Не ми оправдавайте убийците с думата „ревнивци“

Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.
— Марсел Пруст

Днес е черен ден за страната ни. За пореден път една жена бе убита. От „ревност“. Да Ви кажа честно взе яко да ми писва от тази дума, защото се използва с повод и без повод. Не мога да повярвам, че някой някога дори за секунда е склонен да оправдае едно убийство, защото е от „ревност“. Убийство си е. Истинско убийство. А човекът, който го извършва е убиец. Истински убиец. Чувствам се много странно, че още малко ще ни се втълпи, че трябва да съжаляваме „ревнивците“, защото те не са виновни за това, което вършат. Сериозно? Ами още малко остава да ги обявим за герои на любовта, да ги наградим с медали, да им изградим паметници и… да ги изкараме жертви. СТИГА ГЛУПОСТИ! Гледаме с едни очи другите убийци, но с други убийците-ревнивци. Защо? С какво са по-различни? Какъв е този двоен аршин? Нали не вярвате, че тези убийци наистина „толкова много, ама много са обичали своите жертви“? А? Човек, когато обича – не тормози и не убива! Но истината е, че цялото общество изграждаме този тип убийци. Виновни сме всички. Защото ги оправдаваме. Защото ги закриляме с незначителни глоби. Много рядко присъди. И те продължават. И продължават. И накрая убиват. Напълно нормално. Израстват – първо скандали, след това някой друг шамар, обсебване и убийство. Чиста работа. Толкова чиста, че цялото общество може да се познаем в огледалната повърхност на безхаберието ни. Общото ни безхаберие, което пълни гробищата с млади жени и оставя сирачета. На произвола на съдбата. И роднините, които ги подхвърлят като ненужно бреме. Бесен съм за всяка жена, която се е оставила в лапите на разни долнопробни изроди, които съсипват живота й, а накрая отнемат това, което е останало от него. Псувни. Псувни. Псувни. А действия? А действия? А действия? Няма. До кога? Трябва да има защита за тези жени, които са обект на психически и физически тормоз. Трябва да подават жалби, да съдят „мъжагите“, за да ги научат, че така не може. Следващият път, когато дъщеря Ви се изнесе от побойника за няколко дни – подайте сигнал. Не един, не два. Следващият път, когато чуете съседката да вика за помощ – подайте сигнал. Не един, не два. Следващият път, когато някой Ви бие – подайте сигнал. Не един, не два. И го напуснете. Завинаги. Не се заблуждавайте с „После“ и „По-нататък“, защото понякога няма после и по-нататък. Ценете живота и истинската любов, а не обсебването, което се представя за любов. „Как да постъпя след шамара?“ е честа тема във форумите. Съвети безброй. От безброй дървени философи – „Ще се промени“, „Виж дали ще ти се извини“, „Много зависи с какво си го предизвикала“. Запазете си „умните съвети“, за да ги изкажете като съболезнования на някоя, която Ви е послушала. За съжаление.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/03/06/.1513800

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*