АЛЖИР СЛЕДВА ЗИМБАБВЕ

*Текстът е писан за предмет „Онлайн журналистика“

#ФЖМК
Втори курс

Преподаватели:
професор Грета Дерменджиева
Лора Симеонова

АЛЖИР СЛЕДВА ЗИМБАБВЕ

Ако в google.com напишете „АЛЖИР ЗИМБАБВЕ“ ще Ви се покажат следните резултати:

  • Полети от едната до друга държава
  • Мач между двата национални отбора през 2017 г.

Нормално е да има такава информация. Но е задължително и срещу двете страни да се изписва „ДИКТАТУРА“.

Защото народите и на двете „републики“ са поставени под своеобразно робство. Докато обикновените хора живеят мизерно, чудят се как да нахранят децата си, парите им се обезценяват все повече и повече – вечните лидери, избрани уж законно, дават в ръцете на децата си и близкото обкръжение цялото богатство чрез обществени поръчки, съмнителни фондации и лицемерни „благотворителни“ акции.

На 20 ноември 2017 г. писах следното:

Няма как да очакваме народът на Зимбабве да осъзнае, че е изпаднал в борба не за бъдещето на фалиралата държава, а поради апетите за власт на един старец – Емерсън Манганга -, който иска да замени друг – Робърт Мугабе, поради „напреднала възраст  – 93г. – и лошо обкръжение – Грейс Мугабе -„, като президент…
***
Ако си направите труда да отворите сайта на долната камера на тамошния парламент ще видите биографията на народната представителка от управляващата партия Чикуни Естер – „вдовица със седем деца, 4 момчета и 3 момичета, и 16 внуци“. Пак в официалния уебсайт има колонка – „Хобита“: „Чикуни Естер обича да ходи на църква, да се занимава с градинарство и с участие в политически митинги“.

Няма информация в какви комии участва, задавала ли е въпроси, има ли някаква позиция или не. Въпросната дама няма профили в социалните мрежи, както и останалите й колеги. Всички те с радост споделят какво обичат да правят в свободното си време – „мъжете да ходят на фитнес, а жените да плевят в градината“, но сега мълчат. Безмълвни са и в очакване на следващата хайка, на която ще се кланят.
***
Случващото се в Зимбабве не е изненада за никого. От години се интересувам и чета за общества, които са попаднали в перверзията “избори без смисъл”. Каквото и да правиш – лидерът е несменяем. Ислам Каримов властва в Узбекистан от 1989 до смъртта си през 2016-та (уреди дъщеря си Лола Каримова-Тиляева за делегат в ЮНЕСКО), Нурсултан Назарбаев от 91-ва досега управлява Казахстан (едната му дъщеря- Динара Кулибаева – е милиардерка), Абделазиз Бутефлика е болен, инвалидизиран, но не се отказва от ролята си на президент на Алжир от 1999-та, Робърт Мугабе е несменяем лидер на Зимбабве от независимостта на страната през 1980.
***
Тези 30 и кусур годишни управления са престъпления против човечеството. С принуди и заплахи, опиянените Лидери превръщат даденото население в послушно стадо, което не бива да надига глава и трябва стриктно да следва линията: „Веднъж Вожд – Вечен Вожд!“.
***
Това, разбира се, се случва с одобрението на великите сили, които се възползват от близките контакти с Постоянните президенти, за да печелят от ресурсите на все по-обедняващите страни, които биват наричани „трети свят“.
И макар непрестанно да излиза информация за мистериозните изчезвания на истинската опозиция, а не на фалшивата такава – следват декларации, коментари за правата на човека, закани за преустановяване на бизнес отношения, но дотам.
***
Е, в Зимбабве – Марионетката не върши работа. Мугабе, вече на 93, реши да покаже характер в зенита на политическия и житейския си път. Противопостави се и на военната хунта, и на чуждите господари. А като влюбен мъж предаде амбицията си да е президент до 100-годишна възраст заради съпругата си Грейс Мугабе, която вече потриваше ръце да го наследи на поста и от Президентша/Първа дама, да бъде пълноправна Президентка, снимаща се с луксозни рокли пред камерите. Безспорно от години тя бе силната половинка от семейството. Грейс укрепи позициите си в управляващата партия, създаде движение за младото поколение в страната, което сега първо я предаде.
Основна грешка в подхода й/им е опитът да се отърват от бившата дясна ръка на Робърт – вицепрезидента Емерсън Манганга, който също има амбиции за стола на Мугабе.
***
Едно не трябва да бъде поставяно под съмнение, а именно, че Мугабе е махнат внезапно, накърнявайки интересите на тези, които се възползваха от властта, скрити зад сянката му през всичките тези години. Преди няколко месеца управляващата партия обявяваше, че единствено Мугабе е достоен за кандидат-президент на изборите през 2018. Прогонването на Манганга отпуши кутията на Пандора – народът си призна, че не иска Робърт вече за президент. В последните години наглостта на Мугабе бе пословична – хората гладуват, а той празнуваше рождения си ден с партита за около 2 милиона евро.
***
Народът не осъзнава обаче – няма да дойде нищо добре за тях. Поредната смяна на лицето на върхушката и всичко продължава.

На 6 април 2019 г. мога да заключа, че съм бил много, ама много прав! ДА, горният ми текст се нуждае от съвсем леки бележки по посока на Зимбабве, Казахстан и Алжир днес.

Нека изясним нещата:

  1. Свалянето на Мугабе от власт в Зимбабве от военната хунта не доведе до нищо добро. Народът е още по-беден и обезверен. Надеждите им, че ще има някаква положителна промяна категорично не се сбъднаха. Напротив – мнозина твърдят, че при ерата Мугабе е било по-поносимо. И, разбира се, съм склонен да им вярвам. Един оял се диктатор е стотици пъти за предпочитане пред един все още гладен такъв. Не случайно в Америка избирателите предпочитат богатите политици. Ясно им е, че пак ще крадат, но няма да имат чак толкова голям апетит.
  2. Принуденият да подаде оставка преди дни 82-годишен президент на Алжир Бутефлика отдавна нямаше никаква власт. Зад неговото инвалидизирано тяло – играеха сенките на множество изпечени мошеници, превърнали се в умели кукловоди. Омразата на населението спрямо Бутефлика е категорично оправдана, но и честно казано: напълно безсмислена. Бутефлика вече го няма, но на негово място кукловодите ще сложат нова кукла и от това действие алжирците няма да спечелят нищичко.
  3. Ентусиазмът на алжирците днес преповтаря ентусиазма на зимбабвийците преди две години. Зад този ентусиазъм се крие дългогодишно безсилие и силен гняв. За съжаление обаче след бързото въодушлевение – следва тъжна тишина. И осъзнаване, че промяна никога не може да има, защото парите /властта/ продължават да са в едни и същи хора.
  4. Случващото се в Казахстан е още по-интересно: Назарбаев остава властелин на държавата, докато е жив, без да се нуждае дори формално да участва в избори. Напусна поста „президент“, ала си запази до смъртта позицията на председател на Съвета по сигурност. От тази длъжност ще продължи да бъде лидер на страната, но няма да събира омразата на народа. Собствените му пешки ще обират негативите от дългото стоене във властта, а той дори ще се ползва с привилегията да се води „спасител на нацията“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*