Смених си името

Когато вчера получих новата си лична карта се прекръстих, смеех се като олигофрен, гледах невярващо и въобще не бях в час.

След най-малко 15-годишна одисея се казвам така, както се чувствам, че се казвам и както всички знаят, че се казвам. Странно звучи, но си е истина. Според близките ми още 3-4-годишен съм поправял, когато някой вместо „Мимо“ ме е наричал „Димитър“.

Историята на „Мимо“ не идва като умалително ала „Митко“. Наште се опитват като бебе да ме научат да казвам „мама“, но аз настойчиво повтарям „Мимо“, „Мимо“, „Мимо“. Тръгва така да ме наричат всички и аз в сърцето си обожавам това име. Не, разбира се, нямам нищо против името „Димитър“, още повече има дори такъв светец, но не го чувствам свое.

Смятам, че човек живее веднъж и не бива да прави компромис с това да му е добре. Да, никой не се е обръщал към мен с „Димитър“ и можех и така да си остана: де юре Димитър, де факто Мимо Гарсия. Последното „Гарсия“ го добавих през 2009 година, когато започнах да се занимавам с театър. Взаимствах го от любимия писател на баба ми.
Не исках обаче да се отказвам от себе си и от това, което чувствам. През 2017 година заведох дело и прибавих като псевдоним „Мимо Гарсия“ към тогавашните ми имена Димитър Стоянов Груев. Адвокатите тогава не бяха много в час с материята и аз също. Получи се така, че уж имах добавен псевдоним, но всъщност той не фигурираше никъде.
Сега, две години по-късно, вече попрочел практика и насъбрал доказателства минах през съдебната зала и вече официално съм Мимо-Гарсия Стоянов Груев. На тиренцето държа, така имената са някак … шинирани 😀

Мечтите се сбъдват. Също искам да кажа, че съм възхитен от съда и администрацията. Отвсякъде получих любезност, добро отношение и пълна информация, когато не разбирах нещо. Имам късмет, казвал съм го и друг път, но навсякъде пък да попадам на любезни не е само до късмет. Явно наистина има промяна. И тя е към добро. Никъде не са се отнасяли с пренебрежение и това много ме зарадва. Макар за болшинството от хората смяната на име да си е прищявка, за този, който сменя това си е на живот и смърт… да посмалим малко: на депресия поне:D

ИСКАМ ДА ОКУРАЖА ВСЕКИ, който иска да направи тази промяна да не се бави. Ще бъде истински щастлив и удовлетворен. Разбира се, аз имам издадени книги, пиша сайт/блог, водя предавания под това име и какво ли още през това десетилетие. Но съм сигурен, че ако човек усеща нуждата от смяна на име със сърцето си ще успее да убеди съдиите с искрените си доводи.

КЪСМЕТ!

А стъпките са:

  • молба до Районния съд по местоживеене с внесена такса 15 лева
  • следва съдебното заседание: спокойно обяснете и докажете защо е необходима смяна
  • ако не Ви одобрят молбата – имате право на обжалване
  • ако Ви я одобрят /сърдечно Ви го пожелавам/ – както мен тези дни вадите нов акт за раждане и нова лична карта. аз не съм шофьор, ако Вие сте и нея. също минавате през банката, за да отразят промяната. ако сте студенти, като мен, и през университета. ако работите и шефа. нищо сложно. не се плашете. давайте, смело! това го правите само за ВАС! ЗАСЛУЖАВАТЕ ГО!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*