Единствена мисъл за него/за нея,от сутрин до вечер…без възможност да мислиш за друго…. Опит за сън – неуспешен…Опит за сън – пак неуспешен…

 …но няма с кой да я споделиш…. …търсиш…….не намираш… Спокойно, някой друг те търси…

…След почивката си бодър и щастлив, и си мислиш, че летиш…Но работата те хваща и бързо сваля те тя на земята, откъсвайки недружелюбно крилата и падаш из папките огромни…из документите безчет……и очакваш следващото „дим да ме няма“…

Слънцето топли земята, иска да ходим на плажа.Без време във водата се топваме и не усещаме сутрешния студ и… … след това правим – „пук“…

Ходим по нощите , студени като бръснач.Изравяме думите от най-старите куфари…понамачкани, прашни и скъсани… четат се отделни буквички и „това“…

Лятото пари ходилата на краката… тегли  те към водата… плискат се вълните…хлътваш в морето….водата те поема…и те вкарва в любовта…

Лятото пари по краката……кара те към водата… …плискът се вълните…хлътваш в пясъка…излизаш…водата те взима……и те взима в любовта…

 Носи ми…   Носи ми стиховете си в плетени чорапи… Носи ми стиховете си в нощни думи… Носи ми… Носи ми…

Как морето те приканва да се топнеш в него…..първо краката…после ръката и накрая главата…не можеш да бягаш от неговите думи: „ЕЛА,ЕЛА И ПАК ЕЛА“.. Ах, морето… как те вика неуморно, а ти все повече влизаш, влизаш и влизаш…