Тук

Тук е Вашето място. Тук искам да казвам нещата в пряк текст.

А иначе за мен:
Казвам се Мимо Гарсия. Има 2 издадени книги – „Градинката на щастието:Началото“ и „Градинката на щастието :Наближаваме Ни–„.

Първа глава от втората ми книга „Градинката на щастието – Наближаваме Ни–“, която е издадена през 2009 година

 

ГЛАВА 1

ХОТЕЛЪТ НА ЯН

 

Беше редно да кажем, че след като заспаха в стаята на хотела, влезе малко човече в червена униформа и зелени обувки. Това не беше служител на хотела, а просто крадец. То се впусна да бърка по джобовете на якетата и да търси пари. Велизар, който до този момент само гледаше /той въобще не бе успял да заспи през цялата нощ/ се приготви да го удари. Раз-два-три и един юмрук излетя в лицето на мъника.

– О-О-о-о-х! – извика то с нежен глас – Аз съм момиче! Не те ли е срам!? – и тя свали шапката, която прикриваше копринените й къдрици.

В първия момент Велизар се стресна, но после странна тръпка премина през гърдите му. Дали не я хареса? Но все пак той така изостави Мери. От тази глъчка се събудиха и останалите от групата.

Тея изкрещя:

– А теб не те ли е срам!? Момиче – КРАДЕЦ!

Благо видя, че момичето е готово да заплаче и с мек глас й каза:

– Не се притеснявай де. Станалото – станало. Поне ни обясни защо крадеш или по-точно – за кого?

Тя отвърна с хриптящ глас:

– Собственикът на хотела Ян ме кара. Аз съм негова внучка и ако не изпълнявам нарежданията му ще ме изпъди, а аз няма къде да отида.

Най-накрая се намеси и Дани:

– Нямаш ли майка? Ами баща?

Момичето вече не издържа и се строполи на земята.

– Аз нямам такива! НЯМАМ! ЯН МЕ НАСИЛВА И ГО ПРАВЯ!!1

В този решителен момент Християн извиши глас:

– Оставете я на миря! Стига! Мила, успокой се! Моля те!

Стенс се поразмърда едвам-едвам. Цялата нощ беше сънувал кошмари и заспа спокойно едва призори. Още т сънен каза:

– Пфу.. Какво е тази врява тука???? От Вас човек не може да поспи..

Тея се обади нервно:

– Чужд човек в стаята краде. Какво да става друго?

При тези думи Стенс скочи от леглото и започна да крещи:

– Кво крадеш ма!!!!!????????? Какво търсиш тука????? Марш!!!!!

След като си изля гнева и се поуспокои му разказаха той размисли и реши да намерят Ян.

После всички се облякоха, измиха се и тръгнаха към третия етаж, където беше студиото на дядката. Вратата беше отключена и те влязоха. Момичето каза:

– Дядо, тук ли си?

Ян се къпеше, но се провикна:

– Колко пари взе от ония глупаци, а?

– Г-н Ян, ние сме тук, за да Ви питаме нещо – отговори му Християн – Не Ви ли е срам да карата внучката си да краде от клиентите Ви докато спят, а?

Ян излезе нервно от банята, държейки бръснач в дясната си ръка и пяна за бръснене в лявата и нервно попита:

– К-к-какво правите тук? Това тук е частна собственост! Защо говорите глупости?!

– Господине, как не Ви е срам да карата внучката Ви да върши престъпления?! – зададе въпроса си много уместно Стенс.

– Аз-з-аз не я карам да насила. Давам й право да реши дали ще остане в хотела или не. – отговори му нагло Ян.

– Това беше достатъчно! Отивате в затвора! – чу се глас от коридора и в банята нахълтаха четирима полицаи и една възрастна жена. – Алфредо, приятно ми е. – Ян, Вие ни казахте, че жена Ви е карала внучка Ви да краде, а се оказа, че сте Вие. Нагъл, мръсен старец!

Ян вече беше на път да получи инсулт, но събра сили, за да попита кой ги е повикал.

– АЗ! – появи се млада жена следвана от мъжа си – Как не те е срам да обвиниш майка, татко? Ти си за затвора!

Тея радостно извика:

– ЕЙ, ТОВА СА КИТАЙЦИТЕ!!!! Здравейте, здравейте, здравейте!!!!!!!!!! Много се радваме да Ви видим! Но нали имахте само един син!?

– Не, Тея. Имаме и дъщеричка – тя посочи към момиченцето все още облечено в червена униформа – Тя се казва Алише.

Алише се метна в прегръдките първо на майка си, след това на баба си и накрая на баща си, а в това време Ян беше отведен от полицията.

http://mimogarcia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/02/tuk.464894

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*