Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

Как да имаме чист Трети март

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ТРЕТИ МАРТ

През последните години трети март се превърна във време разделно: политическите речи са на преден план, русофили и русофоби размахват шпаги, а народът ликува: „хаштаг #почивен ден; хаштаг #маса; хаштаг #триднирелакс“.

На връх Шипка се заформя „Фейсбук масив LIVE“: снимат се, разказват спомени от учебниците по история в училище и се възхищават на природата и героизма ни (поне веднъж в годината). „Българи юнаци“, „България над всичко“, „България на три морета“ и още куп клишета раздират планината, а в това време политическите лица премерено четат ПР съобщенията – едни за братската Руска федерация, други за вражеската такава. Телевизиите излъчват репортажи : Антон Хекимян разпитва кметове, депутати, министри, омбудсман, а в студиото са дежурните коментатори – пенкилери: „Вижте, как на крака ни е дошъл патриарх Кирил Московски“ ликуват „червените!“ симпатизанти-експерти „Хм, как може да допускаме на наша територия този провокатор?“ ядосват се „сините“ мислители. Карат се, обиждат се. Журналистите продължават да предават мимиките на Кирил – как се е почесал, къде гледа, какво казва.

Разбира се, системата за сигурност е на високо ниво: охраната е навсякъде, хората оставят колите си на 8-9 км. от Шипка и пеша стигат до върха. Озвучаването е горе-долу добре, ама никой не се интересува от словата на президента, нито от музикалните произведения. Хората са тук, за да се чувстват значими – „jedan dan zivota“, както се пее в едноименната песен на Лепа Брена & Мирослав Илич.

Световните медии също ни обръщат внимание. Тамошните експерти – пенкилери разсъждават за бъдещето на страната, за гостите, за религията, за … и за … и за… И те, естествено, са разделени в двата лагера – „България + Русия – ЕС“ и „България + ЕС – Русия“. Няма един нормален текст без политически подмятания, търсене на скрити знаци и задействане на пропагандни машини.

Чудя се – не може ли да имаме един ТРЕТИ МАРТ без политици, без медии, без да се завиват със знамето някакви наркоманизирани младежи, отишли там, за да се изфукат, че са взели /купили/ книжка. Не може ли да имаме едни чист Трети март без червени килими, без верижна охрана, без коментатори на вечна заплата. Няма ли как да народът да празнува тихо, смирено, осъзнавайки лично за себе си важността на тази дата без да му се припомня на кой какво дължи, на кой какво не дължи.

Народът пък вижда в този ден единствено почивка: нито следи тв включванията, нито се задълбочава в дебатите, преминаващи в нецензурни махленски спорове. Народът не осъзнава важността на Трети март, защото година след година празникът преминава под знака на удари под кръста между управляващи и опозиция, между леви и десни, между обидени и още по-обидени. За хората Трети март не представлява по-различен ден от всички останали, защото няма колективен дух – всеки е срещу всеки. Ежедневно.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели

Нужен е договор между България и Гърция за зачитане на човешките права / Младите, бъдещето на Македония, пяха заедно с младите, бъдещето на България

Възхищавам се на гръцкия туризъм, но не и на манталитета на гърците. Винаги съм ненавиждал неблагодарността им по отношение на европейските помощи и липсата на желание да се опитат да върнат дори и минимална част от дълговете си. Обвинете ме, че съм гъркофоб – ще приема това, защото се чувствам обиден на тази страна заради отношението й към сънародниците ми.

Не зная как е възможно в 21-ви век един достоен мъж, заминал в Гърция да изкарва прехраната на семейството си, да изгуби /а не както пишат медиите: „да прекара“/ СЕДЕМ години от живота си вследствие на унизително и скалъпено дело. Къде е европейската правда за Иво Богданов?! Няма я.

Никой не може да му възстанови пропилените години, никой не може обезщети съпругата и децата му за дългото му отсъствие! Парите са без значение вече – да, ще успее да закърпи финансово положението, ала за психическата трамва никой не обелва и дума!

Редно е вечно ухиленият Алексис Циприс да излезе на трибуната и да се извини на Иво, а не да го залъгват с 30 евро на прекаран в затвора ден. Зад частния случай на Иво, обаче, прозира жалката истина – страна, членка на ЕС, е способна да раздава правосъдие като в третия свят  – полу-доказателства, полу-свидетели, само и само да се отчете някаква дейност.

Надали някой в Гърция се трогва от съдбата на Иво – поредният работник, осъден за нищо. Но е редно да се замислим – почти всеки уикенд и зиме, и лете българи пътуват до съседката ни, пазаруват, инвестират в закупуване на имоти, прекарват отпуските си там, но един техен сънародник вместо да се разхожда на пазара или да се излежава на шезлонг, гледа през решетките и търка нара.

А и един да беше, да го обявим за грешка. Девет месеца в ареста прекараха българи, които без да знаят, че е престъпление, са качили хора на стоп безплатно, но гръцкото правосъдие ги обвинява, че са получили пари и им предоставя „невероятната“ възможност да делят килия с най-големите отрепки на тамошното общество.

В момента чета книгата на Бети Махмуди „Не без дъщеря ми“ – една американка, която попада в жестокия свят на Иран, където жената е собственост на съпруга, а нейните „права“ се състоят в това да мълчи и да търпи ежедневните побои. Свикнали сме да разделяме едни страни от други, но кажете ми каква разлика намирате между Бети и между Иво? И двамата са пленници на сбъркани системи – независимо дали политически или правосъдни.

Понеже сме свикнали да не споменаваме кой е спомогнал за разплитането на дадената несправедливост, нека този път нарушим традицията – Бойка Атанасова от „24 часа“ и президентът Румен Радев заслужват адмирации – спасиха един невинен от доживотна присъда.

Нужен е договор между България и Гърция за зачитане на човешките права и обещание, че тяхната съдебна система няма да тероризира гражданите ни.

*

Тези дни на дневен ред е подписването на договора за добросъседство между България и Македония. Наистина е приятно, че това се случва – Бойко Борисов съумя да извърши нещо отдавна чакано и от двата народа – някак си е смехотворно в днешната действителност, да се разделяме заради събития от преди 40-50-60 години. Историята носи много поуки, но създаването на грешни изводи поражда омраза.

Миленко Неделковски е бая активен в социалните мрежи, до степен да изглупи да публикува снимка на паметник, който бил съборен от българската войска през 1941 година. Самият той се прочу с чук и съсипване на паметник, нали? И ако онези войничета са били лесно манипулируеми с гръмки обещания, то Миленко бива обработван чрез финансови облаги.

Е, омразата на последователите му, които пожелават нашата смърт, е още едно доказателство за качеството на неговата публика, нека да не се засегнат драгите. Но младите, бъдещето на Македония, пяха заедно с младите, бъдещето на България, песни на турнето „One Love Tour“. Възрастните могат и да изопачават истината, но технологиите вече са достатъчно напреднали, всеки може да се осведоми и субсидираните лъжи не вършат работа.


Фейсбук страницата ми: МИМО ГАРСИЯ е с нов url: http://www.facebook.com/bgmimo

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/08/03/.1559983

#сподели