Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

НЕ Е ЛИ ЛЮБОВТА ВАЖНА ЗА ВСЕКИ?

2018 е, а се бият хора в центъра на София, европейската столица, за това да има или да няма гейове…
Лошото е, че докато едни си избиват агресията, а други печелят пари, хиляди деца биват осакатявани психически. От страх, че ако признаят, че са гейове, ще ги пребият или ако общуват с представители на тази сексуална ориентация, ще им се изплюят в лицето.

Казал някакъв Петков за news.bg, че мястото на гейовете е в Ада. Този човек участва в ПоходЪТ на семейните ценности, извинете, ама отрепка с такива мисли за какви ценности може да се бори и да ги проповядва?! Из представителите на „Традиционното“ семейство са и тези, дето заливат жените с киселина и ги стрелят от ревност. Пак ли това е нормално и законно?! Пак ли!?

Реално на днешните протести, които проследих по телевизиите, от едната страна виждам провокатори вместо да помагат на хомосексуалните, да им пречат – покриване на голото тяло със знамена, кичене с ленти и явна демонстрация на кичозно поведение. Това на никого не му е приятно, разбира се. Огромна част от хората в тази половина са финансирани от чужди Фондации, с каква цел – не да развалят семейството, а да променят важните теми в обществото.

От другата страна пък са младежите с кубинки и бръснати глави – дали им по 20-30 лева и крещят „Аз съм българче, обичам наште планини зелени“. Сега друг е въпросът, че такива умни гологлавци книга не докосват. Има и цели семейства, които демонстрират „семейно щастие“. Нормалното семейство, според плакатите им, било: „Доминиращ мъж, покорна жена и послушно дете“. А къде забравят любовницата, бе?!

Какво ти нормално семейство днес – половината съпрузи се гледат на кръв и не се развеждат само заради общия кредит за общия покрив! Не са нормални отношения, когато се слагат взаимно рога, без никой да признава.

Стига вече с тези препирни за гейовете. Изкуствено се създават такива настроения, младите не се вълнуват от това, интелигентните, имам предвид. А не тези, дето ги бутат определени чужди църковни настоятелства, за да се възхищаваме после на вечния президент.

Не разбирам, наистина, как може хора, критикуващи Конституцията постоянно, именно в частта за „Бракът е между мъж и жена“ да я бранят?! Е, хубаво, айде – нека да не се нарича брак отношението между еднополовите двойки. А и то брак днес има ли?! Не е ли прекалено компрометирана дума с всичкия фалш в съпружеските отношения?!

„Библията, Библията“ – е какво Библията?! Белким все още вярваме в религията, пълновластна сила за по-лесно управление?! А пък като гледам божиите наместници какво вършат, май че няма по-грешни, освен сред убийците. А и в свят на толкоз лъжи, интриги, аморални действия – да споменаваме името Божие, си е най-големият грях!!

Знаете ли, наскоро гледах един много хубав филм – „С любов, Саймън“. От тези романтичните произведения, които са ми прекалено сладникави, но чат-пат си позволявам доза от тях. Прекрасен кино продукт, учудващо голямото тв студио не е скапало сценария по книга, избрало е харизматичния и талантив Ник Робинсън и е дало свобода на творческия колектив да действа. Фантастично се е получило, но много силно се помни фазата на Саймън – „Всеки заслужава невероятно романтична история“.

И извън парите за протести и манипулациите на масите – не се ли борят и про-ЛГБТ активистите, и анти-ЛГБТ дейците за любов? Всеки кой както я разбира, но все пак… В този лицемерен и пошъл свят, робуващ единствено на финансите, не мечтае ли всеки за другар, с когото да се допълва и подкрепя? Не копнее ли всеки за духовно приятелче, за съмишленик?! Копнеем… Колкото и да твърдим, че сме си самодостатъчни, това съвсем не е така. Нямаме нужда от разделение, а от събиране, сплотяване…

Днес, съботата, стотици я прекараха във взаимна омраза, вместо във взаимна подкрепа. Излишно е!

Снимка: Google ; Ник Робинсън в ролята на Саймън
#сподели

Първото голо тяло в в този зловещ, раздиран от конфликти, свят

КУРСОВА РАБОТА
по специалност История на българската журналистика

 

Тема:

 Елисавета Консулова-Вазова среща Марта Стюарт“

 

Изготвил:
Димитър Стоянов Груев-Мимо Гарсия
Студент Факултет по журналистика и масова комуникация
Факултетен номер: 18118 I-ви курс

 

Проверил:
проф. д-р Здравка Константинова

 

КЛЕТВЕН ЛИСТ

 

Днес, 30-ти май 2018 година, подписаният Димитър Стоянов Груев (по паспорт) / Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия (по съдебно решение на Софийския районен съд), роден 16.02.1998 година в гр. (с.) София, в качеството му на студент по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, факултетен номер: 18118

СЕ ЗАКЛЕВА:

  • Че не е използвал чужди материали от учебници, книги, помагала, уеб сайтове при изготвяне на курсовата му работа по специалност „История на българската журналистика“ с ръководител проф. д-р Здравка Константинова

Същият надлежно е упоменал следното:

  1. Използваната литература е цитирана в края на курсовата му работа
  2. Курсовата работа ще бъде публикувана на адрес mimo.bg – официален сайт на автора – всички права на курсовата работа са запазени за Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия

 

 

 

Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия:

………………………..

30.05.2018
София, България

СЪДЪРЖАНИЕ:

  1. Заглавна страница
  2. Клетвен лист
  3. Мотивация за избора на тема
  4. #Беседа за #Беседа: 1938 х 2
  5. Баба ми е модерната жена
  6. Елисавета и Марта
  7. Заключение
  8. Източници

Мотивация за избора на тема:

Не хората следват медиите, а медиите следват хората. Или по-скоро обществото залага стандарта, а медиите търсят начин да проследят всяка гледна точка и да задоволят всеки един читател/слушател/зрител.

Трудно ни е да повярваме как едно време бързият достъп не е съществувал. Не е имало как докато се излежаваш – да попиваш знания от чичко Гугъл, без да е необходимо да посещаваш библиотеки, да чакаш поредния брой на любимия вестник и да се страхуваш какво се случва в събота и неделя, когато печатът не излиза.

Преди години гледах филм за Джак Изкормвача. Най-силната сцена не бе нито убийството на първата му жертва Мери Ан Никълс, нито играта на котка и мишка между него и полицията. Най-силната сцена бе, когато едно дете подканяше читателите да си купят вестник и да разберат коя е следващата убита.
Опашката, меко казано е да се каже така, бе способна да прегази горкото момче. Хората се биеха за следващия вестник, наддаваха пари и настървено повтаряха – „Дай го на мен!“, „Не, не, на мен!“.

Гладът на хората не е за самата новина, за съжаление. А за чуждата мъка, за чуждото нещастие, за пустото любопитство как е отнет живота на следващата мъченица. Сякаш хората се успокояват, когато научат, че някой страда. Повече от тях. Някак те се самоубеждават, че да се ровиш в нечия смърт е напълно позволено и автоматично разрешено.

Обезценяването на новината с навлизането на технологиите се трансформира в още по-ожесточена битка за рейтинг и внимание. Сегашните заглавия „Шок!“, „Ужас!“, „Става страшно!“ се използват без капка колебание.

В студиото Гала и Стефан се целунали – „Става страшно!“ – пише Блиц.
Някакъв изпреварил другите коли – „Ужас!“ – коментира ПИК.

Въобще шокът е за всички ни, защото вече шокът е ежедневен с цел постоянен поток на рекламодатели. Дори и да се случи нещо наистина шокиращо – никой няма да забележи.

„Викай си, викай, ако щат вълците не овцете,

ами и тебе да изядат барабар с  овцете, няма да дойдем, защото ти си просто

едно лъжливо овчарче.“ (ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ)

Мотивацията ми за тази тема е чрез беседа да опиша вестник „Беседа“ и случилото се между 1938 година и сегашната 2018.

#Беседа за #Беседа: 1938 х 2

Една седмица е разстоянието между моя рожден ден и този на дядо ми. Тази година и двамата празнувахме юбилей – аз навърших 20, а той достигна 80. Между 9-ти февруари, неговия ден, и между 16-ти има седем дни, в които дядо всяка година ми подарява седем подаръка.
Те винаги имат общо помежду си, някакъв смисъл, който да отвори очите ми. Обичам подаръците и винаги му повтарям, че любимото ми число е 16, а не седем, но не. Намира нещо магично в тази цифра и не се отказва от тази си традиция…

Тази година темата бе „Спомени“. Подари ми безценни картини на прабаба ми, гоблени на сестра му, револвера на баща му. Ценни вещи, които формират семейството и държат свързани поколения наред, които макар и да не се познават лично – водят диалог без думи.
Това е може би истинската обич – общо мълчание и почти телепатично обменяне на ценна/съкровена/лична информация.

Когато получих темата „Беседа“ през 1938 година – категорично реших, че трябва да поканя дядо и с него да си поговорим за всичко, минало през главата му през тези години. Някак си е странно дядо ти да е връстник на вестник, /първоначално „Беседа“ е вестник, сетне е преименувано на списание/ оставил ярка следа в българския периодичен печат.

Особено в онова време – печатът е имал огромната отговорност да информира, без да изопачава фактите, максимално стремейки се да спазва неутралитет и обективност.

А това си да признаем честно е трудна задача…

Дядо ми е поседнал на дивана. Държи цигарата в ръка, но не я пали. Преди години играеше ежедневно бридж, две кутии си отиваха за нула време. Спомням си хола – задимен облак от пушек, настървени погледи на играчите и … моето неразбиране „Какво правят големите?“.
По-късно дядо се отказа от вредния навик, но и сега изпитваше нужда понякога да хване цигарата в ръка и да я повърти оттук-оттам. Е така, за успокоение…

ВАЖНО: И въпросите, и отговорите в интервюто са на автора. Преди да предаде/публикува настоящата курсова работа дядо му е одобрил отговорите от „негово“ име.

  • Роден си в семейството на лекарка и офицер. Огромна част от книгите в колекцията са на прабаба и прадядо. Видно е, че са били хора на словото – с подчертан интерес към историята и медицината, естествено. Кога за първи път се сблъска с това да четеш?
  • Мимоче, добре знаеш, че в нашето семейство насилието не съществува. И татко Никола и майка Ангелина не са ме принуждавали да чета. По-скоро ми запалваха интереса чрез подмятания за дадени събития. Историята, макар и да не бе най-силния ми предмет в училище, ме увличаше и аз неусетно сам издирвах допълнителни материали, описвах „научните“ ми открития в дневник и индиректно съществувах в различни форми веднъж като вожд, друг път като рицар, сетне бях монах или пък цар.
  • Не минава и ден без да си купиш вестник. Което е странно, имайки предвид, че работиш непрекъснато с компютър, кореспондираш основно с Америка, но не се отказваш от хартиеното тяло. Няма лошо, разбира се. Макар да имам таблет и Kindle E-reader, не се спирам да си купя книга …
  • С твърди корици, за предпочитане…
  • Да, с твърди, за да няма неприятни намачквания, но все пак истинската книга носи емоция. Мириса на лепилото, звукът на първото отваряне е като чуруликане, неприятното усещане, когато историята става по-интересна, а оставащите страници намаляват драстично… Аз може и да намеря дадена книга в Chitanka.info, но ако я има в книжарницата – ще я купя оттам. Ти си обаче друг случай, не четеш вестника на хартия, но разхождайки кучето – купуваш. Защо? Отдаваш някаква последна почит на печата или?
  • Един от най-конфузните моменти в живота ми е, когато на предходния ти юбилей (2008 година) и аз, и баба ти ти подарихме еднаква поредица от книги.
  • За Египет.
  • Моля?
  • Темата на поредицата беше за Египет.
  • Да, но си спомням, че ти не се разочарова. Даже каза, че ще имаш повод за двойно удоволствие, тази дума употреби. Ако бяхме купили две еднакви плюшени играчки нямаше и да се сетиш за „удоволствие“.
  • Но пък имах цели 9 мечета…
  • Да, но думата „удоволствие“, изречена от дете, носи енергия.Любовта към книгата е търсенето на приключението, начесването на порива за пътешествия, срещи с близки и далечни племена. Любовта към печата е равносилна на любовта към знанието. Наясно съм какво изричам. Като малък копнеех да ми дадат разрешение и да ме изпратят да закупя вестника. Взимах го, отварях първите страници с треперещи ръце, за да не ги скъсам, и задълбочено, шепнещо изговарях на глас заглавията. У дома не смеех и да погледна към свития на масата вестник, респектиран от силните му послания и от уверенията на мама, че съм прекалено малък. Когато ти на 8-9 пожела да четеш – не те спряхме заради моето виждане, че всеки съзрява по различно време. Разликата между книгата и печата е следната – всеки може да чете книга. Не да я усети, но все пак да я чете. При печата не е така, там анализаторите винаги имат и допълнителна мисъл, скрита зад редица послания, но пък основна щриха в първоначалната им идея за реализиране на статията. Възмъжаването ми съвпадна с преоткриването на шеметната сила на вестниците и необятните слогани, които те излъчваха, за всеки способен да „чува“.
  • По какъв начин се промени пресата и доверието към нея?
  • Равносметката на моя живот е в две думи „загубено доверие“. За 80 години живот аз съм се разочаровал от мнозина „приятели“ и колеги. Страдал съм от собственото си бързо даване на кредит на доверие, но не съм съгласен с днешната мнителност към всичко. Да, не бива да бъдем лековерни, но и не е редно да подлагаме на съмнение всичко, без реален повод за това. Обезценяването на печата и главоломния фалит на вестници е обясним. Преди 1944 хората са пишели сравнително спокойно, цензурата не е била толкова мащабна. Между 1944 и 1989 ситуацията е – особена, и има, и няма преса. Всичко минава под прегледа на доверени лица, свързани с Държавна сигурност. След 1989 отново имаше свобода като преди 1944 – нямаше регулации, не съдеха журналистите, съдът бранеше репортерите, а не разкритите нарушители. Радвахме се, няма спор. Червени, сини, осъзнавахме внезапно споходилата ни промяна на медийния пазар. Аз и приятели, често на по чаша вино, се изненадвахме докога ще продължи тази урбанистична картинка. Скоро тъмнината отново обгърна печата. Читателят наказва по един начин – чрез отказа да купува. Както изданията преди 1944 с идването на новия строй са били затваряни едно след друго, така и нароилите се вестници и списания през периода на смяна на системата (1989) бързо капитулираха и останаха само тези, които намериха вратички да продължат съществуването си чрез грантове, рекламни проекти и съмнителни връзки с политически фигури и задкулисни уговорки. Радиото и телевизията дълго превъзхождаха печата поради по-освободената си позиция. Една след друга се откриваха радиостанции, купуваха се дялове, продаваха се места за телевизионни студия, наддаване за честоти, търсене на връзки за по-бързо включване към мрежата. Сетне, както при печата, и там се прокламираха етични кодекси, замазване на очите, запушване на устите и спад в доверието на зрителя. А след неговия спад неминуемо следват фалитите, но когато ти разчиташ на стабилна финансова подкрепа, за да тиражираш една или друга политическа теза, рекламодателите не те интересуват. Зрителите също. За теб те не представляват обект за уважение, а за манипулиране.

 

„Баба ми е модерната жена“

Кой не знае песента на Петя Буюклиева „Баба ми е фаталната жена“, ама за мен, моята баба си е модерната жена. Пример за възхищение и успех. Жена съумяла да стане юрист, да представя страната ни на три континента, да пише книги, да води лекции, да твори предавания и същевременно с това да готви вкусно, да се грижи за всички и да не се оплаква никога.

Силна жена. Жена достойна за „Беседа“.

 

Баба ми е от жените, които не чакат на готово. Нито е финансово зависима, нито е психически обременена. Тя е свободна да пътува, да чете, да пише, да блогва, да се вижда с приятелки и да не е затворена в клишетата: домакиня или пък работохоличка.
Баба ми е винаги модерно облечена, изпълва стаята със строгост, същинска съдия Джуди Шайндлин.

 

От баба ми може да се поучиш много. Тя е еманципирана, но с достойнство, а не чрез фалшивото каканижене на #MeToo таговете. Баба ми се е издигнала в кариерата без да позволи да бъде опипвана, унижавана, морално разрушавана с цел кариерно и/или финансово облагодетелстване. Лесно им сега на хулниците на Харви Уайнстайн, Кевин Спейси, Морган Фрийман да пищят. Вкупом, но защо са се примирявали с това? Мигар модерната жена се нуждае от цяла група, за да се бори!? Стадният ли принцип е водещ в защитаването на каузата „свободна жена“!?

Ако някой разсъждава по този начин невероятно жалко. Явно не сме извадили поуки от миналото, не сме се поучили и не сме продължили напред.

 

Как майка ми се бори да се развива, възпитавана достойно от баба ми, без да чака на мъж, на любовник?! Не й ли се кара и на нея последен модел джип – кара й се, но притежава достойнство и желание сама да постига, а не да е държанка и мръсница.

 

Да, за интернет философчетата е лесно да пишат „Време е да освободим жената!“. Те са анонимни и винаги ще останат такива, затворени в черупка, треперещи пред шефа, пред съседа, но пъчейки се пред монитора с никнейм #Освободителя681.

Когато обаче холивудските актриси прокламират лицемерни послания е много важно да оценим истинските жени на времето, които са създали модели за подражание и за израстване.

ЕЛИСАВЕТА И МАРТА

Елисавета Консулова-Вазова е родена в Пловдив, България на 4 декември 1881 година

Марта Стюарт е родена в Ню Джърси, САЩ на 3 август 1941 година

 

През 1902 година Елисавета Консулова-Вазова завършва специалност „живопис“ в Рисувално училище София.
Марта Стюарт завършва, с известно прекъсване, Колеж  „Барнард“ специалност „архитектурна история“.

 

Първата изложба на Елисавета Консулова-Вазова през 1919 година в София е първата самостоятелна изложба на жена художничка в България.
Марта Стюарт е първата жена, която стартира гаражен бизнес за кетъринг услуги и само за десет години го развива в проект, оценяван на милион долара.

 

Елисавета Консулова-Вазова е наричана „майка на цветята“ заради прекрасните картини, които рисува.

Марта Стюарт е жената, която възражда любовта на американците към това да се грижат за цветята и градината непрекъснато.

 

Елисавета Консулова-Вазова първа у нас разчупва преградите и рисува голо тяло.
Марта Стюарт се възкачва и на тв небосклона, разбивайки клишето, че само мъжете стават за водещи и любимци на публиката.

 

Елисавета Консулова-Вазова създава списание „Беседа“ за всички българки през 1934 година. Това е първото признание, че жените заслужават внимание. Че печатът не е резервиран само за мъже. Че макар и не работещи домакини, жените са важна част от обществото и заслужават свое собствено пространство, в което да бъдат разбирани от себеподобни, да бъдат оценявани и образовани: макар и често без висше образование, българките са били природно интелигентни и са имали нужда от потупване по рамото, за да напуснат оковите на дома, да запишат вечерно училище или да си потърсят почасова работа.
Марта Стюарт създава списанието „Марта Стюарт Начин на живеене“  през 1990. Това е списание-институция в САЩ и до момента. Там обаче жената продължава да се радва на уважение и на равно място в обществото. У нас за съжаление жени като Елисавета вече почти няма, които да се борят за истинска еманципация, а не за прокламирана фалшивост.

 

Мария Бонева, Петя Стаевска, Бети от Велинград – жени, обезобразени с киселина, които са истинското лице на нашето разбиране за „женска свобода“ – комплексарщина, която се преборва с култура.
Надали без жени като Елисавета и Марта жената щеше да получи шанс да се труди, да не е само обект в кухнята или майка за разплод. Надали без жени като Елисавета и Марта, които чрез словото на печата вдъхват увереност в дамите, щяхме да чуем за протести за равноправно заплащане и без полова дискриминация, която се среща навсякъде.
Надали без жени като Елисавета и Марта глобалното общество щеше, макар и с плавни крачки, да върви напред…

Заключение

За мен единственият шанс да се борим с лошото, което ни обгръща, са посланията. Те са това, което накланя везните в едната или в другата посока. И ако посланията по време на избори са безсмислени, защото всичко се решава другояче, то в нормалния свят, между четирите години мандат посланията са силата, която ще възпитава следващите поколения в духа на свободата, вървяща ръка за ръка с уважението към другите.

Личности като Елисавета не са получили достатъчна оценка. Но може би самата тя не е целяла да бъде емблематизирана и изпечатана под формата на брошка за нечий ревер.

От такъв тип значки се впечатлява Доналд Тръмп, който навярно се радва и на Хелоуин маските с неговия лик, само защото са с неговия лик.

И Елисавета, и Марта, и Джой Бехар (дългогодишна водеща на американското дневно предаване „The View“, която доказва, че и на 75 може да си в центъра на вниманието), и Упи Голдбърг (носителка на Оскар, която е черна, но без да се възползва от този факт, а залагайки само на таланта си) и младата Рейвън Симон (тийн звезда, която е лесбийка, но не ходи с табелата на врата, а желае да бъде оставена да е щастлива влюбена, както всеки останал) ни учат ежедневно да сме по-добри.

Тези жени са истинско богатство в този зловещ, раздиран от конфликти, свят.

Невероятно е да осъзнаем, че 80 години по-късно жените продължават да се борят да създадат уют и спокойствие за буйстващите мъже, които просто имат нужда от любов.

Но не само известните жени се стремят да успокояват – влезте в днешната „Беседа“. „Беседата“ на 21-ви век се случва в http://www.bg-mamma.com, форум – помогнал на мнозина да запазят отношенията си, да ги оформят и съхранят.

ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА!

Френска поговорка

Източници:

  1. Списание „Беседа“ Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  2. https://en.wikipedia.org/wiki/Cherchez_la_femme : Френска поговорка
  3. https://www.biography.com/people/martha-stewart-9542234 : Биография на Марта Стюарт
  4. https://www.amazon.com/Meredith-Martha-Stewart-Living/dp/B00005NIOA : Информация за списанието на Марта Стюарт
  5. https://en.wikipedia.org/wiki/Martha_Stewart_Living : Допълнителна информация за списанието на Марта Стюарт
  6. https://www.marthastewart.com/sweepstakes : Списанието на Марта Стюарт
  7. https://www.marthastewart.com : Официален сайт на Марта Стюарт
  8. http://www.meredith.com/brand/marthastewartliving : Продуктово позициониране на Марта Стюарт
  9. https://momichetata.com/article/elisaveta-konsulova-vazova-jenata-koiato-znaela-patiat-kam-shtastieto.html : Статия за Елисавета Консулова-Вазова
  10. https://www.judgejudy.com/bios : Биография на съдия Джуди Шайндлин
  11. http://www.segabg.com/article.php?id=201539 : Статия за първото голо рисувано тяло от Елисавета Консулова-Вазова
  12. https://www.svet.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D0%BE : Статия за Елисавета Консулова
  13. https://en.wikipedia.org/wiki/Joy_Behar : Биография на Джой Бехар
  14. https://www.imdb.com/name/nm0066877 : Проследяване на предаването ‘’The view’’
  15. http://agroplovdiv.bg/31660/%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%B1 : Статия за Упи Голдбърг
  16. https://www.thefamouspeople.com/profiles/raven-symon-6750.php : Статия за Рейвън Симон
  17. https://liternet.bg/publish12/f_shiler/silata.htm : „Силата на жената“ Шилер
  18. http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=356 : Статия за Елисавета Консулова
  19. https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_Вазов : Информация за Борис Вазов, съпруг на Елисавета Консулова
  20. https://bg.wikipedia.org/wiki/Бинка_Вазова : Информация за Бинка Вазова, дъщеря на Елисавета Консулова
Курсова работа на Мимо Гарсия при проф. д-р Здравка Константинова
Клетвен лист на Мимо Гарсия при проф. д-р Здравка Константинова
Марта Стюарт и Снуп Дог Снимка: Martha & Snoop’s Potluck Dinner Party
#сподели

За такъв тип „лека телесна повреда“ – смъртно наказание

Преди две седмици Мартин Карбовски ни гостува във Факултета по журналистика – винаги напипващ и най-важното излъчващ болезнените теми – той служи като инструмент за народно проглеждане.
През изминалата събота в предаването му по БТВ „Втори план“ ни показа Бела Михайлова и Таня Андонова – две жени, които са подложени на дългогодишен тормоз от страна на мъже с болни мозъци, които ги унижават, преследват, малтретират и накрая (почти) убиват.

Бела е същата тази Бела, за която писах ноември 2017 – тогава стана ясно, че младата жена, майка на пет деца, е залята с киселина от бившия си мъж на метри от дома й. (https://mimo.bg/2017/11/14/ubistvenpuzel) Вярвах тогава аз, Глупака, че ще го осъдят „Поне“ на 10 години – и дори възмутен от бъдещата 10-годишна присъда списах, че е по-добре да заменим „сърцатите“ ни съдии с Джон Креймър – Пъзела от „Убийствен пъзел“.
Сега стана ясно, че бившият мъж на Бела е напълно свободен! „Големият“ мъж живее с майка си като мамино синче, сигурно преживява с нейната пенсия, но пък е свободен, а Бела е с отрязано дясно ухо, без коса и с предстояща шеста операция, за да може поне малко да възстанови външния си вид, но не и духа! НЕГО ТЯ НЕ ГО Е ИЗГУБИЛА – дори каза, че застава пред огледалото и се харесва. РЕСПЕКТ!
Разплаках се от безсилие, какво може да направим, ние, за да осъзнаят съдиите, че не искаме от тях да са меки, искаме да са твърди, и да се водят не от други подбуди, а от човешкото, от духовното, от моралното??!!

Днес ни бе сервирана още една новина – Стефан Станев, който уби брутално приятелката си Виола, е с намалена присъда заради „Смекчаващи вината“ щуротии – това просто не е сериозно, дори! Софийският апелативен съд решава, че Стефан, който би, души и почти обезглави едно момиче, трябва да лежи вместо 25 години /не че това е присъда/ – 22 години и 6 месеца, сакън да не би да му бъдат нарушени правата…

Наистина вече е чудно – държавата брани осакатените и убитите, или тези, които осакатяват и убиват?! Чудя се много, няма как да си го отговоря – защото Бела, която е без ухо, без коса, горе-долу без половин глава, съдът я води за пострадала с лека телесна повреда (!!!!!!!!!!!!!!!), ала като някой изнасилвач рецидивист заведе дело за това, че прозорецът на килията му е 2 см. по-малък – всичките там съдебни експерти го бранят колко зле се е отразило това на психиката му и вземат, та му издействат едно огромно обезщетение…

Ами Таня? Жената е фризьор, а е с осакатени ръце, „благодарение“ на наркомана, с който е живеела. Биел я e като куче, а съседите не са подали сигнал нито веднъж! Майката на наркомана също се плашила от него. Полиция също не се е намесвала и въобще наркоманът си е живеел живота и непрекъснато е обяснявал на Таня какво долно куче е и как трябва да се подчинява. Сега е в затвора, но НЕ ЗАРАДИ ТАНЯ, а защото е пребил дилър. На Таня е оставена възможността – да води дела, да плаща съдебни такси, та да се бори за попечителството на общата им дъщеря и за ограничителни мерки, които да си кажем направо – нямат никакъв ефект.

Жените са оставени буквално сами  – вече въпросът не е в това да избягат от домашното насилие, а какво да правят след това?! Защото нещата не свършват с бягството, а започват от него. Кроят се планове къде да се скрият, как да избягат в чужбина, теглят се кредити, залагат се жилище с цел запазването на живота. Нещата не опират, дори, до собственото оцеляване, а в съхранението на здравето на децата – мъжете-насилници посягат на тях в мига, в който жената надигне глава.

Мартин Карбовски винаги прави невероятно силни репортажи, които те карат да настръхнеш. Въпросът е какво се променя след тях и по-важното с какво се променяме ние: при шум от съседния апартамент, не е трудно да се позвъни на 112. И в интервю по БНР преди няколко месеца разказах следното: най-близката приятелка на майка ми от детинство се пропи, вследствие на мъж-побойник. Почти всяка вечер той я наказваше : както казва Таня, защото стаята е прекалено затоплена или пък поради някаква друга несъществена „грешка“. Многократно сме крили в нас приятелката на мама, мъжът й идваше да я търси, звънеше по звънците, заплашваше, че ще ни запали, ако не кажем къде е. Баща ми веднъж му отговори с агресия и той се сепна, буквално се разтрепери: такъв тип „мъже“ се плашат и от най-малката съпротива и с тях така трябва да се действа: на агресията се отвръща с агресия, не ми се слушат измислените експерти, дето твърдят как трябва да се говори внимателно, да се дават положителни примери.

Ако мъжът на Бела бе пребит веднъж – нямаше да посмее да я залее. Ако мъжът на Таня бе смазан веднъж – нямаше да й чупи ребрата и да й изкривява ръката.
Но с жалби, неефективни и жалки, нищо не се постига. Ще продължава смъртната листа, докато не се върне смъртната присъда.

Кадър от предаването на Мартин Карбовски „Втори план“
#сподели

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ В ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО

За мен приоритетните теми не в председателството, а изобщо в страната трябва да бъдат:

  • Приобщаване към културата на по-голям процент от хората. Видно е, че когато се организира театрален спектакъл на отдалечено място – залите са пълни, хората са „гладни“ за изкуството, защото са забравени от всички. Чувството, че някой се сеща за тях ги кара отново да имат доверие в другите. Необходимо е също финансирането за филми да не бъде на принципа „близки до НФЦ“, а да се дава на млади режисьори да развиват късометражни проекти и да обикалят из малките и големи места.
  • Засилване на строгостта на закона и въвеждане на адекватни присъди. Не може един боклук – „Стойне“ Василев да убие бившата си съпруга Елена, да остави две деца сирачета и да получи присъда от 13 години и 4 месеца. Това не е ли доказателство за жалка система, която не е необходима никому? Защо един пенсионер трябва да съществува с 200 лева пенсия, а да издържаме 13 години „Стойне“: или да работи за благото на народа, или смъртна присъда. Зверските престъпления в последните години като „Наглите“, които отвличаха, режеха пръсти и уши, също не бяха овъзмездени – 10-годишните присъди не могат да бъдат коментирани дори. А Мария Бонева, Петя Стаевска, които бяха залети с киселина и обезобразени за цял живот – какво чувство за справедливост почувстваха?!
  • Намаляване на разходите и увеличаване на пенсии & заплати. Ако погледнем реално институциите, които работят, са 1-2%. Всичко останало служи за нареждане на тази дъщеря, на онзи син, на третата любовница. Намалявайки тези финансови черни дупки – ще имаме достатъчно пари да увеличим пенсиите. По този начин хората ще видят, че има реален смисъл да внасят реални осигуровки и заплатите им няма да бъдат на половина в сивия сектор.

Но в общия европейски дух – приоритетните теми и в нашето, и във всяко друго председателство, са помпозни думи, лишени от смисъл, които голяма част от народа не разбира. Три К-та, три П-та, три М-та. Лозунги губещи времето на всички.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

 

#сподели