ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО за войните в семейството

*Текстът е писан специално за платформата на
 Галинка Чавдарова "Да говорим заедно"

Миналата седмица две жени бяха убити от мъже, които са обичали и са дарили с деца…
Сега гледам тези две котки и се чудя – защо, когато някой мъж е груб с жена тя му отвръща с „Ти си животно!“.

Та животните умеят да обичат! Те са способни да се грижат за прехраната и сигурността на своята група. И дори са готови в името на нея да дадат живота си.

А ние, човеците, какво правим? Убиваме се един друг… поради… ревност…

Как не разбираме: Никой никога не може да притежава нечия душа и нечие сърце насила!
&
Стана ясно следното: нито конвенции, нито закони срещу домашното насилие могат да помогнат на обществото ни.
По простата причина, че то продължава да не разбира, че любовта и лошото отношение не вървят ръка за ръка…

Огледайте се на улицата, в магазина, из парка и вижте какви са семейните взаимоотношения – сякаш се води война. Съпрузи се гледат лошо, карат се, недоволни са, че са заедно, но в името на детето/родителите/съседите продължават (уж) като семейство. Накрая един от двамата си хваща любовник/любовница, на другият не му издържат нервите и извършва някакво чудовищно престъпление: бие, залива с киселина, коли, стреля… Съсипва чуждата и своята съдба и няма връщане назад.

Най-добре е, когато двама не се разбират да се разделят. Веднага. Няма нужда от поредни обещания, които няма да се спазват. Животът е кратък и след като не си намерил правилния човек нищо не пречи да продължиш да го търсиш другаде, без да нараняваш досегашната си половинка.

Абсурдно е толкова жени да умират поради ревност. Те не са ничия собственост и никога няма да бъдат. Продължава обаче тенденцията дамите да търпят и оправдават домашното насилие. Грехота е!!! Не бива да има и един оправдан шамар, защото след него следва втори, трети и т.н.

Призовавам всички граждани да започнат да осъждат домашното насилие. Да не гледат на него като нещо желано – никой не желае да го бият. Ако имаме такъв познат е редно да му помогнем. Даже и само с възможността да прогледне трезво над ситуацията, случваща се зад вратите на дома.

Нека бъдем сърдечни един към друг! Не се изисква много 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*