които формират семейството и държат свързани поколения наред, които макар и да не се познават лично – водят диалог без думи.
Това е може би истинската обич – общо мълчание и почти телепатично обменяне на ценна/съкровена/лична информация.

Когато получих темата „Беседа“ през 1938 година – категорично реших, че трябва да поканя дядо и с него да си поговорим за всичко, минало през главата му през тези години. Някак си е странно дядо ти да е връстник на вестник, /първоначално „Беседа“ е вестник, сетне е преименувано на списание/ оставил ярка следа в българския периодичен печат.

Особено в онова време – печатът е имал огромната отговорност да информира, без да изопачава фактите, максимално стремейки се да спазва неутралитет и обективност.

А това си да признаем честно е трудна задача…

Дядо ми е поседнал на дивана. Държи цигарата в ръка, но не я пали. Преди години играеше ежедневно бридж, две кутии си отиваха за нула време. Спомням си хола – задимен облак от пушек, настървени погледи на играчите и … моето неразбиране „Какво правят големите?“.
По-късно дядо се отказа от вредния навик, но и сега изпитваше нужда понякога да хване цигарата в ръка и да я повърти оттук-оттам. Е така, за успокоение…

ВАЖНО: И въпросите, и отговорите в интервюто са на автора. Преди да предаде/публикува настоящата курсова работа дядо му е одобрил отговорите от „негово“ име.

  • Роден си в семейството на лекарка и офицер. Огромна част от книгите в колекцията са на прабаба и прадядо. Видно е, че са били хора на словото – с подчертан интерес към историята и медицината, естествено. Кога за първи път се сблъска с това да четеш?
  • Мимоче, добре знаеш, че в нашето семейство насилието не съществува. И татко Никола и майка Ангелина не са ме принуждавали да чета. По-скоро ми запалваха интереса чрез подмятания за дадени събития. Историята, макар и да не бе най-силния ми предмет в училище, ме увличаше и аз неусетно сам издирвах допълнителни материали, описвах „научните“ ми открития в дневник и индиректно съществувах в различни форми веднъж като вожд, друг път като рицар, сетне бях монах или пък цар.
  • Не минава и ден без да си купиш вестник. Което е странно, имайки предвид, че работиш непрекъснато с компютър, кореспондираш основно с Америка, но не се отказваш от хартиеното тяло. Няма лошо, разбира се. Макар да имам таблет и Kindle E-reader, не се спирам да си купя книга …
  • С твърди корици, за предпочитане…
  • Да, с твърди, за да няма неприятни намачквания, но все пак истинската книга носи емоция. Мириса на лепилото, звукът на първото отваряне е като чуруликане, неприятното усещане, когато историята става по-интересна, а оставащите страници намаляват драстично… Аз може и да намеря дадена книга в Chitanka.info, но ако я има в книжарницата – ще я купя оттам. Ти си обаче друг случай, не четеш вестника на хартия, но разхождайки кучето – купуваш. Защо? Отдаваш някаква последна почит на печата или?
  • Един от най-конфузните моменти в живота ми е, когато на предходния ти юбилей (2008 година) и аз, и баба ти ти подарихме еднаква поредица от книги.
  • За Египет.
  • Моля?
  • Темата на поредицата беше за Египет.
  • Да, но си спомням, че ти не се разочарова. Даже каза, че ще имаш повод за двойно удоволствие, тази дума употреби. Ако бяхме купили две еднакви плюшени играчки нямаше и да се сетиш за „удоволствие“.
  • Но пък имах цели 9 мечета…
  • Да, но думата „удоволствие“, изречена от дете, носи енергия.Любовта към книгата е търсенето на приключението, начесването на порива за пътешествия, срещи с близки и далечни племена. Любовта към печата е равносилна на любовта към знанието. Наясно съм какво изричам. Като малък копнеех да ми дадат разрешение и да ме изпратят да закупя вестника. Взимах го, отварях първите страници с треперещи ръце, за да не ги скъсам, и задълбочено, шепнещо изговарях на глас заглавията. У дома не смеех и да погледна към свития на масата вестник, респектиран от силните му послания и от уверенията на мама, че съм прекалено малък. Когато ти на 8-9 пожела да четеш – не те спряхме заради моето виждане, че всеки съзрява по различно време. Разликата между книгата и печата е следната – всеки може да чете книга. Не да я усети, но все пак да я чете. При печата не е така, там анализаторите винаги имат и допълнителна мисъл, скрита зад редица послания, но пък основна щриха в първоначалната им идея за реализиране на статията. Възмъжаването ми съвпадна с преоткриването на шеметната сила на вестниците и необятните слогани, които те излъчваха, за всеки способен да „чува“.
  • По какъв начин се промени пресата и доверието към нея?
  • Равносметката на моя живот е в две думи „загубено доверие“. За 80 години живот аз съм се разочаровал от мнозина „приятели“ и колеги. Страдал съм от собственото си бързо даване на кредит на доверие, но не съм съгласен с днешната мнителност към всичко. Да, не бива да бъдем лековерни, но и не е редно да подлагаме на съмнение всичко, без реален повод за това. Обезценяването на печата и главоломния фалит на вестници е обясним. Преди 1944 хората са пишели сравнително спокойно, цензурата не е била толкова мащабна. Между 1944 и 1989 ситуацията е – особена, и има, и няма преса. Всичко минава под прегледа на доверени лица, свързани с Държавна сигурност. След 1989 отново имаше свобода като преди 1944 – нямаше регулации, не съдеха журналистите, съдът бранеше репортерите, а не разкритите нарушители. Радвахме се, няма спор. Червени, сини, осъзнавахме внезапно споходилата ни промяна на медийния пазар. Аз и приятели, често на по чаша вино, се изненадвахме докога ще продължи тази урбанистична картинка. Скоро тъмнината отново обгърна печата. Читателят наказва по един начин – чрез отказа да купува. Както изданията преди 1944 с идването на новия строй са били затваряни едно след друго, така и нароилите се вестници и списания през периода на смяна на системата (1989) бързо капитулираха и останаха само тези, които намериха вратички да продължат съществуването си чрез грантове, рекламни проекти и съмнителни връзки с политически фигури и задкулисни уговорки. Радиото и телевизията дълго превъзхождаха печата поради по-освободената си позиция. Една след друга се откриваха радиостанции, купуваха се дялове, продаваха се места за телевизионни студия, наддаване за честоти, търсене на връзки за по-бързо включване към мрежата. Сетне, както при печата, и там се прокламираха етични кодекси, замазване на очите, запушване на устите и спад в доверието на зрителя. А след неговия спад неминуемо следват фалитите, но когато ти разчиташ на стабилна финансова подкрепа, за да тиражираш една или друга политическа теза, рекламодателите не те интересуват. Зрителите също. За теб те не представляват обект за уважение, а за манипулиране.

 

„Баба ми е модерната жена“

Кой не знае песента на Петя Буюклиева „Баба ми е фаталната жена“, ама за мен, моята баба си е модерната жена. Пример за възхищение и успех. Жена съумяла да стане юрист, да представя страната ни на три континента, да пише книги, да води лекции, да твори предавания и същевременно с това да готви вкусно, да се грижи за всички и да не се оплаква никога.

Силна жена. Жена достойна за „Беседа“.

 

Баба ми е от жените, които не чакат на готово. Нито е финансово зависима, нито е психически обременена. Тя е свободна да пътува, да чете, да пише, да блогва, да се вижда с приятелки и да не е затворена в клишетата: домакиня или пък работохоличка.
Баба ми е винаги модерно облечена, изпълва стаята със строгост, същинска съдия Джуди Шайндлин.

 

От баба ми може да се поучиш много. Тя е еманципирана, но с достойнство, а не чрез фалшивото каканижене на #MeToo таговете. Баба ми се е издигнала в кариерата без да позволи да бъде опипвана, унижавана, морално разрушавана с цел кариерно и/или финансово облагодетелстване. Лесно им сега на хулниците на Харви Уайнстайн, Кевин Спейси, Морган Фрийман да пищят. Вкупом, но защо са се примирявали с това? Мигар модерната жена се нуждае от цяла група, за да се бори!? Стадният ли принцип е водещ в защитаването на каузата „свободна жена“!?

Ако някой разсъждава по този начин невероятно жалко. Явно не сме извадили поуки от миналото, не сме се поучили и не сме продължили напред.

 

Как майка ми се бори да се развива, възпитавана достойно от баба ми, без да чака на мъж, на любовник?! Не й ли се кара и на нея последен модел джип – кара й се, но притежава достойнство и желание сама да постига, а не да е държанка и мръсница.

 

Да, за интернет философчетата е лесно да пишат „Време е да освободим жената!“. Те са анонимни и винаги ще останат такива, затворени в черупка, треперещи пред шефа, пред съседа, но пъчейки се пред монитора с никнейм #Освободителя681.

Когато обаче холивудските актриси прокламират лицемерни послания е много важно да оценим истинските жени на времето, които са създали модели за подражание и за израстване.

ЕЛИСАВЕТА И МАРТА

Елисавета Консулова-Вазова е родена в Пловдив, България на 4 декември 1881 година

Марта Стюарт е родена в Ню Джърси, САЩ на 3 август 1941 година

 

През 1902 година Елисавета Консулова-Вазова завършва специалност „живопис“ в Рисувално училище София.
Марта Стюарт завършва, с известно прекъсване, Колеж  „Барнард“ специалност „архитектурна история“.

 

Първата изложба на Елисавета Консулова-Вазова през 1919 година в София е първата самостоятелна изложба на жена художничка в България.
Марта Стюарт е първата жена, която стартира гаражен бизнес за кетъринг услуги и само за десет години го развива в проект, оценяван на милион долара.

 

Елисавета Консулова-Вазова е наричана „майка на цветята“ заради прекрасните картини, които рисува.

Марта Стюарт е жената, която възражда любовта на американците към това да се грижат за цветята и градината непрекъснато.

 

Елисавета Консулова-Вазова първа у нас разчупва преградите и рисува голо тяло.
Марта Стюарт се възкачва и на тв небосклона, разбивайки клишето, че само мъжете стават за водещи и любимци на публиката.

 

Елисавета Консулова-Вазова създава списание „Беседа“ за всички българки през 1934 година. Това е първото признание, че жените заслужават внимание. Че печатът не е резервиран само за мъже. Че макар и не работещи домакини, жените са важна част от обществото и заслужават свое собствено пространство, в което да бъдат разбирани от себеподобни, да бъдат оценявани и образовани: макар и често без висше образование, българките са били природно интелигентни и са имали нужда от потупване по рамото, за да напуснат оковите на дома, да запишат вечерно училище или да си потърсят почасова работа.
Марта Стюарт създава списанието „Марта Стюарт Начин на живеене“  през 1990. Това е списание-институция в САЩ и до момента. Там обаче жената продължава да се радва на уважение и на равно място в обществото. У нас за съжаление жени като Елисавета вече почти няма, които да се борят за истинска еманципация, а не за прокламирана фалшивост.

 

Мария Бонева, Петя Стаевска, Бети от Велинград – жени, обезобразени с киселина, които са истинското лице на нашето разбиране за „женска свобода“ – комплексарщина, която се преборва с култура.
Надали без жени като Елисавета и Марта жената щеше да получи шанс да се труди, да не е само обект в кухнята или майка за разплод. Надали без жени като Елисавета и Марта, които чрез словото на печата вдъхват увереност в дамите, щяхме да чуем за протести за равноправно заплащане и без полова дискриминация, която се среща навсякъде.
Надали без жени като Елисавета и Марта глобалното общество щеше, макар и с плавни крачки, да върви напред…

Заключение

За мен единственият шанс да се борим с лошото, което ни обгръща, са посланията. Те са това, което накланя везните в едната или в другата посока. И ако посланията по време на избори са безсмислени, защото всичко се решава другояче, то в нормалния свят, между четирите години мандат посланията са силата, която ще възпитава следващите поколения в духа на свободата, вървяща ръка за ръка с уважението към другите.

Личности като Елисавета не са получили достатъчна оценка. Но може би самата тя не е целяла да бъде емблематизирана и изпечатана под формата на брошка за нечий ревер.

От такъв тип значки се впечатлява Доналд Тръмп, който навярно се радва и на Хелоуин маските с неговия лик, само защото са с неговия лик.

И Елисавета, и Марта, и Джой Бехар (дългогодишна водеща на американското дневно предаване „The View“, която доказва, че и на 75 може да си в центъра на вниманието), и Упи Голдбърг (носителка на Оскар, която е черна, но без да се възползва от този факт, а залагайки само на таланта си) и младата Рейвън Симон (тийн звезда, която е лесбийка, но не ходи с табелата на врата, а желае да бъде оставена да е щастлива влюбена, както всеки останал) ни учат ежедневно да сме по-добри.

Тези жени са истинско богатство в този зловещ, раздиран от конфликти, свят.

Невероятно е да осъзнаем, че 80 години по-късно жените продължават да се борят да създадат уют и спокойствие за буйстващите мъже, които просто имат нужда от любов.

Но не само известните жени се стремят да успокояват – влезте в днешната „Беседа“. „Беседата“ на 21-ви век се случва в http://www.bg-mamma.com, форум – помогнал на мнозина да запазят отношенията си, да ги оформят и съхранят.

ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА!

Френска поговорка

Източници:

  1. Списание „Беседа“ Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  2. https://en.wikipedia.org/wiki/Cherchez_la_femme : Френска поговорка
  3. https://www.biography.com/people/martha-stewart-9542234 : Биография на Марта Стюарт
  4. https://www.amazon.com/Meredith-Martha-Stewart-Living/dp/B00005NIOA : Информация за списанието на Марта Стюарт
  5. https://en.wikipedia.org/wiki/Martha_Stewart_Living : Допълнителна информация за списанието на Марта Стюарт
  6. https://www.marthastewart.com/sweepstakes : Списанието на Марта Стюарт
  7. https://www.marthastewart.com : Официален сайт на Марта Стюарт
  8. http://www.meredith.com/brand/marthastewartliving : Продуктово позициониране на Марта Стюарт
  9. https://momichetata.com/article/elisaveta-konsulova-vazova-jenata-koiato-znaela-patiat-kam-shtastieto.html : Статия за Елисавета Консулова-Вазова
  10. https://www.judgejudy.com/bios : Биография на съдия Джуди Шайндлин
  11. http://www.segabg.com/article.php?id=201539 : Статия за първото голо рисувано тяло от Елисавета Консулова-Вазова
  12. https://www.svet.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D0%BE : Статия за Елисавета Консулова
  13. https://en.wikipedia.org/wiki/Joy_Behar : Биография на Джой Бехар
  14. https://www.imdb.com/name/nm0066877 : Проследяване на предаването ‘’The view’’
  15. http://agroplovdiv.bg/31660/%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%B1 : Статия за Упи Голдбърг
  16. https://www.thefamouspeople.com/profiles/raven-symon-6750.php : Статия за Рейвън Симон
  17. https://liternet.bg/publish12/f_shiler/silata.htm : „Силата на жената“ Шилер
  18. http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=356 : Статия за Елисавета Консулова
  19. https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_Вазов : Информация за Борис Вазов, съпруг на Елисавета Консулова
  20. https://bg.wikipedia.org/wiki/Бинка_Вазова : Информация за Бинка Вазова, дъщеря на Елисавета Консулова
Курсова работа на Мимо Гарсия при проф. д-р Здравка Константинова
Клетвен лист на Мимо Гарсия при проф. д-р Здравка Константинова
Марта Стюарт и Снуп Дог Снимка: Martha & Snoop’s Potluck Dinner Party
#сподели

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ВЪРНЕ ВОЕННАТА СЛУЖБА?

НЕ!
Така започвам & така мога и да завърша, но все пак:
какво връщане на военната служба, какви 5 патрона?
За чий кеф?
Ясно е за кого ще е изгодно: пак ще се навъдят апетитни обществени поръчки и “заслужили” фирми ще печелят: една ще поеме обновяването на казармите, друга обзавеждането, трета изхранването.

Ще се сервират гнусотии, които ще са по-зле и от училищен стол. Може да създадат програма “Безплатен плод” и всяка сутрин войничетата да хрупат кисели зелени ябълки, докато маршируват по плаца, възбуждайки разни комплексирани “герои” с пагони.

Сетне, за да сме европейски изрядни, ще има закуска от 10:30 до 11:30 : студена водица плюс няколко солети без сол и брашно.

По вечерно време старите кучета ще поизмъчват новобранците. Зайците може като баща ми да мият спалното с четка за зъби. А ако не се справят с “остроумната” задача ще го завият през глава и ще ги понабият.
Ах, какви сладки времена ще настъпят за побойниците – тъкмо завършват даскало и нямат възможност да изнудват по-слаботелесните за джобните им и хоп: нови жертви, от един ще оберат баницата, дето майка му му е пратила, от друг ще приберат шпековия салам /второкачествен, немско качество/.

“Шест месеца служба – к’во му получаваш” – ще се питат фирмите. Ще им се услади Законът за обществените поръчки и току стане службата година, две, три.

Колкото е нужно – толкова.

Младите ще си губят най-хубавите години, ама какво пък?! Парите за дискотеки и салфетки за мятане ще се спестяват и след казармата ще си купят петоразрядна кола, вносна от Германия.
Ще станат същите като старшините – намръщени и разочаровани от живота. Колелото се върти!

Връщането на казармата е перверзия, имайки предвид стотиците инцидентни и прикрити смъртни случаи.

А и какво като мъжете ще могат да сглобяват Калашников?! Много мъже сглобяват коли, сглобяват инсталации, ама не изглеждат преливащи от щастие.
Единствената им наслада е масово баене над таратайките и пиене на патрончета ракийка пред панелния блок, докато жена им пържи на воля с килограми олио.

“Мъжете в казармата стават мъже, а не п*дали!”. Я, да видим тази логика?
Първо, гейовете болни ли са? Това болест ли е или чисто и просто сексуална ориентация, която не влиза в работата на другите? Егаси “ЕВРОПЕЙСКОТО МИСЛЕНЕ”!
Второ, ако приемем, че хомосексуализма е болест (ЖАЛКО РАЗСЪЖДЕНИЕ НА ПОБЪРКАНИ), свързана пряко с педофилията и зоофилията – лечението “казарма” не е ли налудничево?! Да затвориш гей сред хетерота – не е ли като да затвориш педофил сред деца и зоофил сред агнета?!

Марийка плаче “Искам мъже без прически, гладки лица и с косми на краката, в казармата ще станат мъже!”. Споко, Мари, твой Иванчо може да е некъпан и с гърди като гора: няма кой да го съди, демокрация е!
Е, ще го гледат накриво във влака – ама носи безплатен парфюм от френския двор на Луи Българон.

“Връщаме казармата и ще се отбраняваме!” съскат без ченета изкукали старци-разбойници, дето преди 89-та са диктували правилата в играта.
В това време накъде далеч (не толкова далеч) всичко се решава с червен бутон.

Светът се унищожава сам. Непрекъснато. Хорското подчинение подхранва егото на болните мозъци. Загиналите в |-ва, ||-ра световна война какво са спечелили? Ранна смърт, масов гроб и вечна забрава.
Ама Хитлер, Сталин са идеализирани герои – тук е редно да попитаме за друг ли ХитроСталин ли ще умираме?!
Не, благодаря! Не искам тази “чест”.

Умиращите сега в Сирия заради Башаровата чест не са ли достатъчни?!

А защо не припомним за онова войниче, на което коремът буквално се пръскаше. Тъй като роми го надуха с въздух!

Кръвнина за загубените животи в казармата не може да платим. Човешкият живот цена няма. Няма смисъл да връщаме тази традиция.

Освен, ако няма някакъв план и последните останали младежи да напускат през терминала.
#Кой знае?

Димитър Ст. Груев-Мимо Гарсия | Факултетен номер: 18118

Задача във ФЖМК при д-р Марин Бодаков

#сподели

Как да имаме чист Трети март

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ТРЕТИ МАРТ

През последните години трети март се превърна във време разделно: политическите речи са на преден план, русофили и русофоби размахват шпаги, а народът ликува: „хаштаг #почивен ден; хаштаг #маса; хаштаг #триднирелакс“.

На връх Шипка се заформя „Фейсбук масив LIVE“: снимат се, разказват спомени от учебниците по история в училище и се възхищават на природата и героизма ни (поне веднъж в годината). „Българи юнаци“, „България над всичко“, „България на три морета“ и още куп клишета раздират планината, а в това време политическите лица премерено четат ПР съобщенията – едни за братската Руска федерация, други за вражеската такава. Телевизиите излъчват репортажи : Антон Хекимян разпитва кметове, депутати, министри, омбудсман, а в студиото са дежурните коментатори – пенкилери: „Вижте, как на крака ни е дошъл патриарх Кирил Московски“ ликуват „червените!“ симпатизанти-експерти „Хм, как може да допускаме на наша територия този провокатор?“ ядосват се „сините“ мислители. Карат се, обиждат се. Журналистите продължават да предават мимиките на Кирил – как се е почесал, къде гледа, какво казва.

Разбира се, системата за сигурност е на високо ниво: охраната е навсякъде, хората оставят колите си на 8-9 км. от Шипка и пеша стигат до върха. Озвучаването е горе-долу добре, ама никой не се интересува от словата на президента, нито от музикалните произведения. Хората са тук, за да се чувстват значими – „jedan dan zivota“, както се пее в едноименната песен на Лепа Брена & Мирослав Илич.

Световните медии също ни обръщат внимание. Тамошните експерти – пенкилери разсъждават за бъдещето на страната, за гостите, за религията, за … и за … и за… И те, естествено, са разделени в двата лагера – „България + Русия – ЕС“ и „България + ЕС – Русия“. Няма един нормален текст без политически подмятания, търсене на скрити знаци и задействане на пропагандни машини.

Чудя се – не може ли да имаме един ТРЕТИ МАРТ без политици, без медии, без да се завиват със знамето някакви наркоманизирани младежи, отишли там, за да се изфукат, че са взели /купили/ книжка. Не може ли да имаме едни чист Трети март без червени килими, без верижна охрана, без коментатори на вечна заплата. Няма ли как да народът да празнува тихо, смирено, осъзнавайки лично за себе си важността на тази дата без да му се припомня на кой какво дължи, на кой какво не дължи.

Народът пък вижда в този ден единствено почивка: нито следи тв включванията, нито се задълбочава в дебатите, преминаващи в нецензурни махленски спорове. Народът не осъзнава важността на Трети март, защото година след година празникът преминава под знака на удари под кръста между управляващи и опозиция, между леви и десни, между обидени и още по-обидени. За хората Трети март не представлява по-различен ден от всички останали, защото няма колективен дух – всеки е срещу всеки. Ежедневно.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели

Дори и сладоледът не е лек за скучните лекции

Дори и сладоледът не е лек за скучните лекции

Мимо Гарсия на 10-ти май 2018
#сподели

След скучните лекции – на ухо да ти свирят!

#сподели

ТРАДИЦИЯ ПРИ МАНГАЛИТЕ

Пишем днес на изпита във #ФЖМК по темата „Актуален проблем ли е домашното насилие в България?“… Какъв ти проблем?! Нормално действие като дишането. Разбира се – лицемерно го обявяваме за неприемливо, ама пък зад вратите на дома го практикуваме… Като пребият БЪЛГАРКА – „посъжеляваме“ я публично, та да не кажат, че сме зли…

Ама ето в село Бъркачево се подпали с бензин ЦИГАНКА. Тормозена с години от съпруга си – алкохолик. Охо, какъв смях падна! Интернет философчетата се надпреварват да обявяват това за „традиция при мангалите“ (коментар в dir.bg). Радват се те, че поне една „черна“ ще умре бързо, че няма да й плащат тока и водата. Тържествуват над тялото на една мъченица с 85% изгаряния…

Не знам за „традициите при мангалите“, но у нас май има жилка на огромен садизъм… Зли хора. Забавляват се с чуждата мъка и чуждата физическа смърт. ТРУПОВЕ! САМО, ЧЕ ДУХОВНИ. Мизерни същества, които ти се ще да не разбираш, че съществуват, за да не се изпуснеш да им пожелаеш – „И на тях да се случи“, за да им изчезнат извратените усмивки!

Невъзможно е в България да се борим с домашното насилие – то е подкрепяно – „след салатката и ракийката, да утепаме жената и да лягаме, че утре сме на работа“…

 

#сподели

Студ & пола

– Сънувах Ви два пъти с пола, а винаги сте с панталон.
– Ама аз ходя и с пола.
– Ами облечете утре една, късмет на изпита да ми донесете.
– В този студ за единия късмет няма шанс.

Разговор с преподавателката ми днес… Отказа, двойката е в кърпа вързана.

#сподели

Утре изпит имам

Утре изпит имам. Ама не се бъркайте – не уча. Пийвам, хапвам и не се притеснявам!
Наздраве, приятели! Страхотен четвъртък Ви пожелавам!

#сподели