Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

За всеки директор статуетка, за да няма сърдит Петко

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

През май 2017 бях на конференция, организирана от синдикат. На нея присъстваха директори на училища и министъра на образованието. Можеха да се задават въпроси, да тече дискусия какво да се промени в него – тишина – директорите кокетничеха, бяха се издокарали в скъпи рокли и маркови костюми, председателят на професионалния съюз благодареше на министъра от сърце за това колко добре „работят“, всеки директор си тръгна със специална статуетка: като от състезанията „всяко детенце с награда, за да няма сърдити“.

На друга конференция месец по-рано присъстваха учители, които един на друг се оплакваха, неспособни да се борят с директорското самоуправление, влизането на деца в първи клас с подаръци под масата, наглостта на някои от учениците, чиито родители умеят да командват и да извиват ръцете с финансовите си възможности.

Тези две конференции, поне за мен, са разделителната линия между лъскавата фалшивост и грозната истина. Проблемите в образованието започват именно от главите на училищата – директорите се избират на партиен принцип, а не спрямо качествата си. Това че някой е добър партиен послушник не води автоматично до извода, че е добър ръководител. И да, училището не е огромна институция като кметство, министерство, но формира личностите на страната и атмосферата е от изключителна важност.

Промените в образованието са винаги фиктивни: променяме определението от „помощник-директор“ на „заместник-директор“, въвеждаме по европейски програми допълнителни часове, та и учителите да изкарат някой лев – „История на изкуството“, „Бит и техника“, „Биология“, „Шивашки умения“, дрън-дрън, зън-зън: учениците се използват като мъртви души без да присъстват на такива занимания биват въвеждани в системата. Учителката ми ме молеше да го правя, защото й липсваха компютърни умения, макар да водеше „Компютърно програмиране“ като СИП…

Няма промени в образованието, има замаскиране на очите. Хиляди предложения летят в парламентарните комисии – различни чиновници сноват напред-назад, за да оправдаят заплатите си. А ако влезем в интернет ще осъзнаем, че повечето от тези „експерти“ са преминавали от комисия в комисия, от институция в институция, от учреждение в учреждение с цел винаги да имат някаква работа. Ама образованието не е някаква работа, а е важна тема, която не вълнува никого.

Родителите също не се вълнуват – за тях училището е безплатна градина, която им гледа децата. Не разчитат на училището и университета да възпитава, да съгражда – за това пък се доверяват на различни курсове от всякакъв род и вид, със съмнителни преподаватели и сертификати, но след като се плаща – значи става, разсъждават.

Учениците и студентите също не се трогват от плачевната система. Виждат се там с другари, говорят, пият кафе, правят планове за дискотеката довечера и ако могат да закачат един „Еразъм“ и с това се изчерпва идеята за „образованието“.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели