За Мимо Гарсия

Кратка биография
Biography in english

Здравейте, приятели,

радвам се, че мога да Ви споделя накратко кой съм аз.

Казвам се Мимо-Гарсия Стоянов Груев и съм роден на 16-ти февруари 1998 г. в град София, България.

До септември 2019 по лична карта името ми не бе такова, каквото е в момента. Когато съм се пръкнал на този свят са ме кръстили Димитър, на дядо ми. Като малък вместо „мама“ съм повтарял „Мимо“. Така започват да ме наричат и роднини, и съседи, и приятели. Никога не възприех името на светеца за мое собствено. Когато се впуснах да градя „актьорска кариера“ в школа „Драмеди“ (през далечната 2009 „Талантино“), основана от дъщерята на Илиана Балийска Цвета, реших да добавя и Гарсия, тъй като любимият писател на баба ми, юристката Славка Лесидренска, е Габриел Маркес. През май 2017 прибавих по съдебен път „Мимо Гарсия“ като псевдоним. За съжаление, у нас, както в много други сфери, не е добре обмислено – уж го добавяш, а то никъде не фигурира. Буквално от районното управление ми обясняха, цитирам, „налели сте от пусто в празно“. Тъй като имах множество проблеми да доказвам как Мимо е Митко и че не се касае нито за измама, нито за биполярно разстройство през юни 2019 г. се реших окончателно да изтрия Димитър от регистрите. След близо два месеца чакане на призовкаря да ми донесе решението на съда плюс лятната отпуска на магистратите, която забави отразяването на влизането му в сила получих новите си документи за самоличност чак през септември.

Аз със счупени очила – намек към агресията в държавата. Не съм бил обект на нападения, но считам, че е важна тема за обществото ни.

Майка ми, баща ми, бабите и дядовците ми са невероятни хора, които ме отгледаха и продължават да се грижат за мен прекрасно. Считам, че съм получил и получавам много обич при все че не сме „традиционно семейство“. И двамата ми родители имаха партньори през годините, но аз никога не съм бил на заден план и не съм се чувствал излишен, което е най-важно. Също така не съм растял в среда на домашно насилие. Не съм бил бит, нито пък майка ми е яла шамари. Тъй че нека „националисти“ и някакви жалки фондацийки да не ми обясняват какво трябвало да бъде семейството според някакви стандарти.

С майка ми и баща ми на 20-я ми рожден ден, 16.02.2018 г.

Може би ще попитате вярващ ли съм. Да, вярвам и се моля, по-скоро разговарям със Силата. Но това си е моя лична убеденост, която не е подвластна на никаква църква, институция или организация. Не се имам за праведен, но и не смятам, че който и да е било е достатъчно достоен да бъде свръзка между „онзи“ свят и нас, особено пък бивши агенти на Държавна сигурност и/или заплатени русофили. Против съм държавата да финансира религиите. Сигурен съм, че те разединяват. Единственото, което има значение е да не вредим, а да помагаме на ближния. Всички други прегради, които поставяме и обясняваме уж като извадки от свещена книга, уж като обичаи, не бива да бъдат над което и да е човешко щастие.
Оптимист съм, че макар и изкуствено наложена, пандемията ще принуди глобалното общество да осъзнае, че стремежът трябва да бъде към доброто, към емпатията. Надявам се алчността и завистта постепенно да изчезнат или поне постепенно да се стопяват.

Обичам България. Като природа, като усещане за мое, като кът за любимите ми хора и мен. Никой от моето семейство не е емигрирал, не съм се замислял никога да го сторя и аз. Човек тежи на мястото си и трябва да се старае да променя това място към добро: във физически и духовен план.

Още от ученик, през 2009 година, вече повече от 12 години, се занимавам с всевъзможни проекти, които са насочени към по-висок дух и култура. Не съм забогатял от тях, а и не съм целял това. Смело мога да каже, че бях влогър преди бума на YouTube и водех свое собствено предаване. Клиповете съм ги скрил отдавна, защото си ме е срам :D, но се връщам към тези моменти с носталгия. Лесно можех да придобия интернет „известност“ чрез глупости, но и това не ми е било цел. Имам свои принципи и твърдоглаво не се отказвам от тях, обаче май само аз си ги разбирам…
На няколко пъти ми идваше да се откажа, признавам, но мигове по-късно пак запретвах ръкави към нова идея. Не ме вълнува броят на читателите, зрителите, слушателите на тези проекти. Важно ми, дори един-двама да са, да признаят, че има смисъл, че съм им докоснал душите.

Когато навърших 20 през 2018 година, премислих дейностите си до този момент: театър, детско предаване, игрален филм, предаване за социални теми, книги, стихове. Всички те имаха смисъл за мен, но нещо ми липсваше. Така след усилена работа стартирахме заедно с психоложката и логопедка Галинка Чавдарова платформата за подкрепа и помощ ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО. Този проект отначало бе обречен на финансов неуспех, но пък той е най-важен във визитката ми, защото най-много хора са го оценили и са го почувствали полезен. Пишат, пращат целувки! Искрено благодарят за съветите, които сме им дали за децата. Плача, признавам. Но извън емоционалното осъзнавам, че тази моя дълга борба с мен да не кажа „Дотук съм!“ е имала смисъл.

На 5-ти април 2021 г. положих клетва като съдебен заседател при Софийски районен съд. Първият заседател съм със собствен сайт – https://www.zasedatelmimo.bg. Мандатът ми изтича през април 2025.

Продължавам напред, все по-ентусиазиран!

Друго, друго… А, да! Отслабнах с ходене пеша. Обичам сладко и прясно мляко, но се старая да се ограничавам.

Интимен план: никога не съм имал гаджета, девствен съм. Не желая да правя секс, не желая връзка, нито пък деца. Чувствам се добре така.

Общо взето това съм аз.

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ:
2005–2017 54 СУ „Свети Иван Рилски“, София (България) /начално; основно; средно образование/
2017–2021 Факултет по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ /висше образование; бакалавър по журналистика; профил „телевизия“; профил „култура“/
2021–продължава Факултет по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ /висше образование; магистърска програма „Продуцентство и креативна индустрия“/

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ:
2009–До сега Блогър
mimogarcia.blog.bg (България)
2009–2014 Актьор
Театрална трупа „Драмеди“, София; Албена; Банско; Варна (България)
– участие в театрални постановки;
– участие във фестивали.
2012–2015 Водещ на предаване
За децата със Слава и Мимо, София (България)
– водене на онлайн детско радио предаване, посветено на книги.
2014–До сега Автор
mimo.bg
2014–2015 Режисьор
Насалевци: Бедни срещу богати, София; Насалевци (България)
– режисиране на игрален филм.
2015–До сега Доброволческа работа
Фестивал „Малкият принц“, Велико Търново
– безвъзмездно създаване на сайт и връчване на плакет на театрален фестивал в град
Велико Търново.
2015–2017 Водещ и сценарист на предаване
Поле за отговори, София (България)
– създаване на ежеседмично онлайн предаване, посветено на житейски теми (агресия сред
децата; подобряване на образованието; домашно насилие и т.н.).
2017–2018 Телевизионен коментатор
Без задръжки с Наталия Кобилкина, София (България)
– коментиране на различни казуси.
2019–2020 Ко-създател, автор
Платформа за подкрепа и помощ „ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО“, София (България)
– създаване на специализираната платформа за подкрепа и помощ
www.dagovorimzaedno.com.
2019–2020 Водещ на предаване
Да говорим заедно всеки първи понеделник с Галинка&Мимо, София (България)
– ко-водещ на онлайн предаване с логопедични/психологически съвети за помощ на деца и
възрастни.
2020–2020 Водещ на предаване
Подкаст Галинка&Мимо
– специален COVID-19 подкаст.
2021–продължава Водещ на предаване
Къси послания с Галинка&Мимо, София (България)
2021–продължава Съдебен заседател
Софийски районен съд, София (България)