Тя: „Вървим по пътя пуст и прашен…. Той не ме поглежда… Бърза, бърза… За къде? И той не знае… Явно, че иска да избяга…. Да ме изостави… Да ме остави с разбито сърце и  очаквания за далечното бъдеще….“Той: „Вървим по пътя пуст и прашен…. Тя не ме изпуска от „орловия“ си поглед…. Иска да съм […]

Обух твоите обувки и си мислих, че ще съм щастлив – но явно аз сгреших…Препъвам се, препъвам…. и едвам по нос не падам….

Вървя към теб и не усещам болка…. Минават секунди, минути, часове… Усещам те….Все по-близо сме един до друг…. Но все не можем да се стигнем, защото ти винаги си една крачка пред мен. Винаги……

Търся те.. Под дърво и камък…В пещери и гори…Няма те.Объркан съм.Търся те…И накрая осъзнавам, че си била много близо до мен, но аз не съм те забелязвал.

Броя времето докато те срещна…Ходя по улицата с ръце в джобовете и си търся броеницата…Но намирам само „Аналгин“ – ще го глътна, когато разбера, че си ме изоставила…

Вървим по пътя пуст и прашен…Целите ни стъпала кървят, но се обичаме…Вървим и изнемогваме, но любовта ни ни крепи… Вървим, вървим….

Сняг отвън вали, а душата ми кърви. Капе кръв от моето сърце и няма как да спре.  Боли ме. Много ме боли. А кръвта ми капе.Капе тя – безспир…

Между теб и мен…Между мен и теб…Намира се едно дете…Плод на нашата любов….Продължаващ наши род….Знае две прекрасни думи, а именно – „мама“, „тате“.