***симфония дългата лудост ***

Да си луд
не е лесно.

Нито пък
е обществено полезно.

Но някак си
все се получава,
че лудите
истината казват.

Трагично ли
това е?

Аз не се
наемам да
доказвам.
Времето излита.
Лудите пристигат.
Всичко се променя.
Новото започва да
се случва.
Случва се това, което
наричаме „промяна“.

Лудите вършеят.
Нормалните се крият.
Сменят си местата.
Нормалните в лудницата влизат,
лудите оттам излизат.

Случват се безброй неща,
промяната се случва – този път докрай.

Не ми напомнят вече
лудите за ненормални,
нито нормалните за
нормални.

Ролите вече не само
са сменени, но идеално
паснали са те.

Чудя се дали
това спокойствие
вечно ще може да продължава
или гръмотевици ще се покажат?

Слънцето за нормалните залязва.
Луната се превръща в техен спътник.

По тъмно се показват
и припомнят, че все
още съществуват.

Лагерите за нормални
се закриват бавно, бавно.

Бавно, бавно отнемат им живота.
Дъхът им секва.
Надежда вече няма.
За нормалните.
А за лудите надежда
вечна съществува,
дори и безнадеждно
всичко да изглежда.

Добре. Нека спрем.
Спрем. Да коментираме
нормални – ненормални
като две отделни части
на всяко общество.

Черно – бяло, старо – младо,
нормално – ненормално –
напълно нормално, повярвайте
ми Вий!

Мислите са трагични.
За да не се прекрати
процесът срещу
нормалните,
ненормалните измислят
ненормалните закони.

Да.
Птиците
се завръщат.
Зимата мина.
Връзваме мартеници.
Бели-червени,
красиви и нежни.

Лудите нямат нужда от тях.
Съществуват ли граници
за тяхната сила?

О, не…
Не, о…

Бавни са.
Бавни са стъпките
при танцуване на
ненормалните.
Избягват да се натоварват,
мисия ги чака:

Променят света.

Не.
Не.
Не.

Дайте им време.
Не им отнемайте
надеждата,
че ще успеят.

Нормалните все някога
ще се появят.
И ще премажат
този бунт.
Ще възвърнат
реда.

Р. – радост
Е. – енергия
Ш. – шествие
А. – ангели

Ще реша какво да направя
с радостта и енергията от
шествието на ангелите.

Ангелите на лудостта.
Каква грациозна поза!

Какъв танц?!

И каква музика?
Великолепна,
неземна,
ненормална.

Чудя се.
Наистина се чудя
кога изглупяхме
и не разбрахме,
че ненормалните
са нормални.

Че те вярват.
Че те създават.
Че те се борят.
Не се отказват
и не се спират
пред нищо.

Дългата лудост
света променя.
Като с гумичка и
молив. Нов или подострен.

Гладко изписани черти.
Нов свят.

Благодаря Ви, луди.

Благодаря ти, лудост.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg
СЛАВА ЛЕСИ С ОГРОМЕН УСПЕХ: НАД 7000 ПРОЧИТАНИЯ НА НОВАТА Й СТАТИЯ:
http://slavalessy.blog.bg/drugi/2017/02/28/10-te-nai-golemi-po-teritoriia-dyrjavi-v-sveta-avstraliia-ch.1512752

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*