Искам да Ви споделя за една книга: спасяването на българските евреи

http://mimogarcia.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/02/06/.1508142

Искам да Ви споделя за една книга. Книга, която ме промени. Промени ме, защото осъзнах, че никога не може да си сигурен, че няма да си на мястото на тези, за които четеш. „Залог за оцеляване“ на Стефан Толев се чете на един дъх. Седнах след вечеря и я свърших около 1:30. След това, естествено, заспах чак към 5. Нямах сили да затворя очи. Бях „изцеден“. Книгата е съставена от множество документи:  съобщения от Адолф-Хайнц Бекерле до Германия, решения на Богдан Филов, протестното писмо на Димитър Пешев, опозицията срещу изселването на българските евреи от страна на Петър Михалев, депутат. „Залог за оцеляване“ включва и една измислена любовна история между една българка и един евреин, която приключва трагично, но оставя ярък белег в съзнанието на читателите.
Елисавета Багряна и Елин Пелин също дават гласност на грубостта срещу евреите. Български свещеници се присъединяват към това да повдигнат духа на неоправданите. В крайна сметка осъзнах, че българският народ е народ, който е готов, когато има мисия – да я брани. Гордея се, че съм българин. Че съм от народ, който се е застъпил за едни хора, които са нямали никакви вина. Утре може да се случи някой да намрази дотолкова българите, че да ни принуди да носим закачени звезди. На палтото, на блузата, на потника. И да пожелае да ни натъпка във вагони. По 1000, по 2000, докато се задушим. И тогава ние ще имаме нужда да получим добро. Да ни се помогне. Никой не избира какъв да се роди, никой не трябва да се срамува от националността си, от кръвта, която тече във вените му. Това е истината: не може да разделяме етносите на добри и лоши, чисти и мръсни. Най-силното изречение се свързваше с отнемането на поданство, преди напускането на пределите на страната. И неволно си помислих: „Вече са граждани на отвъдното“. И настръхнах. Истината е, че такива книги трябва да се четат, защото историята трябва да се помни. Особено, когато е напоена с толкова мъчение и кръв. Нямаме право да отместим поглед от мъката на хиляди. И да я запратим в забрава. За да не ни се случи отново!

Днес това говорих при записването на #ПолеЗаОтговори в студио „Пекарната“. Основната тема бе за това защо не може да поддържаме контакт със старите приятели. Елементарно: нито разочарованието, нито ангажиментите са причина за това. Завистта между хората се настанява, когато единият е по-успял. Това е. Нищо друго.
Днес записвах и първи епизод на спин-офа на #ПолеЗаОтговори: „Поле за отговори: Истории за нечие изкушние“. В разклонението ще си говорим за изкушения като дрехи, бижута, сладолед и мързелуване.

Ето и разказ за първото изкушение:

Носи ли сладост успешната лъжа? Доставя ли тя удоволствие на този, който я е измислил? Кога идва краят на лъжата?

Ще Ви разкажа за един ученик и неговите неволи.

11 без 15. Будилникът беше изключен с една плесница. Плесницата обаче беше толкова силна, че част от бутона остана хлътнал надолу. Това не интересуваше притежателя му. Всъщност притежателят му не се интересуваше от нищо – освен защо не може да поспи още. Още пет минутки. И още пет. Най-накрая Емил се измъкна от леглото, протегна се, нахлузи пантофите и за слиза по скърцащите стълби. Скръц-скръц – озова се долу. Нямаше и следа от родителите му, които отдавна бяха заминали на работа. Но тяхната липса не обясняваше липсата на закуската, която обикновено го очакваше на плота в кухнята. Той се вбеси. Потърси в хола, надникна в хладилника и микровълновата печка, но безуспешно. Отказа се от плановете за закуска и се запъти към коридора, където по традиция на ниската част на портмантото отгоре се оставяха джобните му. Празно. Мястото беше празно. Емил разтърка очи, но и след това действие не видя нищо, което го интересуваше. Освен два-три бонбона за гърло и ластик за косата на сестра му, която излизаше заедно с техните, които я караха на училище. Изкачи бързешком скърцащите стълби и грабна телефона, като заедно с това изтръгна зарядното от контакта. Знаеше номера на майка си наизуст и за това го набра веднага, без да губи време да търси в листата с контакти.

–              Добро утро, маме – гласът й беше добродушен и Емил си помисли, че просто са забравили. „Веднъж и на тях да им се случи“ тържествуваше той – Оправяш ли се за училище?

–              Мамо, нямам пари – беше директен, макар че му се щеше да я върти на шиш по-дълго. Нямаше обаче време за това, защото трябваше да я принуди да дойде от работа и след това да го закара на училище.

–              А, не знам, оправяй се.

–              Мамо, какво? – при това чу как Елена се засмива искрено и осъзна, че изпуска контрола – Ама Вие сте забравили, нямам пари, как да ходя на училище, а!? – натърти той.

–              Не ходи. И без това за какво? – майка му продължаваше да го дразни и Емил вече побесня.

–              Ами няма, защо нямам пари? Как да си купя днес помагалото? – нямаше никакво помагало, но това беше спасителна мярка.

–              Маме, по коя дисциплина и на кое издателство? Аз ще ти я поръчам.

–              Е, то е старо издание.

–              Ще го потърся на Славейков.

–              Мамо, какво ти става?

–              Нищо, маме. – Емил се възмути сам на себе си, че не се досети отначало. Щом Елена му кажеше „маме“ – нещо лошо ще се случи.

–              Ами, маме, нали обеща, че ще оправиш двойката по история?

–              Оправих я, онзи ден ти казах. Дори се разписа в бележника – момчето вече очакваше извинение.

–              Да, така е, и за това се учудих, когато класната ти ме набра вчера побесняла. Наказала я директорката със забележка заради това, че бележник на неин ученик не е подписан от родител.

–              Ама тая Стоева какво те занимава?

–              Еми аз съм не подписалата се.

–              Нали винаги ти давам бележник, какви глупости? – Ученикът беше хванат вече на тясно, но се опитваше да излезе чист от създалата се ситуация.

–              Да, но чак вчера успях да видя бележник, който е истински.

–              Мамо….  – лъжата пропадна.

–              Кажи, маме, как ще се оправдаеш? Стига. Поне да се беше сетил да ме беше подписваш.

–              Оф.

–              Емиле, ти сам си го направи. Истинският бележник е пълен с двойки. А този, който аз подписвах е с петици-шестици. Как можа? Ти няма да завършиш, момченце! Ти имаш за първи срок двойка по физика! И тройки по всичко останало..

–              А по ФВС?

–              Емиле, една шестица. Всичко е тройки.

–              Наказан ли съм?

–              Никакви джобни един месец.

–              Ама…

–              Няма ама.

–              А закуската защо?

–              Защото любимите ти палачинки с шоколад ти изядоха главата.

–              Моля?

–              Стоева всичко ми разкри. По цял ден висите в кафето, ядете палачинки, пиете кафе, пушите цигари.

–              Оф.

–              Два месеца.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Из профила ми в stihovebg.com днес:

Изгони я
от дома си,
най-накрая
беше свободен,
нямаше кой
контрол да налага,
душата да му вади,
кръвното да му вдига.

и после.
му омръзна.
самотата
беше
тъй
тъжна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*