Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

Излезте от мархмурлука и гледайте нещата трезво, трезвеници!

Стриптийз даскалката подаде оставка – Образованието е спасено!
Да знаете.

Директорката клати глава, възмутени родители търсят обяснение, а учениците си правят майтап на гърба на една невинна жертва.

Цъфнали и вързали всички, та стигнали да имат време да тъпчат една 58-годишна, позволила си да поживее. За малко.
Да пийне, да разпусне, да не мисли за следващата вноска за кредита, да не се притеснява поне за миг как ще смени гумите за лятото. Как ще се облече, за да не й се подиграват децата следващата есен. Как между края на тази учебна година и началото на следващата – да отиде, макар и за малко, и на море…

Но аларма се вдигна – ТАНЦУВАЛА! Танцувала, та танцувала. И?!

Интернет философчетата я кълнат… Била се събличала…

Техните чеда не го ли правят или те, мамините, в абитуриентската си нощ седяха примерни на чаша кока кола?! Или пък през петъчните вечери в дискотеката?!
Ами те самите как си прекарват свободното време: на концентрат пред блока.

Тръгнали днес псевдоекспертките, дъщери и любовнички, да питат от клас на клас дали децата са травмирани…

Хахаха

Що не се огледат за умиращите за сън деца в полунощ в градинките покрай блоковете?
Или след 17 – не ги вълнува… От 9 до 17 са загрижени, а от 17 до 9 си запазват хляба в нечие легло.

Не е истина: една жена бе подложена на публичен разстрел заради собственото си разбиране за щастие: не че аз пия всяка вечер, ама съм заспивал на пода в час по немски заради две чаши вино. Не се имам за грешник.

Други трябва да си подават оставките, за да се подобри системата:
Директорите, които се назначават с партиен билет и веднъж хванали заповедта за назначение се превръщат във феодали. Във всяко отношение.
Заместник-директорите, които макар и втора ръка господари, обиждат и тъпчат. Толерират приятелките си преподаватели и отмъщават на “враговете”: по-красивите колежки, имам предвид.
Учителите, дето нямат представа как са завършили “Педагогика” и нямат никакъв подход. Оплакват се от тях, ама нали, държавна служба, няма махане…
Назначените дебелогъзи администраторки в МОН, чиито функции започват с паленето на кафе машината, преминават през запалването на цигарата (от втората кутия за деня) и завършват с люпенето на семки “Вуйчо Мързел”…

Излезте от мархмурлука и гледайте нещата трезво, трезвеници!

#сподели

За всеки директор статуетка, за да няма сърдит Петко

*упражнение във ФЖМК при гл. ас. д-р Бодаков

ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

През май 2017 бях на конференция, организирана от синдикат. На нея присъстваха директори на училища и министъра на образованието. Можеха да се задават въпроси, да тече дискусия какво да се промени в него – тишина – директорите кокетничеха, бяха се издокарали в скъпи рокли и маркови костюми, председателят на професионалния съюз благодареше на министъра от сърце за това колко добре „работят“, всеки директор си тръгна със специална статуетка: като от състезанията „всяко детенце с награда, за да няма сърдити“.

На друга конференция месец по-рано присъстваха учители, които един на друг се оплакваха, неспособни да се борят с директорското самоуправление, влизането на деца в първи клас с подаръци под масата, наглостта на някои от учениците, чиито родители умеят да командват и да извиват ръцете с финансовите си възможности.

Тези две конференции, поне за мен, са разделителната линия между лъскавата фалшивост и грозната истина. Проблемите в образованието започват именно от главите на училищата – директорите се избират на партиен принцип, а не спрямо качествата си. Това че някой е добър партиен послушник не води автоматично до извода, че е добър ръководител. И да, училището не е огромна институция като кметство, министерство, но формира личностите на страната и атмосферата е от изключителна важност.

Промените в образованието са винаги фиктивни: променяме определението от „помощник-директор“ на „заместник-директор“, въвеждаме по европейски програми допълнителни часове, та и учителите да изкарат някой лев – „История на изкуството“, „Бит и техника“, „Биология“, „Шивашки умения“, дрън-дрън, зън-зън: учениците се използват като мъртви души без да присъстват на такива занимания биват въвеждани в системата. Учителката ми ме молеше да го правя, защото й липсваха компютърни умения, макар да водеше „Компютърно програмиране“ като СИП…

Няма промени в образованието, има замаскиране на очите. Хиляди предложения летят в парламентарните комисии – различни чиновници сноват напред-назад, за да оправдаят заплатите си. А ако влезем в интернет ще осъзнаем, че повечето от тези „експерти“ са преминавали от комисия в комисия, от институция в институция, от учреждение в учреждение с цел винаги да имат някаква работа. Ама образованието не е някаква работа, а е важна тема, която не вълнува никого.

Родителите също не се вълнуват – за тях училището е безплатна градина, която им гледа децата. Не разчитат на училището и университета да възпитава, да съгражда – за това пък се доверяват на различни курсове от всякакъв род и вид, със съмнителни преподаватели и сертификати, но след като се плаща – значи става, разсъждават.

Учениците и студентите също не се трогват от плачевната система. Виждат се там с другари, говорят, пият кафе, правят планове за дискотеката довечера и ако могат да закачат един „Еразъм“ и с това се изчерпва идеята за „образованието“.

11.05.2018

Димитър Ст. Груев – Мимо Гарсия I Факултетен номер: 18118

#сподели

НСО да пази учителите

Учителите на България нямат разум – не разбраха ли най-сетне, че нямат право да пишат двойки и да нервират учениците? Обществото не Ви хрантути, за да мъчите децата, ясно ли Ви е? Лято е, всички са на морето, а Вие си позволявате нахалството да оставяте ученици на поправка и да замествате хавлията и бирата с чина и учебника – глупаци, като не щете с добро, да Ви бият, да Ви замерят със столове и не очаквайте защита нито от директорите Ви, нито от полицията – всички ще вдигат рамене и ще се мъчат да заметат проблемите под килима – държавната субсидия лесно се не дава!

Ала как ще учите другите, като сте прости – кой Ви би през ръцете да ставате учители, а? За какво Ви е?! Пълни мазохисти сте! Никой не Ви уважава, всеки Ви подритва, директорите Ви използват за каквото им падне, учениците се гаврят с Вас ежедневно, а родителите им изискват ли, изискват – нали си плащат данъците – като не могат политиците да притиснат, поне с Вас да се почувстват шефове и някакви значими личности.

Обществото не се интересува, че Ви бият – по-интересни теми има – новият тъпкач на Мадона – колко му плаща, колко му е дълъг, в какви пози го правят. Търпете и не си помисляйте да протестирате, че ще Ви издърпат ушите, също както постъпиха с Кезим Медев. Ще Ви обвинят, че уронвате престижа на училището или че обиждате бъдещето на нацията.

Българските училища до момента бяха опасни за учениците, сега са опасни и за учителите. Едно време хулиганите се криеха от даскалите като се биеха помежду си, сега направо бият даскалите – така ги учат татковците им вечер, докато лочат ракия – „Или си хищник, или си жертва“. Майките им режат салатата и доката чакат съпрузите да им дарят поредната доза шамари, прошепват: „Не се оставяй да ти се качват на главата, маме!“.

За да могат учителите да вършат задълженията си без да се страхуват от последствията, трябва да имат охрана, която да ги защитава, ама вършеща работа охрана, а не от ония пенсионери, които чакат да си получат заплатата и си мечтаят да не им се наложи и лампата на втория етаж да се качат да загасят. Мерките срещу посегателство на учители трябва да бъдат силно завишени – инстинктът за самосъхранение ще си свърши работата.

НСО да пази учителите – или да се създаде НСОУ – Национална служба за охрана на учителите. Вдъхнете надежда на тези хора, че някой мисли за тях – в противен случай след години няма да има кой да преподава на биячите и ще им се отнеме възможността да заплашват: „Ще ти счупя главата, даскалче!“.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/06/21/.1552939

#сподели