От ритуален танц за дъжд до просташки танц за болен учител

Една стъпка напред. Сто стъпки назад. Един възход. Сто падения. Не, нито пиша партитура, нито Ви припомням някое хоро. Просто осъзнавам колко съм се заблуждавал, че човечеството върви напред. Във всяко отношение. Не само в технологиите, а и в човешките отношения. Дълбоко съм се заблуждавал. Прекален оптимист или пълен глупак? Май второто ми отива повече. Не, не съм изпаднал в някоя криза и не търся отчаяно голяма лъжица и голяма купа сладолед. Размишлявам до къде се докарахме и защо си въобразяваме, че сме по-добри от предишните общества. Да, те са призовавали дъжда с ритуални танци. Да, те са танцували за плодородието. Да, те са танцували да се излекуват болните. Да изглежда абсурдно. Но надали просташки са танцували от радост, че учителят им е болен, нали? Те не са били високо образовани, не са боравили с последните марки телефони от невръстна възраст, но са имали нещо, което днес ни липсва. Състрадание. Ситуацията е следната: 9-ти март 2017, четвъртък, около 7:30 един клас разбира, че няма да имат час, защото учителката им има здравословен проблем. Вместо въпрос за състоянието й – следва танц, който е придружен от прегръдки, уговорки за кафе и силно викане „Йес!“, „Йес!“, „Йес!“. Един безмълвен свидетел се чуди какво вижда и защо го вижда. Това съм аз. Ужасен от липсата на съчувствие и разочарован, за пореден път, от младежите. Уплашен за бъдещето на всички. Развръзката е ясна – сладкарниците около училище се напълниха. А на мен ми идваше да заплача. За България. И за българите. Не мога да осъзная защо някой от тези младежи – поне за секунда – не се постави на мястото на учителката. И не си представи как ще се чувства, ако някой така реагира за него. „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“ в днешен вариант е „ЧАС ИЛИ СМЪРТ“. Учениците със сигурност ще изберат учителката да умре, отколкото да ги занимава с уроци и тестове. Не вярвате? Ваша си работа, но ще Ви споделя как завърши училище днес – няколко ученици ентусиазирано се молеха утре учителката също да не е на работа. А ако пък е – ще й кажат, че не са разбрали, че ще я има. Чиста работа във всеки случай. А замърсената им съвест? Оперирана е. Като няма съвест – няма проблем. Свършиха часовете и хванах метрото, за да отида на записите на епизод 15 от сезон 2 на #ПолеЗаОтговори. Темата за епизода „Марката или удобството?“. На този въпрос младежите са силно разединени в отговорите си. Избират удобството „болна учителка“, за да нямат часове. Но при дрехите нещата са коренно различни. „Дрехите може да не са ми удобни, но е важно да ми стоят добре“ – разсъждение на 19-годишно момиче от днес. „И да са актуални, разбира се“ – допълва тя. А аз допълвам – „Какво развитие на човечеството Ви гони?!“.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Разсъждението също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/03/09/.1514419

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*