Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРИОРИТЕТНИТЕ ТЕМИ В ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО

За мен приоритетните теми не в председателството, а изобщо в страната трябва да бъдат:

  • Приобщаване към културата на по-голям процент от хората. Видно е, че когато се организира театрален спектакъл на отдалечено място – залите са пълни, хората са „гладни“ за изкуството, защото са забравени от всички. Чувството, че някой се сеща за тях ги кара отново да имат доверие в другите. Необходимо е също финансирането за филми да не бъде на принципа „близки до НФЦ“, а да се дава на млади режисьори да развиват късометражни проекти и да обикалят из малките и големи места.
  • Засилване на строгостта на закона и въвеждане на адекватни присъди. Не може един боклук – „Стойне“ Василев да убие бившата си съпруга Елена, да остави две деца сирачета и да получи присъда от 13 години и 4 месеца. Това не е ли доказателство за жалка система, която не е необходима никому? Защо един пенсионер трябва да съществува с 200 лева пенсия, а да издържаме 13 години „Стойне“: или да работи за благото на народа, или смъртна присъда. Зверските престъпления в последните години като „Наглите“, които отвличаха, режеха пръсти и уши, също не бяха овъзмездени – 10-годишните присъди не могат да бъдат коментирани дори. А Мария Бонева, Петя Стаевска, които бяха залети с киселина и обезобразени за цял живот – какво чувство за справедливост почувстваха?!
  • Намаляване на разходите и увеличаване на пенсии & заплати. Ако погледнем реално институциите, които работят, са 1-2%. Всичко останало служи за нареждане на тази дъщеря, на онзи син, на третата любовница. Намалявайки тези финансови черни дупки – ще имаме достатъчно пари да увеличим пенсиите. По този начин хората ще видят, че има реален смисъл да внасят реални осигуровки и заплатите им няма да бъдат на половина в сивия сектор.

Но в общия европейски дух – приоритетните теми и в нашето, и във всяко друго председателство, са помпозни думи, лишени от смисъл, които голяма част от народа не разбира. Три К-та, три П-та, три М-та. Лозунги губещи времето на всички.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

 

#сподели

Как да имаме чист Трети март

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ТРЕТИ МАРТ

През последните години трети март се превърна във време разделно: политическите речи са на преден план, русофили и русофоби размахват шпаги, а народът ликува: „хаштаг #почивен ден; хаштаг #маса; хаштаг #триднирелакс“.

На връх Шипка се заформя „Фейсбук масив LIVE“: снимат се, разказват спомени от учебниците по история в училище и се възхищават на природата и героизма ни (поне веднъж в годината). „Българи юнаци“, „България над всичко“, „България на три морета“ и още куп клишета раздират планината, а в това време политическите лица премерено четат ПР съобщенията – едни за братската Руска федерация, други за вражеската такава. Телевизиите излъчват репортажи : Антон Хекимян разпитва кметове, депутати, министри, омбудсман, а в студиото са дежурните коментатори – пенкилери: „Вижте, как на крака ни е дошъл патриарх Кирил Московски“ ликуват „червените!“ симпатизанти-експерти „Хм, как може да допускаме на наша територия този провокатор?“ ядосват се „сините“ мислители. Карат се, обиждат се. Журналистите продължават да предават мимиките на Кирил – как се е почесал, къде гледа, какво казва.

Разбира се, системата за сигурност е на високо ниво: охраната е навсякъде, хората оставят колите си на 8-9 км. от Шипка и пеша стигат до върха. Озвучаването е горе-долу добре, ама никой не се интересува от словата на президента, нито от музикалните произведения. Хората са тук, за да се чувстват значими – „jedan dan zivota“, както се пее в едноименната песен на Лепа Брена & Мирослав Илич.

Световните медии също ни обръщат внимание. Тамошните експерти – пенкилери разсъждават за бъдещето на страната, за гостите, за религията, за … и за … и за… И те, естествено, са разделени в двата лагера – „България + Русия – ЕС“ и „България + ЕС – Русия“. Няма един нормален текст без политически подмятания, търсене на скрити знаци и задействане на пропагандни машини.

Чудя се – не може ли да имаме един ТРЕТИ МАРТ без политици, без медии, без да се завиват със знамето някакви наркоманизирани младежи, отишли там, за да се изфукат, че са взели /купили/ книжка. Не може ли да имаме едни чист Трети март без червени килими, без верижна охрана, без коментатори на вечна заплата. Няма ли как да народът да празнува тихо, смирено, осъзнавайки лично за себе си важността на тази дата без да му се припомня на кой какво дължи, на кой какво не дължи.

Народът пък вижда в този ден единствено почивка: нито следи тв включванията, нито се задълбочава в дебатите, преминаващи в нецензурни махленски спорове. Народът не осъзнава важността на Трети март, защото година след година празникът преминава под знака на удари под кръста между управляващи и опозиция, между леви и десни, между обидени и още по-обидени. За хората Трети март не представлява по-различен ден от всички останали, защото няма колективен дух – всеки е срещу всеки. Ежедневно.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели

СТУДЕНИНАТА НА ХОРАТА В БЕЛИ ПРЕСТИЛКИ

ВИЖДАТЕ ЛИ ТОВА ЩАСТЛИВО СЕМЕЙСТВО НА СНИМКАТА? МИНАЛАТА ГОДИНА СА ПРАЗНУВАЛИ КОЛЕДА, НО ТАЗИ НЯМА ДА УКРАСЯВАТ ЕЛХА, НИТО ДА ПОСРЕЩАТ ЗАЕДНО 2018-ТА.
МЪЖЪТ НЕ ДОЧАКА И ПЪРВОТО НИ ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВО.

Нека европейските чиновници да имат едно наум, ако им потрябва медицинска помощ – на такси ли ще разчитат, на съседи ли – изборът е техен.

Прочетох статията в 24 часа /24chasa.bg/novini/article/6467033/ и пиша възмутен и покрусен от загубата на семейство Добреви. Да се поднесат съболезнования е лицемерно. По-правилно е да им кажем: „Не сте първите, не сте последните, а сте поредните жертви на „бърза помощ„.

***

Молите ли се вечер? Аз го правя. Винаги изговарям на глас следното: „Господи, моля те, моето семейство и аз да сме живи, здрави и да не ни се налага да постъпваме в болница“. Понякога „да не ни се налага да постъпваме в болница“ минава преди „да сме живи и здрави“.

Да, страх ме е да съм в лапите на коравосърдечни хора, които могат да ми внушат, че страдам от някаква болест, да ме режат безпричинно, за да усвоят/откраднат едни пари. Правят го. И то често.

Изнудват пенсионери, че няма да им дават лекарства с намаление, ако не лежат по два-три дни в болница. Даже кръвното не си правят труда да им измерят, ако не бутнат в нечие сестринско деколте /като на фолк певачка/ я една петолевка, я едно десетолевка.

Човешко отношение от страна на лекарите не очаквам. Няма да забравя, когато ми счупиха ръката по физическо във втори клас и отидох в „Пирогов“. „Ще наместваме без упокойка, ако не дадете 10 лева“. Смешно ми е сега, плачеше ми се тогава. Но и обратното ще да е вярно.

Нямаше човечност към дете, а какво остава за наивна, възрастна жена, която се страхува от заплахите на тези, които са призвани да се грижат за нея. Правят номера и с дните за престой – влизаш за седмица, престояваш само три дни. Една моя позната имаше „честта“ да преспи на кушетката на медицинските сестри, понеже хем има направление за лечение, хем няма свободни легла.

Е, така щеше да изкара четири „прекрасни“ дни, но понеже аз се чух с нея по телефона и разбрах за тази „привилигия“, „егоистично“ реших да я „лиша“ от нея. Пристигнах в болницата, без да се съобразявам с часове за прием. Малко ще е да го нарека скандал.

Малко ще е, но на тях им е малко. Защитавам всеки ЛЕКАР, дори и несвестните, дори меркантилните мерзавци, които са жертва на насилие. Но трябва да защитаваме и пациентите. Нали те са там за нас или пък ние сме там заради тях?

Ами какво да кажем за БЪРЗАТА ПОМОЩ. Бърза ли е, бавна ли е – пълна смехория, която може да бъде класифицирана само и единствено като престъпна. Не знам дали някой прави списък колко хора са си отишли от този свят заради „мъдреците“, които „мъдруват“ кой случай колко е спешен…

По-добре да не списва такова нещо, че съвсем ще се отчаяме. АМА СЪВСЕМ. По-добре да се направи, за да се отрезвим…

Съпругът на Евелина Добрева – Спас получава криза на 16-ти септември, която затруднява дишането му. ШЕСТ ОБАЖДАНИЯ ДО БЪРЗА ПОМОЩ – ШЕСТ! Размотавят я, разпитват я лекари, препредават й телефони. Все едно става въпрос за картофи, които доставчици си преразпределят.

Когато линейката най-накрая идва, започва разкарване по болници и откази той да бъде приет. Един вид – „Абе, вземи тия картофи!“, „А, не, не ги ща, в повече са ми!“. Накрая Спас бива приет, но за съжаление умира.

Тече разследване, не може да правим прибързани заключения. Има вероятност да е било фатално, да не е имало решение на проблема вече. Напълно нормално – след ШЕСТ ОБАЖДАНИЯ, часове размотавания по софийските улици и етажите на тази и онази болница – един мъж си отива. Оставя вдовица, оставя дъщеря без баща. Няма да е до своите близки. Но няма и да е последен. Повярвайте.

Скоро пак ще имаме нов такъв случай на наглост и дебелокожие от страна на личности, на които не им се работи. Ама едно е да те мързи в кол център за предлагане на реклами, друго е да се чудиш как да изолираш този и онзи медицински случай, карайки хората сами да си мерят пулса, температурата и тъй нататък.

Поздравявам министър Николай Петров за незабавната реакция – това е мъжка и човешка постъпка. Необходимо е всеки да подава сигнал за своеволията на тези, които са призвани да бранят човешкия живот. Мълчанието от страх, че животът ни е в техните ръце, не решава нещата. Задълбочава ги. „Не е луд този, който яде баницата. Луд е този, който му я дава!“.

Снимка: 24chasa.bg Спас, Евелина и дъщеря им

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/09/27/.1569510

#сподели

НЕСИГУРНА СИГУРНОСТ

Редовият българин надали се интересува от конфликтите в Националния дворец на корупцията, пардон – културата, или пък от европредседателството, но когато разбере, че 12, 000, 000 лева са разпределени, за да гарантират охраната по време на Председателството на Съвета на ЕС, му се изправят косите. И с право.

Него няма кой да го охранява – редовия българин го ритат по спирките, редовия българин го обират и когато си е вкъщи, редовият българин се притеснява за възрастните си родители в някое неизвестно село, защото могат да станат поредните убити за пет лева, редовият българин не смее да работи по хотелите, защото всеки чужденец може да му разбие челюстта, редовият българин се страхува да се разхожда, защото някой наркоман/комплексар ще го наръга, редовият българин не смее да шофира поради причината, че някоя мутра ще се разгневи, че не му е опънат червен килим, за да профучи с 1000 км/час – ще слезне и ще го пребие.

Това са реалните проблеми на българина – не го вълнуват ни НДК, ни европредседателство. Политици и журналисти коментират някаква паралелна вселена – повечето хора дори не са чули, че Друмев отдавна не е директор на НДК или пък че Боршош е дошъл на негово място, нито са разбрали, че европредседателството си има министерство и 70 души екип. Разбира се, тяхно задължение е да се информират, но когато се чудиш дали поредното развилняло се тийнейджърче няма да реши да те пречука с бухалки, не те е еня кой и кога ще е в България.

Отдавна се дискутират две теми, които са вечни толкова, колкото и „Дързост и красота“. Непрекъснато се надцакват правителство-синдикати и ту едните, ту другите се обявяват за победители. Пирови победи… в ущърб на сигурността ни.

Да, има нередности в полицията – обществото й няма доверие. Българинът, и да го оберат, не вижда смисъл да търси органите на реда – ще му отнемат пет-шест часа, ще вземат отпечатъци и ще си отидат, разследването ще потъне в десета глуха, а дори и да го заловят, какво ще направят – освен да купят кафе и кола на извършителя?

Лесно е интернет философчетата да плюят, че полицаите никаква работа не вършат, ама някой замисли ли се какво им е на тях? Имам познат, работил като полицай и преди 89-та, и след това. По Живково време кокошкарите са получавали пердах, та да запомнят кога са пипали чуждо. А при демокрацията демократичното отношение към крадците/побойниците/изнасилвачите води до садистично отношение към поредните жертви. Престъпниците се чувстват безнаказани.

И при комунизма не е имало разделение на българи, роми, турци, патагонци – всеки си е получавал подарък към наказанието, така че да не си помисли повече да безчинства. А днес рецидивистите се разхождат свободно сред нас и си правят каквото искат. Не ме разбирайте погрешно – не съм против боя, ала като си изнасилил и смазал възрастна жена, няма как топлата килийка и безплатната храна да те превъзпитат?

Това си е хотел, а не наказание! Ако толкова се притесняваме за престъпниците – да им осигурим и масажистки в затворите, и маникюристки, и аниматорки – да им е забавно на душите, да не се травмират, докато жертвите им берат души в болниците, живейки в постоянен страх.

А какво да кажем за Асеновград – падение, което можеше да се превърне в лобно място на десетки. Цигани /роми, ако предпочитате/ нападнаха деца и младежи, позволяват си дори да ги преследват с метални колове и да ги замерят с камъни. Ще им се размине, както винаги. Даже няма да се изненадам българските спортисчета да бъдат обвинени, че не са им преценили правилно психическото състояние в топлото време.

Децата ни вече са в опасност – няма какво да го крием – това е истината. Ни на тренировка да ги пуснеш, ни на площадката пред блока – може съсед бабаит да им скръцне със зъби или малолетен крадец да им изземе джобните.

Българинът сам ли да се брани с пистолет на негово име и с нож в ръка?! Но нали ако се защити, присъда го чака. Йордан Опиц лежа в затвора, защото защити себе си и имуществото си, а акушерката, пребила бебетото Никол, ни разиграва ли, разиграва. Сбъркана работа.

Докато не се дадат права на полицаите, нищо добро, ама нищо добро не ни чака. И полицаите се нуждаят от защита – двама цигани /роми, ако предпочитате/ пребиха полицай, докато последният пазаруваше, защото ги разследва. Не искам да си помислям какво щеше да се случи, ако бяха сгащили полицая, докато си водеше детето на детска градина – може би щяха и детето да пребият. Пука ли им? За тях присъди няма.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/06/29/.1554388

#сподели

Окървъвен концерт в името на Аллах

Случилото се в Манчестър не е тероризъм, а нещо много по-страшно и по-опасно: оказва се, че вече радикалните ислямисти са способни да убиват дори деца и тийнейджъри.

Вече говорим не за престъпление, а за тотално озверяване.
Ариана Гранде е тийн звезда, която привлича безброй младежи – те я обожават.
И са били вчера там заради нея – като музикални фенове, а не като някакви друговерци, които „трябва“ да бъдат взривявани.

Чудно ми е – знам, че тези атентатори са с промити мозъци, не разсъждават трезво, но все пак нали и те имат деца?! Нали и те самите са били деца?! Да изпитваш наслада и да си вярваш, че си направил някакъв подвиг като си убил деца, е трудно за възприемане.

Битката е предрешена. Но не и войната.

Разговарях тази сутрин с колеги и те споделиха, че на концерта на Валя Балканска в НДК преди няколко дни са изпитвали притеснение от евентуален атентат.

Аз не си позволявам такиви мисли, защото не желая да се превръщам в заложник на страха.

Каква вина може да имаме за религията, която изповядваме?! Самата религия обикновено не е избор, а се предопределя от обществото, рекспективно семейството.

Не знам дали им става ясно на тези ислямисти, че отвращават хората от исляма, без той да е отвратителен.

Какъв е този Аллах, в името на когото убиват деца?! Няма Бог, който да толерира убийството, особено когато става въпрос за деца.

Вярвам, че британският народ усеща подкрепата на целия Европейски съюз и се надявам да осъзнае, че борбата с тероризма и с детеубийствата ще бъде по-успешна, ако сме обединени, а не разделени.

Тъжа за жертвите, които са били там, за да се забавляват с прекрасната музика на Гранде, но нека тя не чувства вина за тяхната смърт – тя не е виновна, охраната също не е виновна, никой нормален човек не е виновен. Не бива Ариана да отмени турнето си, не бива всички да се крием и да не смеем да посещаваме културни събития.

Ние – християните – не мразим мюсюлманите. И те не ни мразят. Тези индивиди, които убиват, не са вярващи. Те са мразещи, но и виновни, защото са допуснали да бъдат манипулирани. Аз съм готов да споря с всеки един, който вярва че чрез убийство може да наложи религията си.

Те не убиват за Аллах, те убиват за проповедниците, които имат интерес да сеят смърт и така да се добират до власт, пари, петрол, …

Не забравяйте, че човешкото око е ненаситно, а човешката манипулативност – ненадмината. Не се настройвайте срещу мюсюлманите, не се страхувайте от атентати, защото само обединени и с добро може да се справим с бедствието, което заплашва всички ни.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/23/.1548128

#сподели

Фрекзит се отлага /Няма незаменими хора, няма незаменими страни членки/

На всички беше ясно, че Еманюел Макрон ще спечели президентските избори във Франция.

В този балотаж никаква изненада не можеше да се очаква – това обяснява и защо не проследихме яростни лични нападки, напрегнати моменти или засилени демонстрации.

Да, Макрон става жертва на хакерска атака, но в тези времена на засилено технологично присъствие – това не хваща дикиш за сензация, която да продава.

По-скоро беше интересно дали Марин льо Пен ще стигне 40%, но и това не се случи – има около 34%.

Мнозина следяха ситуацията при франсетата, за да си направят извод дали агресивният национализъм е набрал висока скорост и още по-любопитното: дали Брекзит ще се повтори и с Фрекзит.

След категоричната победа на Макрон – Фрекзит се отлага.

Отлага се, но идеята не изстива напълно, защото новоизбраният президент беше категоричен в посланието, което отправи, а именно че Европейският съюз или трябва да се реконструира, или Франция ще последва Великобритания.

Това непрекъснато очакване от всички ни – някой европейски лидер да заплашва, че ще организира плебисцит за оставане или напускане на ЕС, взе да се превръща в политическо клише, което въобще не се възприема за сериозно.

А трябва.
Трябва, защото не може хем да си в един съюз и да се възползваш от членството си в него, хем непрекъснато да тръбиш, че той е вреден и не бива да съществува, защото е пагубен за всички.

Един победител в избори трябва да има смелостта и самочувствието като каже „А“ – да каже и „Б“ – та и до „Я“ да стигне.
След като си успял да спечелиш доверието на по-голяма част от избирателите – е време и да действаш.
Да ги убедиш, че ЕС е вреден или пък, че марсианците заслужават да бъдат допуснати да кандидатстват за бежански статут.

Няма невъзможни неща – всяка страна в ЕС има право да си организира допитване, да си реши единодушно или с разлика от 1-2%, че трябва да напусне и реално да го направи.
Но не бива да има една непрекъсната спекулация, че видите ли без еди-коя си държава – всички останали направо ще загинем.

Няма незаменими хора, няма незаменими страни членки.
Който се заблуждава, че е незаменим – бързо получава урок, когато бива забравен.

Вместо да си шушукаме зад гърбовете – може да се опитаме да загърбим различията си и да развиваме ЕС.
А ако някой не иска да е с нас – приятно му напускане.

Петима Петко не чакат – 27 Великобритания не чакат.

В последните месеци интернет философчетата тържествуват колко зле ще бъде ЕС без Великобритания.

На това твърдение наблягат и мнозина коментатори.

Добре – приемаме, че ще е така.

Но надали 27 без една Великобритания ще са по-зле отколкото една Великобритания без 27.

Да, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е безспорно държава с развита икономика. Ала самочувствието им не бива да е в повече при преговорите за излизане от ЕС, защото в един момент взаимно ще си залипсваме.

И един евентуално влошен тон – ще затвърди студенината помежду ни.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/08/.1545747

 

#сподели

Да разпуснем Европейския съюз

Много им добре на някои (по-богати) държави да извличат максимум ползи от членството си в Европейския съюз, но да сведат задълженията си до минимум.

Когато им се поиска сметка защо го правят – веднага започват да заплашват, че ще организират референдум за #екзит.

Темата за Брекзит наистина вече доскуча. То не бяха допитвания, то не бяха обсъждания, то не бяха изследвания… Взели са си решението – да си носят последствията след него.

Но точно това е проблемът – общо решение няма. При избирателна активност около 70% и разлика около милион и няколко хиляди гласа в полза на напускането – има ли смелост някой да си позволи да каже, че изборът на Великобритания е категоричен?!

Тамошните политици се престараха: съумяха да сатанизират ЕС отвсякъде и дори съм убеден, че много майки са започнали да плашат децата си не с вещици, а с еврочиновници.

Хубаво, но защо след като британските политици така добре се отнасят към плебисцитите – не разрешат на Шотландия да организира свое допитване за своята независимост?!?!?!

Чуждите политици обаче нямат никакъв проблем да пренебрегнат реалността и да пропагандират, че видите ли ЕС е фатален.

И старата песен започна на нов глас: този път за Фрекзит. Не мога да разбера как е възможно кандидат за президент в програмата си да има повече точки „ПРОТИВ“ ЕС, отколкото „ЗА“ Франция.

Оказва се, че риториката против ЕС (но ораторите нямат нищо против евросубсидиите) служи за евтин ПР (с големи последствия).

Ами тогава явно е дошло време да го разпуснем. Все пак е много лицемерно по документи да сме обедини, а по приказки – коренно разединени.

Различни коментатори обожават да философстват колко сме разнопосочни българите в мненията и действията си… как нямаме обща позиция по важни въпроси … как не може да открием общ път … и така нататък. Не съм съгласен. Българите сме критичен народ. Народ, който дори понякога е прекалено недоверчив. Народ, който дори понякога е прекалено отричащ.

Но това е по-добре, отколкото издигането в култ на политици, които мерят с двоен аршин референдумите.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/04/27/.1542176

 

 

 

 

#сподели