Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

Във всеки един от нас дреме по един Боян Петров

Понякога губим доверие в собствения си народ – заради бъркането по чуждите пощенски кутии, поради вечната завист към ближния, най-най-вече и защото винаги сме опозиция на чуждите мечти : и съдим, ли съдим.
Често съм си задавал въпроса – не е ли по-добре да сме като в студената чужбина – сухо поздравяване на съседа, но без междуетажни войни?! Или пък да сме виждаме с роднините веднъж в годината, а не да се събираме всяка седмица само за спорове около арендата на нивата…

Но случва се нещо лошо – притрябват пари за някаква операция, трансплантация – даряваме. Оказва се, че под лошата маска сме добри. Сърдечни и макар да мърморим: „Не ми дреме за тоя“, тайно от всички пращаме СМС, превеждаме през банкирането. Да, даряването няма нужда от разгласяване, но някак се срамуваме от другите да не съдят, че сме сърцати.
Страхуваме се от шепа мръснодушни, които съскат тези дни „Кой ще плаща масрафа на Боян Петров?“.

Жестоко е да осъзнаваме, че някой поставя човешкия живот на второ място – а може би и по-назад! Пари, пари – хартийки, които нямат стойност, ако няма живи хора. Та интернет философчетата цитират мизерстващи пенсионери, болни деца като по-важни цели от това Боян Петров да бъде търсен:

първо, степенуване ли има за човешкия живот?
второ, дарявали ли са, дори лев, за някого някога? Онзи ден болните мозъци мразиха Теодора Маджарова, позволяваха си да я питат Каква майка е, днес Боян и съпругата му Радослава Ненова са им пред очите и в устите!!! Гнус!!! Знаете ли не се кълне, ама … не се издържа понякога.

Сега някой ще каже – „Абе, смахнат очилатко, ти ходил ли си по планини, та браниш Боян?“. Прав ще, освен на пикник, не съм ходил, но това не пречи да защитавам правото на всеки да бъде щастлив и да мечтае.
Няма да отричам – не разбирам Боян и останалите алпинисти, днес четох статия за Кончето в Северен Пирин и буквално ми се зави свят от две-три снимки. Не го мога да съм планинар, алпинист. Страх ме е. Хейтърите също ги е страх и не им стиска, но вместо да признаят – мразят.

Преди две години излезе филмът „Еверест“ по истински събития и там показаха как и при най-добрите и най-добре финансираните експедиции нещо може да се обърка и да излезе от контрол.
Бек Уедърс /изигран във филма от невероятния Джош Бролин/ оцелява, но остава без половин лице и две ръце. Показал съм го на снимката към статията като доказателство, че хората, прегърнали с „две ръце“ мечтата си, не губят никога духа си! Уедърс го запазва изцяло и е мотивационен спийкър, обикалящ из цял свят!

Боян също е мотиватор – с интерес съм следял интервютата му, имам и книгата – Боян е от хората, които те запалват да вярваш, че няма „не може“. Боян се справя с рака, с катастрофа, бори се ежедневно с диабета, ала не се отказва.
Лично за мен Боян е вдъхновител!

Във всеки от нас дреме по един Боян Петров, но се плашим да го опознаем, да го приемем и да го следваме. Животът е един и е задължение на всеки да разреши на себе си да достигне своя „връх“ – без да позволява някой да му обяснява как няма да стане и как трябва да се предаде!

Боян ясно показва, че границите се поставят от нас самите и само от нас самите може да се разрушат. Основните хулници на Боян са две групи: едната е на тези, забранили си да тръгнат по пътя си, а другата е на личности, избрали пътя, но не получили подкрепа, защото егото им ги задушава и ги кара да се карат с евентуалните съмишленици.

Знам едно – видя се любовта на хората към Боян – чиста и истинска, респектирана от волята му. И ах, колко е долно как някои пишат какъв лош съпруг и баща бил…. Пожелавам на всеки да има тази любов като между Боян и Радослава: тази жена в последните, изключително тежки дни, бе разпъвана на кръст от хищници… Защото не свежда глава и не рони сълзи, а действа, събира средства, поддържа комуникация у нас и по света! Жена за пример, пример за любов без граници!

Боян ще се завърне! Доказал го е многократно! А на съдниците пожелавам поне веднъж да послушат сърцето си и да се впуснат в дълбоките води на собствените си мечти!

 

#сподели

Малък коментар 2009: Спомени преди да навърша 20

На 16-ти февруари навършвам 20. Втори юбилей в живота.
Поглед назад, мечти занапред. Това е – нито изпадам в депресия, нито в еуфория. Не е приятно остаряването, но е невероятно помъдряването. 🙂

Носталгия обаче има. Забелязвам се, че разглеждам архивни снимки, видеа, спомням си… Предлагам Ви едно любопитно видео отпреди десетина години – втората ми изява на телевизионния екран, първата е за дивите животни и как да се предпазваме от тях, без да ги нараняваме.

БТВ Малък коментар 2009: „Какви са инструментите на властта?“

Мнението ми: „Инструментът на властта, според мен, са парите. Ако нямаш пари, не може да си във властта“.

Мимо Гарсия в кадър от БТВ „Малък коментар“ 2009
#сподели

Модерното обезнаследяване

Мощно забогателите личности достигнаха нов връх в избиването на комплексите си – или чисто и просто казано – нова възможност да демонстрират, че имат „напредничаво“ мислене. Ако преди за паралиите беше гордост да купят на чедата си последен модел кола, сега се надпреварват шумно да обявяват, че ще обезнаследят децата си, а парите си ще вложат за доброто на човечеството.

Модата се мени бързо, но безплатната реклама винаги е от значение. Колко мило звучи – „Отказвам да подсигуря децата си, за да осигуря по-добър живот за всички“. Последното може да го замените и с: „…, за да има вода за всички“, „…, за да има храна за всички“. Най-удачно ще е да се обяви: „…, за да има повече будали, които да ми симпатизират“.

Аман от „филантропи“! Адски много се навъдиха!

Да обявиш, че си част от течението „модерно обезнаследяване“ ти носи многобройни плюсове: злобните човечета изпитват наслада, че онези, които са родени със „златна лъжица в устата“, също ще се мъчат, ще са бедни, ще са жалки, ще страдат и така нататък. Разбира се, същите тези злобни човечета започват да изпитват уважение към „модерните мами и татковци“, защото те им изпълват завистливите мечти: всички да са равно нещастни.

Естествено, че само идиот би постъпил така с децата си. И не ми разправяйте, че по-този начин децата се учели на самостоятелност и не ставали лигави. Първо – от възпитанието зависи дали някой ще е самостоятелен и глезен, а не от стандарта, който го заобикаля. Възпитанието идва от родителите, а не от вещите. Ако родителите са възпитали чрез финансови компенсации, защото са нямали време да обръщат реално внимание – това е тяхна грешка, а не грешка на децата им.

Второ – надграждането на постигнатото е основна цел: всеки желае да вижда прогрес в създадените от него фирми/филми/книги/спектакли (и т.н.). Това не важи в случаите, когато фирмите/филмите/книги/спектаклите (и т.н.) не са постигнати с честен труд, а са плод на някаква далавера.

Трето – има много родители, които изпитват наслада децата им да не получат нищо. И няма как да е иначе: злобните хора за съжаление също стават родители. Модерното обезнаследяване е поредната щуротия, която тесногръдите използват, за да блеснат поне за малко, защото само с пари – нищо не се получава.

Всеки може да прави, каквото си поиска с това, което е изкарал, но е хубаво да се запита: „Има ли щастливи хора без близки?“. Ако знае, че няма – то ще му е приятно да споделя спестяванията си с хора, които обича, а няма сам да ги съзерцава, за да подхранва егото си.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/04/14/.1521700

#сподели

За обществото, в което марковото яке е еталон на успял и за това какво срамно има в това да носиш евтини дрехи

Преди няколко дни присъствах на дискусия на темата „Различните“. Общо взето идеята беше да поговорим за това как да ги приемем. „Тежката съдба на спортиста“, „Да си гей“, „Да си лесбийка“, „Да си болен“ бяха част от разказите. Нормално, напълно в кръга на „различните“ се включи и темата „различието в душата на хората“. Изведнъж едно 15-16 годишно момиче стана и каза: „Да, зимата мина. Вече не е студено, но всички знаем, че наша съученичка стана обект на подигравки, защото не си бе закупила най-готиното яке на сезона. Тоест, всъщност си взе реплика и всички й се подиграваха. Аз не се. Все пак не всеки може да си закупи най-хубавото яке! Приемам я. Нейните нямат пари. Ама защо взима реплика? Опитва се да се впише.“

 

Объркахме се всички. Никой не знаеше кое е „най-готиното яке на сезона“. Оказа се че това момиче визира своето. Марково. Адски скъпо. Доста над минималната работна заплата.
Стана ми мъчно. Мъчно за всичко и всички. За това момиче, което може да се изразява духовно и физечски само чрез скъпи якета. За другото момиче, което беше опитало просто да се „впише“ сред „най-яките гърли в класа“ и е изпадало в депресия, защото родителите я нямат. За обществото, което отдава важност на дрехите. Какво е срамно да носиш евтини дрехи? Дали блузата ще е 5, или 350 никой не го еня, освен духовно кухите. Аз, лично, имам много евтини дрехи от 10 лева и честно казано никой не разполага в главата си с баркод, за да ми каже „Мимо, ама това е само 10 лева!!!“. А и да го кажа, бих му отговорил „ООО, аз виждам, че в твоята главица няма акъл дори и за стотинка!“.

Честно казано дрехите, които съм си купувал заради марката (да, правил съм тази глупост) не са били нито по-удобни, нито по-специални и за съжаление не мога да „прехвърчам“ с тях като Батман. Чистото и спретното е хиляди пъти по-добро и на вид, и на морал от кичозното и граничещото с подигравка към самия себе си.

Ако обявим за различни хората, които нямат пари, за да си купят „най-готиното яке“, обществото ни ще загуби най-готиното нещо, а именно да цени хората по вътрешността, а не по „корубата“.
Пожелавам Ви прекрасна седмица. Аз утре ще раздавам брошури напред-назад из София. 🙂 Дано времето да е хубаво.

Изслушайте епизод 23 на #ПолеЗаОтговори ТУК.
Харесайте страницата на предаването във фейсбук ТУК.

www.mimo.bg

www.facebook.com/bgmimo

http://mimogarcia.blog.bg/novini/2016/04/06/ot-mimo-garsiia-za-obshtestvoto-v-koeto-markovoto-iake-e-eta.1442618
#сподели