Стихове на Мимо Гарсия от http://www.stihovebg.com/authors_info/author/mimogarcia/

***време(то)нно***

Времето не съществува май,

когато няма за кого да отмерва

секундите до следващата им

любовна среща.

Бавно времето минава май,

когато хората с нетърпение

изчакват чесът на срещата им

да настъпи.

Времето излетява много бързо май,

когато двама влюбени се виждат.

Времето е объркващо греховно,

но наложително необходимо…
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/vremetonno/233591.html#ixzz4ZzXDhBv6

***

***Хейтни, хейтни***

Хайде кажете,
откога „Хейтни, хейтни“
се превърна в състоянието
ни ежедневно?

Какво, кога и как
оплескахме,
че душите оскотяха,
позитивизмът се покри,
а черното мастило върху
думата разля се…

***

***съществува ли реалност***

Съществува ли?
Съществува ли реалност,
в която не доброто побеждава
злото?

Съществува ли реалност,
в която доброто убеждава
злото в добро да се превърне?

Убеждава го с думи прости,
с категорични аргументи…
Без заобиколки,
без сладникави слова,
без…

Без фалш.

Май доброто също
зло е.
Тъй фалшиво е,
нали?!

Осъзнаваш ли го ти
или само аз прозирам
истината тъй злокобна.
Истината тъй несправедлива.

Сълзите са изсъхнали
по бузите на истината.
Тя вече не плаче,
не стене,
не моли някой да си
я припомни.

Античен динозавър е
истината вече.

Доброто също.
Истинското.
Отражението му вече
е като огледало пукнато отдавна:
беззъба усмивка,
липсваща коса
и несъществуващ
морал.

Знаете ли
още тази дума?
Проверете я в речника.
Няма я?
В антикварни стоки
ще я има,
колко ли ще
струва тя?

***

***здр, кп***

Влюбени ли са
или просто нелогично свързани?

Нямат диалог,
нямат чувства
помежду им.

„Здр, кп“
са единствените
им слова логични,
какво се случи с
влюбените люде
от преди?

Признавам си,
че случват се нещата
бързо, ненадейно,
но…

…но съществуват
ли любовни връзки
с диалог
на този свят?

***

***стомна***

Стомната изящна
в ръцете й отрудени
изглеждаше направо нереална.

Чудеха се всички как е нейна,
откраднала ли я е или й е
подарена.

***

***досадна***

Досадна е,
но и опасна.

Влюби се ли,
няма сила, която
да я спре.

Мести му черджето,
търси ключа от сърцето.

***

***усещане за лъжа***

Усеща, че
я лъжат, но
приема си съдбата
и продължава.

Да крачи.
Към едно минало
без бъдеще.
И дори без
настояще.

Чудно е на
какво способен е
човекът, за да си
повярва, че някой
го обича.

После гледа детско.
И после осъзнава,
че няма кой да я
обича.

***

***карантина***

В едно
утопично общество
местата, където
хората все още се обичат
ще бъдат отделени.
Преградени.

В карантина.
Изолирани.

Обречени
да вярват
в любовта.
Вовеки.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*