Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

БОЯНА & БОЯН: „Кръвта вода не става“

Широко прието е клишето, че спортистите /пък камо ли борците/ не се вълнуват от култура. Винаги описват мъжете и жените, практикуващи тази професия, като дебеловрати биячи, които само кльопат и чукат. Шаржовете, свързани с тях, са противни и безцеремонни, НО тези погрешни разбирания отведнъж могат да бъдат съборени чрез Б.Р.:

Аз мога още сега да продам една картина и да си купя два мерцедеса. Но от четири години нямам кола. Защото не искам да съм роб на нищо друго освен на себе си. И на изкуството.

Това казва в интервю за в-к „Стандарт“ олимпийският ни шампион Боян Радев. Този силен мъж, доказал се и на световната сцена, колекционира картини и това е неговата радост в живота. Ах, чудят се интернет философчетата и казват: „Ако имам парите му, ще си купя Майбах, Ролс-Ройс, а човекът, който заслужава да се награди с тези играчки, мечтае за образите, видени от други очи.

Неслучайно Боян е един от най-уважаваните, мнението му се чува и никога не се е превръщал в коментаторско конте, което приглася, щом плащат. Внучка му, наследила амбицията изцяло, сега триумфира. Нейното време е в момента и тя не го губи в оплакване или пък в оправдаване заради крехката си възраст.

„Кръвта вода не става“, доказват го тези двама достойни българи, пълна противоположност на мрънкачите, които са задушаващата ни заобикаляща среда.
Пожелавам на Боян здраве, за да види Бояна на същата сцена, която той никога не е напускал!

Поздравления за пореден път на Калоян Кюркчиев за интервюто-урок по мотивация, което се помни и в душата, и в сърцето.

https://btvnovinite.bg/sport/da-nasledish-shampiona-bojana-radeva-i-bojan-radev-video.html

 

#сподели

Рекламата задуши телевизията, следва интернета

Тема: „Бъдещето на телевизията“
по предмет „Телевизионна комуникация“

Изготвил:
Димитър Стоянов Груев – Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Студент Факултет по журналистика и
масова комуникация
Фак. номер: 18118

Проверил:
проф. д-р Лилия Райчева

Ако любовта на мъжа минава през стомаха, то бъдещето на телевизията минава само и единствено през интернет. Не случайно вече няма телевизия, която да не залага на онлайн съдържанието в почти същата степен, както се отнася към стандартната си продукция.

Улица „Коронация“ е една от най-известните сапунени опери в света, излъчва се във Великобритания непрекъснато от декември 1960 година. Рейтингите се покачват ежегодно, студията се разширяват, актьорите на договор са много, а цялата тамошна нация проследява събитията в живота на жителите на улицата – от раждането, през влюбването, сключването на брак, до смъртта. Вицът „Как да различиш коренния жител на Великобритания от имигранта? По броя епизоди на „Коронейшън стрийт“, които е изгледал“ е безспорно верен.
И ето сега Ви показвам основното изискване на ITV, телевизията на сериала, за наемане на стажанти:
„Дигитални умения, за да се поддържа аудиторията активна онлайн и в социалните мрежи, за да остане шоуто едно от любимите предавания на публиката!“.

Този сериал може да си позволи и да не се рекламира в онлайн пространството, всички го гледат и коментират, но продуцентите осъзнават, че поколенията се сменят и е необходимо те да бъдат убедени да продължават да следят десетилетния продукт по най-удобния за тях начин.

И макар Улица „Коронация“ да има стабилни зрителски резултати, това не означава, че не може да приключи бързо в бъдещето. Навлизането на интернет, изтеглянето на зрители от традиционните масмедии, липсата на рейтинг и намаляващите рекламодатели на пазара доведе до прекратяването на „вечните“ телевизионни гиганти. Сериалът „Пътеводна светлина“ се излъчваше по американския канал CBS цели 57 години, но щом вече не носеше приходи, му дръпнаха щепсела без да се замислят. Другият сериал със своите 13, 858 епизода и 54 години излъчване наистина бе придобил символика заради името си „Докато свят светува“. И наистина съществува докато интернетът не възтържествува.

В първите години на мрежата тя не бе заплаха за телевизията – на нея се гледаше като на проект с близък край, мнозинството от потребители не си вълнуваше от случващото се, а не са малко телевизиите, които са отказали да си купят домейни и да създадат сайтове поради причината, че не са предвидили бъдещото, което ги застигна. В България домейнът .bg е имало години, когато е предлаган безплатно, но не е заявяван. С явен непукизъм телевизиите пропуснаха да проследят случващото се на пазара и в един момент бяха заплашени от явно изместване.

Появиха се независими производители на онлайн съдържание, които методично създадоха пътища между тях и потребителите, убеждавайки ги, че  интернет е зона без ограничения. И тогава си беше така – нямаше регулации, не се изискваха регистрации, пароли, копия на лични карти. Свободата да чуеш другата гледна точка привличаше така, както дете се лъже да тръгне с непознат. Заради пустото любопитство. Заради това любопитство мнозина бяха излъгани чрез интернет. Имаше шашми даже и фалшиви договори за телевизионни услуги. Плащаш сумата, чакаш приемник, антена, позвъняване кога ще се монтират тези джаджи и накрая студена водица за морна главица…

Интернет също така извади от ръкава още един коз, за да докаже качествата си пред обикновената телевизия. В телевизията съдържанието се снима предварително, месеци напред, без да се съобрази настоящето желание на зрителя за тема. Докато в интернет модерните блогъри, влогъри, музиканти директно питаха „Какво искаш да прочетеш/да видиш/да чуеш?“. Липсата на реклами в първите години също беше плюс за интернета. Защо ти е да слушаш интервюто на министъра, прекъсвано на пет минути за провъзгласяване на Мис Пералня и Мистър Прах за пране, като можеш да го качи някой анонимен потребител и човек да гледа, когато може и иска съдържанието в интернет.

Но пък телевизионните печелбари, които отблъснаха редовия зрител от телевизионните екрани с наглото си и натрапчиво поведение, финансираха съдържание и за интернет в последните години. Появиха се два фронта: VBox7 и YouTube.

Първите са част от мрежата на Нова телевизия. Освен записи на излъчваните по телевизията-майка и нейните дъщерни канали, предавания и сериали, VBox7 създават и собствено съдържание – специални рубрики като „Принцеси под прикритие“ (две момичета се вживяват в ролята на кралски особи и твърдят, че нито пътуват с градски транспорт, нито са работили поне веднъж истински); онлайн сериали като „Не така, брат!“; „риалити“ проекти ала „10 първи срещи“ и така нататък.
В проектите си наеха млади хора, тъй наречените инфлуенсъри – Иван Тишев, Надя, Дидо от Д2, Чоко и Пикпук. Личности с огромно влияние сред младите хора, които сред години старание пред камерата, в повечето случаи, успяват да създадат бизнес чрез собствения си образ.

YouTube работи с партньорски мрежи и е малко по-трудно оттам да те избутат в по-големи проекти, тъй като все пак не е български сайт. Но отново станеш ли известен, събереш ли фен база – получаваш гримове за ревюта, ако си момиче, компютърни игри, ако си момче, и стартираш поточно излъчване веднъж в седмицата или споделяш на запис два клипа в седмицата и готово.

Телевизиите работят и с двете мрежи – пример, „На кафе“ на Гала винаги се качва в VBox7, и сайтът, и предаването са на NOVA, но имат канал и в YouTube, и фейсбук страница и изобщо възможност феновете да са постоянно ангажирани с любимите си продукции.

Рекламата бе и е естествения враг на телевизиите. Нечестните игри по отношение на постоянно надхвърляне на разрешеното време за реклами със секунда-две, по-силния звук на рекламите от останалата програма и най-вече скритата реклама на всичко, което лети и може да се продаде: ту Гала ще почерпи гостите си с 7Days бисквитки, ту д-р Папазова ще говори за точно определен вид смучещи бонбони за гърло, ту пък в „Откраднат живот“ ще се спомена някаква медицинска рецепта и ще се прочете нейното съдържание…

Макар телевизията вече да живее в интернет, тя отново ще се погуби след време или по-скоро ще открие нова форма, за да преживее. Защо? Телевизията се премести в интернет и се възползва от позитивите: по-евтино съдържание, по-разнообразни предавания, млади и евтино платени „звезди“, но пък достави със себе си основния негатив, виновен за тв гибелта: рекламите. VBox7, например, е превърнат в рекламно пано, по-вероятно е да изгледаш 10 реклами, отколкото 1 клип за минута. Това изначално не натоварва, но след това води до пагубни последствия за доверието на зрителя.

Телевизията в тези си граници е изцяло изчерпана, нейните финални стъпки наблюдаваме сега. Няма как БТВ да привлича зрители с филми в неделя, които могат да се видят в интернет ежедневно. Просто няма как. Младите не припознават в черния екран довереник, те не са живеели във времето на липсващата информация, когато една тв програма в един и същи час всеки ден е казвала какво се случва и къде. Обективността тогава е липсвала, но липсва и сега, защото медиите винаги са контролирани и използвани от определени групировки, които манипулират съзнанието с цел бърза печалба с неясна тематика –  но поне в миналото телевизията създаваше истинско съдържание, докато сега интересите на публиката се простират до това „Как кифла ходи на токчета във влак?!“…

Снимка: Techwalla.com
#сподели

За такъв тип „лека телесна повреда“ – смъртно наказание

Преди две седмици Мартин Карбовски ни гостува във Факултета по журналистика – винаги напипващ и най-важното излъчващ болезнените теми – той служи като инструмент за народно проглеждане.
През изминалата събота в предаването му по БТВ „Втори план“ ни показа Бела Михайлова и Таня Андонова – две жени, които са подложени на дългогодишен тормоз от страна на мъже с болни мозъци, които ги унижават, преследват, малтретират и накрая (почти) убиват.

Бела е същата тази Бела, за която писах ноември 2017 – тогава стана ясно, че младата жена, майка на пет деца, е залята с киселина от бившия си мъж на метри от дома й. (https://mimo.bg/2017/11/14/ubistvenpuzel) Вярвах тогава аз, Глупака, че ще го осъдят „Поне“ на 10 години – и дори възмутен от бъдещата 10-годишна присъда списах, че е по-добре да заменим „сърцатите“ ни съдии с Джон Креймър – Пъзела от „Убийствен пъзел“.
Сега стана ясно, че бившият мъж на Бела е напълно свободен! „Големият“ мъж живее с майка си като мамино синче, сигурно преживява с нейната пенсия, но пък е свободен, а Бела е с отрязано дясно ухо, без коса и с предстояща шеста операция, за да може поне малко да възстанови външния си вид, но не и духа! НЕГО ТЯ НЕ ГО Е ИЗГУБИЛА – дори каза, че застава пред огледалото и се харесва. РЕСПЕКТ!
Разплаках се от безсилие, какво може да направим, ние, за да осъзнаят съдиите, че не искаме от тях да са меки, искаме да са твърди, и да се водят не от други подбуди, а от човешкото, от духовното, от моралното??!!

Днес ни бе сервирана още една новина – Стефан Станев, който уби брутално приятелката си Виола, е с намалена присъда заради „Смекчаващи вината“ щуротии – това просто не е сериозно, дори! Софийският апелативен съд решава, че Стефан, който би, души и почти обезглави едно момиче, трябва да лежи вместо 25 години /не че това е присъда/ – 22 години и 6 месеца, сакън да не би да му бъдат нарушени правата…

Наистина вече е чудно – държавата брани осакатените и убитите, или тези, които осакатяват и убиват?! Чудя се много, няма как да си го отговоря – защото Бела, която е без ухо, без коса, горе-долу без половин глава, съдът я води за пострадала с лека телесна повреда (!!!!!!!!!!!!!!!), ала като някой изнасилвач рецидивист заведе дело за това, че прозорецът на килията му е 2 см. по-малък – всичките там съдебни експерти го бранят колко зле се е отразило това на психиката му и вземат, та му издействат едно огромно обезщетение…

Ами Таня? Жената е фризьор, а е с осакатени ръце, „благодарение“ на наркомана, с който е живеела. Биел я e като куче, а съседите не са подали сигнал нито веднъж! Майката на наркомана също се плашила от него. Полиция също не се е намесвала и въобще наркоманът си е живеел живота и непрекъснато е обяснявал на Таня какво долно куче е и как трябва да се подчинява. Сега е в затвора, но НЕ ЗАРАДИ ТАНЯ, а защото е пребил дилър. На Таня е оставена възможността – да води дела, да плаща съдебни такси, та да се бори за попечителството на общата им дъщеря и за ограничителни мерки, които да си кажем направо – нямат никакъв ефект.

Жените са оставени буквално сами  – вече въпросът не е в това да избягат от домашното насилие, а какво да правят след това?! Защото нещата не свършват с бягството, а започват от него. Кроят се планове къде да се скрият, как да избягат в чужбина, теглят се кредити, залагат се жилище с цел запазването на живота. Нещата не опират, дори, до собственото оцеляване, а в съхранението на здравето на децата – мъжете-насилници посягат на тях в мига, в който жената надигне глава.

Мартин Карбовски винаги прави невероятно силни репортажи, които те карат да настръхнеш. Въпросът е какво се променя след тях и по-важното с какво се променяме ние: при шум от съседния апартамент, не е трудно да се позвъни на 112. И в интервю по БНР преди няколко месеца разказах следното: най-близката приятелка на майка ми от детинство се пропи, вследствие на мъж-побойник. Почти всяка вечер той я наказваше : както казва Таня, защото стаята е прекалено затоплена или пък поради някаква друга несъществена „грешка“. Многократно сме крили в нас приятелката на мама, мъжът й идваше да я търси, звънеше по звънците, заплашваше, че ще ни запали, ако не кажем къде е. Баща ми веднъж му отговори с агресия и той се сепна, буквално се разтрепери: такъв тип „мъже“ се плашат и от най-малката съпротива и с тях така трябва да се действа: на агресията се отвръща с агресия, не ми се слушат измислените експерти, дето твърдят как трябва да се говори внимателно, да се дават положителни примери.

Ако мъжът на Бела бе пребит веднъж – нямаше да посмее да я залее. Ако мъжът на Таня бе смазан веднъж – нямаше да й чупи ребрата и да й изкривява ръката.
Но с жалби, неефективни и жалки, нищо не се постига. Ще продължава смъртната листа, докато не се върне смъртната присъда.

Кадър от предаването на Мартин Карбовски „Втори план“
#сподели

Невероятна инициатива на БТВ & Калоян Кюркчиев

Невероятна инициатива на БТВ & Калоян Кюркчиев: показване на млади спортисти, прославили страната, които обаче не получават внимание за постиженията си.
Тези младежи се борят от сърце да продължават – често самофинансирайки подготовката и таксите за състезания…
За да се пестят средства в ролята на масажист влиза бащата, а в мотиватор – гаджето. Няма интервюта, няма участия по телевизиите – всеобщо мълчание за успехите им. Това е адски демотивиращо.
Когато обаче получат предложение да се състезават за чужда държава са предатели, а не сме ли ние предатели към тях, че не им казваме дори едно „браво“?!

Не само в спорта е така, разбира се – младите актьори, писатели, художници също имат нужда от съпорт. Но е благородно, че БТВ дава ефир за този стойностен проект на Калоян, пред това да излъчват някоя турска/гръцка сапунка, защото утре може именно тези държави да грабнат родните ни таланти!

https://btvnovinite.bg/sport/stihija-kojato-ne-mozhe-da-bade-sprjana-stanimira-petrova.html

 

#сподели

Малък коментар 2009: Спомени преди да навърша 20

На 16-ти февруари навършвам 20. Втори юбилей в живота.
Поглед назад, мечти занапред. Това е – нито изпадам в депресия, нито в еуфория. Не е приятно остаряването, но е невероятно помъдряването. 🙂

Носталгия обаче има. Забелязвам се, че разглеждам архивни снимки, видеа, спомням си… Предлагам Ви едно любопитно видео отпреди десетина години – втората ми изява на телевизионния екран, първата е за дивите животни и как да се предпазваме от тях, без да ги нараняваме.

БТВ Малък коментар 2009: „Какви са инструментите на властта?“

Мнението ми: „Инструментът на властта, според мен, са парите. Ако нямаш пари, не може да си във властта“.

Мимо Гарсия в кадър от БТВ „Малък коментар“ 2009
#сподели

Нека Новото начало да бъде поставено от МЛАДИТЕ И СТОЙНОСТНИ ХОРА в България!

Гласувайте с SMS: “2” на 1472 за Калоян Ballan !

Това момче заслужава да спечели заради положителния пример, който дава на младите: да са благодарни на семейството си, да уважават околните, да са трудолюбиви, да преследват мечтите си!

Калоян не се забърка в интриги, не си служи с подлост, не се оплакваше, не мразеше!

Поздравления за Иван&Андрей и екипа на Фермата:Ново начало, нека това начало да бъде поставено от МЛАДИТЕ И СТОЙНОСТНИ ХОРА в България!

#сподели

НЕ финансирай падението на българската музика

В „Тази неделя“ по BTV при Диана Любенова гости бяха Сузи и Орхан Мурад и както се изрази водещата, те проведоха един труден разговор (за нея, а не за тях). Поводът – песента на Сузи „Луцифер и Буда“, която разтърси България, но не поради факта, че непълнолетната изпълнителка споменава името на Сидхарта Гаутама Буда, съпроводено с неприлични движения на задни й части и на ръцете, а именно защото е дъщеря на известния и харесван музикант.

Някои медии се опитаха да препишат на негов гръб пошлото творчество на щерка му, а не бива. Единственото, в което с право могат да го обвинят, е безотговорното бащинство – Сузанита е на 14 години & половина и се нуждае от разрешение в какво и по какъв начин да участва. И ето тук е големият проблем – Орхан Мурад не намира нищо скандално нито в текста, нито във видеоклипа, който се оказва финансиран от самия него.

Орхан Мурад се обявява в защита на дъщеря си и дори казва: „При 1 милион гледания 200-300 хейтъра нямат значение.“ Тук се изненадах много – не зная откога количеството е равносилно на качество. Ако аудиторията ти е изпълнена от чек*джии, педофили и подиграващи се, гордост ли е или срам? Ако тези 200-300 „хейтъра“ приятелски пишат, че не е редно на 14 години да се унижаваш по този начин – от интернет философчетата ли са или пък от мислещите доброто на момичето хора?

Не мога да повярвам как е възможно един родител с дългогодишен музикален опит да разрешава и финансира песен с подобно вулгарно съдържание. Нищо ново под слънцето – друг е въпросът какво поколоние се възпитава.

Учудих се и за друго – всеки изпълнител се оправдава с думите „Тук съм само актьор, това е роля“ или „Аз не съм възпитател“. Първо, актьорът подбира в какво да участва. Второ, всеки продукт, предназначен за публиката, и особено когато в по-голямата си част са деца и младежи, трябва да бъде правилно предаден и като послание, и като идея, и като изпълнение. Филмите по кината в цял свят биват оценявани от националните филмови центрове за каква публика са предназначени – над 12, над 14, над 18. Интернет дава свобода и тя трябва да бъде използвана почтено.

Когато се случи атентатът срещу сатиричния френски вестник „Шарли ебдо“, мнозина вместо да се закичат с ленти JeSuisCharlie, споделиха мнение, че извършените убийства са основателни заради окарикатуряването на Мохамед и язвителните коментари по отношение на исляма. А сега защо никой не обелва и дума за името на Буда в едноименната песен на Сузи?

Да, някои ще кажат, че контекстът е различен, но не е така. Или приемаме, че няма да се подиграваме с нечия религия и критикуваме всеки такъв опит, или приемаме, че може да се гаврим еднакво и с Исус, и с Мохамед, и с когото си поискаме, но критикуваме посегателства над карикатуристи, артисти и т.н.

Тъжно е, че българските момичета се стремят към тази бърза известност, която в действителност е гавра с тях самите. Проблемът на обществото не е Сузи, а всички като нея, които са подведени, че могат да успеят само чрез провокация и са готови на всяка цена да имат своите пет минути слава с „надежда“, че занапред ще започнат да правят стойностни песни. Прав е Орхан Мурад, че качествена музика вече не се търси – няма ли голота и простотия, тв-тата не я искат, но не му прави чест да подкрепя участието на дъщеря му в падението на българската музика и култура.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Кадър: YouTube

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/07/23/.1558091

НЕ ФИНАНСИРАЙ ПАДЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА В „Тази неделя“ по BTV при Диана Любенова гости бяха Сузи и Орхан Мурад …

Публикувахте от Мимо Гарсия в 23 юли 2017 г.

#сподели

Ало, нещастници, засрамете се, БЕ! Симона Загорова не е „бутана“ от мама Глория, а от таланта си!

Не знам за Вас, но аз съм чувал за Арета Франклин.
И не само знам името й, ала съм слушал нейни изпълнения, гледал съм видеозаписи.

Вчера за поредна вечер с интерес проследих супер битките в „Гласът на България“.
Появи се Симона Загорова. Това момиче има глас, визия и не на последно място – онази специална връзка с публиката, която и най-великият музикален педагог не може да култивира у възпитаниците си.

Това беше зашеметяващо представяне – нямаше никаква грешка. Симона умее да предизвика порив за танц у всеки слушател, респективно зрител, защото носи със себе си огромна енергия, която предава чрез гласа си и сценичното си поведение.

Но българинът си знае да злобее – „Заради Глория мина!“, „Ако не е майка й, за нищо не става!“, „Не е без значение коя е майка й!“, „Не пее изобщо добре!“, „Да се маха от сцената!“.

Ало, нещастници, засрамете се, БЕ!

Глухи ли сте?! Слепи ли сте?! Или просто сте нагли създания, които искат винаги да омаловажават достойнствата на другите, защото самите те нямат такива. Само омраза, ако това може да се счете за положително качество.

Загорова била „бутана“ от майка си.
Деа Майсторска била „спусната“, защото някога е пяла с Поли Генова в „Бон-бон“.
Сара Сюзет Намба била „мушната“, за да не демонстрираме шовинизъм.

Пределно ми е ясно, че лошотията Ви прави „креативни“. И сте в състояние да разпространите клюка за всеки талантлив човек, но това няма да Ви направи нито талантливи, нито успешни. Ще си седите все така сами пред компютрите у Вас, и ще мразите…

Това ще Ви убие! Толкова е жалко! Толкова! Нациите си бранят талантите, а Вие плюете нашите.
Вашата плюнка разяжда посланията на музиката.

Майната Ви!

Няма да успеете да убиете химията между Симона и феновете й, нито тази между Деа и феновете й, нито пък тази на Намба и феновете й. Да знаете – няма да Ви се получат нещата.

Симона Загорова не е „бутана“ от мама Глория, а от таланта си.

Деа Майсторска не е „бутана“ от Генова, а от таланта си.

Сара Сюзет Намба не е „бутана“ от амбицията ни да доказваме, че не сме расисти, а от таланта си.

И ако позволите една забележка – как ще показваме, че не мразим другите нации, като мразим своята!

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/22/.1548031

 

 

#сподели

Помиярът, ритал и потрошил възрастната жена, се измъква

Хора, ние сме лудите!
Ние търпим своеволията на разни опасни индивиди, които се разхождат сред нас и си търсят поредната жертва, на която да осигурят няколко месеца престой в гипс или директно да я изпратят на оня свят.

Чувствам се наистина безпомощен.
Чувствам се наистина малоумен.

Един млад мъж извърши чудовищен акт – нападна 72-годишна жена, счупи й таза, връща се няколко пъти, за да я доубие с паве, а сега ще се отърве и дори ще бъде пазен от закона, „защото бил с шизофрения“.

Ами като е с шизофрения – защо се разхожда свободно?! Защо?!
За да си доставя удоволствие, като измъчва възрастни хора ли?!

Разни интернет философчета тръбят, че този трябвало да бъде спукан от бой!
Да, за пореден път в милата ни родина решаваме всичко с агресия.
Злобата извира от душите ни и се чудим срещу кого да я насочим.

Дали ще бъде възрастна жена или шизофреник – карай да върви!
Важното е да има бой и да се чувстваме силни.

Преди малко в сайта на БТВ прочетох, че е бил пребит един нигериец. Заслужил си това наказание, защото е чернокож. Майката на помияра, ритал и потрошил възрастната жена, го оправдава с болестта му. Какво оправдание ще дадат майките на индивидите, които са пребили чужденеца? Сигурно ще кажат, че са се уплашили от цвета на кожата му и са си помислили, че това е някакво нашествие.

Нормалните станаха луди. А лудите станаха нормални.
Това е положението.
А как иначе да бъде, след като масмедиите канонизираха за светци „героите“, които връзваха ръцете на бежанците със свински опашки.
А как иначе да бъде, след като родителите още възпитават с юмруци, а не с благи думи.

Не знам дали Вие сте изгледали клипа с възрастната малтретирана жена, но това не може да бъде описано с думи. Помиярът ту тръгваше, ту се връщаше. Явно беше недоволен, че старицата още диша. Че не е успял да си свърши работата докрай. Сигурно в това време е разсъждавал дали ритникът му е бил точно премерен. Ала си беше точно на място. Тя, жената, се строполи като чувал с картофи. За малко не си разби главата в тротоара.

Защо в съзнанието ми се натрапва аналогията с българина, който в Берлин изрита в гръб момиче по стълбите на метрото и то прелетя 7-8 стъпала?! В това отношение си имаме и международни прояви! Честито да ни е!

Да се върнем към случката в Бургас: всички гледаха отстрани и се надяваха да бъдат подминати от „Властелина“ на спирката.
Е – този път се отърваха, но утре не се знае къде ще ги срещнат мускулестите на деня и колко тупаници ще им нанесат.

Не оправдавайте чедата си за такива постъпки, за да не се налага да берете душа в болница заради нечии други чеда, оправдани по същия начин.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/17/.1547299

#сподели

„Гласът на България“ е гласът на омразата

От няколко месеца – вечерта ми в неделя задължително протича пред телевизора и причината е шоуто на БТВ „Гласът на България“.

Атмосферата в предаването е прекрасна заради очевидната симбиоза между журито (като ползата от това е и за участниците, и за зрителите).

Камелия, Поли Генова, Иван Лечев и Графа съумяват да бъдат едновременно сериозни и забавни. Не прекрачват професионалната граница в отношенията си с кандидатите, но и не се държат като големи звезди, които не говорят с простосмъртни. Има човешко разбиране помежду им – те не толерират създаването на лагери и обиждането на противниците. И четиримата осъзнават, че имат изключително отговорна роля на ментори, които трябва да възпитат в подопечните им чувство на уважение към конкурентите.

Водещите – Павел и Венци Венц’ – са попадението на този телевизионен сезон. Всички отдавна сме се убедили колко добре стикован дует са, но не очаквах, че ще бъдат така добре взаимосвързани и като водещи, но се справят наистина блестящо.

Таланти не липсват. Публиката има възможност буквално да се влюби в някои от тях. Аз, например, не мога да спра да слушам изпълнението на Милена Цанова – „Can You Feel My Heart„. Това момиче ме зарежда, носи някаква убийствена енергия, която придава на всеки, който я слуша или гледа. Има уникален стил и на обличане, и на сценично поведение – всяко нейно движение е омагьосващо.

Какво да кажа за Паулина Горанов? Тя е изумителна! Тя е за световна сцена! В очите й човек може да се „удави“ и да забрави всеки свой проблем. Тя и Явор Велчев изпълниха “Rock Your Body” по начин, който те кара да забравиш не само че се състезават за едно място, но и че въобще пеят заедно за първи път.

Симона Загорова пък отвя всеки завистник, който би си позволил да каже „Нея мама я бута“. Всъщност личи си, че тя е дъщеря на Глория – и двете притежават онова рядко респектиращо поведение на сцената, което не позволява на зрителите да се разсеят и за секунда.

Беше ме яд, когато групата 4U напусна X Factor през 2014-та и много се зарадвах, когато зърнах един от нейните членове – Кристиян Грънчаров – на сцената на „Гласът“ с китара и пак онзи хубав глас.

Следил съм „Гласът на Великобритания“, където журира и сър Том Джоунс, но този сезон на „Гласът на България“ със сигурност е победител, ако трябва да правим сравнение помежду им.

Но шоуто е българско и публиката е съставено основно от българи. И голяма част от нас, българите, май следим шоуто не за да се наслаждаваме на перфектната организация и на завладяващите гласове, а за да се изживяваме като язвителни коментатори, които определят кой пее хубаво, кой не пее хубаво, кой заслужава да продължи, кой не заслужава да продължи и така нататък.

„Гласът на България“ е гласът на омразата.

Изключително ми е неприятно да напиша това, но не мога да кажа на черното бяло. Има моменти, когато публиката в интернет озверява – и разните философчета започват да търсят сметка от журито защо било избрало този или този, започва да им дава оценки дали имат капацитет или нямат да бъдат жури, след това отделят време, за да подиграят конкурентите на любимците си и така нататък.

Всъщност те май нямат любимци. По-скоро използват това понятие като възможност да избият комплексите си и да излеят агресията си.

Звучи абсурдно някой да си позволи да прави оценка на Камелия, на Поли Генова, на Иван Лечев или на Графа! Звучи не само абсурдно, но и много несериозно!

Бих ги попитал:

Знаете ли, че Камелия е първият български изпълнител, чийто албум е обявен за златен по продажби?
Знаете ли, че Поли Генова ни е представяла два пъти на Евровизия?
Знаете ли, че Иван Лечев е един от най-добрите български китаристи?
Знаете ли, че Графа успява да напълни зала „Арена Армеец“?

Но на тях тези неща не са им интересни. На тях им е интересно да се чувстват значими като обиждат журито на предаването, водещите на предаването, участниците в предаването, телевизията, която излъчва предаването.

Поздравявам и журито, и водещите, и участниците, и телевизията, че създават такъв перфектен продукт, който заслужава да бъде определен за вълнуващ.

Силно се надявам, че такива таланти като участниците някой ден ще успеят да променят ситуацията и „Гласът на България“ ще се окаже гласът на доброто.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за https://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/01/.1544525

 

 

 

 

#сподели