ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО за това, че НЕ е нормална човешка реакция да избягваме хората с увреждания

*Текстът е писан специално за платформата на
 Галинка Чавдарова "Да говорим заедно"

Хората с увреждания ни плашат. Видим ли човек с бял бастун или в инвалидна количка – веднага започваме… да се кръстим, да чукаме на дървода се въртим на 180 градуса... Някак си смятаме, че ако общуваме отблизо с такъв субект може и нас да ни „прихване“ болестта му.

Не, не е нормална човешка реакция да избягваме хората с увреждания. Също не е нормално автоматично да ги съжаляваме. Те имат качества, далеч по-важни и по-определящи ги от „уврежданията им“.

Заради това в КАБИНЕТА на ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО учим децата от малки да приемат хората с увреждания. С помощта на играчка във формата на инвалидна количка ги убеждаваме, че ако допуснат такова другарче в близост до себе си – нищо лошо няма да им се случи, а напротив ще направят едно голямо добро!

#СУПЕРПОЛЕЗНО!!! Днес Ви каня ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО с Галинка Чавдарова за детското разглезване!!!

Днес излиза епизод 2 на предаването ни с Галинка Чавдарова, психолог и логопед – „Всеки първи понеделник“, продуцирано от нейната платформа за помощ и подкрепа ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО.

Темата е „детското разглезване“ и Галинка дава невероятно полезни съвети за всички родители, които не искат да превръщат децата си в егоисти!

ВЛИЗАЙТЕ И ГЛЕДАЙТЕ: https://dagovorimzaedno.com/archives/372

Галинка Чавдарова в епизод 2

Вашето мнение: Защо децата днес са толкова разглезени?

Приятели,
утре с Галинка Чавдаровалогопод-психолог, ще снимаме втори епизод от общото ни предаване „Всеки първи понеделник“, продуцирано от нейната платформа за подкрепа и помощ „Да говорим заедно“.
Моля Ви за помощ – споделете ми Вашето мнение в коментарите по въпроса „Защо децата днес са толкова разглезени?“.

Благодаря предварително!
Очаквайте епизода в понеделник, 4-ти февруари на сайта на платформата ДГЗ.

Да говорим заедно: От кога селфито е по-ценно от живота?

*Текстът е писан специално за платформата на
 Галинка Чавдарова "Да говорим заедно"

Преди три дни в микроязовир се удави 15-годишно момче, което се опита да докаже, че не го е страх да ходи по леда. Вчера пък след 12 дни в болница загина 14-годишният, ударен от волтова дъга, който се опита да си направи селфи върху вагон.

Измина черна седмица.
Седмица, в която смъртта за пореден път ни доказа, че вече нямаме комуникация с днешните деца…

Днес сутринта бях с група приятели на кафе. Възрастни жени и мъже с пораснали деца, прохождащи внуци, които не разбират как е възможно да застрашиш доброволно собствения си живот.
Разбира се, аз също не го разбирам, но се опитвам да намеря обяснение. И честно казано – откривам го.
Питах ги – „Знаете ли какво гледат децата Ви в интернет?“. Мълчание. Продължих да питам – „Знаете ли кои са им идолите?“„Знаете ли кого припознават като пример за подражание?“.

Препоръчвам на Вас, това което препоръчах и на тях. Да прегледат кои видеа са „НАБИРАЩИ ПОПУЛЯРНОСТ“ в YouTube. Ще се ужасите да осъзнаете от какво децата живо се вълнуват:

  • Чалга клипове, съдържащи малоумен текст, преработени гласове в студио, извратена голота;
  • Опитващи се да рапират последователи на мутренските времена, които през цялото време са надрусани;
  • Влогъри – готови да рекламират всичко на всяка цена, създаващи съдържание ала „10 теории за стъпването на луната“, „10 факта за слънцето“;
  • Лигави старлетки, учещи момичетата как да се гримират и пробутващи серуми на неизвестни марки;
  • И безработни младежи, които на по 25-26 г. играят видео игри и повтарят през секунда-две на момчетата от кой сайт да си купят с „промо“ код поредната актуализирана версия.

Наясно съм, скъпи читатели, че горе изброените не представляват никакъв интерес. Обаче бихте се изненадали доста, ако узнаете как децата ги боготворят.
Скоро беше Коледа – малките поръчаха ли си „книги“ или пък „дрехи“? ДА? Прегледайте ги внимателно! И ще видите, че тези „книги“ и тези „дрехи“ са част от култа към любимите им ютубъри. Некачествената литература и некачествените материи тук нямат значение. Парите, които сте пропилели, също!
Има значение, че децата вече нямат връзка с Вас, техните родители. Те не споделят, Вие не питате. Или пък ако го правите – следва лъжа.

-„Какво правиш на компютъра?“
-„Пиша си домашното“…

А в действителност се гледа поредното клипче и се коментира: „Велик си, влогър!“„Като теб втори рап изпълнител няма!“, „Искам да стана като теб известен!“. Зараждат се и битки – едни атакуват дадения влогър, други го бранят. Единствената майка на кафето днес, която знаеше за какво става въпрос, сподели че в класа на дъщеря й се е стигнало до дърпане на косите между момичета за това коя „бюти съветничка е най-добра“.
Нямате представа по какъв начин рекламодателите се възползват от детската наивност. С лекота ги убеждават да правят безплатна реклама на сайтове с уж възможни печалби; да генерират коментари; да пазаруват. Нямам близки, които да не са се опарили от злоупотреба на кредитните им карти от собствените им наследници…

Децата не се учат да оценяват кое е качествено. За тях по-доброто е по-харесванотопо-коментиранотопо-споделянето. Техните идоли генерират по 100,000-200,000 абонати, а те самите едва-едва имат по 13-14 лайка на снимка. Това убива самочувствието им, не споделят болката, започват да се възприемат за грознинедостойни, та даже – отхвърлени. Единственото спасение е в това да се докажат: снимайки се на опасно място или скачайки по лед, или висейки от висока сграда. Само и само да може да ги забележат…
Но всичко това е защото не са забелязвани вкъщи. И търсят одобрението навън.

Само с истинска обич ще се справим с детската смърт, породена от нужда на намиране на път към стадото, което е жестоко в днешни дни…

Когато се изгубим – когато се намерим – ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО

Шест месеца се изключих: от интернет, от работната среда, от всички досегашни дейности.
През това време не си почивах, напълно. Продължавах чинно да посещавам лекциите в Софийския университет, сетне попътувах из страната и чужбина, после пак на лекции… Но най-вече търсех (себе си) пътя си.
И сега ми е чудно кога човек решава, че му трябва ново начало…

Когато изпадне в депресия ли?
Когато се разочарова от средата си?
Когато пожелае да има друго „аз“?

При мен отговорът е: когато осъзнае, че е смъртен. 2018 ме промени. И по-скоро отрезви. Сякаш ме научи, че вечността я няма, че не ни е гарантирано пожизнено да бъдем щастливи, че миговете отлетяват и никога не се връщат…
Сблъсъкът ми с трудностите доведе до усещането за изгубеност. Досегашните ми творчески напъни вече не ми доставяха същото удоволствие. Не ми се пишеше за политика. Не ми се коментираха черногледи прогнози. Не ми се искаше да бъде язвителен.

Копнеех за нова „премяна“, за откриване на онова, което ще даде смисъл на действията ми. Ако щете за оправдание за съществуването ми на този свят…

Повярвайте, не съм изпадал в състоянието „Да живея или не“. Дори напротив -осъзнах колко е ценен животът и как не трябва да го погубваме с грешни хора и неправилни решения.
И именно поради тази причина най-накрая разбрах, че най-естественото и добро, което мога да сторя, е да се опитам да помагам на другите.
С каквото и колкото мога, но все пак. Да опитвам, да не се отказвам, да отдам енергията си изцяло на тази кауза.

Няма случайни неща, убеден съм! Срещнах се с дългогодишната психоложка и логопедка Галинка Чавдарова и двамата дружно решихме, че е време: време да съградим пространство, което да цери дух и тяло – но не с твърдост и наказания, а с подкрепа и любов.

Почувствах се отново цял. Почувствах се отново намерен. И готов да действам.
И ето, от 7-ми януари стартираме „Да говорим заедно“: www.dagovorimzaedno.com 
ДГЗ не е нито само сайт, нито само предаване, не е нито само кабинет. То е от всичко, по много, но най-вече е място, даващо обич. На Вас, скъпи приятели.
С обич,
Мимо Гарсия
3.1.2019

Новата шапка на блога ми