Ледените дни на януари 2017, ледените късчета в сърцата на хората

http://mimogarcia.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/02/01/.1506891

Здравейте, приятели, днес е 1-ви февруари 2017-та. Не ми напомняйте повече датата, че току-виж утре дошъл 16-ти февруари и Мимо от 18 – станал Мимо на 19. Не, не искам да изглеждам като човек с фобия, който още малко и ще поиска да си смени ЕГН-то, за да има по-малко годинки в актива си, ама все пак не ме подсещайте, че да не изпадна в депресия, но хайде да не Ви занимавам повече.
Днес е 1-ви февруари. Ама до вчера беше януари. И то какъв?! Знаете какъв! Студен, мрачен, студен, мрачен, студен, мрачен. Колко пъти го повтарям? Ами как да не го правя? Имаше ли телевизионна емисия, имаше ли преса без тези две думи. Нямаше. Повдига ми се вече като ги чуя. И даже съм на мнение, ако и Вие имате желание – може вкупом да подадем едно искане да се заличат тези две думи. Така де – достатъчно ги чухме. Има една поговорка: „Повторението е майка на знанието“. Още като бях седми клас и имах трудово, учителят ми я продължаваше – „но и баща на затъпяването“. Не чух нито една информационна емисия за откриване на изложба, за представяне на книга, за някакво музикално събитие…
„Времето“, отново „времето“. И пак „времето“. Признавам,  че беше студено. Признавам, че беше и мрачно. Признавам, че от „50 години не е имало такава зима“, но не смятам, че това може да бъде събитието на месеца. И още по-страшно събитието на живота ни, а се получи точно така. Ледените дни на първия месец на 2017-та година се превърнаха в ледени късчета в сърцата на хората. Сега ще попитате „Защо?“. Ще Ви отговаря. Критикуване от сутрин до вечер. По кметовете, по почистващата техника, по времето, по боговете на времето и така нататък. Никой не се сеща да попита: „А Вие какво направихте, за да не позволите времето да Ви съсипе настроението?“, „Взехте ли една сутрин да направите пътека пред блока си или пред службата, изсипахте ли сол, за да не се заледява или най-лесното – казахте ли един виц, за да ободрите измръзналите хора по спирките?“ Не. За сметка на това на воля сте псували времето и всички около него, но не сте се сетили да обвините себе си. Вие винаги сте невинни, нали? Нали? Вие сте жертви на времето и на всички останали. А те са жертва на липсата на добро у Вас. Май има повече такива индивиди, отколкото имаме нужда да има. Не че понякога да си имаш критик не е добре, но нека критиците да бъдат примери за подражание. А не за безсмислено и непрестанно мърморене.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg


В понеделник записвах нов епизод на #ПолеЗаОтговори, който е за произведенията, които изучават зрелостниците, а вчера бяха публикувани два епизода на предаването: „Грешките, които правим и как да си простим за тях“ & „Двойките, които са като сиамски близнаци“. Чуйте ги: http://www.pzo.bg/2017/01/31/s2e9ie10.

Из профила ми в stihovebg.com днес:

Заминава.
Ето виждам
през шпионката
пълният й куфар.

Идва ми
резето да отключа,
вратата да открехна
и да й прошепна:

„Остани,
не тръгвай.
Без теб
за никъде
не съм.“

Просто не отварям,
тя потегля по
стълбите надолу.
Таксито за летището
я чака.
Заминава.
Аз оставам.
Седя и гледам
входа – пуст.
Пуст без нея.
Сърцето ми пълно,
ръцете ми празни.
Празни без нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*