Благородните лъжи от родителите и неблагородните лъжи от медиите

Благородната лъжа на възрастните започва от Дядо Коледа, преминава през това, че починалите отиват на едно по-добро място и завършва с това, че възрастните винаги са прави. Но. Пубертетът преминава бързо и младежите ставаме възрастни, които трябва да умеят да разграничават слуховете от реалните новини. Според професори клюкаренето е полезно, но не и когато е обвързано с вредни слухове за държавата ни и нейните граждани. Ние, младите, най-накрая трябва да се откъснем от „облаците“, в които летим заради куп благородни лъжи от нашите родители и куп неблагородни лъжи, които ни предоставят медиите. Много важно е вярата на младите да бъде изградена от правилните личности, които да формират моралите им във всяко едно отношение. И журналистите трябва да осъзнават тази си отговорност с това, което показват. Да бъдеш журналист е отговорност, която не всеки може да понесе. Мразен си от много хора, но след това те не се притесняват да изискват от теб да ги информираш и информираш. И информираш. Аз, Мимо, който пиша тези редове, също се стремя към журналистиката. Към онази журналистика, която буди респект, а не съмнение за корупция. На 9-ти април ми предстои предварителен изпит по журналистика и се притеснявам, ако бъде приет, някой ден да не ми се лепне петното „подкупен журналист“, защото това ще означава, че не съм си вършил работата достатъчно съвестно и че съм позволил да оставя съмнения за неутралната си позиция. С моето поколение имаме мечта, която според нас е постижима, а именно журналистиката да бъде коректив на всичко. Не само на политиците, но и на лекарите, които изнудват за пари под масата, на съседите, които приемат на нелегитимни събрания непосилни за останалите съкооператори суми за етажната собственост, на учениците, които заради едното финансиране пречат на всички останали… Примерите са толкова много, че се съмнявам, че някой някога може да ги изброи всичките. Журналистът трябва да бъде като „индийската крава“. Да бъде закрилян не от разни договорки, а от обществото, което му има доверие. Доверие се печели трудно, но се губи за секунда. „Банка и муха се убиват с вестник“ – бих добавил, че журналист се „самоубива“ с вестник, защото понякога има „журналисти“, които така бързо сменят позицията си, че в очите на всички не само олекват, но и стават жалки. И не учат на нищо положително младите си читатели. Днешните младежи далеч са загубили уважението към жените. За тях дамите са нужното удоволствие, но не и нужното вдъхновение. Трябва да им се покаже как да се променят. На хейтърите, които са типични за днешните общества и които не развиват, а силно деградират трябва да спре да им се обръща внимание. Много често си говорим за „първите седем години“ и колко важни са те за всеки подрастващ. Ако не си видял родителите си през тях да четат книга – 99% няма да четеш и ти. Ако не си видял родителите си да отидат на театър – 99% няма да отидеш и ти. Ако не си видял родителите си да се обичат истински – 99% няма да обичаш истински и ти. Примерът е важен и ние, младите, имаме нужда от него. Неуважението към учителите се превърна в закон. След младите има мнозинство от индивиди, които пушат трева, които се подиграват на учителите, които малтретират другите, но не може заради мнозинството – малцинството да остане равнодушно към това падение, което е все по-голямо и по-голямо. Да, може би единици сме вече тези, за които мятането на салфетки не е най-върховата радост, но какво да се прави? Няма да се предаваме, нали? Вярваме, че времето ще бъде променено от нас, днешните млади, които ще възпитаме следващите поколения по-добре. Не обвинявам родителите на днешното поколение, защото промяната от комунизъм към демокрация беше жестока към всеки от тях. Сменяха се идеали, сменяха се управления, а с тях умираха безброй надежди. Днес трябва да се насочим към ВЪЗРАЖДАНЕ. Да не говорим само и единствено за партии и коалиции, а за младежи и бъдеще. Възрастните днес трябва да бъдат за пример и на младите, и на себе си. Малтретирането над жени, безбройните „забавления“ в апартаментите няма да доведат до нещо добро. Надграждането на всичко това започва с вярата в добрите примери. А журналистите трябва да бъдат такива добри примери. На които може да се довериш. Актуалната тема на поколението е „Защо днешните младежи нямат положителни идоли на подражание и защо медиите не наклоняват везните в положителна посока?“. Не обвинявам медиите, защото те са търговци, които предлагат това, което се търси. А днес се търси силикон и напомпани бицепси. Извинявам се на медиите, които не предлагат това, но това е най-честото, което може да проследим в книгите, киното, телевизията, а и в интернет. И родители, и журналисти трябва да се обединят и да намерят правилната посока за следващите поколение, които не трябва да бъдат „изгубени“.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/03/09/.1514365

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*