Рекетът от страна на лекарите е животозастрашаващ

Добър ден. Живи ли сте? Не, не питам преносно. Напълно пряко. Толкова пряко, че направо болезнено. Чудите се какво имам предвид. Ще Ви обясня. Съпругът на моя позната почина преди дни. От рак. Не се мъчи много, защото диагнозата му бе открита седмица преди това. Отиди се не по вина на лекарите, а от своята глупава „мъжественост“. Боли го, но не казва. Оплакването се приема за слабост. Така са учени мъжете едно време. Напълно грешно, разбира се. Но няма да пиша за това. Ще пиша за лекарите, които рекетират. Отказвам да конкретизирам всички лекари, защото много от тях са безкрайно съвестни. И опитват да се борят за правата на пациентите си. Коментирам тези лекари, които забравят за това да бъдат лекари. Лекарят, за мен, трябва да символизира чистота. Не само с чиста престилка, чисти ръкавици, чисти инструменти, а с чисти помисли. Лекарят задължително трябва да бъде възприеман от околните за човек. Истински човек с емоции, които владее, но наистина притежава. Много е тъжно, когато човек –  без сърце – стане лекар. Никога такъв човек не може да почувства мъката на хората, които са му доверили съдбата си. А получаването на доверие, за един лекар, е най-голямата чест. С нея идва огромна отговорност, която не позволява бягство от морала. Всеки един от Вас – припознава в горните ми мисли достойни и недостойни лекари. И правилно. Лекарите имат нужда от такива присъди. Не само от коментар дали са кадърни, а и дали са достойни. Дали вярват в мисията им да се грижат за болните. Дали гледат на пациентите си като касичка-прасенце. И така нататък. Няма да навлизам в подробности, защото Вие ги знаете. Изпитвали сте ги на гърба си. Вашите роднини също. Вашите приятели също. И съседите също. И … също. И … също. Да, лекарите са нужното „зло“ – не ни се ходи при тях, но са необходими. Но няма да нарека лекар човек, който не е коректен. Към своите пациенти. Такъв се нарича „изрод“. Без извинение. Това не е лекар, а е просто празен индивид. Не приемам побоищата, но спрямо такива – ги оправдавам. Защото при тях думите не помагат. Не че един шамар или два юмрука ще ги променят. Но все пак ще им е обеца на ухото. Че не може да се гаврят. С живота на хората. А един „лекар“ го е направил с тази моя позната. Докато съпругът й умирал в болницата, тя била пресрещната от един лекар в една пряка до болницата. От лекар с чиста престилка, но с мръсни помисли. И той й казал: „Правя покрив“. Ясен намек за рекет. Дала му. За покрив. Когато двамата прекрачили прага на болницата, той се обърнал и с равен тон съобщил: „Съпругът Ви почина“.

„Ако до всяко зло същество застане  поне още едно…
Колко ли милиарда ще се съберат?“

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/02/28/.1512702

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*