Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ В ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО

За мен приоритетните теми не в председателството, а изобщо в страната трябва да бъдат:

  • Приобщаване към културата на по-голям процент от хората. Видно е, че когато се организира театрален спектакъл на отдалечено място – залите са пълни, хората са „гладни“ за изкуството, защото са забравени от всички. Чувството, че някой се сеща за тях ги кара отново да имат доверие в другите. Необходимо е също финансирането за филми да не бъде на принципа „близки до НФЦ“, а да се дава на млади режисьори да развиват късометражни проекти и да обикалят из малките и големи места.
  • Засилване на строгостта на закона и въвеждане на адекватни присъди. Не може един боклук – „Стойне“ Василев да убие бившата си съпруга Елена, да остави две деца сирачета и да получи присъда от 13 години и 4 месеца. Това не е ли доказателство за жалка система, която не е необходима никому? Защо един пенсионер трябва да съществува с 200 лева пенсия, а да издържаме 13 години „Стойне“: или да работи за благото на народа, или смъртна присъда. Зверските престъпления в последните години като „Наглите“, които отвличаха, режеха пръсти и уши, също не бяха овъзмездени – 10-годишните присъди не могат да бъдат коментирани дори. А Мария Бонева, Петя Стаевска, които бяха залети с киселина и обезобразени за цял живот – какво чувство за справедливост почувстваха?!
  • Намаляване на разходите и увеличаване на пенсии & заплати. Ако погледнем реално институциите, които работят, са 1-2%. Всичко останало служи за нареждане на тази дъщеря, на онзи син, на третата любовница. Намалявайки тези финансови черни дупки – ще имаме достатъчно пари да увеличим пенсиите. По този начин хората ще видят, че има реален смисъл да внасят реални осигуровки и заплатите им няма да бъдат на половина в сивия сектор.

Но в общия европейски дух – приоритетните теми и в нашето, и във всяко друго председателство, са помпозни думи, лишени от смисъл, които голяма част от народа не разбира. Три К-та, три П-та, три М-та. Лозунги губещи времето на всички.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

 

#сподели

За всеки директор статуетка, за да няма сърдит Петко

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

През май 2017 бях на конференция, организирана от синдикат. На нея присъстваха директори на училища и министъра на образованието. Можеха да се задават въпроси, да тече дискусия какво да се промени в него – тишина – директорите кокетничеха, бяха се издокарали в скъпи рокли и маркови костюми, председателят на професионалния съюз благодареше на министъра от сърце за това колко добре „работят“, всеки директор си тръгна със специална статуетка: като от състезанията „всяко детенце с награда, за да няма сърдити“.

На друга конференция месец по-рано присъстваха учители, които един на друг се оплакваха, неспособни да се борят с директорското самоуправление, влизането на деца в първи клас с подаръци под масата, наглостта на някои от учениците, чиито родители умеят да командват и да извиват ръцете с финансовите си възможности.

Тези две конференции, поне за мен, са разделителната линия между лъскавата фалшивост и грозната истина. Проблемите в образованието започват именно от главите на училищата – директорите се избират на партиен принцип, а не спрямо качествата си. Това че някой е добър партиен послушник не води автоматично до извода, че е добър ръководител. И да, училището не е огромна институция като кметство, министерство, но формира личностите на страната и атмосферата е от изключителна важност.

Промените в образованието са винаги фиктивни: променяме определението от „помощник-директор“ на „заместник-директор“, въвеждаме по европейски програми допълнителни часове, та и учителите да изкарат някой лев – „История на изкуството“, „Бит и техника“, „Биология“, „Шивашки умения“, дрън-дрън, зън-зън: учениците се използват като мъртви души без да присъстват на такива занимания биват въвеждани в системата. Учителката ми ме молеше да го правя, защото й липсваха компютърни умения, макар да водеше „Компютърно програмиране“ като СИП…

Няма промени в образованието, има замаскиране на очите. Хиляди предложения летят в парламентарните комисии – различни чиновници сноват напред-назад, за да оправдаят заплатите си. А ако влезем в интернет ще осъзнаем, че повечето от тези „експерти“ са преминавали от комисия в комисия, от институция в институция, от учреждение в учреждение с цел винаги да имат някаква работа. Ама образованието не е някаква работа, а е важна тема, която не вълнува никого.

Родителите също не се вълнуват – за тях училището е безплатна градина, която им гледа децата. Не разчитат на училището и университета да възпитава, да съгражда – за това пък се доверяват на различни курсове от всякакъв род и вид, със съмнителни преподаватели и сертификати, но след като се плаща – значи става, разсъждават.

Учениците и студентите също не се трогват от плачевната система. Виждат се там с другари, говорят, пият кафе, правят планове за дискотеката довечера и ако могат да закачат един „Еразъм“ и с това се изчерпва идеята за „образованието“.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели

Как да имаме чист Трети март

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ТРЕТИ МАРТ

През последните години трети март се превърна във време разделно: политическите речи са на преден план, русофили и русофоби размахват шпаги, а народът ликува: „хаштаг #почивен ден; хаштаг #маса; хаштаг #триднирелакс“.

На връх Шипка се заформя „Фейсбук масив LIVE“: снимат се, разказват спомени от учебниците по история в училище и се възхищават на природата и героизма ни (поне веднъж в годината). „Българи юнаци“, „България над всичко“, „България на три морета“ и още куп клишета раздират планината, а в това време политическите лица премерено четат ПР съобщенията – едни за братската Руска федерация, други за вражеската такава. Телевизиите излъчват репортажи : Антон Хекимян разпитва кметове, депутати, министри, омбудсман, а в студиото са дежурните коментатори – пенкилери: „Вижте, как на крака ни е дошъл патриарх Кирил Московски“ ликуват „червените!“ симпатизанти-експерти „Хм, как може да допускаме на наша територия този провокатор?“ ядосват се „сините“ мислители. Карат се, обиждат се. Журналистите продължават да предават мимиките на Кирил – как се е почесал, къде гледа, какво казва.

Разбира се, системата за сигурност е на високо ниво: охраната е навсякъде, хората оставят колите си на 8-9 км. от Шипка и пеша стигат до върха. Озвучаването е горе-долу добре, ама никой не се интересува от словата на президента, нито от музикалните произведения. Хората са тук, за да се чувстват значими – „jedan dan zivota“, както се пее в едноименната песен на Лепа Брена & Мирослав Илич.

Световните медии също ни обръщат внимание. Тамошните експерти – пенкилери разсъждават за бъдещето на страната, за гостите, за религията, за … и за … и за… И те, естествено, са разделени в двата лагера – „България + Русия – ЕС“ и „България + ЕС – Русия“. Няма един нормален текст без политически подмятания, търсене на скрити знаци и задействане на пропагандни машини.

Чудя се – не може ли да имаме един ТРЕТИ МАРТ без политици, без медии, без да се завиват със знамето някакви наркоманизирани младежи, отишли там, за да се изфукат, че са взели /купили/ книжка. Не може ли да имаме едни чист Трети март без червени килими, без верижна охрана, без коментатори на вечна заплата. Няма ли как да народът да празнува тихо, смирено, осъзнавайки лично за себе си важността на тази дата без да му се припомня на кой какво дължи, на кой какво не дължи.

Народът пък вижда в този ден единствено почивка: нито следи тв включванията, нито се задълбочава в дебатите, преминаващи в нецензурни махленски спорове. Народът не осъзнава важността на Трети март, защото година след година празникът преминава под знака на удари под кръста между управляващи и опозиция, между леви и десни, между обидени и още по-обидени. За хората Трети март не представлява по-различен ден от всички останали, защото няма колективен дух – всеки е срещу всеки. Ежедневно.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели