Разсъждения върху поезията на Ел. Багряна в училище: за лирическата героиня и законите на живота

Въпрос на Б. Милушева, преподавател: Лирическата героиня на Багряна и законите на живота.

Отговор на Мимо Гарсия, ученик: За съжаление с векове жената е била приемана за нещо, което принадлежи по своята цялост на мъжката част от обществото. Жената е била като предмет, който е многофункционален: готви, чисти, гледа децата, обгрижва мъжа. Нейните желания са били потискани, нейните мечти и цели са били попарвани с това, че трябва да пристане на един дом и заминавайки там, да се откъсне не само от семейството си, но и от своята среда. Загубвайки каквото и да е упора под краката си, тя не успява да наложи своите мнения и бива претопена в идеалите на семейството, на което е пристанала. Безспорно винаги съм се учудвал на женското мълчание не само у нас, но и по света. Все пак не смятам, че жената е по-слабия пол в чисто психологически план. И не само защото поговорката „зад всеки успял мъж стои една жена“ е толкова вярна,  а защото жените са тези, които успяват да дадат истински уют на семейния дом. Именно жената е тази, която превръща една сграда в дом, с любовта, която излъчва и отдава. Майката и съпругата са святи хора, които обаче патриархалният модел не само че не е оценявал, но и дори не е уважавал. Жени като Елисавета Багряна са хората, които правят своеобразен бунт, че това не е редно, че е нужна промяна, че общественият договор между жената и останалото общество, тоест всички мъже е неприемлив за едната страна. Ако Нелсън Мандела е човекът, който дава начало на войната за равноправие между расите, то Багряна е един от символите на новото женско начало в българското общество, което по традиция е закостеняло и доста трудно се променя. В героинята на Багряна може да се припознае всяка една жена, която е изоставила мечтите си, просто защото нейното семейство се е притеснявало да не навърши 25 години и да се трансформира в категория „стара мома“. Страхът от това щерката ти да не остане сама, води до това родители със сълзи на очи преди години да гонят децата си при хора, които няма да им дадат нужната радост в живота. Никой не може да каже, че една жена може да бъде щастлива само ако е край печката, прави салата на мъжа си, слага му ракия и същевременно сменя памперсите на две-три отрочета. Всяка жена заслужава огромно уважение и има право да избере пътят си. А в в крайна сметка старата мома може да бъде много по-щастливо от насилствено омъжената. Героинята на Багряна е като емблема на желанието на жената да скъса вековните окови между нея и задълженията й в дома на съпруга й и да последва своята воля и своята цел. А основно нещо за всеки е да се чувства вътрешно щастлив. Багряна описва по перфектен начин състоянието на жената, която най-накрая е щастлива и свободна. Тя не може да бъде връзвана с дома, но същевременно с това може да живее в мир с всички, ако уважават нейните мечти. Просто, но същевременно абсолютно нужно, за да може да има хармония в обществото. Еманципацията на жената води не до проблеми, а до решаването им, защото се получава пълно спокойствие. Не може да не признаем, че и тогава, и сега има много жени, които се противопоставят на това да бъдат независими, защото са по-доволни да чакат на някого. Героинята на Багряна обаче е готова да поеме риска, да напусне затвора на дома и да се превърне в свободна птица, която ще носи своята лична отговорност. А да носиш отговорност е една от стъпките да бъдеш свободен.

Обикновено избягвам да публикувам в интернет теми, по които работим в училище, защото се чувствам ограбен, когато ги чуя от този и от онзи, но все пак съм зашеметен от творчеството на авторката и правя това изключение.

С уважение, Мимо Гарсия

Всички права запазени за http://www.mimo.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*