Дипломна работа „Даян Файнстайн – първата жена …“

През юли 2021 г. защитих успешно творческа дипломна работа и станах бакалавър по журналистика от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.

На настоящата страница в сайта ми (https://mimo.bg/diannefeinstein) съм поместил дипломната работа, автореферата, както и придружаващия ги дипломен филм.

Избрах да пиша за Даян Файнстайн, тъй като тя е мой идол. Файнстайн е американски политик, първата жена кмет на Сан Франциско, първата жена сенатор от щата Калифорния, първата жена председател на Разузнавателната комисия на Сената. Изключителна личност!

Дипломната работа е издадена в книга.

Даян Файнстайн – първата жена
copyright©2021 Мимо-Гарсия Стоянов Груев
©Издател – Фондация „Буквите“
ISBN 978-619-154-447-9

На https://bit.ly/3okfgc3 може да изтеглите безплатно дипломната работа-книга в PDF или в EPUB.

Корицата на книгата "Даян Файнстайн - първата жена".
Корицата на книгата „Даян Файнстайн – първата жена“.
Корицата на книгата
Корицата на книгата „Даян Файнстайн – първата жена“.
Мимо Гарсия с книгата му за сенатор Даян Файнстайн
Мимо Гарсия с книгата му за сенатор Даян Файнстайн

„Даян Файнстайн – Първата Жена“: дипломен филм на Мимо Гарсия I „Dianne Feinstein: the First Woman“
(наличен в YouTube)


„Даян Файнстайн – Първата Жена“: автореферат и дипломна работа

МИМО ГАРСИЯ
ДАЯН ФАЙНСТАЙН
ПЪРВАТА ЖЕНА…

Благодаря от все сърце на баба ми Славка Лесидренска (Слава Леси), която ме научи да чета и
пиша, както и да обичам книгите. Тя има специална
роля в изготвянето на дипломната работа – помогна
ми да не се отклонявам от основната тема.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

Катедра „Радио и телевизия”

Тема: „Даян Файнстайн – първата жена …“

(Творческа защита)

Автореферат към

дипломна работа за придобиване

на образователно-квалификационна степен “бакалавър ”

Дипломант:                                                                            Научен ръководител:

Мимо-Гарсия Стоянов Груев                                               гл.ас. д-р Петър Айолов

Специалност: Журналистика

Фак. № 18118

София, 28.07.2021

Искрено се надявам, че читателите на дипломната ми работа няма да се задоволят само с автореферата, за да вникнат в тематиката. Ако го направят, ще се лишат от удоволствието да се запознаят с една уникална личност. В течение на повече от половин век тя влага енергия, амбиция и знания, за да се превърне в символ на неограничените възможности за жената в съвременния свят.

Предполагам, че прочитайки заглавието, очаквате дипломната ми работа да е посветена изцяло на американската политичка Даян Файнстайн. Това е така донякъде. Постарал съм се да направя паралел с аналогични проблеми в нашата страна.

Изложението в дипломната ми работа е разделено на седем взаимносвързани части. Те са едновременно независими една от друга, но и оформящи общия смисъл на текста. Постарал съм се да не повтарям информация от една глава в друга, а когато това е било необходимо, само съм я маркирал с две-три изречения.

Смятам, че поставената ми от мен самия цел да мотивирам жените, че могат да бъдат независими, е постигната до голяма степен, защото съм направил пътна карта, проследяваща живота на обикновената Даян Файнстайн, която не е родена със златна лъжичка в устата, но е достигнала с много труд върховете на американската политика.
Тя произхожда от семейство на имигранти – от Русия по майчина линия и от Полша по бащина. Акцентирал съм и на това, как не са я приели да изучава желаната от нея специалност медицина заради една лоша бележка. Тя обаче не се е отказала от амбицията да получи солидно образование и е завършила история.

Смятам, че това е много поучително за всеки млад човек, който преживява разочарование, когато не му достига съответния бал. Винаги има още един шанс. След завършване на бакалавърската си степен мнозина се отказват да продължат с магистратура, докторантура и т.н., но Даян се записва в академия за изграждане на младежки лидери. Видно е, че тя инвестира и време, и постоянство в това да развие самата себе си.

Считам, че това е безспорно важно за младите хора, особено в България, където образованието в голяма степен е формално. Прикриват се безброй неизвинени отсъствия в училищата с цел запазване броя на учениците и по-скоро на субсидията, следваща всеки ученик. За четирите години в университета останах безкрайно разочарован, че завършват състуденти, които съм виждал не повече от броя на пръстите на едната ми ръка, а имам самочувствието да заявя, че лекция не съм пропуснал.

Следователно, на първо място дипломната ми работа поставя акцент върху образованието, защото то е фундаментална предпоставка за развитие на индивида и на обществото.
Едва ли Даян щеше да преуспее, ако не бе положила усилия да получи солидно образование.
Ето тук е разликата в мотивацията – болшинството записват висше заради самата диплома, а не заради знанията. Файнстайн прави огромно изключение.

В работата си проследявам политическата кариера на Даян, неразривно свързана с подкрепата ѝ за жените, за малоимотните, за чернокожите, за ЛГБТИ общността. Тя никога не се е страхувала да изрази мнение, което не се харесва на мнозинството, защото осъзнава, че добрият политик не трябва да бъде конформист, ако иска да постигне целите си. В дипломната работа подробно анализирам успеха ѝ като:

  • първата-жена председател на Съвета на надзорниците на Сан Франциско /Глава №2: Даян Файнстайн – успехите ѝ в Сан Франциско/
  • първата-жена кмет на Сан Франциско /Глава №2: Даян Файнстайн – успехите ѝ в Сан Франциско/
  • първата-жена кандидат за губернатор на щата Калифорния от основна политическа сила /Глава №3: Даян Файнстайн – крачка назад като несбъднал се губернатор, две(ста) напред като незаобиколим фактор в Сената/
  • първата жена-сенатор от щата Калифорния /Глава №3: Даян Файнстайн – крачка назад като несбъднал се губерантор, две(ста) напред като незаобиколим фактор в Сената/
  • първата жена-председател на сенатската комисия по правилата /Глава №3: Даня Файнстайн – крачка назад като несбъднал се губернатор, две(ста) напред като незаобиколим фактор в Сената/
  • първата жена-председател на Разузнавателната комисия на Сената /Глава №3: Даян Файнстайн – крачка назад като несбъднал се губернатор, две(ста) напред като незаобиколим фактор в Сената/
  • първата жена-председател на инаугурацията на американски президент /Глава №3: Даян Файнстайн – крачка назад като несбъднал се губернатор, две(ста) напред като незаобиколим фактор в Сената/
  • първата жена-най-старши член от малцинствената партия в сенатската правна комисия /Глава №3: Даян Файнстайн – крачка назад като несбъднал се губернатор, две(ста) напред като незаобиколим фактор в Сената/

Смятам, че Даян може да вдъхнови всяка жена да повярва в себе си и да не позволява да бъде жертва на домашно насилие. В работата си обръщам внимание именно на подчиняването на жените от проповядващи патриархалния модел религиозни институции и политици и призовавам всички българи да се борим срещу възраждането на модела силен – слаб пол.

В работата ми присъства оценка на нашите политици, които са същински срам. Те са популисти, сексисти, расисти, хомофоби, русофили. В сравнение със сенатор Файнстайн те са мижитурки, хора без всякаква собствена идентичност, политици, които историята няма да запомни с добро.

Съпоставям нашата политическа система с американската под влиянието на две от най-вредните фигури – републиканеца Доналд Тръмп и демократката Александрия Окасио-Кортес, които разединиха обществото, радикализирайки младите.
С тъга отбелязвам, че в днешно време политици като Файнстайн не се котират, защото тя е диалогична, не е агресивна, умее да разговаря с всеки, проявява уважение към различното мнение, способна е на компромиси. Това днес се разчита като слабост, като липса на позиция, като безпомощност.

Всъщност, нашето 45-то Народно събрание „живя“ едва месец, именно защото и в България по модела на Тръмп и Кортес всеки трябва да е срещу всеки, ако иска да бъде харесван от масите, които нямат реална представа, че без диалог ще има непрестанни конфликти, водещи или до блокиране работата на институциите, или до приемането на некачествено законодателство.
Сигурен съм, че ако някой прочете работата ми без да проявява субективизъм, ще се съгласи, че в политиката на разделение няма печеливши, а всички са губещи – в този случай държавата буксува на едно място.

И докато за велика сила като Америка четирите години на Тръмп ще бъдат като настинка, за нас един трайно неработещ парламент може да се сравни като с пандемия, довеждаща до парализиране на послушната администрация, очакваща новия господар, невъзможност лобистки и некачествени закони да бъдат променяни, както и липса на перспектива, която отблъсква всеки чуждестранен инвеститор.

Специално внимание в дипломната работа е отделено на филма ми. Той е много специален за мен, защото всеки детайл от него е премислен и съдържа много символи.

В него аз първоначално играя послушна възрастна жена, свикнала да бъде командвана от съпруга си. В дипломната ми работа аз разяснявам този филм-диалог кадър по кадър.

В главата „Топ приоритети на сенатор Файнстайн“ проследявам нейната работа в секторите:

  • „Околна среда“;
  • „Контрол на оръжията“;
  • „Здравеопазване“;
  • „Имиграция“;
  • „Работа и икономика“ и
  • „ЛГБТИ права“.

Пожелавам си на всички нас и в дипломната работа, а и в автореферата да имаме някой ден политици като Даян, които ще поставят нуждите на хората пред своите собствени и няма да се водят единствено от личен интерес. Едно безспорно доказателство е фактът, че като съпруга на милиардер, тя подкрепя идеята за облагане на богатите с по-високи данъци.

През борбата на Даян за правата на ЛГБТИ общността, аз критикувам глупостта на народа ни, който „лапва въдичката“ на хомофобията, пусната му от политиците – плашат го, че ако не гласува за тях, децата им ще станат трети, пети, десети пол…

В частта „Заключението“ аз съм направил мост между отделните глави, свързвайки ги в общата идея да бъдем толерантни едни към други, да искаме и даваме прошка.

Работата си съм изградил въз основа на 47 източника. От българските медии съм се доверил на качествени издания, като: „Площад Славейков“, „Дойче веле“, „Медиапул“, „Капитал“. От световните издания съм използвал Ню Йорк Таймс, CNN, Vox, The cut.

Драги читатели, искрено се надявам дипломната ми работа да Ви хареса и заедно да работим за промяната на българския манталитет.

С приключването на реферата мислено се връщам с тъга четири години назад и си припомням деня, в който прекрачих прага на журналистическия факултет. Много преподаватели оставиха дълбок отпечатък в съзнанието ми с умението да ни предадат своите знания, да ни запознаят с постулатите и ценностите на професията – обективност, търсене на другата гледна точка, почтеност. Те ни научиха, че трябва да бъдем в крак с времето, да надграждаме уменията си, да не злоупотребяваме с информацията и да я проверяваме, да запазваме източниците си и да не се нагаждаме към конюнктурата. Дали вече някой ще се продаде и съответно предаде професията, това е личен избор.

Имахме щастието да слушаме лекции на блестящи оратори, които запалиха у нас искрата на престижната журналистическа професия; научиха ни да правим разлика между: в интерес и интересно на обществото.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

Катедра „Радио и телевизия”

Тема: „Даян Файнстайн – първата жена …“

(Творческа защита)

Дипломна работа за придобиване

на образователно-квалификационна степен “бакалавър”

Дипломант:                                                                            Научен ръководител:

Мимо-Гарсия Стоянов Груев                                               гл.ас. д-р Петър Айолов

Специалност: Журналистика

Фак. № 18118

София, 28.07.2021

Съдържание:

  • Глава №1: Състоянието, в което се намираме. Защо избирам да пиша за Даян Файнстайн. (страници 2 – 10)
  • Глава №2: Даян Файнстайн – успехите ѝ в Сан Франциско. (страници 11 – 16)
  • Глава №3: Даян Файнстайн – крачка назад като несбъднал се губернатор, две(ста) напред като незобиколим фактор в Сената. (страници 17 – 32)
  • Глава №4: Филмът. (страници 33 – 42)
  • Глава №5: Топ приоритети на сенатор Файнстайн. (страници 43 – 54)
  • Глава №6: В заключение (страници 55 – 58)
  • Глава №7: Думите на Даян Файнстайн към мен (страница 59)
  • Източници (страница 60 – 63)

ГЛАВА №1: Състоянието, в което се намираме. Защо избирам да пиша за Даян Файнстайн

Никога не съм разбирал спазването на измислени традиции, които заробват личността и я превръщат в обща собственост на група хора, въобразили си, че имат право да определят съдбата на някого.

Поради тази причина винаги съм се възмущавал, когато в светска държава, каквото е нашата, се позволява на Църквата не само да се изявява за морален стожер, но и да се изисква от Конституционния съд нейното мнение по важни въпроси.[1] Откъде накъде, при условия на секуларност, религиозна общност ще има право да се изживява за съдник?!
Да не говорим, че същата тази общност проповядва хомофобия.

Всъщност, няма как да не обърнем внимание и на две други държави, в които последователно на база религия, се отнемат човешки права. Това са Унгария, която е в лапите на диктатора Виктор Орбан и Полша, която е превзета от Ярослав Качински. Насаждането на омраза към малцинствени групи все повече се превръща в успешно политическо оръжие. Благодарение на него корупцията бива умело прикривана. Нека се спрем по-задълбочено първо на Унгария. Орбан обсебва медия след медия, за да няма кой да го критикува.[2] Не се задоволи само с това, а нареди и отнемането на лицензиите на радио станциите, които си позволяваха да правят достояние на слушателите злоупотребите на ФИДЕС.[3] Когато миналата година евродепутат и съосновател на орбановата партия бе заловен на гей оргия и стана международен скандал, медиите, приближени до властта, дни наред не го отразяваха, надявайки се да не отвратят хората от лицемерието на елита.

Бившият агент, конституционен съдия и депутат Георги Марков, който се изявява като глашатай на Орбан в България, даде абсурдно оправдание за поведението на Йожеф Сайер, изкарвайки го жертва, заразила се от джендъризъм в Брюксел.[4] И всичко това в ефира на Българската национална телевизия, където водещият Георги Любенов дори не го запита какво е това джендъризъм и ако визира хомосексуалност, откога тя е вирус.
Докато за интелигентните хора нелепиците на Орбан и Марков служат за забавление, то за по-простоватите това хваща дикиш.

Току-що приетият в Унгария закон, забраняващ сексуалното образование, за да не станат децата хомосексуални, едно към едно копира закона против гей пропагандата в Русия, приет през 2013 година.[5] По какво си приличат двете държави? Ами как по какво? Имат за лидери диктатори, които използват всяването на напрежение, за да се окопаят във властта и никога да не я напуснат.

Някога имах комплекс, че съм зле по математика. Но когато първата жена-космонавт Валентина Терешкова, депутат от путиновата партия, ронеше сълзи от парламентарната трибуна, молейки Владимир Владимирович да се „съгласи“ на още два последователни мандата, си дадох сметка, че заслужвам отличен по математика – след като за цяла Русия 1+1 не е равно на две, а на нула, а аз знам поне едно плюс едно колко е, как мога да изпитвам срам от пропуските по математика?! Извън иронията, може би щеше да е малко по-достойно да го обявят за пожизнен цар на Русия, отколкото в разрез с нормалната логика да заличават вече реализирани два (и още два в миналото) мандата.[6] Казахстанският диктатор Нурсултан Назарбаев поне леко се поприкри, сдавайки формално поста президент, но пък запазвайки длъжността шеф на Съвета по сигурността до края на живота си, а самият съвет има власт да стъжни живота на всеки президент, който не „слушка“ Назарбаев.

Законите против пропагандата в Унгария и Русия всъщност дават възможност на властта да се изживява като защитник на гражданите, изисквайки от тях да им прощават за всички други измами, които приближените им вършат. Всеки родител е готов да умре за децата си. Когато му се втълпява, че някой ще ги увреди, той е склонен да търпи корупция, да понася олигарсите, да си затваря очите пред нарушения на закона и т.н.

У нас се случи същото. Квази-патриотите бяха обвинени, че търгуват с български паспорти, но вместо да дадат обяснение, те се заеха да тръбят, че някакви норвежци идели да отвличат български деца и да ги правят трети, пети, десети пол.[7] Истанбулската конвенция също им се отрази добре. Използвайки я като плашило, те вкараха двама евродепутати.[8] А конституционните съдии, които са най-послушни (не всеки може да се добере до този висок пост), изпълниха политическата поръчка да спрат конвенцията, за да задоволят политиците, всеки от които си направи пиар как брани децата от това да станат хомосексуални. Не е учудващо, че конституционните съдии така раболепно извършиха нареденото им, тъй като за да получат деветгодишен мандат, огромна заплата, служебна кола, пенсия без таван, са се обещали (преди клетвата) да правят всичко, което бъде поискано от тях. Помним как угоднически оставиха Пеевски депутат, макар че като шеф на ДАНС не може да съвместява двете функции, както и че след подаването на оставка няма право да се върне в Народното събрание като депутат, каквото право имат министрите.

Нагледно проследяваме как хомофобията успешно работи за политиците и в България, и в Унгария, и в Русия. Това се позволява от обществото, което не мисли трезво, а започва да мрази без да разсъждава.

На второ място може да се концентрираме върху Полша. Там зверствата върху демокрацията, осъществявани от Качински, са безобразни, но на публиката се сервира меню, съставено от едно единствено „блюдо“ – абортите и как трябва те да бъдат спрени, за да се множи населението и да не се накърнява католицизмът. Изобщо за полските политици друго важно няма. Те преследват абортите, ограничават ги непрестанно, пришпорват техния Конституционен съд също да ги забранява, обричайки по този начин хиляди жени на смърт в резултат на тайни аборти по мазета и тавани.[9] Отвратително е, че в 21-ви век в Полша се завръщат към времената от филма „Вера Дрейк“. В лентата се проследява съдбата на едноименната героиня, която през 50-те години е съдена за извършвани от нея незаконни аборти в Лондон.

Как е възможно все още да се ограничава правото на жената върху собственото ѝ тяло!? Как е възможно все още да се ограничават хората кой пол могат да харесват и кой не!?

Всичко това се случва поради лошата медийна среда, позволяваща на политиците да лъжат и да манипулират обществата. Видяхме какво се случи в Америка. Един Нарцис, нежелаещ да приеме поражението си, доведе до кръвопролития сънародниците си. Тръмп ожесточи хората, карайки ги да вярват, че победата му е открадната. Но кой позволи това? Медиите, разбира се. ФОКС продължаваше да го подкрепя, ли подкрепя, след като и на малките деца бе станало ясно, че Байдън го размазва с приблизително 7 милиона разлика в гласовете на хората. Ако за някого повече от населението на България няма значение, то здраве му кажи. Отделно, Джо водеше на Доналд и в електоралната комисия.

В Русия обслужването на Путин от журналисти граничи с перверзия. Уж са против „обратните“, а някои мъже журналисти все едно имат фетиш към Владимир и ежедневно му се обясняват в любов. И то пред всички, на екран, на живо, в най-гледаното време.

В Унгария, в Полша е ясно. Там медиите са под ботуш.

А у нас – трагично. Приближените до властта изкупиха чрез подставени лица медиите и уволниха свободомислещите журналисти. Добре че съществува предаването „Алтернативата“, та да има къде да работят Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Лили Маринкова (последната бе уволнена от националното радио, възстановена от съда и веднага след това пенсионирана[10]). Там намери пристан и покойният вече Милен Цветков. Ами ако го нямаше Веселин Дремджиев, къде щяха да гостуват неудобните!? Никъде. Сашо Диков, Люба Кулезич – колко пъти бяха заглушавани!? Сега поне в „Евроком“ имат място за изява.

Имам личен опит с цензурата, участвайки в предаване през 2017-2018 г. на БИ АЙ ТИ. Там нямаше забранени думи. Всеки можеше да каже всичко. Е, можеше, можеше, ама не можеше. Намери се човек, който извади пари отнякъде, купи телевизията и я спря.[11] Буквално я изключи. Забрани достъпа на служителите. Да не говорим, че непочтено повече от половин година излъчва стари издания, без да се допита до тези, които сме участвали в тях, бивайки абсолютна нелоялна конкуренция на другите медии, които в тези шест месеца инвестираха в нова продукция. Хайде ми кажете, драги читатели, кой би дал пари за нещо, за да го доведе до фалит (приватизаторите на предприятия поне ги разпродадоха на скрап, а тук няма какво да се реже/?! Още повече, при положение, че BIT бе станала четвърта по доверие телевизия и имаше огромен потенциал. Само човек, който я е купил с намерение да запуши устите на журналистите, би го направил. Имам съмнение, че купувачът бе марионетка. Зад него седяха други хора от властта, които искаха да изключат Полина Паунова, Силвия Великова. Е, успяха, но за малко. Силвия и сега е в БНР. Макар че около избора на Гешев пак се опитаха да я спрат да не задава критични въпроси, та чак цялото радио прекъсна излъчване за часове.[12] А Полина в момента е в „Свободна Европа“ и е кошмарът на Борисов на пресконференциите му.

Тоест, колкото и да им се иска на политиците във времето на интернет, те загубиха силата си да „погребат“ някого напълно. Той има винаги възможност да намери, макар и труден път до аудиторията си!

Цялата тази грозна медийна атмосфера, която подкрепя политическите отпадъци, води до разпространяване на фалшиви новини, тъй като вече хората нямат доверие в конкретни медии и журналисти. Или казват „Всички са маскари“, или търсят други, „независими“ медии, където се натъкват на същия проблем.

Разделението в политиката рефлектира върху обществото. Неуважението между хората, омразата помежду им съсипват изцяло гражданския диалог и всичко се свежда до конфронтация, която не само не е градивна, но и спомага за разпространението на корупцията и на политическите игри, които се свеждат до „това на тебе, това на мене“.

Вината е на всички, които позволяваме да бъдем управлявани през насъскване. Защото независимо дали става въпрос за ЛГБТИ общността, правата на жените, ромите, нарочването и стигматизирането разболява съответната държава и изкривява медийната, политическата и изобщо човешката среда.

Горд съм, че историята за доброволната смяна на името ми от Димитър на Мимо Гарсия бе включена в уникалния спектакъл „Назови ме с моето име“, създаден от актрисата Здрава Каменова (позната от „Откраднат живот“) и режисьора Благой Бойчев.[13] Това е първото представление, което разглежда унизителната смяна на имена на българските турци и роми от комунистическия режим. Спектакълът е с основното участие на моята скъпа приятелка – актрисата от ромски произход Наталия Цекова, която е първата актриса от този етнос, завършила НАТФИЗ. Тя не крие корените си, а напротив – гордее се с тях и иска да промени мнението на хората. Аз сърдечно приемам мисията ѝ! Защото какво се получава – политиците насаждат омраза към ромите, ромите от своя страна не биват наемани на хубава работа, защото има предразсъдъци към тях. Това ги кара да стават крадци, което пък от своя страна ги обрича да бъдат васали на „бароните“, търгуващи ги по избори. Следователно политиците веднъж печелят от избиратели, гласуващи за тях, защото уж ще се справят с циганския проблем и втори път печелят от самите роми, пускащи бюлетина под строй за тях. Това ако не е гавра, не знам какво е!

За да може да се освободим от политическите игрички, ни трябват друг тип политици. Морални, с качества, хора, които не се страхуват да защитават човешките права. През 2019 г., на местните избори, с нежелание гласувах на балотажа за Фандъкова само и само кандидат, подкрепен от комунистите да не стане кмет на София. Не може червените русофили да са отчуждили имоти на семейството ми, да са пращали хора по лагери, да са преследвали всеки инакомислещ и сега партията-наследница да властва в столицата на България. Е, на изборите през април 2021 гласувах за гражданската платформа на Мая Манолова, тъй като в нейните листи бе намерил място Виктор Лилов. Сега обаче той се отказа да бъде кандидат за изборите през юли, тъй като „Изправи се“ не излезе с категорична позиция против хомофобните изблици, разпространявани у нас с цел мотивиране на националистическия електорат. Единствено „Зелено движение“ от обединение Демократична България излезе с такава.

В България ние продължаваме да имаме кандидати за власт, чието мнение по важни въпроси не знаем. Знаем ли какво мислят за човешките права, за абортите конституционните ни съдии!? Не! Знаем ли какво мислят разните му там шефове на агенции, на комисии, на какво ли още не!? Не! В Америка е различно. Там се провежда истинска процедура за избор на върховен съдия, на съдия, на кандидат-ръководители на агенции, на желаещи да бъдат посланици. Тук е мъгла. Шефовете на ДАНС и ДАТО се избират задкулисно с цел да служат на министър-председателя. Това го няма никъде в истинска демокрация! Сега, когато служебното правителство на Радев ги махна, досегашните шефове даже се повхалиха, че никога не са давали интервю. Ама, моля Ви, това е за срам, не за гордост! В САЩ, за да стане някой шеф на ЦРУ или ФБР, до девето коляно го проучват, майчиното мляко си издава и никой не се церемони да му задава неудобни въпроси, защото не може човек със зависимости да получи подобна власт. Да, навлизат му в личното пространство, да, не е приятно, но ако е желаел да запази тайните си, то просто не е трябвало да кандидатства за съответната длъжност.

След като бъде номиран от президента, кандидатът минава през супер дълга процедура в Сената. Ако бъде избран, периодически го разпитват какво върши, справя ли се или не. Не е нормално да имаме анонимни шефове на служби, за които не се знае на кого изобщо служат, но със сигурност не и на страната и нас гражданите.

Промяната на тази блатна политическа система минава, повтарям се, през друг тип политици. В предложението си за дипломна работа бях написал – че нито аз, нито Вие, драги читатели, ще доживеем да бъдем управлявани от такъв тип политици. Аз деца не желая, но може би Вашите правнуци ще могат да изпитат подобна радост, ако се промени манталитетът. Докато гледаме в чуждата паница, мразим различните, тоест всичко, защото всеки е различен с нещо, то ще газим в тази байганьовска кал…

Избрах за завършването ми на бакалавърската ми степен по журналистика да представя американската политичка Даян Файнстайн, защото това е човек – истински борец за човешки права – и на жените, на ЛГБТИ общността, и на разнообразните етнически групи. За мен тя е идол, на когото желая да подражавам. Всяка сутрин започвам деня си с проверка на това какво е правила тя, докато съм спял, тъй като знаете, че между България и САЩ има голяма часова разлика. Няма област, в която Даян Файстайн да не се е доказала. Не знам дали скоро Америка ще има друг такъв политик, който не се страхува да отстоява правото на другите, както и собственото си, да може да говорят това, което мислят. Даян Файнстайн често е подлагана на унизителни атаки и от свои, и от чужди, защото не се харесва нейния свободолюбив дух. Тя не се страхува от ударите, тъй като знае, че е на правилен път към истинската демокрация.

Избрах да представя Даян по много причини. Българските жени имат нужда да видят какъв пример е сенатор Файнстайн. У нас домашното насилие е по-разпространено и от COVID-19. Борбата с него не минава през точене на европрограми, а чрез убеждаване на жените, че могат. Могат да се справят, могат да бъдат независими, могат да мечтаят, могат да сбъдват това, което желаят, стига да се вслушват в интуицията си.

Даян Файнстайн е модел за поведение, достоен за подражание. Тя не се е продавала – нито морално, нито сексуално. Днес се изменя същината на това що е успех. Възприема се, че разните му там плеймейтки, спящи с три пъти по-възрастни от тях старци, са успешни, защото ядат хайвер, карат скъпи джипове, обикалят по Малдивите. Ако проституцията е успехът, то в какъв свят живеем днес?!

Няма как да изключим сетивата си, да ги нагодим към пошлото, за да ни е по-леко когато се гледаме в огледалато. Макар че понастоящем съвестта е сякаш оперирана. Тя не съществува. Накъдето и да се погледне – кражби, измами, далавери, скандали, тарикатлък. Спортни федерации – крадат като за световно. Държавни агенции – мамят дваж  повече. Съдии, прокурори участват в грабителски мрежи на бизнеси, на фирми, а нотариусите са изградили стройна имотна мафия. За какво говорим изобщо?! По медиите в това време проблем №1 е коя фолк певица се е обезобразила след поредната операция и поставяне на силикон или хиалурон…

Ако искаме да преборим домашното насилие, кражбата като възприятие за успех, апатията към страната ни, то ни трябват модели за поведение, които да наложим като антоним на злото. Няма как да бъдем в своите очи почтени, докато сме мълчаливи съучастници на разврата, на разпада…

Представям Даян Файнстайн, защото вярвам, че младите са носители на промяната. Но на каква промяна, ние ги възпитаваме и ние ще решим. Дали промяната ще бъде момичета, чиято цел е риноплостика и момчета, които гледат лошо и мечтаят за една скъпа таратайка или стойностни хора, които искат да променят средата към добро – това е в нашите ръце.

ГЛАВА №2: Даян Файнстайн – успехите ѝ в Сан Франциско

Даян Голдман е родена на 22 юни 1933 година в Сан Франциско, Калифорния. Неин баща е хирургът Леон, който е бил изключително тачен лекар в щата.[14] Майката на Даян е била моделка, която е имала заболяване, продиктувано от множество мозъчни сътресения, довели до изпадането ѝ в депресия и упражняване на психически тормоз над Даян и сестрите ѝ.

Именно заради психическите проблеми на майката, Даян пораства изключително състрадателен човек, който се старае да подава ръка на нуждаещите се. В годините тя е била застъпничка на множество каузи, целящи да подпомогнат живота на хора, страдащи от посттравматично разстройство.

Бабата и дядото на Даян по бащина линия са еврейски имигранти от Полша. Баба и дядо ѝ по майчина линия са от Санкт Петербург. Макар че и те са с еврейски произход, докато са живеели в Русия са били принуждавани да изповядват православна вяра.
Заради фамилната си история, Даян винаги защитава желаещите да емигрират и да получат шанс за щастлив живот в САЩ.

Тя е имала желание да следва медицина, но получава лоша оценка по генетика и не последва стъпките на татко си. Даян получава бакалавърска степен по история от Станфордския университет през 1955 година и става стипендиант на американската фондация „Коро“, поставяща си за цел да създава от младите хора лидери за социални и политически каузи.[15]

През 1956 г. Даян сключва брак с Джак Берман, кадър на Окръжната прокуратура на Сан Франциско и тя приема неговата фамилия. Двамата имат едно дете – Катрин. Развеждат се през 1959 година.

През 1961 г. Даян е назначена от губернатора на Калифорния Пат Браун за член на Комисията за предсрочно освобождаване на жените от затворите. В рамките на шестте години, в които работи в нея, тя се отличава с емпатията, проявявана към загубилите свободата си. Желае да отвори нова страница пред тях, давайки им възможност да започнат живота си начисто.

През 1962 г. Даян се омъжва за неврохирурга Бертрам Файнстайн. Тя и дъщеря ѝ взимат неговата фамилия.

През юни 1967 г. Даян постъпва в Консултативния комитет по задържане на възрастни – град Сан Франциско.

През 1969 г. започва същинската политическа кариера на Даян. Тя е избрана за член на Съвета на надзорниците (анологичен на нашите общински съвети) на Сан Франциско. Година по-късно става първата жена-председател на Съвета.

Антикапиталистическата терористична групировка Нов световен фронт за освобождение набелязва Файнстайн заради работата ѝ и се опитва да я взриви, слагайки бомба, която Слава Богу, не гръмва. Вторият път НСФО с куршуми изпочупва всички стъкла на лятната къща на Даян. Тя отново оцелява.[16]

През 1971 г. и 1975 г. Файнстайн прави два опита да стане кмет на града, но не успява, тъй като все още продължава да властва табуто, че жена-градоначалник няма да се справи. След неуспехите Даян е напът да се откаже от политическата си кариера, тъй като е разочарована от проявите на сексизъм, макар и в либерален град.

През 1978 г. нейният съпруг Бертрам почива от рак.

На 27 ноември същата мрачна година Даян става център на огромно медийно внимание. Цялата страна разбира за съществуването ѝ и тя от регионален става национален политик.

На 27.11.1978 г. колегата на Даян надзорникът Дан Уайт застрелва кмета на Сан Франциско Джордж Москоне и колегата си надзорник Харви Милк.[17] Като председател на Съвета Даян автоматично стъпва в длъжност като временно изпълняващ дейността кмет на града и излиза на пресконференция със следи от кръвта на Милк по дрехата ѝ. С железен тон тя съобщава новината и нито за миг не показва емоция в желанието си да не изплаши гражданите. Това ѝ самообладание буди възхита във всички калифорнийци, за които това е изключително тъжен ден.

Причината Дан Уайт да убие кмета и надзорника се корени в това, че той подава оставка от Съвета, недоволен от заплащането, което получава. Колегите му полицаи, с чиито гласове е избран недоволстват, че няма кой да защитава интересите им и го принуждават да изиска от Москоне да бъде върнат на същата длъжност. Кметът се допитва до Милк и други надзорници, според които Съветът би бил олекнал, ако угажда на всекиго.

Москоне отказва на Уайт да разпише заповед за завръщането му и Дан решава да убие кмета, Милк и някои други надзорници, считани от него за лични врагове.

Уайт успява да избегне скенерите на вратите, вкарвайки пистолета през прозореца на партера, застрелва Джордж и Харви. Други надзорници в сградата няма и за късмет те се спасяват. Единствено Даян е там, но тя е помагала на Уайт през годините и той не я убива. Файнстайн намира трупа на Харви и дори в търсене на пулс пръстите ѝ попадат в дупките от куршуми.

Това черно събитие я прави голям противник на оръжията и по тази причина се старае да ограничи продажбата им.

На 4 декември 1978 г. Съветът на надзорниците на официална церемония избира Даян за кмет до приключване мандата на Москоне и така тя става първата жена-кмет на града.

Файнстайн не уволнява хора от екипа на Москоне, тъй като счита, че те трябва да останат на постовете си, докато тя самата не бъде избрана от гражданите на Сан Франциско.

През ноември 1979 г. Файнстайн води на изборите с 2% консервативния политик Куентин Коп. На балотажа през декември Даян го „размазва“ с 8% преднина.

Триумфът ѝ не е случаен. Тя е любимка на чернокожите избиратели, както и на ЛГБТИ общността. След застрелването на Харви Милк, който е първият избран открит гей политик в Калифорния, Даян обещава и назначава друг хомосексуален на мястото му, за да се чувства ЛГБТИ общността представена, както и да могат позициите им да бъдат включвани в дневния ред, мненията им обсъждани, а желанията им – зачитани.

През 1982 г. Файнстайн повежда битка с оръжията.[18] Тя издава заповед, забраняваща притежаването на пистолети, нареждайки нарушителите да бъдат изпращани до тридесетина дни в затвор.[19] Това води до протести от страна на полицаи и граждани, смятащи това за нарушаване на конституционните им права. Комисията за обществена защита, а по-късно и Съветът на надзорниците на Сан Франциско одобряват заповедта, макар че главният прокурор на щата Калифорния е на мнение, че управата на града няма право да вземе подобно решение.[20] По-късно заповедта отпада, а по време на действието ѝ много малко оръжия са били предадени доброволно в полицейските управления, което навежда на извода, че макар и либерален, градът е против подобно вмешателство в личната собственост.

Като кмет на града Файнстайн успява и да се справи със стачката на над 6000 работници-служители на хотели и ресторанти, които не са получавали заплати. Тъй като по време на протестите туризмът в града замира, тя само за месец – между юли и август 1980 г. – успява да сключи споразумение между враждуващите страни, намирайки вратичка с обратно действие да възстанови на ощетените повече от четвърт милион долара заплати.[21]

Файнстайн, която по това време е безпартийна, симпатизира на Демократическата партия, но не се посвенява да критикува решението на губернатора на Калифорния Джери Браун да свие с близо милиард бюджетите за градовете. Според нея това директно рефлектира върху възможностите за развитие и подобряване на инфраструктурата.

Файнстайн е и визионер. Тя още тогава осъзнава, че Китай ще бъде водеща сила, с която целият свят ще желая да развива бизнес. Тя организира делегация с амбициозната задача да убеди китайската власт Сан Франциско да бъде пристанище-коридор за търговски сделки. Тя подписва с Шанхай споразумение за побратимен град.[22]

Файнстайн доказва, че може да бъде диалогичен политик и у дома, и по света. Освен Китай, тя обикаля и много други държави, привличайки ключови инвеститори за управлявания от нея град. Влиза в ролята на кмет – дипломат, който не се притеснява да доказва защо точно Сан Франциско трябва да бъде предпочетена дестинация за стартиране на бизнес.

Файнстайн създава и контакти с влиятелни личности – гостува на Маргарет Тачър,[23] среща се с папа Йоан Павел II.[24]

Тя още оттогава има активна позиция – изисква от президента Джими Картър разследване на войната в Салвадор;[25] участва в разговор с пакистанския сатрап Мухаммед Зия Ул Хак, макар да е обвинявана, че така легитимира властта му, обяснявайки, че само през диалога може да бъде намерено решение.[26]

Файнстайн не се затваря, не се капсулира в рамките на Сан Франциско, а напротив – открива нови и нови възможности да изгражда мостове към хора, от които зависи къде ще бъдат инвестирани пари. Тя комуникира с доказали се личности в цялото земно кълбо в стремежа си да ги „подмами“ да влагат именно в управлявания от нея град.

Не е случайно, че списание „Град и щат“ я определя за най-ефективния кмет. Файнстайн ежедневно рекламира града, набляга на предимствата му и се старае да тушира напреженията между различните социални групи.

Макар и добър кмет, заповедта ѝ срещу пистолетите, за която вече споменах, води до това, че през 1983 г. се провеждат избори, които да решат дали Файнстайн да бъде свалена от поста кмет или не. Голяма част от подписалите петицията за организирането на специалните избори изненадващо са членове на ЛГБТИ общността. Същата тази общност през 1979 г. наклонява везните Файнстайн да стане първата жена-кмет на града. Но това е очаквано – Даян непрекъснато се старае да балансира между ЛГБТИ общността и религиозни групи. Стъпвайки накриво на няколко пъти, Даян получава сериозно предупреждение, че не бива да позволява да бъде изнудвана от фундаменталисти. Над 80% гласуват на специалните избори Файнстайн да остане кмет, включително ЛГБТИ общността, която просто е искала да ѝ даде важен знак.[27]

На редовните избори през ноември същата година е избрана за втори пълен мандат отново с над 80%.

През 1984 г. бившият вицепрезидент на САЩ и кандидат-президент на демократите Уолтър Мондейл за малко не избира Даян за свой кандидат-вицепрезидент.[28] Ако го бе направил, тя щеше да е първата жена кандидат-вицепрезидент в историята на Америка. Мондейл в крайна сметка е разгромен от Роналд Рейгън с повече от 18% разлика.

През 1988 г. всички вече харесват Файнстайн. След 9 години като председател на Съвета на надзорниците и 9 години като кмет, тя окончателно се разделя с управлението на Сан Франциско, тъй като мандатът ѝ изтича и тя няма право да се кандидатира отново за градоначалник.

ГЛАВА №3: Даян Файнстайн крачка назад като несбъднал се губернатор, две(ста) напред като незаобиколим фактор в Сената

Две години по-късно Файнстайн се завръща. Този път с по-трудната задача да се бори за поста губернатор на Калифорния.

Огромна подкрепа в кампанията ѝ оказва третият ѝ съпруг Ричард Блум, с когото сключват брак през 1980 година. Блум, банкер и предприемач, я подпомага не само финансово, но и с тактически съвети за кампанията.

През юни 1990 г. Файстайн печели номинацията на Демократическата партия, ставайки първата жена-кандидат за губернатор на щата от основна партия.

За съжаление, Калифорния в цялост не е огледало на Сан Франциско. Ако в градчето ѝ е простено, че е жена и е избрана, макар и от третия опит, то тук нещата не стоят по този начин. Файнстайн губи ударно, с приблизително 4% от републиканеца Пийт Уилсън, дотогавашен сенатор на щата.

За мнозина това е краят на Даян. Но не.

През март 1992 г. Файнстайн обявява, че се кандидатира за сенатските избори през ноември същата година. Този път успява, и то с цели 22% побеждава през ноември републиканеца Джон Сиймор, отнемайки мястото от републиканците. Няколко дни по-късно се заклева и става първата жена-сенатор от щата Калифорния.

Калифорния става първият щат, представляван от две жени едновременно в Сената. В Америка всеки от петдесетте щата, независимо от населението и площта, излъчва по двама сенатори в горната камера на Конгреса, докато в долната – Камарата на представителите – местата се изчисляват на база популацията.

Файнстайн започва да работи усърдно и през 1994 г., благодарение на нея, е приет първият закон, забраняващ продажбата на самозарядни оръжия. Много трудно законът бива приет, Файнстайн полага максимални усилия да убеди републиканците да я подкрепят. Те го правят, но изискват редица изключения по отношение прилагането на новите разпоредби, което прави закона недостатъчно ефективен. Действията му изтичат през 2004 г. и Даян се опитва да го преобнародва за ново десетилетие. Различни групи, подкрепящи оръжията, обаче заявяват, че законът не е оказал съществена роля в борбата с масовите стрелби и че всъщност е напълно безсмислено подобни закони да бъдат приемани, тъй като те не изпълняват по никакъв начин целта си. Файнстайн многократно се опитва да обясни и обори критиките именно с първоначалното оспорване на закона и компромисите, довели до множество изключения от правилото, които са го обезсмислили. Важно е да отбележим, че все пак законът е постигнал целта си – през десетте години на приложение масовите стрелби спадат с 37%, а жертвите с 43%. Представете си, драги читатели, ако законопроектът на Даян не бе осакатен, какъв прогрес щеше да бъде постигнат. През годините Даян предлага нови и нови подобни закони, но администрациите на Буш-младши и Тръмп, както и контролираният от републиканците Сенат през ерата Обама спъват опитите за повторно въвеждане на подобно законодателство.

Файнстайн провежда многократно срещи с жертви на масови стрелби в училища. Тя дава публична трибуна на оцелели, опитвайки се да вразуми обществото, че никой не желае безпричинно да им отнема оръжията, но това е единственият вариант да не умират невинни деца. Файнстайн изисква и по-строг контрол върху продажбата на оръжия, проверка дали получаващите разрешително са психически годни или преминават формални тестове, но и тези нейни намерения срещат отпор, тъй като консервативни групи считат, че по този начин тя цели да контролира живота им, да ги репресира, да ги остави без възможност да се самозащитават. Файнстайн многократно влиза в спор със сенатори от Републиканската партия, питайки ги иронично наистина ли на човек, желаещ да защити собствеността си, му е нужен автомат, базука или друго подобно оръжие. Самата Файнстайн разяснява, че не е против тези оръжия, тъй като те могат да служат за самозащита, но в повечето случаи биват използвани за насилие.

Файнстайн искрено се надява, че с идването на администрацията на Байдън ще има възможност да прокара ограничения в закупуването на оръжия, както и за притежаването им. За нея завишеният контрол ще спасява човешки животи, стига да има политически консенсус по този въпрос.[29]

През 1994 г. Файстайн се изправя пред голямо политическо изпитание. Тогава нейният двугодишен сенатски мандат изтича. По принцип сенаторите имат шестгодишен мандат, но тъй като тя е избрана за довършването на мандата на победилия я на изборите за губернатор Пийт Уилсън, е задължена да търси преизбиране.

Срещу нея се изправя републиканец със значителни финанси – Майкъл Хъфингтън. Макар и републиканец, той е с либерални виждания, защитник на ЛГБТИ общността и Калифорния го харесва.

Хъфингтън инвестира 28 милиона лични спестявания в надпреварата. Файнстайн едва не загубва мястото си на сенатор. Единствено превесът ѝ в Лос Анджелис я извежда напред. Тя спечелва с изключително малката разлика от 2%.

В този пълен първи мандат Файнстайн се стреми да служи като медиатор между Тайван и Китай.[30] Според нея единствено в условията на международна дипломация може да се постигне положителен резултат, а именно – напрежението да бъде сведено до минимум и диалогично да бъде разрешен конфликтът. Това ѝ поведение обаче бива възприемано негативно от редица анализатори, които считат, че може би тя е агент на китайците, използващ влиянието си да тушира недоволството на Тайван от репресиите. Файнстайн отговоря на това, че по никакъв начин не се облагодетелства от ролята си на посредник, а просто се чувства свързана с културата на Китай, посещаван чест от семейството ѝ. Тя се шегува, че може би в предишен живот е била китайка.

През 2000 г. Файнстайн отново се кандидатира за сенатор. С приблизително 20% тя побеждава републиканския конгресмен Том Кембъл.

През 2002 г. Файстайн подкрепя резолюцията за започване на военни действия в Ирак.[31] Макар че още 80 демократи подкрепят действията на администрацията на Буш-младши, повечето от тях са представители на по-консервативни щати. Очакването е Даян, като представител на миролюбив щат, да е против тази инвазия. През годините Файнстайн опитва да се оправдае, че е подведена от президента да даде подкрепата си за тази атака заради твърдяното притежаване на оръжия за масово изтребление. Според източници обаче Файнстайн добре е знаела, че това не е вярно, а просто се използва като претекст, като оправдание за насилието.

През 2004 г. Файнстайн за пореден път показва, че в името на благото на американците може да работи ръка за ръка с републиканец. Заедно със сенатор Джон Кил те искат да променят Конституцията, поставяйки като фундамент правата на жертвите в съдебни процеси. Макар да не успяват, те прокарват допълнителни разпоредби в други закони, гарантиращи че никоя институция не може да пренебрегне правата на жертвите, както и че държавни служители, които не се съобразяват с това, ще носят отговорност.

През 2006 г. Файнстайн отново печели мандат като сенатор. С приблизително 24% тя побеждава републиканския политик Дик Маунтджой.

През 2007 г. Файнстайн става първата жена-председател на Комисията по правилата на Сената.

През 2008 г. Файнстайн подкрепя програма за издаване визи на мексиканци. През 2005 г. тя е била против, но променя мнението си, осъзнавайки, че нелегалната имиграция не може да бъде спряна и е редно да се даде шанс за законно присъствие на територията на страната на мексиканците с право на работа.

През 2009 г. Файнстайн става първата жена-председател на Разузнавателна комисия на Сената.

През същата година Файнстайн става и първата жена-председател на Комисията по инаугурация на избран президент на Съединените американски щати, водейки церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама.

През 2011 г. Файнстайн като председател на Комитета за контрол на наркотиците прокарва закон против контрабандните тунели между САЩ и Мексико, изисквайки завишен граничен контрол и преследване на нарушителите от страна на органите на реда. Файнстайн обяснява, че спирането на трафика на наркотици и хора може да се случва единствено, ако има диалог и взаимно сътрудничество между двете държави. Файнстайн е съавтор и на доклади, стигащи до извода, че само с подкрепата на Америка Мексико може да се бори с картелите.

През 2012 г. Файнстайн се кандидатира за четвърти пълен мандат. Тя е силно критикувана, защото отказва да дебатира с републиканката Елизабет Емкен.[32] Някои възприемат решението ѝ за проява на самонадеяност, знаейки че със сигурност ще бъде преизбрана. Това се случва, Файнстайн с цели 25% побеждава Емкен. Това преизбиране на Файнстайн е знаменателно и с това, че тя получава повече от 7 милиона и 864 хиляди гласа. Така Файнстайн се нарежда на първо място в историята като сенатора (пре)избран с най-много гласове. Разбира се, редно е да имаме предвид, че Калифорния е най-многолюдният щат и много от другите щати нямат милиони население.

През 2013 г. Америка е разтърсена от мега скандал след разкритията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън, че агенцията следи данните от телефони и компютри в целия свят. Файнстайн като председател на Разузнавателната комисия формално предприема мерки, предлагайки нов законопроект за контрол на действията на АНС, но в закона отново се дава възможност на агенцията да търси и събира информация за гражданите безконтролно.[33]

Файнстайн също така изразява мнение, че Сноудън е предал Америка, разкривайки тази информация.

Година по-късно Сноудън на свой ред критикува Даян. Според него тя е лицемер. Той изказва това становище след като става ясно, че Файнстайн е възмутена, че ЦРУ е преглеждала данни, намиращи се в компютрите на американски сенатори и техни сътрудници. Едуард счита, че е гавра Даян да не желае тя и нейни колеги да бъдат „шпионирани“, а същевременно като председател на Разузнавателна комисия да не предприема нищо в защита на редовите американци.[34]

През 2015 г. Даян подкрепя ядреното споразумение с Иран, постигнато от администрацията на Байдън.

През 2017 г. Файнстайн си навлича гнева на демократи след като заявява, че Тръмп може да се научи да бъде добър президент.[35] Всъщност, с идването на Доналд в Белия дом на диалогичността, възприемана до този момент като положителна черта на Даян, вече се гледа като на архаизъм, като на слабост. Разделението е голямо още с първите дни заради тенденциозната и груба кампания на Тръмп спрямо демократката Хилъри Клинтън, която преди да бъде кандидат за президент е Първа дама, сенатор, държавен секретар. Даян вече не може да се впише в новия „режим“, при който се изисква да си озлобен към противниците. Впрочем колежката-сенаторка от Калифорния на Даян Камала Харис стана вицепремиер именно защото можеше да гледа лошо републиканците и при изслушвания да ги натиква в ъгъла. Това се харесва на днешните поколения. Хора, които не търпят различно мнение като републиканеца Тръмп, като демократката Александрия Окасио-Кортес. Тръмп и АОК са именно двете нови и силни течения в американската политика. Между двамата и техните привърженици договорки не може да има. Всеки трябва да бъде срещу всеки, ако иска да бъде харесван и съответно избиран във властта. Неприспособяването на Файнстайн към този нов „световен ред“ на агресивна политика и общество, на тотално и постоянно прехвърчане на искри между двете страни доведе до това, тя да не бъде вече не само фактор в Демократическата партия, а дори да ѝ се иска многократно оставката и да бъде възприемана за неспособен, некадърен политик.

Ако обаче човек честно прегледа какво е направила Файнстайн за повече от 50 години в политиката, ще види, че тя е подпомогнала много своя щат – и в борбата му с пожарите, и при осигуряването на бюджетни помощи. Тя също така е водила и продължава да води политика на компромис, защото знае, че само така може да свърши нещо градивно, а не просто да се конфронтира с републиканците.

Този ѝ стил на работа, на общуване, на държание, на отношение няма как да се хареса. За младите той е пораженчески, изразяващ слабохарактерност, буквално безпомощност и абсолютна нужда от нов политик. Никой не се и замисля в какво би се превърнала американската политика, ако само Доналд и Александрия бъдат оставени да водят. Гражданската война би била най-малкото. Разцеплението на две половини на страната или на още по-малки части е сигурно. Защото това, което се случи след убийството на Джордж Флойд, а именно протестите на младите демократи, предизвиканите от тях пожари, съборени статуи, желанието за мъст, желанието за изкореняване на историята, желанието да бъдат свалени от пиедестал герои на Америка, които за съжаление наистина са заробвали хора, но пък са извършили и героични за страната дела. Това е страшно явление, което само от една искра може да доведе до жестокости. И естествено, че случилото се с Флойд е недопустимо, полицейското насилие над чернокожи продължава, ала лечението на това явление минава през активна възпитателска работа на следващите поколения в толерантност, а не в насилие, в реваншизъм. От друга страна са подчинените на Тръмп млади републиканци, които също така са озверели. Те нахлуха в Капитолий и бяха готови да убиват наред. Ако конгресмени и сенатори не бяха потърсили убежище в подземията, щеше да има безброй загинали. Причината – не са фенове на Тръмп и не подкрепят налудничавата му теория за откраднатите избори. Онези законодатели-републиканци, подкрепили по-късно символичния импийчмънт на Доналд след приключването на мандата му, бяха поставени на политическата клада, обругани, обявени за прикрити демократи и захвърлени в небитието.

Даян Файнстайн никога не би могла да бъде политик в ерата на Доналд и Александрия. Ако сега започваше нейната кариера, то тя едва ли щеше да намери място и в Съвета на надзорниците. Защото днес, особено в по-крайните щати – като Калифорния на демократите и Тексас на републиканците – трябва да се събуждаш и заспиваш със съответната молитва „Бог да ни пази от Тръмп/Бог да ни пази от Байдън“. За днешното време Файнстайн е човек, който не може да бъде политик, тъй като гъвкавите политици днес не са на почит. Нека проследим у нас. Цял Парламент започна и приключи работа без да създаде кабинет, защото никой с никого не иска да го виждат избирателите, че дискутира. Политиците са готови да рискуват да не влязат повече в Народното събрание, но не и да разговарят публично. Днес у нас, ако не говориш против Борисов или Радев, не може да имаш политическа кариера. Всичко се върти около обидите – Боко Тиквата, Румен Фатмака. В Уикипедия има цял списък с унизителни прякори, които е употребявал Тръмп по отношение на кого ли не. Той нарича Джо Байдън – Китайския Джо, опитвайки се да употреби появилата се омраза към китайците във връзка с вируса и по отношение на конкурента си; Корумпирания Джо; Сънливия Джо, целейки се да внуши на хората, че Байдън страда от деменция.

Файнстайн също не беше подмината от Тръмп. Той ѝ лепна етикета Подлата Даян.[36] Това се случи, защото тя разпространи през януари 2018 г. 312 страници стенограма от показания на лице, разпитвано във връзка със съмненията, че Русия е подпомогнала избирането на Тръмп през 2016 година. Файнстайн се реши на тази стъпка, макар че контролът на Сената бе в републиканците, тъй като те целенасочено изваждаха на преден план извадки от стенограмата, които защитават тяхната версия, че Кремъл по никакъв начин не е упражнявал влияние върху изборите.

Файнстайн всъщност и друг си е позволявала да разпространява доклади, за да информира обществото всеобхватно. След атаката над кулите-близнаци на 11-ти септември 2001 г. ЦРУ започва мащабна издирвателна кампания за организаторите на терористичния акт. За голямо съжаление разузнавателната агенция преминава границите и проявява физическо насилие и техники за измъчване при разпитите. Файнстайн, която започва кариерата си в Съвет, целящ подкрепа и предоставяне на условия за предсрочно освобождаване на затворници, като председател на Разузнавателната комисия изисква да бъде направено мащабно разследване, което да установи дали прилаганите методи са били необходими, в условия на неотложност, дали те са довели до реални резултати или единствено до насилствени самопризнания, почиващи само на страх. Според Файнстайн Америка не може да бъде носител на такъв тип срамно разследване. Срещу нея тогава се насочват много стрели от организации, които твърдят, че само с твърда ръка ислямският фундаментализъм може бъде преборен. Също така бивши агенти изразяват мнение, че тя компрометира работата на организацията, срива имиджа ѝ пред света.

Файнстайн отхвърля тези твърдения и под нейно ръководство Разузнавателната комисия повече от петилетка разследва какво е извършвано от ЦРУ. Борбата ѝ истината да бъде открита е тежка, но още по-трудно ѝ е когато решава да публикува над 500 страници доклад, за да може всеки един американски – и не само – гражданин да бъде запознат с мъченията, които са прилагани над невинни, нямащи нищо общо с 11-ти септември. В доклада е ясно обяснено, че Буш-младши, политиците в двете камери, както и обществеността са били сериозно подведени за извършваните от ЦРУ действия по отношение на разследването на атентата над кулите-близнаци.

Излизането на доклада през 2014 г. ознаменува огромна победа на сенатор Файнстайн, която не позволява да се подаде на натиск и „съвети“ от страна на висшестоящи.

Четири години по-късно, през 2018 г., Файнстайн е първата жена-най-старши член от малцинствената партия в правната комисия и се изправя пред едно от най-големите ѝ предизвикателства като политик. Дългогодишната конгресменка от Калифорния Анна Ешу се свързва с Файнстайн, обяснявайки, че трябва да ѝ съобщи информация, която е строго конфиденциална.

Даян и нейни асистенти получават от екипа на Ешу писмо, написано от жена, която твърди, че е била сексуално насилвана от кандидата по това време за върховен съдия Брет Кавано.

В България най-дълъг мандат, цели 9 години, имат конституционните съдии. В повечето държави съдиите в съдилищата, призвани да тълкуват и бранят Конституцията, имат дълъг мандат с надеждата, че по този начин те ще надживеят много парламенти, правителства и ще бъдат политически неангажирани. В Америка върховните съдии се назначават за доживотен мандат. Разбира се, има практика, ако са болни да напуснат, но това става само по тяхно изрично желание. Нито президентът, нито Конгресът може да принуди, да задължи върховен съдия да подаде оставка.

Следователно номинираните за върховни съдии трябва да имат безупречна биография – и в личен, и в професионален план. Процедурата по избор на върховен съдия се състои в две части. Първо, президентът номинира, а сетне сенаторите разпитват кандидата за мнението му по важни въпроси, акцентират на факти от миналото му, както и на база досегашната му работа като юрист, като съдия съпоставят дали това, което говори, кореспондира на онова, което е вършил.

Често се е случвало президент демократ да номинира кандидат за върховен съдия с либерални виждания и Сенат, контролиран от консервативните републиканци, да го одобри. Или пък обратното. Но това във времето, когато политици като Даян Файнстайн са властвали. Когато да разговаряш с „другарчето по стол“ не е равносилно на политическо самоубийство; когато хулите не са били предпочитания език за комуникация; когато не е било важно чий човек си, а какво можеш да свършиш.

През 2018 г., в ерата на Тръмп, демократи и републиканци са се хванали за гушите. И никой на никого не е прощавал.

Номинацията на Кавано става възможна, тъй като Доналд успява да убеди Антъни Кенеди да подаде оставка. Тогава Кенеди е на 82. Имало е вероятност, след бурните почти две години управление на Тръмп, на изборите през ноември 2018 г. републиканците да загубят мнозинството в Сената. При евентуална смърт на Антъни това е щяло да значи, че демократите ще спъват всеки опит на Тръмп да сложи свой човек в съда.

За републиканците е било важно да подмладят своите кадри в съда, за да бетонират за поколения напред консервативното мнозинство в него.

Докато тече изслушването на Кавано, Файнстайн не казва и дума за съществуването на писмото. Тя скрива информацията за него и от собствените си колеги – демократи, тъй като е притеснена, че някой, в опит да си направи пиар, може да подхвърли данни на пресата.

Файнстайн не гони личен интерес в прикриването на писмото, дори напротив – това е в неин ущърб, който после ще бъде използван срещу нея. Даян обаче решава почтено да изпълни молбата на жената, която настойчиво иска самоличността ѝ да бъде запазена в анонимност.[37]

Така или иначе, за наличието на писмото се разчува. Предполага се, че някой от офиса на Файнстайн е издал информацията на други сенатори, а те от своя страна са решили да я споделят с приближени до тях журналисти.

И демократи, и републиканци се настройват против Файнстайн. Те я подлагат на жестока критика. Според демократите, Даян е трябвало още в същинската процедура, при изслушването на Брет, да извади писмото на бял свят. Освен това е била длъжна да им каже предварително, за да могат да бъдат подготвени и да имат време да организират стратегията си как да разпитват Кавано и да убедят обществеността, че той не заслужава поста.

Републиканците пък смятат, че Файнстайн е извършила престъпление като е премълчала за съществуването на подобен важен документ. Те изказват мнение, че тя освен това е била в привилегирована позиция, знаейки нещо, което никой друг дори не подозира.

Самата Файнстайн защитава решението си до последно да пази жената. В интервюта Даян обяснява, че последното, от което една жена-жертва на насилие има нужда, е медийно „цунами“. Цунамито обаче върви и със заплахи. Радикализирани фенове на Тръмп, които не желаят да допуснат кандидат на гуруто им да бъде отхвърлен, започват да се организират в щпиц команди, да се обаждат на жената и семейството ѝ, да я тероризират, да обикалят дома ѝ и да я сплашват да оттегли обвиненията си.

Кристин Блейзи Форд не се огъва и дори се съгласява да излезе не само с името си, но и с лицето си на специално заседание на правната комисия на Сената и да разясни на сенаторите в какво обвинява Кавано.

Процесът по избор на Брет е замразен, докато се проведе специално разследване.

Впрочем Файнстайн, щом получава писмото, го скрива от колегите си, знаейки, че няма да се поколебаят да раздухат информацията, но пък същевременно го изпраща на разследващи органи, изисквайки да бъдат предприети действия по удостоверяване на истината.

В крайна сметка Кавано е избран. Доминираният от републиканците Сенат не се съобразява с желанията на редица авторитетни организации да бъде оттеглена кандидатурата му, тъй като не е приемливо страната да има върховен съдия, обвинен в сексуално посегателство.

Докато в края на 2018 г. тече „панаирът“ около Кавано, Файнстайн е кандидат за преизбиране като сенатор. Неин основен конкурент е колегата ѝ демократ Кевин Де Леон. Той също се присъединява към хора-критикари на Даян. Според него, ако Файнстайн още в началото бе публикувала писмото, то Брет нямаше да стане върховен съдия. Анализатори обаче считат, че каквото и да се бе случило, Тръмп нямаше да позволи негова кандидатура за върховен съдия да бъде изтикана в ъгъла. Това е въпрос на чест и на доказване колко силен е той.

Мрежата от републикански медии успешно пропагандират, че демократите са желаели да съсипят живота на почтен човек. Това рефлектира върху запазването на контрола на Сената от републиканците.

Макар основната „героиня“ в сюжета Файнстайн да печели с близо милион разлика изборите в Калифорния, в други щати досегашните демократски сенатори биват победени. Анализатори твърдят, че това е заради вкорененото убеждение в хората, че Файнстайн и останалите лоши демократи са се съюзили срещу моралния Кавано.

Даян заключава, че си е взела урок да не се доверява на колеги, тъй като всеки от тях е готов да я предаде в името на собственото си политическо оцеляване.

През есента на 2020 г. Файнстайн продължава да бъде в ръководството на Правната комисия. Предстоят изключително важни избори, които ще решат съдбата на Америка. Нов четири годишен мандат на Тръмп стресира демократите изключително много. В този напрегнат момент върховната съдийка-либерална икона Рут Бадер Гинсбърг умира. Часовникът тиктака. Републиканците знаят, че Тръмп може да загуби. Републиканците знаят и че може демократите да спечелят контрола над Сената. За тях е задължително да наложат нов асоцииран съдия в съда. Ако успеят, това ще значи, че от 9-членния състав на съда шестима ще бъдат техни хора, консерватори.

Имат един проблем – номинирането на съдия се случва в последната година (по-точно в последните шест месеца) на мандата на Тръмп. А през 2016 г. републиканците са оставили в течение на близо 300 дни номинацията на Обама за съдия без да я допуснат за разглеждане, изтъквайки, че в последната година на президента не е редно той да избира съдия. Те започват да „обръщат палачинката“, оправдавайки се, че когато президент и мнозинство на Сената са от една партия, може да има изключение от тяхното собствено правило.

В този момент Файнстайн осъзнава, че агресивната кампания, подета от Камала Харис през 2018 г. срещу Кавано, не бива да се повтаря отново, тъй като демократите може да не спечелят Сената, а може да се случи и още по-лошо – мобилизиране на тръмпистите и загуба на Байдън.

Файнстайн посреща изключително радушно номинираната от Тръмп Ейми Кони Барет. Тя дори я моли приятелски да представи седемте си деца пред Комисията, хвали я колко добре ги е възпитала да пазят тишина и да спазват реда в залата.

Това не е случайно. Тъй като именно Файнстайн през 2017 г. нагазва заради въпрос към нея в дълбоката вода. Тогава Тръмп е номинирал Барет за окръжен апелативен съдия. Даян разпитва Ейми за нейни статии, в които е писала, че консервативните съдии-католици като нея трябва да могат да се оттеглят от дела с възможно смъртно наказание, тъй като това противоречи на религиозните им убеждения. Файнстайн изказва мнение, че тя няма как да бъде безпристрастен съдия, ако слага религията си на първо място. Всъщност това не е заядлив въпрос, а напълно обективен факт. Още повече, че самата Файнстайн е юдаистка, но никога не позволяваща религията ѝ да ѝ пречи в изпълняване на поетите задължения, заклевайки се да изпълнява Конституцията, законите на страната.

Хитри религиозни групи обаче дирижират сюжет, че всъщност Даян дискриминира Ейми и дори има призиви да последва извинение, оставка.

Самата Файнстайн, поучила се от собствената си грешка с Барет и от грешките на Харис и компания във връзка с Кавано, решава да играе през 2020 г. ролята на добрата орисница. Това обаче не се харесва на демократическата партия, която днес принадлежи на Александрия Окасио и сие. Те беснеят в Туитър срещу Файнстайн, описвайки я като провалила се да защити Америка от назначаването на шести консервативен съдия. Самата Даян обяснява, че тя няма инструменти, с които да попречи на мнозинството републиканци да инсталират нов съдия. Единственото, което е по силите ѝ, е да покаже истинското лице на Ейми Кони, което и прави. Всъщност в цялото изслушване Барет повтаря само „На това сега не мога да отговоря“, „Трябва да се запозная по-обстойно преди да мога да изкажа мнение“ и т.н.

И все пак, председателят на Правната комисия републиканецът Линдзи Греъм се старае да дава възможност всяко мнение да бъде изслушано, не прекъсва, оставя демократите свободно да критикуват избора на Тръмп. На финала на процедурата за избирането на Ейми в съда, Файнстайн колегиално благодари на Линдзи за организацията на изслушването. Нищо повече. Следва ръкостискане и кратка прегръдка. Даян не благодари на Греъм за самата Барет, а просто признава, че организацията на процедурата е била на ниво. Нищо повече. Това обаче разгневява Кортес и приятели. Те хукват да громят Файнстайн, че се е продала на републиканците, че е предала демократичните ценности, че заради нея консервативното мнозинство в съда се увеличава.

Започва кампания от типа cancel culture. Даян трябва да бъде принудена да напусне мястото си в Сената предсрочно. Тъй като мандатът ѝ изтича чак на 3-ти януари 2025 г., а междувременно тя е депозирала документи за преизбиране през ноември 2024 година.

Излизат гнусни статии, които обявяват Файнстайн за човек с проблеми с паметта, което е нелепо на фона на ангажираността ѝ в комисиите, в които участва, интервютата, които дава. Просто тя вече пречи на новите демократски „идеали“, които не допускат да имаш спортсментско поведение към политическия противник.

Очаквано, преживялата психическо насилие от майка си, сблъсквалата се с нехуманен сексизъм в политическата си кариера и срещнала се очи в очи със смъртта, Файнстайн не се пречупва. Тя дори не влиза в дълбочинен коментар за ударите от свои, които би трябвало да я подкрепят. Достойно посреща подетата кампания срещу нея, не пада на нивото на онези, които искат да я унищожат.

Републиканците се оказват достойни. Те я защитават, изразявайки категорична позиция, че не Файстайн е проблемът на Демократическата партия, а напротив – тя е решението за справяне с разделението.[38]

Даян обаче все пак решава да отстъпи мястото си на старши демократ в Правната комисия. Ако не го бе направила, след триумфа на демократите в Джорджия през януари 2021 г., тя щеше да стане първата жена-председател на Правната комисия.[39]

През 2021 срещу Даян се прави втори опит за унищожаване. Губернаторът на Калифорния – демократът Гавин Нюсъм – е със сринат рейтинг заради лошото справяне с пандемията в щата, изтеклите снимки, че обикаля ресторанти, докато забранява на „обикновените“ граждани да стъпват в заведение, растящата безработица, ръстът на бездомни. Заради всичко това срещу него се организира подписка, довела до насрочването на специални избори, които ще се проведат през септември тази година и хората ще решат дали той да остане на поста до януари 2023 година. Припомням, че подобни избори преживява самата Файнстайн докато е кмет на Сан Франциско. Но тя има симпатията на различни групи – феминистични организации, ЛГБТИ общността, чернокожите.[40]

Нюсъм разочарова сериозно тъмнокожите през януари 2021 г., когато на мястото на напускащата Сената Харис, за да стане вицепрезидент, назначи латинос. Сега ,за да си върне „любовта“ им, от която има сериозна нужда, той и негови приближени се опитаха да принудят Даян да подаде оставка, за да назначи и сенатор с тъмна кожа. Тя пак не подаде и само дни по-късно постигна рекорд:

Даян Файнстайн стана най-дългогодишният сенатор на щата Калифорния с повече от 28 години и над 230 дни стаж към този момент.

Безспорно, за тези близо три десетилетия в горната камера Файнстайн се превръща в незаобиколим фактор, който подпомага диалогичността и не се страхува да наруши партийното разделение в името на общата цел – добруването на американския народ. Със сигурност ролята, която Даян е избрала, а именно да бъде обединител, предизвиква омраза, тъй като днес лозунгът „заедно“ не е успешен, но пък, ако всички захвърлят бялото знаме и на негово място вдигнат по един юмрук, то какво бъдеще би могло да има планетата?! Да се изстрелват ядрените ракети и всичко да отива по дяволите, ако не проумяваме кои са ценните неща.

В кариерата на Файнстайн съзираме, че водещото за нея би трябвало да е водещото за всеки един гражданин – зачитане на човешкото достойнство и правата на всеки.

ГЛАВА №4: Филмът

Когато реших да правя творческа дипломна работа, си обещах, че няма да претупам нещата и/или да се водя по клишета. За мен един видео проект трябва да съдържа душевността на автора към дадения проблем. Щеше да е изключително жалко, подигравка с ФЖМК, с мен, ако просто бях застанал и издекламирал предварително подготвен текст или пък на видео програма бях насложил различни снимки на Файнстайн и с монотонен глас да декламирам тук какво е правила, там с кого е била.

Исках да изградя цялостна концепция за филм, която да съдържа много по вид допълнителни послания, които да бъдат събуждащи знаци за публиката. Водих се от желанието ми този филм да е диалог – по Даян – непрестанен, непрекъсваем с всеки, който го гледа.

Категорично филмът исках да служи и като тест за наблюдателност дали зрителите ще бъдат „слепи и глухи“ за онези знаци, за онези послания, които им давам. Това го направих и с цел да провокирам онова състояние „слепоглухие“, което властва над целия народ по въпроса с домашното насилие.

На 16-ти април тази година стана ясно, че близо 30 жени са загубили живота си за година в лапите на насилници. Това са само покойнички. Физически. Ами онези, които отдавна психически са умрели, но телата им продължават да са боксови круши за комплексари, с тях какво се случва?! Така ще караме, докога?

Нужно ни е да показваме на жените, че има хора, изградили се сами като личности без да разчитат на мъжка подкрепа! Все повече в социалните мрежи се появяват религиозни институции, които проповядват тези колко е важно завръщането към брака, тоест към мъжа като водеща фигура. Толкова е цинично да се твърди, че семейството е силно само ако бива следван патриархалния модел.

Затова стартирах филма си със сцена, в която бабата (в мое изпълнение) храни внуците си, сиреч зрителите, с попара. Всъщност в сцената посланието е много силно. Когато бабата моли внуците си, които са злояди, да хапнат заради майка им и заради нея, те отказват, защото не зачитат жените като символ, на когото да покажат уважение. Когато обаче бабата подканва децата да вкусят заради баща си и дядо си, чиито имена и презимена носят, те веднага изпълняват, защото им е насадено, че мъжете са авторитетите, тоест на тях трябва да се подчиняват, тях трябва да следват, ако искат „да порастат големи“.

Тази сцена за мен е изключително силна. Когато я измислях, се запитах дали не е прекалено болезнена за начало, но пък не може да очакваме, че с евфемизми ще борим втълпени ни простотии. Затова решително я поставих във филма като отваряща, като ключ към сюжета.

Тази първа сцена завършва с бабата, която се отправя към кухнята да мие чиниите. Но преди да се оттегли послушно, тя поставя онзи поколенчески проблем за следването на сбъркания модел, а именно бабата казва на внучката ѝ да си почива сега, защото когато сключи брак, ще трябва да се грижи за всичко. Това следване на поведението на майката, държанието на бабата, а всъщност подчиняване на съпруга, е напълно предвидимо. Тъй като във важните първи седем години момичетата подсъзнателно си изграждат в семейната среда представа кой е първа класа, кой втора. Макар че обикновено те са принцесите на татко, в действителност любовта на рода е насочена към момчетата, особено ако са първородни. Тази извратеност се осъществява и през кръщаването на момчетата с имената на дядовците им, както и с наличието на бащино име, но не и на майчино, сякаш изпразването е равносилно на деветмесечно носене в утробата. Майчиното име се „наследява“ само ако бащата е неизвестен. Драги читатели, аз също съм бил кръстен на дядо ми по бащина линия, но вече научихте, че съм го сменил, тъй като не желая да бъда направляван от идиотски традиции.

Завръщат се опитите за налагане на „традиционно християнско семейство“, което задължително включва мъж, жена и деца. Бърка ми в очите липсата на кавалерство в тези „традиционалисти“, които винаги себе си – мъжа поставят на първо място. Даже в конституцията бракът, който е с хомофобна същност, е вписан като съюз между мъж и жена, а не между жена и мъж. Отделно настървеното повтаряне, че не може семейство без деца или пък обяснението, че този, който твърди, че не иска деца задължително има детеродни проблеми, респективно импотентност, са част от инструментариума за подчинение и за прилагане на шаблон кое е правилно и кое не е.

Взимането на фамилията на съпруга е също част от „традициите“, които следват жените, те негласно са бивши вече на себе си, за да бъдат подопечни, готови да служат на мъжете си.

Във втората сцена във филма виждаме бабата – прегърбена, нещастна, фалшивата ѝ усмивка пред внуците вече я няма. Тя е живо свидетелство за живот на роб, за търпимост към поробителя на свободната воля – собственият ѝ мъж, на когото някога е повярвала, че я обича и му е позволила да ѝ отнеме младостта, а и радостта.

Бабата мие чините – миенето на чинии е част от тъй наречените женски работи.

Между два съда бабата включва аспиратора, мечтаейки задушаващата патриархална енергия да отлети някъде далеч, където няма да я стиска за гърлото, да я кара да се чувства нищожна и сведена до това да бъде прислужница.

В третата сцена бабата скача върху кухненския плот, асоциация с онези евтини жени, скачащи на пилон, за да задоволяват фетишите на „традиционните“ мъже, които изневеряват многократно на съпругите си. Бабата с рамо, намек към ръгбите, към силовите спортове, които „не“ са за жени, затваря абсорбатора. Вече не иска да бяга от мъжката енергия, иска да се бори с нея и започва да говори директно на зрителите.

Бабата вече срутва 4-тата стена, разговаря с публиката като с приятели,. Обявява, че липсващото мляко от купичката с попара в първа сцена (намек за кърменето, възприемано за не-работа от работодатели, измъчващи родилките с пресиране покрай майчинството) и липсващото веро от втора сцена са част от постепенното забравяне на всичко, защото най-вече е забравила да се уважава.

Следва жесток монолог на бабата – тя говори на жените на ти. Всяко изречение е по-жестоко от предходното – бабата започва с неоценяването – професионално и лично. Шефовете плащат по-малко на жените, мъжете не възприемат за равни собствените си половинки.

Изведнъж бабата захвърля забрадката си и изниквам аз – Мимо Гарсия. Представям, че това е документалният ми творчески филм, с който искам да вдъхна увереност във всяка жена, че може категорично да успее и без някой мъж да я подбутва някъде – и в офиса, и у дома.

Докато говоря на плота, зад мен има три символа – нож, маска и кърпички. Ножът е подигравка към онези жени, които лягат под ножа, защото искат да се харесват на мъжете. Готови са да изтърпят болки, да рискуват да осакатеят в името на това, мъжете да ги одобряват, тоест те предпочитат мъжкото погалване като на куче по главата пред автономността на собственото тяло и на зачитането на идентичността им!

Маската е знак срещу изкуствено раздухваната епидемия. Приемете го като подсказка „Хора, мислете, а не оставяйте мисирките и НОЩ-ниците да Ви „страхуват“. Разбира се, маската е и знак за мълчанието на всички срещу неравноправието, срещу домашното насилие. Мине-не мине, умира жена, убита от съпруга си, и изведнъж съседите се разприказват „Ами, ние чувахме, че се карат често, тя пищеше редовно“. Тоест, те са били наблюдатели на женската болка, но не са си направили труда и за минута да се замислят защо от зяпачи не се превърнат в спасители!

Кърпичките са подигравка срещу хората, посещаващи дискотеки и мятащи салфетки. Този комплекс при липса на пачки с банкноти да се мятат салфетки тотално демонстрира защо ние сме на това дередже. И това не се корени само в липсата на култура и желание за прогрес, за развитие, а най-вече в гоненето на мутреене, възприемано за категория житейски успех. Нация, която десетилетия си татуира ликовете и се възхищава на босовете на ВИС и СИК, няма как да бъде морално, а и финансово успешна.

След това във филма аз започвам да разказвам за Даян Файнстайн. Презентирайки колко обикновен човек стига политическия небосклон само въз основа на качествата си и на умението си да не се главозамайва и да не поставя егото си и личните си планове над благото на САЩ.

След това във филма аз свалям синята рокля (синьото е цвета на Демократическата партия, партията на Деян). Оставям я да се свлече надолу, сякаш се изкъпвам от лошите погледи ала „тази, как е могла да си позволи да се облече по този начин“. Отдолу костюм на клонки цветя – символ, че жените са цвета на Земята. Цветята/жените обаче са сиви – намек, че те посивяват, умират душевно, когато бъдат унижавани, изтезавани, контролирани от разбеснели се половинки и самозабравили се босове.

Нататък аз бъркам в печката – вадя от нея тъй наречените „претоплени стереотипи“, които поколение след поколение пуска в обръщение, а именно „мъжете са по-добрите“ и „нека жените си гледат децата“.

После обличам риза, слагам вратовръзка (червена – цветът на консервативните републиканци), за да демонстрирам как само с един парцал и един аксесоар, плюс топки по рождение между краката, ти вече си уважаван повече, на теб не се гледа по този начин с коментар „абе това е жена, която не разбира нищичко по важни въпроси“. Не знам, но това „мъжете могат единствено да са политици, те трябва да ни управляват“ е изразявано многократно, даже и от жени, които примиренчески смятат, че техните разбирания се простират само до простора.

Един от любимите ми филми е „Титаник“. Там именно това се случваше на вечерите на първа класа – жени и мъже се хранят заедно, след което жените се оттеглят, защото не им е в капацитета да разсъждават за политика и да присъстват на мъжките беседи. Никоя от жените, с изключение на Непотопяемата Моли, не се възмущаваше от тази отвратителна практика, дори напротив – за тях бе истински празник, че могат да си спестят тези дискусии, тъй като толкова пъти им е вменявано, че няма как да са компетентни по тези въпроси, самите те си внушаваха, че е загуба на време да слушат неща, които не могат да разберат.

Тъй като дипломната ми работа е посветена на Даян Файнстайн, е редно да споделя, че тя е една от първите сенаторки, която не е назначавана като вдовица на мястото на починал сенатор. Представяте ли си за какво са смятани жените! Само за лица, които могат да запълнят липса след нечия кончина до провеждането на нови избори.

Близо 2000 човека са служили като сенатори, от тях само 58 жени, като голяма част от тях са назначавани именно като вдовици. Дори и днес, в третото десетилетие на 21-ви век, жените са изключително малко в Сената. От 100 сенатори само 23-24 дами.

В България положението още по-трагично. По настоящем в служебното правителство, назначено от Радев, има само две жени, а пък в правителствата на Борисов жените преобладаваха, но не заради качествата им, а защото му се подават на „харизмата“ и на него му е лесно да ги командва.

Още ни звучи в ушите „Проста кърджалийска п….“. Това илюстрира отношението на мъжете към жените – пренебрежително, надменно, неуважително, грозно. Тези думи бяха насочени към жена, заемаща най-високия пост в парламентарната република.

А какво да кажем за малките населени места, където на жените продължава да бъде заповядвано „Донеси ми ракията!“, „Сложи ми салатата!“.

Жените са доказано по-работливи и по-дисциплинирани, но няма как общество, което се възхищава само на генерали – Борисов, Радев, Стефан Янев, Венцислав Мутафчийски, да проумее това. Ние си плачем за военна диктатура, плакнейки очи само по пагони. Ще речеш, че хора, свикнали да слушат и изпълняват команди, ще могат някога да мислят свободно и да направят нещо за народа…
А не е лошо народът ни да се заинтересува какво се случи на много държави, попаднали под управлението на военни – Зимбабве, Мианмар. Уж военните се надигнаха да спрат диктатурата и нарушените човешки права, пък стана двойно по-зле.

В следващата сцена от филм с радост захвърлям ризата и вратовръзката. Това всъщност представлява разкъсване на патриархалните окови, същото, което е направила самата сенатор Файнстайн, борейки се толкова пъти да бъде първата жена. Постоянно си мисля какво бихме правили без такива личности като Даян. Щяхме да сме в капсулата на силен – слаб пол.

Замисляли ли сте се, драги читатели, за тези еснафски и малоумни желания на голям процент мъже. Като например, извратеното им желание да имат задължително син и да треперят какво ще видят на видеозона. В тези случаи не може и да говорим за каквато и да е любов. Не, тук всичко се свежда до това, че тези мъже искат да имат техен собствен продукт, когото възприемат не за живо същество, а за вещ, с която да се хвалят.

Никога не съм разбирал тези низши страсти на помпане на егото с ламарина.

Сами сте проследявали какви са основните теми на онези пияници, дремещи около блоковете. Те не могат да разговорят за друго, освен за коли и футбол. За тях, да имат луксозен автомобил, е най-важната цел в живота. Те не използват колата, те ѝ служат, стават ѝ роби, дават всичките си спестявания за нея, само за да се почувстват, макар и за малко значими.

Същото е и с футбола. Не го гледат за удоволствие, макар какво удоволствие може да имаш да следиш как 22-ма гонят някаква топка, а го правят, за да има по какво да се изказват „компетентно“ и видиш ли, да има кого да критикуват от позицията си на … никого.

Техните футболни страсти са онзи повик на малкото човече , което иска да се домогне до трапезата на значимите и да може да се чувства всесилно. Но понеже нямат никаква власт, това, което им остава, е до хулят ритнитопковците и така да си въобразяват, че са нещо.

Та тези мъже, за които колите и „анализите“ на футболните мачове са ценност №1, искат момче пак за да се чувстват като осеменители на света. Толкова е противно! Само вижте колко глупашки постъпват родителите, принизявайки децата си до роби на традициите. Току-що родили се, те биват облечени според порядките –  момче със син костюм, момиче с розов. После така ги и изписват. И тези ограничени майки и бащи възпитават тези деца! И тези деца порастват и стават…

Ето това е същината на тези „татковци“ в големи кавички. За тях детето е символ на това какви лъвове са в леглото, на това какви природно даровити аполони са. Тези сополанковци с празни кратуни, интересуващи се само от коли, спорт и жени, са спирачката, която е поставена пред развитието на жените.

Но ето Даян е успяла. И то ударно! Преодолявайки всички спирачки, поставени от мъже, и то в още по-трудни времена.

След като в сцената захвърлям ризата и вратовръзката, свързвани с мъжката сила, тържествено поставям перлена огърлица. С перлени колиета Файнстайн доказва, че жената има място в политиката, носейки гордо аксесоарите на женствеността. Бижуто е израз на непречупената воля на женската свобода да изразява мнението си и да защити стила си. А не както в ислямските обществата, жената е задължена да носи грозни черни покривала, задушавайки духа ѝ и насилствено потулвайки нейната женственост. През отворите, оставени за очи, които единствено тези жена имат, аз виждам смъртта. Те са отдавна умрели духовно, макар още да дишат. В тях няма живец, те са робини. Затова не трябва да позволяваме на Църквата да се меси и да принуждава жените да бъдат утроби за деца. Жените не са кенгуру, жените трябва да могат да направят избор да имат деца или не. Тяхно право е да живеят живота си, без да раждат. Врелите-некипели от обявяваната учудващо за свещена книга Библията, че жените трябвало да се плодят, нямат място в модерното, европейско общество, към което трябва да се стремим. Всъщност, най-вредни днес на света са онези религиозни общности като амиши, мормони, бълващи деца-фанатици без собствена мисъл какво искат да правят в своя живот. Още повече, че тези фанатици се опитват да подстрекават другите да създават многодетни семейства, сякаш единствената ценност за човека е да има деца, а не да обикаля света, да гледа хубави филми, да чете, да посещава театри или да прави, каквото обича.

Не трябва да позволяваме възраждане на клетки, които рушат основното човешко право – свободата на избора. А това днес се случва, както вече описахме в мракобесните Русия, Унгария, Полша. Нека си припомним книгата „Не без дъщеря ми“, разказваща за зверствата срещу женските права в Иран, която е написана от преживялата ужаса Бети Махмуди – една американка, полъгала се да сключи брак с фундаменталист, който я малтретира, защото тя се бунтува срещу патриархалния модел. Днес други жени се борят за правото си на аборт, за правото си да не родят дете, защото не желаят. Полша, която е в сърцето на Европа, се държи като тиранин.

Сенатор Файнстайн е голям защитник на правата на абортите. А жените, освен да раждат или не, трябва да имат право на собствен индивидуален стил, неспазвайки дрескодове, породени от фантасмагорични „свещени“ книги в кавички.

Именно, следвайки завета на сенатор Файнстайн, както и оценявайки аксесоара като бунтовен символ /видяхме го и като сойката-присмехулка в „Игрите на глада“, които представят едно към едно обществата под диктат/, обожавам да нося нестандартни аксесоари като цветни гривни и шалове и да пренебрегвам с присмех възмутените погледи на вредните отрепки, които са закотвени в „традиционните“ тъпотии. Борбата ни срещу разделението кой е мъжки цвят, кой е женски, коя е дамска дреха, коя е мъжка трябва да бъде ежедневно. Както жените са се борили да носят панталон (според един анекдот най-голямото мъжко завоевание на жената е панталонът), така днес с радост наблюдавам как все повече световни дизайнери (у нас такива смели моделиери никога не може да има) вкарват в линиите си за мъжка мода поли и т.н. Няма как цветът да има пол, няма как дрехата да има пол, няма как свещеници, носещи се практически в черни рокли, да командорят кой как да се облича, тоест да се изразява, защото ние говорим и чрез дрехите си.

Възхищавам се когато сенатор Файнстайн облича най-нежните цветове за едни от най-тежките изслушвания в сенатските комисии. С розови сака и шалове тя след това довежда до това бузите на тези, които разпитва също да порозовеят от неудобните ѝ въпроси. Разни нагли мъже, назначени от сексиста Тръмп, идват самодоволни, очаквайки, че жена на годините на Файнстайн да ги затапи, но тя го прави и още повече го прави с финес, така че да не могат след това дори да си обяснят как това „сладко мило бабче“ е способно на това да ги доведе до депресия и до безпомощност.

Призовавам, драги читатели, обличайте се така, както се чувствате. Не се стеснявайте от хорските погледи, защото Вие сте свободни, а те – не. Те са роби на русофилските настроения за мъжката и женската линия. А Вие заслужавате да имате собствен разум, а не да сте част от онези вредни комунистически порядки на чавдарчета, пионерчета, комсомолци, жени, които слушкат и мъже, които заповядват.

В следващата сцена на филма аз захвърлям и перлите. И вече без всякакъв макиаж разговарям почтено със зрителите на филма за случващото се през призмата на борбата на сенатор Файнстайн. Толкова е великолепно, че ние може да наблюдваме нейната сила, да се учим от нея, да се борим да докажем, че поне на 1% може да достигнем висотата на нейните многобройни първи постове.

Със сигурност на сенатор Файнстайн ѝ е било изключително тежко да се изскачи до тези първи постове, но още по-тежко ѝ е било, когато вече е била там, тъй като не е имала на чий опит да се опре.

Днес жените са облагодетелствани, защото, ако им дадем шанс да опознаят работата на сенатор Файнстайн, те ще могат да я припознаят като идол и да следват стъпките ѝ да бъдат независими и горди жени, нескланящи глава пред мъжете религиозните догми.

Тези жени ще могат доблестно да избират сами образованието си, професионалния си път, партньора и пола му, както и дали да имат деца.

Глава №5: Топ приоритети на сенатор Файнстайн

През 2018 г., когато сенатор Файнстайн кандидатства за шести мандат като сенатор, в сайта feinsteinforca.com тя представи топ приоритетите, по които е работила в Сената.

В сектор „Околна среда“ тя акцентира върху усилията ѝ, довели до намаляване на емисиите от парниковите газове.[41] Именно Даян успява да сплоти републиканци и демократи по този важен за екологията въпрос.

Файнстайн е и автор на закон, защитаващ пустинята в щата Калифорния. Благодарение на нея, хиляди декари са поставени под закрила и има гаранция, че няма да бъдат унищожени с икономическа или друга задкулисна цел. Файнстайн по времето на администрацията Обама успява да договори и създаването на нови национални паркове в пустинята, които ще спомогнат за нейното културното издигане като средище на непозната флора и фауна.

Даян е и един от сподвижниците на предоставянето на милиони долари за запазването и спасяването на горски резерват, залесен основно със секвоя – който е щял да бъде унищожен поради непрестанен дърводобив. Впрочем в България имаме същия проблем. Умишлено се предизвикват пожари, след това с „мокрото“ /изгорялото/ отива и „сухото“ /здравото/. Горските, които са политически лакеи ги маркират като дръвчета за „прочистване“ и по този начин търгуват с дървесина, която се изнася най-често за Гърция, а за нас остават свлачища, застрашени от изчезване животински видове и оголени хълмове.

Файнстайн е и борец за реките и езерата. Всъщност Даян е и един от спасителите на езерото Тахо, осъзнавайки, че то е изключително важна туристическа атракция за Калифорния. Файнстайн е и един от участниците в годишната конференция за съдбата на езерото, което е неразривно свързано с бъдещето на жителите, чийто поминък зависи от неговото състояние. Дори по време на пандемията, през Зуум се организира онлайн конференция.

Ако направим съпоставка със състоянието на нашите водни басейни, ще стигнем до много тъжни изводи. У нас цял областен град, какъвто е Перник, остана без вода в продължение на месеци поради некадърно управление. Никой политик не се бе заинтересувал от състоянието на язовира преди да се случи бедствието. Чак когато гражданите се вдигнаха на протест, някой ги забеляза…

Продължаваме със сектор „Контрол на оръжията“. За това писах и по-рано покрай дейността на Даян като кмет на Сан Франциско, а и като сенатор. И все пак, още може да бъде добавено.[42]

Файнстайн се стреми възрастта за закупуване на оръжия да бъде увеличена, тъй като младите хора по-често изпадат в депресии и извършват масови стрелби. Тя е и защитник на тезата, че производителите на оръжия трябва да бъдат повече контролирани, както и принуждавани да подлагат клиентите си на стриктна проверка с цел избягване на подобни трагедии.

У нас контрол на оръжията практически няма, тъй като всеки може да се сдобие с такова след психически тест. Тестовете са, меко казано, несериозни – провеждат се само с цел печалба и по този начин с оръжие се снабдяват и нестабилни в психическо отношение лица. Абсурдно е кандидатите за получаване на ТЕЛК да се явяват пред комисия, съставена от 5-6 лекари, а за получаване на разрешително на оръжие да се минава с едно лекарско мнение. Разбира се, ТЕЛК получават и много хора без заболявания, срещу подкуп. Естествено, и оръжие може би ще се получи и при наличие на комисия, но ще е малко по-трудно за подкупване. Възможно е някой от тази комисия да прояви съвест и да подаде сигнал.

Известната Ваня Червенкова бе заявила, че никое поръчково убийство не се случва със законен пистолет. Това е вярно, но много други убийства могат да бъдат избегнати, ако оръжия не се продават или са много строго контролирани. Мафията винаги може да се снабди с оръжие, но един мъж-домашен насилник няма да може; един ученик, преживял любовно разочарование, няма да може. Да, и мъжът-насилник, и ученикът могат да убият жените с нож или пък да ги залеят с киселина, както в България имаме много такива случаи, но ще им бъде по-трудно, както и вероятността за оцеляване на жертвите ще е по-голяма. Отделно, при нож и киселина може някой да се намеси и да успее да ги спаси, а при оръжие това няма как да се случи.

Файнстайн също така настоява определени класове оръжия трябва да бъдат забранени. Това е много важно, тъй като при стрелба с пистолет може да бъдат поразени пет-шест човека, докато един автомат или друг тип огнестрелно оръжие може да покоси стотици. Така че е важно да подкрепяме политици като Файнстайн, които са готови да влизат във война с производителите на оръжия – те разполаг с голям капитал и могат да плащат на политически лобита с цел да (не) приемат конкретни закони, както и на медии, които да манипулират масите.

В сектор „Здравеопазване“ Файнстайн е направила изключително много. Тя се бори с републиканците години наред, които заради богатите им донори искат да направят здравеопазването, достъпно единствено за хора с големи доходи. По тази причина реформата в здравеопазването в САЩ буксува години наред и не може да бъде осъществена.[43]

Файнстайн подкрепя националната здравноосигурителна програма Medicare, както и намаляването на възрастта за достъп до програмата, а и възможност програмата да преговоря с фармацевтичните компании за цените на медикаментите, които предоставят.

Файнстайн воюва и с администрацията на Тръмп, която опитва да намали парите на институтите, провеждащи проучвания в областта на различни заболявания, рефлектиращи върху продължителността на живота на хората. Файнстайн е и дългогодишен съпредседател на Сенатската група за борба с рака и защитник на по-голямото финансиране на учени, които могат да постигнат пробив в лечението на онкологичните заболявания. Тя има и лична болка, тъй като вторият ѝ съпруг е жертва на тази болест.

Файнстайн е оценена от организацията „Планирано родителство“ със 100% рейтниг в областта на репродуктивното здраве на жените и защитата от страна на Даян на правото на аборт. Файнстайн винаги е отстоявала правото на жените сами да изберат дали да раждат.

Тя често коментира по време на изслушвания в сенатските комисии опити в републикански щати правото на аборт да бъде ограничавано, както и изисква реакции от националните органи това да не се случва.

По време на изслушвания на съдии Файнстайн многократно е задавала въпрос за това, дали кандидатите подкрепят правата на жените или не, тъй като това дава представа какво може да се очаква от тях при изпълняване на задълженията им.

У нас здравеопазването е блато. След като се породи съмнението, че в бившата Правителствена болница вероятно се е осъществявала търговия с органи, нищо не бива да ни изненадва. Всъщност, Даян винаги се е борила за правото на бедните, макар че тя е достатъчно богата, да имат достъп до медицински услуги. У нас кой прави нещо за нас, обикновените хора? Никой. Ако днес в България човек не плати под масата на лекар, ще бъде оставен да умре. Или ще го оперират без да е нужно, както имаше лекари, поставящи стент без да се нуждаят пациентите, или директно ще го изгонят от болницата, тъй като не си е избрал екип. Изборът на екип у нас всъщност е формален, абсолютен натиск. Не знам дали ние пациентите или лекарите сме/са по-голямата жертва. Лекарите ни задължават да избираме екип, а те самите са принуждавани да формират екипи от шефовете на съответните болници. Целта е ясна – печалба. Липсват милиони във всяка една болница. Декларациите на шефовете на държавни болници, които едва не са фалирали, стряскат. Имат по 20, 25 апартамента, по 5-6-10 коли, милиони на влог. Както се казва „Тази гуша не е от туршия“. Или иначе казано – тези несметни богатства не са от честен труд. Да, те не са осъдени и практически нямаме право да кажем този е виновен, но като си знаем състоянието на правосъдието, мрежите от корупция, водещи или до бухалка за неудобни, или до погалване на приближени, няма да видим скоро крадците в „райе“. Още повече, че у нас за кокошка влизаш в затвора, а за милиони – се радваш на свободата в скъп курорт. Също така не е за подценяване, че богатите крадци-връзкари не са прости. Те не крадат, оставяйки следи и документи след тях. Не, не, не. Те добре знаят да се консултират с адвокати, да се подсигурят, така че да не изгърмят. Най-много някоя чистачка-бушон да търка наровете…

В сектор „Имиграция“ Файнстайн e направила много. Наследница на имигранти, Даян никога не е забравила, че трябва да подаваш ръка на нуждаещия се. Тя добре знае от семейната история, че само приемането с топлота на новото място гарантира просперитет.[44]

Файнстайн предлага и специален закон, забраняващ деца и родители мигранти да бъдат отделяни едни от други. За нея тази нечовечна практика трябва да бъде изкоренена, тъй като тя само вреди и на деца, и на родители. И двете групи се травмират трайно, а и децата, оставени без надзор, могат да бъдат жертва на институционален тормоз или манипулиране на мнението им за дадената ситуация.

Файнстайн подпомага и земеделски съюзи в общата им мисия на имигрантите-селски работници да се даде шанс да получат легален статус на територията на Америка. За Даян е недопустимо с работниците да се постъпва като с лимони – да бъдат изстисквани и захвърлени. За нея това е гавра с тях, тъй като богатите арендатори ги употребяват, а после не предприемат нищо, с което да улеснят живота им.

У нас имигрантите са жертва на корупция. Те са принуждавани да плащат на служители, за да могат да получат по-бързо необходимите документи. И това го знам даже от мои състуденти от чужбина. Отделно, те нямат яснота кога ще получат гражданство, чакат го с години. Имаме проблем дори и с българи, отказали се от българско гражданство, тъй като са живели десетилетия в  държави, забраняващи двойно гражданство. Когато решат да се върнат в родината, те по три-четири-пет години не могат да си възстановят българското гражданство.

Условията, при които приемаме имигранти в България, са направо отчайващи. Да, и аз съм на мнение, че Меркел е злото на Европа, тъй като вкара мнозина имигранти, които не търсят по-добър живот, работейки честно, а просто да се доредят до социални помощи. Но преди да се реши дали са такива имигранти или са хора, търсещи помощ, но не попадащи в категория бежанци, трябва да им осигурим нормални условия, а не да живеят в мизерия. Но това не бива да ни учудва, тъй като българи биват държани в арести, които са сриващи човешкото достойнство, каращи жени да си сменят тампоните пред други хора, включително нагли надзиратели. И това са хора, за които уж още важи презумпцията за невиновност, но арестите у нас се използват за насилствено изтръгване на самопризнания. Всички се възмутихме от гаврата с Десислава Иванчева, която бе държана в унизителни условия, а накрая оставена още близо 3 години под домашен арест. Чак когато редовният, а не извънредният /наричан специализиран/ съд наскоро ѝ разгледа мярката за неотклонение, тя бе освободена срещу гаранция с оглед бремеността ѝ. И аз, и мнозина други я подкрепихме финансово.

Затворите, както написах, са малко по-прилични, но са също толкова гадни места, които не лекуват престъпната душа, а я правят рецидевист. Това е все едно да вържеш зло куче, да го биеш и да очакваш то да стане послушно. Напротив, то ще озлобее още повече и утре, ако се отвърже или бъде пуснато, то ще напада всички по пътя си. Така се случва и със затворниците. Влизат за кражба, после се връщат за грабеж, сетне стават затворници за трети път заради изнасилване, а на четвъртия път осъмват в килията заради убийство. С всеки път те стават по-зли и по-зли. И това го виждам и като съдебен заседател, четейки досиетата на тези хора и виждайки мъст в очите им, която се засилва всеки път.

Всъщност, и имигрантски пунктове, и арести, и затвори трябва да предлагат максимално добри условия, в тях да работят адекватни социални работници и психолози, но не „калинки“, които да помагат на тези хора, да ги убеждават защо трябва да изберат правилния път за себе си, водещ и до добро за цялото общество, както и да им дадат шанс да се преборят с омразата и да станат нови хора, които ще могат да започнат начисто.

Файнстайн винаги е апелирала към уважение за всеки. Аз съм на същото мнение, на 100%. Да, човек може да е престъпник, но пак е човек. Ако не искаме да стане чудовище, то трябва не да го съдим, а да разберем какво го е довело дотук.

Файнстайн многократно е обвинявана заради това, че третият ѝ съпруг Ричард Блум е милиардер.[45] Блум обаче заслужава аплодисменти, тъй като е самоизградил се такъв, тоест не произхожда от знатен богат род. Баща му умира, когато той е едва на десет, а майка му трудно отглежда него и брат му, но успява да спести, а и те работят от рано, за да могат да получат добро образование. След това Блум работи много, доказва се бързо заради бистрия си ум и правилните стратегии, които чертае и едва на 30-годишна възраст става съдружник в голяма предприемаческа фирма. В годините той вместо да си купува скъпи „играчки“ (разбира се, има хубави къщи, частен самолет), той инвестира парите си в това да помага на хората. Основава Американската-хималайска фондация, среща се с Далай Лама. Той дава и много пари за основаването на „Център за развиващи се икономики Блум“, където студентите могат да развиват качествата си, независимо от пола, етноса, произхода си.

Вече втори дванайсетгодишен мандат Блум служи и като регент на Калифорнийския университет, стараейки се да допринася с богат житейски опит за повишаване качеството на висшето учебно заведение. Миналата година Блум бе подложен на яростна критика, защото е писал препоръчителна писма на децата на свои познати. Някои от тези младежи не са с висок успех и това бе разчетено като натиск от регента Блум върху администрацията. Но който познава работата на Блум в широта, ще осъзнае, че писането на писма е само част от това, което той обича да прави, а именно да прави добро. Той след това обясни, че дори не се е замислил как може да се тълкува поведението му. Моли го някой за помощ, той познава конкретното дете, че е добро и просто написва два-три реда.

Всъщност това бе индиректна атака към Даян. А иначе Блум никога не е бил на страната на богатите елити, той винаги е помагал на бедните, на неоправданите, тъй като помни от какво бедно детство се е измъкнал само заради доброто образование.

Именно защото Даян и той разсъждават по еднакъв, морален начин, в сектор „Работа и икономика“ Файнстайн е водила битка политиката за икономиката да отчита нуждите и на средната и малоимотна класа.[46] Тя е и поддръжник за повишаването на федералната минимална заплата на 15 долара на час, за да не може да се злоупотребява с безработните.

Файнстайн се противопоставя и на администрацията на Тръмп, който иска да намали данъците на богатите. Ето тук си проличава как Даян не мисли за себе си, в никакъв случай не е егоист. Тя е милионер като съпруга на милиардер, но отчита, че е редно богатите да поемат по-голяма данъчна тежест, тъй като тя по никакъв начин не би им попречила да водят сносен живот, а чрез парите, събрани от тях, могат да се подпомогнат нуждаещите се да изплуват от бедността.

Тя се присъединява и към други сенатори за намаляване на лихвите по студентски заеми, отново мислейки за онези младежи, чиито родители не могат да плащат обучението им.

У нас студентите, произхождащи от семейства с малки финансови възможности, са принудени да работят като сервитьори, бармани – нискоквалифициран труд, който затруднява тяхното израстване. Защо обаче го правят? Нямат избор! У нас по депозитите на практика няма лихва, та камо ли да има благоприятни студентски заеми. Във Великобритания например, условията за връщане на студентски заем са направо извънземни – чак когато имаш достатъчно финансова възможност, започваш да погасяваш. Това дава шанс на младежите да завършат бакалавърска и магистърска степен спокойно, без да се налага да работят.

В България трябва да имаме политици като Даян, които се борят за нормални заплати. Мизерните 650 лева /по-малко от 395 долара/ е минималната заплата. Това е подигравка. Е, как няма разни служители по агенции, по горски стопанства, по учреждения да не са подкупни. Ами много ясно, че ще са, иначе няма да има какво да ядат! Никога не съм бил привърженик на тезата „Дайте малко пари на политиците“. Този популизъм, тази пропаганда всъщност изяжда главата на всички ни. Е, добре, ако направим на един депутат заплатата хиляда лева, той няма ли 100% да краде? Ами ще. Не че сега като имат по 10 бона заплата не крадат, но ако някой иска, може и да не го прави. А със смешните 500 евро заплата на народен представител кражбата ще е гарантирана. Също така ние трябва да разработим механизъм за предотвратяване на корупцията на всички нива в държавата. Част от този механизъм обаче включва именно достойно заплащане на всеки, иначе няма как да стане. Хлябът с морал не се купува.

Отделно идиотщината „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“ проваля всички ни, защото сме в затворена система на един народ, на един свят. Как хората не проумяват, че като дадеш малка отплата на труда на човек с власт, то ти го принуждаваш да стане крадец. Не може да разсъждаваме елементарно и да сме сиромахомили!

Друго – ако няма добри заплати за всички, сивият сектор ще расте, ли расте. Няма как да убедиш трудещите се да си внасят чинно данъците, когато срещу тях не получават нито здравеопазване, нито качествени пътища /а само ремонт на ремонта на ремонта/, нито достатъчно места по детските градини, нито качествено образование /защото и там е пълно с недоразумения, записали педагогика, защото другаде не ги приемат/. И най-вече, няма как трудещите се да лапнат въдицата да се осигуряват, когато виждат техните родители, техните баби и дядовци какви пенсии взимат след толкова дълъг трудов стаж.

Ами като види един младеж, че баба му умира с 250 лева пенсия и се чуди как хем да е на топло, как хем да си купува лекарството за кръвното, как хем коремът ѝ да не къркори постоянно, няма да бъде мотивиран да си внася данъците до последната стотинка, защото ще си казва „Оле, оле, на мен утре и толкова няма да има кой да ми даде!“.

В сектор „ЛГБТИ права“ Файнстайн е същински шампион.[47] Даян още от времето си на кмет на Сан Франциско, когато назначава гей мъж на мястото на покойния надзорник и гей икона Харви Милк, доказва, че за нея е изключително важно да подкрепя всеки човек, независимо от сексуалната му ориентация.

Истински се гордея с това, че Даян не дели хората на хетеросексуални и хомосексуални!

През 2008 г. в либералния щат Калифорния вредни религиозни секти с подкрепата на хомофобните републиканци опитват да убедят хората да гласуват конституционна забрана за еднополовите бракове. Инициативата е популярна като Предложение №8.

Файнстайн е върл противник на идеята и участва в много събития, насочени срещу готвещото се хомофобно законодателство, търсейки варианти да вразуми хората, че любовта във всичките ѝ форми е прекрасна.

За голяма радост калифорнийците са мъдри и на референдума категорично отхвърлят опитите за дискриминация на гражданите, което за сетен път нарежда щата в топ местата-дружелюбни към всеки един човек, без значение на сексуалната му ориентация.

До 1993 г. в армията на САЩ, ако се е разбирало от висшестоящите, че даден войник е хомосексуален, то той е бил уволнявал. За съжаление, администрацията на Бил Клинтън прави плаха крачка тогава, въвеждайки нова политика, известна като „Не питай, не казвай“. НПНК работи по следния начин: войник няма право да бъде разпитван за сексуалната му ориентация в никакъв случай. Ако обаче се установи, че той е такъв, пак ще бъде уволнен. Целта е да се прекрати поне практиката командирите да се намесват в личния живот на подчинените си. Тази нова политика, разбира се, е същинска подигравка, тъй като принуждава стотици хиляди момичета и момчета да живеят в лъжа, заставяйки ги да си измислят истории за фалшиви връзки с противоположния пол само и само да не бъдат засечени от „радара“ на хомофобните командири.

Тази клинтънова политика всъщност показва лицемерието на някои демократи – подкрепят ЛГБТИ общността, но само на думи. Разликата между демократ и демократ е гигантска. Файнстайн никога не е била защитник само на думи. Никога. Файнстайн се бунтува срещу тази политика и през 2011 г. с група сенатори, благодарение и на администрацията на Обама, отменят този позорен акт.

Тя подкрепя и сексуалната ориентация да бъде включена в изрично изброените в Наказателния кодекс списък от признаци, които могат да се класифицират като престъпления от омраза. Недопустимо е, когато човек бъде засечен от друг на пътя и го пребие, да е равно на това човек да смаже лице само защото е хомосексуално. В единия случай това е престъпление срещу конкретното лице, но в другия това е престъпление срещу цяла част от обществото и трябва да се противодейства активно.

Файнстайн подкрепя и забраната на дискриминация на база сексуална ориентация или полова идентичност на работното място.

В началото коментирах положението на ЛГБТИ общността в България. Но искам да добавя за онова момче – Михаил Стоянов, студент по медицина, което беше убито в Борисовата градина, защото приличаше на … гей. Ето с такова мислене пораснаха поколенията, възпитавани от традиционните любители на ракията и салатата. Убийците получиха жалки присъди, което впрочем не е учудващо за нашата съдебна система. Някои съдии искаха да освобождават предсрочно за добро поведение похитителите от групата „Наглите“, прочули се с рязане на уши и пръсти…

Имаше случаи на насилие срещу ЛГБТИ общността в Пловдив. Младежи-ултраси, част от футболните агитки, които са си своего рода паравоенни структури, приемащи срещу пари да протестират, да сплашват, да тероризират, удряха даже момичета, защото били лесбийки. Никой не предприе никакви мерки, а според органите на реда това е било някакво невинно младежко спречкване, започнало от социалните мрежи!

Прайдовете в София, в Бургас пък са подложени ежегодно на заплахи, водещи до това участниците вместо да ходят свободно, да бъдат принуждавани да идват, криейки отличителния символ на дъгата, а после докато участват в шествието, да бъдат оградени от множество полицаи. Казват някои хомофоби откъде накъде с техните данъци ще се плаща охраната на подобно, според тях извратено, събитие. Е, добре, аз пък питам защо с моите данъци се плаща охраната на футболни мачове. Преди Левски – ЦСКА цялото Цариградско шосе е в полицая. Това без пари ли е?! След това запалянковците – не на футбола, а на насилието, крещят, обръщат/палят кофи, хвърлят празни бирени бутилки по улиците. Докато идват към сборните пунктове на фракциите пак се срещат някъде и се бият.

Ами за мен в случая имаме две шествия – едното на любовта и едно не на спорта, а на агресията. Всеки да си избере на коя страна желае да застане.

Да, в общество, което не разграничава фалшивите новини, няма как да очакваме ЛГБТИ общността да бъде приета, тъй като тя е удобната дъвка за всеки проблем. Комплексираните байганьовци мразят педалите, а политиците ги използват в своите кампании, за да трупат точки. Този порочен кръговрат би бил отхвърлен в истински демократична държава, но у нас е напълно приемлив. На изборите на 11-ти юли 2021 г. безброй партии и коалиции се носят на гребена на хомофобията. (ГЕРБ-)СДС*, БСП, Възраждане, ВМРО-ВОЛЯ-НФСБ, АТАКА… Слави Трифонов, ИТН, интервюта почти не дава, но при единствената си поява във ефира на БНР, пред журналиста Петър Волгин, изрично подчерта, че бил против Истанбулската конвенция. Защо… и той не знае, но добре знае, че това му изказване ще донесе точки на партията му. Който е против джендъризма печели, който не – губи.

Всъщност Нинова е досетлива. Та тя, макар и оглавяваната от нея партия да е част от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите, които са про-ЛГБТИ, заговори срещу джендъризма, пак без да обясни, подобно на квази-патриотите, що е то джендъризъм.

Изключително е тъжно в какво хомофобно общество продължаваме да живеем. Приказката „Аз нямам нищо против различните, само да не ми го натякват, да си правят каквото правят, у дома“ е ала сталинското „няма човек – няма проблем“, но в по-мек вариант. Принуждавайки някой да се крие зад вратите на дома си, ти реално го елиминираш от обществения диалог, от участието му в това да желае промяна.

Естествено, ЛГБТИ хората ще се борим и нищо не ще ни откаже!

*СДС изрази хомофобна позиция. ГЕРБ формално не са казали нищо, но са в коалиция, не се разграничиха от тях, следователно ги подкрепят.

Глава №6: В заключение

Сенатор Файнстайн е първата жена в много отношения, но тепърва ние имаме възможност да сме първи в нашите области. Взимайки пример от нея, ние не трябва само да ѝ се възхищаваме отстрани, а напротив редно е да запретнем ръкави и да се трудим, да се борим, както тя. Даян като наш идол може да ни помогне като учител, давайки ни нужните първоначални знания, но след това всичко зависи от нас, дали имаме желание да бъдем личности или не.

Да, безспорно е трудно, когато си първи в дадена област. Да си пионер върви с много трудности, но ако е нямало хора като Даян, както писах и по-рано, то всички щяхме все още да бъдем командвани от съвет на старейшини – бели, нагли хетеросексуални религиозни мъже.

Днес имаме възраждане и на патриархалните нрави, финансирани задкулисно от религиозни организации. Популярни инфлуенсъри прокламират многодетното семейство и препоръчват жената да седи у дома, за да създава уют на мъжа, който щял да бъде много щастлив и да я дарява с любов, да няма раздори помежду им и всичко щяло да върви по мед и масло. Жените трябва да взимат пример от сенатор Файнстайн и да не стават робини на мъжете си. Всяка жена има право на кариера, на личностно израстване и никой, повтарям никой, няма право да я заробва, да я превръща в прислужница за собствен кеф.

Вредните инфлуенсъри днес показват и жената само като неморален човек – или подчинена многодетна майка без собствено аз, или някаква разхайтена дама, прелитаща от дискотека на дискотека. Е, не, няма така да бъде, няма да се допусне подобно третиране на жените. Ето, видно е, сенатор Файнстайн има успешна кариера, но и щастлив брак.

Не трябва да позволяваме жените да бъдат пренбрегвани и унижавани.

Още дълго ще трябва да се борим със стереотипите, които ни задушават. Наша отговорност е обаче да не се предаваме, да не позволяваме те да бъдат наши господари, наши съдници. Битката е ежедневна – като се обявите против виц, омаловажаващ жените, тъмнокожите, хомосексуалните; като не позволявате във Ваше присъствие подигравка, снизхождение към „различните“; като не гласувате за сеещите омраза; като изисквате всички човешки същества да бъдат оценявани по качествата им.

Да, трудно ще е. Особено, ако сте в някакъв байганьовски колектив. Може би ще Ви нарочат за „мъж под чехъл“, „женчо“, „мека китка“, но мнението на подобни индивиди не означава нищо. Който мрази, който атакува на личностна основа, той е недостоен за уважение, камо ли за признаване на мнението му, тъй като се е отказал от това си право в мига, в който е прекрачил границата на добрия тон.

Толерантността е онзи признак, по който може да разграничим хората. Едните, които избират да мразят и другите, които избират да приемат. Впрочем ако няма толерантност, то всеки ще е срещу всеки. Защото различията не започват и не свършват с пола, етноса, сексуалната ориентация, половата идентичност. О, не, напротив. Различията започват от най-елементарни неща като коя марка мляко харесваш и се стига до екзистенциални въпроси като произхода на планетата, защо съществуваме и прочее. Едно време са преследвали вярващите, че Земята е кръгла.

Сега има арестувани жени, защото отказват да живеят под черни грозни одежди, както и осъдени мъжете, защото обичат други мъже.

Няма как да разграничим нещата. Всичко е дълбоко свързано и ако не защитим днес ближния, нас няма утре кой да защити.

О, да, не може всеки да харесва всеки. Това нито е възможно, нито пък е нужно. На мен простите хора, футболните ултраси, предателите, наркоманите, религиозните сектанти, путинофилите са ми неприятни, защото ме влудяват личности, които не мислят, не разсъждават, но не само ги търпя, уважавам ги и проявявам разбиране към това, което са. И си казвам – простите не са имали семейство, което да им даде кръгозор. Ултрасите, наркоманите най-вероятно са били тъжни деца, не са получавали топлота, поели са по лош път, защото са мислили, че в тези сборища ще открият подкрепата. Предателите ги съжалявам, но пак се замислям, че може би така са научени от техните родители, това са видели, това са възприели за нормално, за приемливо. Сектантите и путинофилите съжалявам най-много. Но си казвам, че са били подложени на хибридни атаки, на манипулация и неусетно са промити мозъците им.

И примерно на някой, който изначално счита жената за по-нисша, бих казал: „Ами, окей, но просто не се жени. Не превръщай жената в твоя робиня. Остани си ерген“. Ще ми е интересно и да чуя дали майка му е по-ниска категория заради пола си.

Човек, който счита, че белите превъзхождат всички други, бих го разпитал знае ли си произхода до девето коляно…. Да не се окаже, че някъде там, в далечното минало има нечии гени, които той ненавижда.

А човек-хомофоб, тоест пълен простак, бих запитал защо харесва противоположния пол. Станал е една сутрин и какво: рекъл е, че ще бъде хетеросексуален?!

Понякога, с прости аргументи можеш да отвориш нечии очи, нечия душа. Но това се случва само когато не те е страх да не разберат, че не си част от стадото. Аз никога не съм бил конформист, никога не ми е пукало и за мнението на хората. Винаги съм се ръководил във всичко, което правя, от това спя ли добре. Ако съвестта ми не ме гложди, ако знам, че днес съм помогнал някому, това ми е достатъчно.

Да, човек не може да бъде перфектен. Възможно е да нарани някого, но ако той се извини и признае, че е сбъркал, показва, че е стойностна личност.

Даването на прошка пък е най-благородният жест. Този акт едновременно изкупва вината на получаващия я, но и облагородява душата на даващия я.

Драги читатели, надявам се дипломната ми работа да Ви е харесала. Тя е изключително лична – аз винаги пиша така, от сърце, не мога другояче. Макар и дипломна работа, тя няма академичен дух, защото сухотата не само не ми е по вкуса, тя ме отблъсква. Не обичам да чета студени, написани без чувство текстове. Усеща се разликата.

Исках да концентрирам вниманието Ви върху това, че светът не принадлежи на белите хетеросексуални християни мъже. Светът е за всички ни. Сенатор Файнстайн го доказва като първата жена в толкова области.

Не бива да спираме да се борим, защото животът е един и никой не бива да съществува в нещастие или да бъде принуден да се самоубие заради сексизъм, расизъм, хомофобия.

Глава №7: Думите на Даян Файнстайн към мен

Да, с чувство на неудобство писах на сенатор Файнстайн колко ме вдъхновява нейната работа, че е моят идол и се старая да като нея да помагам на нуждаещите се и беззащитните.

Не очаквах да ми отговори. Но се случи. Не мога да Ви опиша колко съм щастлив!

Dear Mimo-Garsia:

Thank you for writing to me with your kind words of support. It is
encouraging to know that you think I am doing a good job. I appreciate your
correspondence and want you to feel free to contact me in the future with
any matter of importance to you. Congress faces many challenges and there is
much to accomplish in the years ahead. I am committed to ending gridlock
and solving the serious problems that confront America.

Once again, thank you for writing.

Това го разчитам като знак към всички нас, драги читатели, че и ние можем да бъдем в конкретна област пионери като сенатор Файнстайн.

Нека си пожелаем късмет и по Вазов мъничко лудост!

Източници:

  • Светият Синод до Конституционния съд: Няма друг пол, освен биологичния. Площад Славейков; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/mmlReDk (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Бюшамп, Зак. Как работи „мекият фашизъм“ на Орбан. Капитал; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/BmlRFFU (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Пискова, Ангелина. ЕК призова Унгария да преосмисли решението за спиране на независимото „Клуб радио“. БНР; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/cmlR8Dc (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Георги Марков: Йожеф Сайер се зарази с джендърство в Брюксел. Медиапул; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/zmlTddZ (цитиран 4 юли 2021 година)
  • 14 членки на ЕС подписаха декларация против унгарския закон срещу ЛГБТ. България не е сред тях. Сводобна Европа; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/CmlOnQW (цитиран 4 юли 2021 година)
  • „Да“. Путин с доживотен президентски мандат. Медиапул; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/TmlOSlO (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Да си купиш българско гражданство. Дойче веле; 2019 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/2mlO1wx (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Йортел, Барбара. България показва грозното си лице. Дойче веле; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/WmlPe5q (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Дудек, Бартош. Забраната на абортите в Полша: цинизъм по време на пандемия. Дойче веле; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/dmlPoRQ (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Шефът на БНР възстанови Лили Маринкова и веднага я пенсионира. Медиапул; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/nmlPkM6 (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Антонова, Весислава. Новият собственик на BIT спря всички предавания на телевизията. Капитал; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/wmlPQZE (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Милчева, Емилия. Защо Силвия Великова? Какво се случва в БНР? Дойче веле; 2019 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/8mlPO4O (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Стоянова, Оля. Смяната на името. Разговор със Здрава Каменова. Култура; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/zmlPLzs (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Shearer, Jenny. Feinstein visits „roots“. Bakersfield; 2006 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/qmlP3ec (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Известни възпитаници на фондация „Коро“. Coro.org през Wayback Machine. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/tmlAem1 (цитиран 4 юли 2021 година)
  • New World Liberation Front (NWLF). Global security. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/PmlAjeu (цитиран 4 юли 2021 година)
  • San Francisco leaders George Moscone and Harvey Milk are murdered. History; 2009 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/umlAQdT (цитиран 4 юли 2021 година)
  • F. cops oppose gun ban. The Berkeley Gazette; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/mmlAOLD (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Bar endorses handgun ban. The Berkeley Gazette; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/smlAJ7K (цитиран 4 юли 2021 година)
  • F. to stick with gun ban. The Berkeley Gazette; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/jmlACEe (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Mayor of S.F. may intercede in hotel strike. News-Pilot; 1980 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/qmlA1V6 (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Feinstein signs friendship pact. The Napa Valley Register; 1980 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/4mlA5jj (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Feinstein to visit Thatcher in London. Petaluma Argus-Courier; 1985 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/YmlStlU (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Feinstein’s gifts to Pope. The Sacramento Bee; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/lmlSpZn (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Investigation asked. The Chico Enterprise-Record; 1980 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/rmlSh0K (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Pakistan head seeing mayor. The Napa Valley Register; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/xmlSvqn (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Turner, Wallace. Mayor Feinstein, by wide margin, defeats San Francisco recall bid. New York Times; 1983 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/RmlSTst (цитиран 4 юли 2021 година)
  • McQuillan, Laurence. San Francisco mayor Dianne Feinstei, picked by Walter Mondale. UPI; 1984 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/CmlSD3J (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Gun safety. Senator Feinstein’s official website. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/LmlSCXV (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Chen, Edwin. Feinstein plays unbilled role in Taiwan dispute. Los Angeles Times; 1996 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/YmlS5K6 (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Ritter, Scott. What happened to Iraq’s WWD / How politics corrupts intelligence. SF Gate; 2005 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/YmlDx4n (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Feinstein rejects Emken debate challenge. Press-enterprise; 2012 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/qmlDTqN (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Hudson, John; Harris, Shane. Dianne Feinstein is still a friend of the NSA after all. Foreign policy; 2013 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/SmlDBaO (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Cole, Matthew. Snowden: Feinstein a hypocrite for blasting CIA spying. NBCNews; 2014 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/LmlD3BK (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Hamblin, Abby. California Sen. Dianne Feinstein: Donald Trump „can be a good president“. The San Diego Union Tribune; 2017 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/mmlFeis (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Yglesias, Matthew. Trump is mad that „Sneaky Dianne Feinstein“ debunked a key Republican theory on Trump and Russia. Vox; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/HmlFsOg (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Ryan, Lisa. Dianne Feinstein was right to grant Christine Blasey Ford her privacy. The cut; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/FmlFxJi (цитиран 4 юли 2021 година)
  • McEvoy, Jemima. Democrats mostly silent after report raises questions about Dianne Feinstein’s mental health. Forbes; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/FmlFYgq (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Jalonick, Mary Clare; Daly, Matthew. After criticism, Feinstein to step down as top judiciary dem. AP; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/6mlFSWS (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Cillizza, Chris. Gavin Newsom just tried to shove Dianne Feinstein out the door. CNN; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/tmlFJmJ (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Сектор „Околна среда“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/amlF1KO (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Сектор „Контрол на оръжията“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/cmlGehf (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Сектор „Здравеопазване“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/OmlGuaN (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Сектор „Имиграция“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/OmlGdPQ (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Reilly, Janet. The interview: Richard Blum. NobHill Gazette; 2017 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/cmlGxsV (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Сектор „Работа и икономика“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/VmlGnnM (цитиран 4 юли 2021 година)
  • Сектор „ЛГБТИ права“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/CmlGRbb (цитиран 4 юли 2021 година)

[1] Светият Синод до Конституционния съд: Няма друг пол, освен биологичния. Площад Славейков; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/mmlReDk

[2] Бюшамп, Зак. Как работи „мекият фашизъм“ на Орбан. Капитал; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/BmlRFFU

[3] Пискова, Ангелина. ЕК призова Унгария да преосмисли решението за спиране на независимото „Клуб радио“. БНР; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/cmlR8Dc

[4] Георги Марков: Йожеф Сайер се зарази с джендърство в Брюксел. Медиапул; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/zmlTddZ

[5] 14 членки на ЕС подписаха декларация против унгарския закон срещу ЛГБТ. България не е сред тях. Сводобна Европа; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/CmlOnQW

[6] „Да“. Путин с доживотен президентски мандат. Медиапул; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/TmlOSlO

[7] Да си купиш българско гражданство. Дойче веле; 2019 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/2mlO1wx

[8] Йортел, Барбара. България показва грозното си лице. Дойче веле; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/WmlPe5q

[9] Дудек, Бартош. Забраната на абортите в Полша: цинизъм по време на пандемия. Дойче веле; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/dmlPoRQ

[10] Шефът на БНР възстанови Лили Маринкова и веднага я пенсионира. Медиапул; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/nmlPkM6

[11] Антонова, Весислава. Новият собственик на BIT спря всички предавания на телевизията. Капитал; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/wmlPQZE

[12] Милчева, Емилия. Защо Силвия Великова? Какво се случва в БНР? Дойче веле; 2019 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/8mlPO4O

[13] Стоянова, Оля. Смяната на името. Разговор със Здрава Каменова. Култура; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/zmlPLzs

[14] Shearer, Jenny. Feinstein visits „roots“. Bakersfield; 2006 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/qmlP3ec

[15] Известни възпитаници на фондация „Коро“. Coro.org през Wayback Machine. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/tmlAem1

[16] New World Liberation Front (NWLF). Global security. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/PmlAjeu

[17] San Francisco leaders George Moscone and Harvey Milk are murdered. History; 2009 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/umlAQdT

[18] S.F. cops oppose gun ban. The Berkeley Gazette; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/mmlAOLD

[19] Bar endorses handgun ban. The Berkeley Gazette; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/smlAJ7K

[20] S.F. to stick with gun ban. The Berkeley Gazette; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/jmlACEe

[21] Mayor of S.F. may intercede in hotel strike. News-Pilot; 1980 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/qmlA1V6

[22] Feinstein signs friendship pact. The Napa Valley Register; 1980 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/4mlA5jj

[23] Feinstein to visit Thatcher in London. Petaluma Argus-Courier; 1985 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/YmlStlU

[24] Feinstein’s gifts to Pope. The Sacramento Bee; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/lmlSpZn

[25] Investigation asked. The Chico Enterprise-Record; 1980 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/rmlSh0K

[26] Pakistan head seeing mayor. The Napa Valley Register; 1982 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/xmlSvqn

[27] Turner, Wallace. Mayor Feinstein, by wide margin, defeats San Francisco recall bid. New York Times; 1983 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/RmlSTst

[28] McQuillan, Laurence. San Francisco mayor Dianne Feinstei, picked by Walter Mondale. UPI; 1984 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/CmlSD3J

[29] Gun safety. Senator Feinstein’s official website. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/LmlSCXV

[30] Chen, Edwin. Feinstein plays unbilled role in Taiwan dispute. Los Angeles Times; 1996 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/YmlS5K6

[31] Ritter, Scott. What happened to Iraq’s WWD / How politics corrupts intelligence. SF Gate; 2005 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/YmlDx4n

[32] Feinstein rejects Emken debate challenge. Press-enterprise; 2012 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/qmlDTqN

[33] Hudson, John; Harris, Shane. Dianne Feinstein is still a friend of the NSA after all. Foreign policy; 2013 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/SmlDBaO

[34] Cole, Matthew. Snowden: Feinstein a hypocrite for blasting CIA spying. NBCNews; 2014 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/LmlD3BK

[35] Hamblin, Abby. California Sen. Dianne Feinstein: Donald Trump „can be a good president“. The San Diego Union Tribune; 2017 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/mmlFeis

[36] Yglesias, Matthew. Trump is mad that „Sneaky Dianne Feinstein“ debunked a key Republican theory on Trump and Russia. Vox; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/HmlFsOg

[37] Ryan, Lisa. Dianne Feinstein was right to grant Christine Blasey Ford her privacy. The cut; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/FmlFxJi

[38] McEvoy, Jemima. Democrats mostly silent after report raises questions about Dianne Feinstein’s mental health. Forbes; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/FmlFYgq

[39] Jalonick, Mary Clare; Daly, Matthew. After criticism, Feinstein to step down as top judiciary dem. AP; 2020 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/6mlFSWS

[40] Cillizza, Chris. Gavin Newsom just tried to shove Dianne Feinstein out the door. CNN; 2021 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/tmlFJmJ

[41] Сектор „Околна среда“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/amlF1KO

[42] Сектор „Контрол на оръжията“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/cmlGehf

[43] Сектор „Здравеопазване“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/OmlGuaN

[44] Сектор „Имиграция“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/OmlGdPQ

[45] Reilly, Janet. The interview: Richard Blum. NobHill Gazette; 2017 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/cmlGxsV

[46] Сектор „Работа и икономика“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/VmlGnnM

[47] Сектор „ЛГБТИ права“ през WayBack Machine; 2018 година. Достъпно на адрес: https://cutt.ly/CmlGRbb