Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

За такъв тип „лека телесна повреда“ – смъртно наказание

Преди две седмици Мартин Карбовски ни гостува във Факултета по журналистика – винаги напипващ и най-важното излъчващ болезнените теми – той служи като инструмент за народно проглеждане.
През изминалата събота в предаването му по БТВ „Втори план“ ни показа Бела Михайлова и Таня Андонова – две жени, които са подложени на дългогодишен тормоз от страна на мъже с болни мозъци, които ги унижават, преследват, малтретират и накрая (почти) убиват.

Бела е същата тази Бела, за която писах ноември 2017 – тогава стана ясно, че младата жена, майка на пет деца, е залята с киселина от бившия си мъж на метри от дома й. (https://mimo.bg/2017/11/14/ubistvenpuzel) Вярвах тогава аз, Глупака, че ще го осъдят „Поне“ на 10 години – и дори възмутен от бъдещата 10-годишна присъда списах, че е по-добре да заменим „сърцатите“ ни съдии с Джон Креймър – Пъзела от „Убийствен пъзел“.
Сега стана ясно, че бившият мъж на Бела е напълно свободен! „Големият“ мъж живее с майка си като мамино синче, сигурно преживява с нейната пенсия, но пък е свободен, а Бела е с отрязано дясно ухо, без коса и с предстояща шеста операция, за да може поне малко да възстанови външния си вид, но не и духа! НЕГО ТЯ НЕ ГО Е ИЗГУБИЛА – дори каза, че застава пред огледалото и се харесва. РЕСПЕКТ!
Разплаках се от безсилие, какво може да направим, ние, за да осъзнаят съдиите, че не искаме от тях да са меки, искаме да са твърди, и да се водят не от други подбуди, а от човешкото, от духовното, от моралното??!!

Днес ни бе сервирана още една новина – Стефан Станев, който уби брутално приятелката си Виола, е с намалена присъда заради „Смекчаващи вината“ щуротии – това просто не е сериозно, дори! Софийският апелативен съд решава, че Стефан, който би, души и почти обезглави едно момиче, трябва да лежи вместо 25 години /не че това е присъда/ – 22 години и 6 месеца, сакън да не би да му бъдат нарушени правата…

Наистина вече е чудно – държавата брани осакатените и убитите, или тези, които осакатяват и убиват?! Чудя се много, няма как да си го отговоря – защото Бела, която е без ухо, без коса, горе-долу без половин глава, съдът я води за пострадала с лека телесна повреда (!!!!!!!!!!!!!!!), ала като някой изнасилвач рецидивист заведе дело за това, че прозорецът на килията му е 2 см. по-малък – всичките там съдебни експерти го бранят колко зле се е отразило това на психиката му и вземат, та му издействат едно огромно обезщетение…

Ами Таня? Жената е фризьор, а е с осакатени ръце, „благодарение“ на наркомана, с който е живеела. Биел я e като куче, а съседите не са подали сигнал нито веднъж! Майката на наркомана също се плашила от него. Полиция също не се е намесвала и въобще наркоманът си е живеел живота и непрекъснато е обяснявал на Таня какво долно куче е и как трябва да се подчинява. Сега е в затвора, но НЕ ЗАРАДИ ТАНЯ, а защото е пребил дилър. На Таня е оставена възможността – да води дела, да плаща съдебни такси, та да се бори за попечителството на общата им дъщеря и за ограничителни мерки, които да си кажем направо – нямат никакъв ефект.

Жените са оставени буквално сами  – вече въпросът не е в това да избягат от домашното насилие, а какво да правят след това?! Защото нещата не свършват с бягството, а започват от него. Кроят се планове къде да се скрият, как да избягат в чужбина, теглят се кредити, залагат се жилище с цел запазването на живота. Нещата не опират, дори, до собственото оцеляване, а в съхранението на здравето на децата – мъжете-насилници посягат на тях в мига, в който жената надигне глава.

Мартин Карбовски винаги прави невероятно силни репортажи, които те карат да настръхнеш. Въпросът е какво се променя след тях и по-важното с какво се променяме ние: при шум от съседния апартамент, не е трудно да се позвъни на 112. И в интервю по БНР преди няколко месеца разказах следното: най-близката приятелка на майка ми от детинство се пропи, вследствие на мъж-побойник. Почти всяка вечер той я наказваше : както казва Таня, защото стаята е прекалено затоплена или пък поради някаква друга несъществена „грешка“. Многократно сме крили в нас приятелката на мама, мъжът й идваше да я търси, звънеше по звънците, заплашваше, че ще ни запали, ако не кажем къде е. Баща ми веднъж му отговори с агресия и той се сепна, буквално се разтрепери: такъв тип „мъже“ се плашат и от най-малката съпротива и с тях така трябва да се действа: на агресията се отвръща с агресия, не ми се слушат измислените експерти, дето твърдят как трябва да се говори внимателно, да се дават положителни примери.

Ако мъжът на Бела бе пребит веднъж – нямаше да посмее да я залее. Ако мъжът на Таня бе смазан веднъж – нямаше да й чупи ребрата и да й изкривява ръката.
Но с жалби, неефективни и жалки, нищо не се постига. Ще продължава смъртната листа, докато не се върне смъртната присъда.

Кадър от предаването на Мартин Карбовски „Втори план“
#сподели

Дирим я – Превенцията за ревност!

Убитото семейство в Нови искър бе подложено на болестен интерес. Ако това се правеше с цел да се помогне на разследването – адмирации, но когато всичко опира да извратено удоволствие е много страшно. Не виждам разлика между Росен Ангелов и интернет философчетата, които се изживяваха като детективи, споделяйки версия след версия – албанска мафия, ДДС измами, тайници в тирове за наркотици.

Аман! Седи си сульо зад компютъра и изпитва ерекция от нечия смърт! Вместо да съчувства, се рови в човешката трагедия и повтаря: „Искаме още! И още! Ама още!“. Как е възможно, бе, Господи?!

Ами съседите! Като че бяха новоизлюпени коментатори на риалити формата „Нови искър трилър“. Поемното лице Йордан уведомяваше медиите за всичко: „Бащата – десет куршума, бабичката – четири“… „Жената е намерена горе в гората, колата също!“. Не вярвам, че не са му обяснили, че има важна роля! Че не трябва да се изживява като медийна звезда, но къде ти ги ще чуе! Видимо изглежда на 75-80, цял живот тежка работа и сега му се отдава шанс да изгрее: медии, микрофони, камери, известност! Еха!
*
Съдят Кети Кюхова в интернет – „Проститутка!“, „Тя е виновна!“, „Заслужава си го!“. Ще речеш, че само една Кети е имала любовник. Всички други са с вързани гащи и не са имали връзки. Ма, моля Ви се! Разбира се, Росен не е красавец, има престъпно минало, но любовта е сляпа. Това не бива да се забравя.

Важното е да изведем изводи след кървавата драма в Нови искър! Необходима е спешна Превенция за ревността! Задължително е да има безплатна помощ за хора, които изпитват тази емоция! Да им се помогне проблемът да не се задълбочи и да осъзнаят, че с определения човек вече нямат бъдеще и трябва да си позволят да продължат!

Не бива да се подиграваме на Росен, независимо престъпник или не. Той има криминално минало, но всички ли ревнуващи са с такова – не! Той изглежда страховито, но всички ли ревнуващи са с такива лица – не! Има ли как да обозначим ревнуващите в две категории: „Безобидни“ – „Опасни“? Категорично НЕ!

Да се молим никога да не бъдем ревнувани, но и никога да не ревнуваме така зловещо. Човешката психика е неразгадаема и не е бива да мислим: „Аз това не мога да сторя!“. Нека се обединим заедно срещу тази убийствена епидемия и да подпомагаме хората, заболели от това, защото ще има и следващи, и следващи жертви.

Снимки: Гугъл/ На снимката: убитите Кети и Неделчо; убиецът Росен; поемното лице Йордан.

 

#сподели

ХУБАВАТА ЕЛЕНА НА СТОЙНЕ

Поредната невинна жертва – не на терористи, а на мъжа, от когато има две деца – това е равносметката за случилото се с Елена Василева, която бе убита от съпруга си Венцислав, известен повече като Стойне.

Всички сме чували за хубавата Елена и за легендите, свързани с Троянската война, ала кой и по какъв начин се грижи за жените, преследвани от ревнивите си половинки, дори когато вече официално са се разделили с тях?! Мине, не мине и се случва трагедия – превъртява някакъв, че друг заглежда бившата му, зарежда пистолета и изпразва пълнителя в нея.

Днес си говорих с приятелка, чиято колежка преди години бе убита от  гаджето си, което сетне се самоуби. От уважение към паметта на въпросната няма да спонавам имена, макар че случаят бе нашумял – медиите жужаха със заглавия: „Сензация!“, „Шок!“, „Семейна драма!“. Никой обаче не се задълбочи във важното – жените, жертви на преследване, получават най-много ограничителна заповед и дотам. Лист хартия без никаква стойност, защото за изродите това няма значение.

На такива мястото им е в затворите, а не по стрелбищата, където усъвършенстват стрелковите си умения. Тук задавам и още един въпрос – знаете ли как се получава разрешително за притежаване на пистолет?! Като че става въпрос за детски атракцион – влизаш, някакъв мърморещ и незаинтересован лекар претупва нещата и готово. Е да, понякога ти отказват – на мой познат му забраниха да си вземе пистолет заради участие в масов бой през студентските години, АМА изненада – разрешиха му да има ловна пушка, защото плаща всяка година билет.

Да, и аз съм от хората, които се чудят защо жените търпят години наред физическо и психическо малтретиране, но когато направят важната крачка да напуснат мъчителя си, какво им гарантираме ние като общество?! Животът им е застрашен, а децата им често остават пълни сираци!

64-годишният изрод Венцислав отне не само живота на 42-годишната Елена, но съсипа животите на двете им деца! Без да се замисли – като същински Шерлок Холмс – следил въпросната със ситроена си, влязъл в кафене и я убил – как е посмяла да го напусне!?

Коментират някои 22-годишната им разлика във възрастта, но нека не го правят – любовта не пита, а Еманюел и Бриджит Макрон са достатъчен пример, за да не се ровим в чувствата на хората. А и когато са се запознали, Стойне е бил на 49, а Елена на 27.

Но комплексите на Венцислав са го превърнали от любим в тиранин, който се е вглеждал във всеки познат на Елена, съмнявал се е във всеки нейн поглед към сладкодумния сервитьор, дразнел се е от всеки нейн жест към съседа от втория етаж и в един момент буквално е загубил контрол.

И Елена напълно нормално го е напуснала, но той не я е превъзмогнал. Ясно е, че няма да бъде осъден – ще го обявят или за невменяем, или за депресиран съпруг, който е страдал от синдрома на комплексирания мъж. А и нали знаете за размотаванията на делото на акушерката, пребила бебето Никол. Какво да очакваме като отношение от адвокатките към хубавата Елена на Стойне, може би някоя от тях ще се влюби в „горкия“ Стойне и ще му пристане.

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/08/19/.1562840

#сподели

Не ми оправдавайте убийците с думата „ревнивци“

Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.
— Марсел Пруст

Днес е черен ден за страната ни. За пореден път една жена бе убита. От „ревност“. Да Ви кажа честно взе яко да ми писва от тази дума, защото се използва с повод и без повод. Не мога да повярвам, че някой някога дори за секунда е склонен да оправдае едно убийство, защото е от „ревност“. Убийство си е. Истинско убийство. А човекът, който го извършва е убиец. Истински убиец. Чувствам се много странно, че още малко ще ни се втълпи, че трябва да съжаляваме „ревнивците“, защото те не са виновни за това, което вършат. Сериозно? Ами още малко остава да ги обявим за герои на любовта, да ги наградим с медали, да им изградим паметници и… да ги изкараме жертви. СТИГА ГЛУПОСТИ! Гледаме с едни очи другите убийци, но с други убийците-ревнивци. Защо? С какво са по-различни? Какъв е този двоен аршин? Нали не вярвате, че тези убийци наистина „толкова много, ама много са обичали своите жертви“? А? Човек, когато обича – не тормози и не убива! Но истината е, че цялото общество изграждаме този тип убийци. Виновни сме всички. Защото ги оправдаваме. Защото ги закриляме с незначителни глоби. Много рядко присъди. И те продължават. И продължават. И накрая убиват. Напълно нормално. Израстват – първо скандали, след това някой друг шамар, обсебване и убийство. Чиста работа. Толкова чиста, че цялото общество може да се познаем в огледалната повърхност на безхаберието ни. Общото ни безхаберие, което пълни гробищата с млади жени и оставя сирачета. На произвола на съдбата. И роднините, които ги подхвърлят като ненужно бреме. Бесен съм за всяка жена, която се е оставила в лапите на разни долнопробни изроди, които съсипват живота й, а накрая отнемат това, което е останало от него. Псувни. Псувни. Псувни. А действия? А действия? А действия? Няма. До кога? Трябва да има защита за тези жени, които са обект на психически и физически тормоз. Трябва да подават жалби, да съдят „мъжагите“, за да ги научат, че така не може. Следващият път, когато дъщеря Ви се изнесе от побойника за няколко дни – подайте сигнал. Не един, не два. Следващият път, когато чуете съседката да вика за помощ – подайте сигнал. Не един, не два. Следващият път, когато някой Ви бие – подайте сигнал. Не един, не два. И го напуснете. Завинаги. Не се заблуждавайте с „После“ и „По-нататък“, защото понякога няма после и по-нататък. Ценете живота и истинската любов, а не обсебването, което се представя за любов. „Как да постъпя след шамара?“ е честа тема във форумите. Съвети безброй. От безброй дървени философи – „Ще се промени“, „Виж дали ще ти се извини“, „Много зависи с какво си го предизвикала“. Запазете си „умните съвети“, за да ги изкажете като съболезнования на някоя, която Ви е послушала. За съжаление.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/03/06/.1513800

#сподели