Между теб и мен…Между мен и теб…Намира се едно дете…Плод на нашата любов….Продължаващ наши род….Знае две прекрасни думи, а именно – „мама“, „тате“.

 „Аз съм кукла на конци.Управляват ме. Управляван съм.Нямам сили да се боря. Да се боря да отрежа конците, които ме държат….Опитвам се – но винаги без успех!Кой ме управлява?И аз не знам!? Или може би знам, но не желая да призная.“

Преливат се – бяло и черно…преливат се в любов и мъдри мисли……Ден и нощ…светлина и тъмнина…спокойствие и страх… …всичко се мени…но денят и нощта оствата… …непоклатими….

Казвам ѝ да спре…да ме следи…да ме търси……иска ме…аз не…крия се и бягам. Прибирам се по малките улички, но тя е там и ми се усмихвам. Казвам й „Стига“, но нищо не последва като, че ли сме оковани с невидими окови.

сянка в пустинята…или пътен знак в думите… и казваш „Стоп“! или „Здравей“!!!!

Разкажи ми за теб…Разкажи ми за мен…Разкажи ми за нас…И недей забравя за точните трели на                                        Любовта….

На спирката…чакаш…мръзнеш…….молиш се да дойде автобуса….движиш се нервно… …и накрая разбираш, че си изпуснал това, което чакаш, а живота ти е минал….

Неуморно изграждам, неуморно руша…Понякога творя, друг път „творчески“ чупя, късам и …Един път пиша за любов, а друг път за омраза…Обичам и мразя…

…лети…в съня си… …отминава лятото, идва есента…падат листата…сънува…….когато се събуджа… ….всички листа са опадали… …и тя си задава въпроси… ….но не може да намери отговори…

 Изшити дрехи от мечти, есенни листа разкъсани….….по тях ноти се редят….….а листата си попяват…“тра-ла-ла“….